УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ

Условията за встъпване в окултно обучение съвсем не са произволни. Те се определят от самата същност на окултното познание. Както даден човек не би могъл да стане художник, ако не иска да вземе четката в ръцете си, така и никой не може да получи окултни познания, ако не желае да изпълни необходимите изисквания на окултния учител. Всъщност окултният учител не може да предложи друго, освен съвети и точно в този смисъл следва да се приема всичко, което той казва. Самият той вече е минал подготвителните пътища към познанието на висшите светове и от собствен опит знае какво е необходимо. Дали някой ще следва същите пътища, изцяло зависи от неговата свободна воля. Ако някой би поискал от учителя указания за окултно обучение без да спазва предварителните условия, той би приличал на човек, който заявява: Научиме да рисувам, само че не ме карай да се докосвам до четката.

Окултният учител никога няма да предложи нещо, ако то е в противоречие със свободната воля на ученика. Обаче налага се да подчертаем, че един твърде общ стремеж към висшето познание не е достатъчен. Естествено, този стремеж е присъщ на мнозина, но ако човек се задоволява само с него и не зачита специалните условия за окултно обучение, той няма да постигне нищо. Върху този факт следва да се замислят онези, които се оплакват от трудностите на окултното обучение. Наистина, условията са строги, но не и тежки, така че тяхното изпълнение трябва да бъде резултат на свободната воля. За човек, който не се замисля върху това обстоятелство, изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата и съвестта. Но обучението се основава върху изграждането на вътрешния живот и, следователно, окултният ученик е длъжен да предлага съвети, които се отнасят именно към вътрешния живот. Не може да се схваща като принуда нещо, което идва като последица от едно свободно взето решение.

Ако някой се обърне към своя учител с думите: "Сподели с мен твоите тайни, но аз ще си остана в моите досегашни усещания, чувства и представи", той иска нещо напълно невъзможно. В този случай е налице само любопитство и задоволяване на един повърхностен интерес към нещата. А при такова настроение тайното познание никога не може да бъде постигнато.

Нека сега изброим онези условия, които се поставят пред окултният ученик. Налага се да подчертаем, че при тях се изисква не съвършено изпълнение, а само стремеж към такова изпълнение. Никой не може да ги изпълни докрай; обаче да поеме пътя на тяхното изпълнение може всеки. Важни са волята и истинското желание да се поеме тъкмо този път.

Първото Условие е следното: Ученикът трябва да обърне внимание върху поддържането на своето телесно и душевно здраве. Естествено, здравето не зависи от волята на човека, но да се стреми към здраве може всеки. Само здравия човек може да има здраво познание. Нито един окултен учител няма да отблъсне ученик, който не е здрав, но непременно ще изисква от него стремеж към здраво словен живот. В тази област човек трябва да запази пълна самостоятелност. Чуждите съвети които в повечето случаи ни се предлагат без да сме ги искали са по правило излишни. Всеки сам трябва да се грижи за себе си. Що се отнася за физическото здраве, по-важно от всичко друго е да се отстранят вредните влияния. Често при изпълнението на нашите задължения ние се поставяме при вредни за здравето условия. Човек трябва точно да преценява кога да постави своя дълг по-високо от грижата за собственото си здраве. Колко много са нещата, от които той може да се откаже ако има здрава воля! В много случаи окултният ученик трябва да постави дългът над здравето, а понякога и над самия живот; обаче насладата никога. За него насладата може да е само едно средство за здравословен живот. В това отношение човек трябва да е напълно искрен и честен към себе си. Няма никакъв смисъл да се води аскетичен живот, ако решението произтича от мотиви, характерни за един или друг вид наслада. В аскетизма някой може да намери същия комфорт, какъвто друг намира в алкохолизма. И в този случай аскетизма ще бъде напълно безполезен в придобиването на висшето познание.

Мнозина посочват своята жизнена среда като причина за привидните трудности в развитието си. Те казват: "При моите условия на живот аз не мога да се развивам". За много от тези хора може би е желателно да променят своите жизнени условия; обаче за целите на окултното обучение това съвсем не е необходимо. За тези цели, както и да е поставен в живота, човек трябва да опазва преди всичко своето телесно и душевно здраве.

Всяка човешка дейност може да е от полза на човечеството; и за човешката душа е много по-достойно да вникне в необходимостта от една незначителна, дори отблъскваща, но полезна за обществото работа, отколкото да смята: "Тази работа е неподходяща за мен, аз съм призвана за нещо по-добро"

Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият чувствен и мисловен живот във всички случаи ни отдалечава от пътищата към висшето познание. Тук решаващи са ясното, спокойно мислене, както и верният усет за нещата. Нищо не трябва да бъде толкова чуждо за окултния ученик, както склонността към мечтателство, лесна възбудимост, нервност, екзалтация и фанатизъм. Той е длъжен да обхваща всички ситуации в живота с верен поглед, да се ориентира точно при всички житейски обстоятелства, да позволява на външния свят да му говори с умерен и спокоен глас. Навсякъде, където е необходимо, той трябва да изгражда справедливо отношение към живота. Той трябва да избягва всяка едностранчивост и всяко напрежение в своите разсъждения и чувства. Ако окултният ученик не изпълни това условие, вместо във висшите светове, той ще попадне в света на своето собствено въображение. За него меродавно става не истината, а общоприетото мнение. За окултния ученик е по-добре да бъде "трезв", отколкото екзалтиран и фанатичен.

Второто Условие предполага, окултният ученик да изживява себе си като една част от цялостния живот. От изпълнението на това условие зависи изключително много. Разбира се, всеки може да го изпълнява по свой индивидуален начин. Ако например съм възпитател и моят възпитаник не се развива според желаният от мен идеал, не трябва да се настройвам срещу детето, а срещу самия себе си. И тогава съм длъжен да стана едно цяло с детето, и то дотакава степен, че да се запитам: "Дали пропуските на детето не са всъщност последици от моите лични недостатъци?" Вместо да насочвам недоволството си срещу него, сега аз ще размисля какво трябва да направя, за да може в бъдеще детето да отговори по-добре на моите изисквания.

Подобен усет на нещата постепенно променя у човека целия му начин на мислене. Сега вече аз се обръщам, примерно към един престъпник по съвършено друг начин, отколкото по-рано. Вече съм сдържан в моята преценка и си казвам: "Аз също съм само един човек като него. И може би единствено възпитанието, което съм получил, ме е предпазило от неговата съдба! " И тогава бързо стигам до мисълта, че този мой събрат би бил съвсем друг, ако учителите, работили с мен биха се занимавали и с него. Аз просто съм получил нещо, което му е било от казано; моето благополучие аз дължа само на обстоятелството, че той е лишен от него.

Така стигам съвсем близо до представата, че аз съм само малка частица от цялото човечество и съм солидарно отговорен за всичко, което става по света. Това съвсем не означава, че подобна мисъл трябва да се прояви в чисто външни и агитаторски действия. Най-напред тя трябва тихо да узрее в душата. Едва по-късно и постепенно тя ще се отрази и върху външното поведение на човека. В тази област всеки може да започне промените единствено по отношение на себе си. Безполезно е подобни неща да се превръщат във всеобщи изисквания за човечеството. Лесно е да се посочи какви трябва да бъдат хората; окултният ученик обаче работи в дълбините на душата, а не в нейните повърхностни пластове.

Ето защо би било напълно погрешно ако това изискване на окултния учител се свърже по чисто механичен начин с една или друга политическа пропаганда, с която окултното обучение, естествено, няма нищо общо. По правило политическите агитатори "знаят" какво да искат от другите; но за изисквания към самите себе си те избягват да говорят.

С всичко това е непосредствено свързано и Третото Условие на окултното обучение. ученикът трябва да се издигне до убеждението, че неговите мисли и чувства имат за света същото значение, каквото имат и неговите действия. Той трябва да разбере, че еднакво вредно е да мразиш своя ближен, както и да го удариш. Следователно, когато работя за моето лично усъвършенствуване, аз допринасям нещо не само за себе си, а за целия свят. От моите чисти чувства и мисли светът извлича същата полза, както и от моето образцово поведение. Докато не се убедя в космическото значение на моя вътрешен живот, аз не съм годен за окултно обучение. Аз се изпълвам с истинско разбиране за значението на моя вътрешен душевен живот само тогава, когато се отнасям към него, както към целия външен свят. Аз трябва да призная, че моите чувства предизвикват същото въздействие, както и движенията на моята ръка.

Ето че всъщност стигаме и до Четвъртото Условие: убеждението, че истинската същност на човека е вложена в неговия вътрешен свят. Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение. За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност. Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда. Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите. Признаването на своите истини той трябва да търси единствено в гласа на искрената си и воюваща за познание душа. Обаче от своето обкръжение той трябва да извлече максималното, за да вникне в това, което го формира и е полезно за другите. Така той ще изгради в себе си това, което Духовната Наука нарича "духовни везни". От едната им страна стои едно "открито сърце" за потребностите на външния свят, а от другата "вътрешна увереност и непоколебимата твърдост".

Ето че стигаме и до Петото Условие: постоянството в преследване на веднъж взетото решение. Нищо не трябва да отклонява окултният ученик от неговото решение освен сигурното убеждение, че е на грешен път. Всяко решение е една сила, и дори когато тя не дава непосредствен резултат в областта, където е насочена, все пак тя продължава да действува. Резултатът е решаващ само когато мотивът за действие се корени в желанието. Обаче всички действия, извършени под влияния на желанията нямат стойност за висшите светове. Тук единствено решаваща е любовта към действието. В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение.

Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят. Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания. Нищо към което аз не изпитвам любов, не може да се открие на моята душа. И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него аз ставам все по-богат.

Всички изброени условия се обединяват в едно Седмо Условие: Ученикът да цени живота според смисъла на вече споменатите условия. Само по този начин той ще предаде единство и цялост на своя живот.

Сега отделните му проявления са поставени в хармония и не си противоречат. Ученикът се приближава към спокойствието, до което трябва да стигне още в първите стъпки на окултното обучение. Ако някой е взел твърдото и честно решение да изпълнява посочените условия той може да се заеме със своето окултно обучение. Той ще се увери, че е готов да следва горните наставления, макар и за някого те да изглеждат твърде повърхностни. Такъв човек може би ще възрази, очаквайки обучението да протича в не толкова строги форми. Обаче всеки вътрешен порив трябва да има своя външен еквивалент. Както една картина не е нещо реално, ако съществува само в главата на художника, така и не може да има окултно обучение без съответните външни признаци. Вярно е, че същността на нещата е в духа, а не във формата, но както формата, лишена от Дух, е безлична и жалка, така и Духът би останал инертен, ако не съумее да създаде за себе си подходящите форми. Посочените условия правят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания на окултното обучение. Ако тези условия останат неизпълнени, той ще застава безпомощен пред всяко ново предизвикателство на живота и няма да постигне необходимото доверие към хората.

А всяко търсене на истината се гради върху доверието и истинската любов към човека. Това търсене трябва да бъде изградено тъкмо на тази основа; дори и да няма никакви видими последици, важното е че то може да се опре на собствените душевни сили. Любовта към човека постепенно трябва да се разшири до любов към всички същества, към цялото битие. Който пренебрегва посочените условия, не може да изпитва любов към съзиданието, към всякакъв вид творчество, нито пък ще се противопоставя на склонността към разрушение и унищожаване.

Окултният ученик никога не трябва да унищожава нищо заради самото унищожаване и то не само в сферата на конкретните действия, но и в сферата на думите, чувствата и мислите. В него трябва да гори радостта от съзиданието, от възраждането и той не бива да прибягва към разрушителни действия, освен ако чрез тях ще бликнат нови форми на живот. С това не искам да кажем, че на окултния ученик се препоръчва да остане пасивен наблюдател при експанзията на злото; в злото той трябва да търси онези елементи, с чиято помощ ще го преобрази в нещо добро. За него ще става все по-ясно, че най-правилното преодоляване на злото и несъвършенството се състои в създаването на нещо, което е добро и съвършено.

Окултният ученик знае че не може да бъде създадено нещо от нищо, но че несъвършеното може да бъде преобразено в нещо съвършено. Който изгради в себе си известна склонност към творчество и съзидание, скоро открива в душата си онази способност, която му позволява истински да се противопоставя на злото. Ако човек встъпва в едно окултно обучение, трябва да е наясно, че неговата мисия ще е да гради, а не да разрушава. При това той е длъжен да усвоява във волята си за честна и жертвоготовна работа, а не в посока на критика и разрушение. Длъжен е да потъва също и в молитвено смирение защото трябва да научи и това, което още не познава. Работа и молитвено смирение: Ето двете основни чувства, които се изискват от окултния ученик.

Мнозина констатират, че не напредват в обучението, въпреки непрекъснатите им според тях, усилия. Причината е, че те не са разбрали истинския смисъл на работата и молитвеното смирение. Една дейност ще остане без успех, ако тя се предприема само заради успеха; също и всеки вид обучение, ако то протича безмолитвено смирение. Истинският напредък идва не от успеха, а от любовта към работата. И когато ученикът се стреми към здраво мислене и точни преценки, той не трябва да смущава своето молитвено смирение с проява на недоверие и съмнение.

Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно. Разбирането ще дойде по-късно. Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума. В духовния свят всяко познание, всеки вид действие и всяка форма на живот са несравнимо по-нежни от техните съответствия във физическия свят. Колкото повече разширява кръга на своите действия толкова по-фини стават те.

Тъкмо поради тази причина хората стигат до толкова различни "гледища" и "становища" относно висшите светове. Но в действителност за висшите истини е валидно само едно мнение. И човек може да стигне до това мнение, само ако чрез работа и молитвено смирение се издигне до там, откъдето вижда истината с несъмнена точност. До погрешни изводи стигат само тези, които не са достатъчно подготвени и съдят за нещата според своите рутинни представи и мисли. Както математическата теорема може да има само едно мнение, така е и за нещата, които се отнасят до висшите светове. Но за да стигне до това "мнение", до този "възглед", човек трябва да се подготви. И ако се замислим върху всичко това, условията на окултния учител не би трябвало да ни изненадват с нищо. Вярно е, че истината и висшия живот са стаени във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги има в себе си. Обаче те са заровени дълбоко и могат да бъдат изведени от там, само ако бъдат премахнати всевъзможните пречки и препятствия. Как да се постигне това, можем да научим само от човек с опитности в областта на Тайната Наука. Тайната Наука не налага никому една или друга истина, тя не си служи с някакви догми; но тя посочва един път. Всеки би могъл вероятно след много прераждания сам да намери този път, който окултното обучение е в състояние значително да съкрати.

А така човек стига много по-рано до степента, когато може да действува във висшите светове, където духовните усилия се превръщат в истинска помощ за човешката еволюция. Тези са нещата, които за сега можем да открием относно постигането на висшето познание. В следващите глави подробно ще бъдат описани промените, които настъпват във висшите съставни части на човешкото същество /в неговия душевен организъм, или астралното тяло/ по време на окултното обучение. По този начин върху досегашното изложение ще падне нова светлина и ние ще вникнем още по-дълбоко в неговия смисъл.