Забележки към текста

Към стр. (номерата на страниците са според печатното издание)

11. Коледното събрание: Сравни Рудолф Щайнер «Коледното събрание за основаване на Всеобщото антропософско общество 1923/24», Събр. съч. 260.

16. Гюнтер Вагнер, 1842-1930. Основател на фабриката Пеликан в Хановер

16. тук в тази зала: В залата на мебелната работилница на Гьотеанума

17. таз седмичните «Съобщения»: «Какво се случва в Антропософското общество. Новини за неговите членове», 1. годишнина Nr. 34 от 31. август 1924. напечатано в «Антропософски      », страница 65, Събр. съч. 26, 1972.

17. статия за моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели: досега не е намерена.

28. кармичните взаимовръзки на даден човек: За какво става въпрос тук не е установено.

30. в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9. издание 1918).

31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»

33. Времето на Августин: 63 пр.-14 сл. Хр.

37. Карл Людвиг Шлайх, 1859-1922.

38. Август Стриндберг, 1849-1912.

Спомени от Шлайх: «Осмислено минало, спомени за живота » 19. до 40. хиляди Берлин 1922. Там се казва: «Беше в началото на деветдесетте години, когато един ден в работния ми кабинет пристъпи моят колега д-р Макс Аш с един непознат. - Тук ви водя Стриндберг.» (стр. 176).

47. онзи осми екуменски концил в Константинопол: На този концил в 869 година така наречената трихотомия беше обявена за еретична. Виж между др. Уилман, «История на идеализма», том II, стр. 111, 1. издание Брауншвайг 1894. Виж също стр 53, 58, 63, 79 на този том.

49. когато лятният курс се проведе в Торквай: «Инициационното съзнание. Истинските и погрешните пътища на духовното изследване», Събр. съч. 243.

Когато човек застава на местата: Тинтагел в Корнуел.

55. Дантевата «Комедия»: «Божествена комедия».

65. цистерциенската дреха: Цистерциенския орден беше основан през 1098 от бенедиктинския абат Robert von Citeaux (при Диьон).

Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус.

66. лекционен цикъл за схоластиката: «Философията на Тома Аквински», 3 лекции в Дорнах на Петдесятница 1920, Събр. съч. 74.

69. цистерциенски свещеник: Вилхелм Нойман, 1837-1919.

70. статиите ще бъдат издадени като книга: Виж Рудолф Щайнер «Моят жизнен път» (1923-1925), глава VII, Събр. съч. 28.

72. в първата мистерийна драма: «Портата на посвещението » (1910). В «Четири мистерийни драми», Събр. съч. 14.

77. тази личност беше една моя близка писателка. Не е сигурно коя е била тази личност. Емил Бок предполага, че се касае за австрийската поетеса Бети Паоли («Рудолф Щайнер. Студии относно неговия жизнен път и неговите произведения», Щутгарт 1990, стр. 54ff.), което обаче се оказа неправилно. Сравни статията от Карл Хуго Цинк «Бети Паоли и монахът от Шартр» в «Гьотеанум» 53.год., Nr. 50/51 от 15./22. декември 1974.

83. относно пасторалната медицина: «Взаимната дейност между лекари и свещеници. Пасторално-медицински курс» (11 лекции за лекари и свещеници, Дорнах 1924), Събр. съч. 318.

когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното познание». Книгата се издава след смъртта на Рудолф Щайнер 1925. Събр. съч. 27.

86. Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).

88. Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601. Сега най-често наричан Тихо Брахе. Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име.

89. един прочут астроном: Пиер Симон Лаплас, 1749-1827.

96. Фихтевата «Реч към немската нация»: държана в Берлин през зимата на 1807/08.

97. Книгата на Шелинг за Самотракските мистерии: «За боговете от Самотраке» (1815).

99. Роберт Цимерман..., от когото произлиза думата «антропософия»: «Преглед на антропософията. Проект на една система на идеален мироглед върху реалистична основа», Виена 1882.

Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1. том, Виена 1870, стр. 363.

102. Фрошамер, «Фантазията като основен принцип на мировия процес»: Мюнхен 1877.

108. Личността на Щрадер има един вид образец: Гидеон Шпикер, 1840-1912, първо капуцински монах, след това професор по философия в Мюнстер Вестфален. Произведения между др. «Мирогледът на Лесинг», Лайпциг 1883; «От манастира в академичната служба», Щутгарт 1908.

126. Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.

127. Концил в Никея: 325. 182

131. Владимир Соловьов, 1853-1900.

във въведението към изданието на Соловьов: Владимир Соловьов, «дванадесет лекции за богочовешкото», Щутгарт 1921. (Избрани произведения, 3. том въведение стр. XII-XVI.)

137. Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurü» (около 425). В Средновековието любим учебник.

141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602.

146f.. Ото Вайнингер, «Пол и характер». 17.изд., Виена 1918.

146. неговият биограф описва: Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер.

147. и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124.

148. Нитцче, «Отвъд добро и зло»: 1886.

149. Вайнингер, « За последните неща»: 4. изд., Виена 1918.

159. как Хебел си прави забележки за една драма: Дневници на Хебел, Nr. 1336 в Събр. съч. на Хебел, 9. част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт.

159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1.

162. Емил Кух, 1828-1876, литературен критик.

Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922.

към корекциите на текста ред 8/9. В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»

Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69.

162. един професор от Грац: Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913), от 1878 частен доцент в Грац и от 1883 професор в Лемберг. Шрьоевото издание на Фауст излиза през 1881.

Ерих Шмидт, 1853-1913, филолог.

165. Шрьоер «Немската поезия на 19. столетие»: Лайпциг 1875.

166. Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5. издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия). От там се получават промените на текста.

Seite 170, Z. 9:    «в неговия космически блясък» вместо «в неговата космическа промяна»

Seite 171, Z. 3:    «едно описание» вместо «една картина»

Seite 173, Z. 16:. «в светлината на антропософската мъдрост» вместо «в светлината по този начин»

Seite 174, Z. 11:. «на вълните на Словото» statt früher «към мировото слово».

Тези промяни са основателни, понеже грешките се дължат на известно разтягане на стенографския шрифт при бързото писане. Тяхната категоричност се получава от сравнението с другата стенограма, в която е залегнала друга стенографска система.

167. Илия: Сравни лекцията на Рудолф Щайнер в Берлин, 14. декември 1911, Събр. съч. 61, както и лекциите в Кьолн, 8. май 1912; Мюнхен, 16. май 1912 и Кьолн, 29. декември 1912 в «Изживявания в свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос», Събр. съч. 143.

170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел».

172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му.

174/175 Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх. В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)