Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота

Главни упражнения

Две общо дадени главни упражнения

Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва.

In den reinen Strahlen des Lichtes

Erglänzt die Gottheit der Welt.

In der reinen Liebe zu allen Wesen

Erstrahlt die Göttlichkeit meiner Seele.

Ich ruhe in der Gottheit der Welt;

Ich werde mich selbst finden

In der Gottheit der Welt.

*

В чистите лъчи на светлината

Мировият Бог блести.

В чистата любов към всички същества

Сияе божествеността на моята душа.

Аз почивам в Мировия Бог;

Аз себе си ще намеря

Във Мировия Бог.

След като това е упражнявано пет минути, преминава се към следното:

Прави се едно спокойно, силно вдишване; след вдишването пак спокойно и силно се издишва веднага, така че между вдишването и издишването да няма пауза. Стремежът е да се издиша всичкият въздух и след издишването дишането да се задържи за малко време.

Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили. Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти.

При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането. При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите:

Ich bin - Аз съм.

По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата:

Es denkt - То мисли.

При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата. Съзнанието се изпълва само с представата:

Sie fuhlt - Тя чувства.

При четвъртото задържане човек се съсредоточава върху повърхността на тялото, като по възможност съвсем ясно си представя своето тяло и изпълва съзнанието си с представата:

Er will - Той иска (Той проявява волята си).

Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото.

При концентрирането върху ръцете той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, той ги оставя да се отделят една от друга, тоест да последват силата, а не да си внушава това. Това трябва да се получи напълно от само себе си.

В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа. При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.

След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго. Тази представа е:

според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например:

«Meine Kraft» - «Моята сила»

или

«Ich in mir» - «Аз в себе си»

или

«Ich will» - «Аз искам (аз действам волево)»

или

«Ich bin bestandig» - «Аз съм постоянен (непреходен)»

или

«Ruhe in der Starke - Starke in der Ruhe» «Спокойствие в силата - Сила в спокойствието»

или

«Seelenwarme durchdringet mich» - «Душевна топлота ме прониква»

След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал. Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht).

Цялата тази медитация не трябва да трае повече от 15 минути.

Всяко дадено по-горе времетраене се определя не по часовник, а по усет. Да се заеме положение на тялото, което да не изморява и да не отклонява вниманието.

Предишната мантра, в известна степен индивидуализирана[2]:

In den reinen Strahlen des Lichtes

Erglänzt die Gotheit der Welt.

In dem reinen Feuer des Äthers

Erstrahlt der Ichheit hohe Kraft.

Ich ruhe im Geiste der Welt,

Ich werde mich immer finden

Im ewigen Geiste der Welt.

*

В чистите лъчи на светлината

Мировият Бог блести.

В етерния огън чист

се излъчва Азовата висша сила.

Покой намирам аз във Мировия Дух

И все там ще се откривам

В Духа вечен на Всемира

II

1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата. Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени представи. Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата:

Горе всичко като долу

Долу всичко като горе.

В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света. Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин. Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи.

След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда.

Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа.

Трябва да се спазват следните времена:

Вдишване: произволно в горния смисъл

Издишване: двойно по-дълго от вдишването

Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).

При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в представата:

Ich bin - Аз съм

и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.)

При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата:

Es denkt - То мисли

и се концентрира в ларинкса.

При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата:

Sie fuhlt - Тя чувства

и да се концентрира в сърцето.

При седмото задържане ученикът се потопява в представата:

Er will - Той иска

и при това се концентрира в пъпа, като оттам мислено препраща лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото.

При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене. «Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентираш. По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.)

Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.

2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи упражнения.

3. Вечерта ретроспективно припомняне на преживяното през деня.

Алкохолът абсолютно да се избягва[3]. Вегетарианска храна - не безусловно, но тя благоприятства.

[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.

[2] За първото отпечатване на Мария Щайнер е послужил ръкопис на Йохана Мюке, икономическата ръководителка на Философско-антропософското издателство, която вероятно е получила този дословен текст лично от Рудолф Щайнер.

[3] Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.