ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 8 август 1924 г.[1]

Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение. И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.

Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и едно ново раждане. И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества. И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници. Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.

Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах.

В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност. Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9

когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.

Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.

Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.

Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят.

Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става. А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание. Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.

Това важно събитие, това пълно със значение събитие стана в 869 година. То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа. - Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.

Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност? Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите. Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.

Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил? А на другите не им хрумна да излязат от това царство! - Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството. Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот.

Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт. Вие знаете от моите лекции, които изнесох от това място, че всичко, което се счита за физическа планета, е колектив от духовни същества. Когато гледаме нагоре към една звезда, това, което се явява физически, е само външността; в действителност там ние имаме работа с един колектив от духовни същества. Но съществува определена противоположност - която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие, - между интелигенциите на всички планети[2] и интелигенцията на Слънцето. От една страна имаме интелигенцията на Слънцето, от друга страна имаме интелигенциите на планетите. И винаги е било така, че интелигенцията на Слънцето е стояла под господството на Михаил, а другите планетни интелигенции под властта на другите Архангели. Следователно можем да кажем:

Но винаги е било така, мои мили приятели, че не можеше да се каже, че Михаил управлява само интелигенцията на Слънцето. Цялата космическа интелигентност е специализирана в интелигентност на Слънцето и в интелигентности на планетите: Меркурий, Венера, Марс и т. н.. Космическата интелигентност е управлявана задружно от отделните същества на йерархията на Архангелите, обаче над всички взети заедно винаги управлява Михаил, така че цялата космическа интелигентност е управлявана от Михаил. От само себе си се разбира, че всеки човек е бил човек и по-рано, когато Михаил управляваше космическата интелигентност и когато само един лъч от тази интелигентност проникваше в отделните хора така, че човекът можеше да се чувства все пак като човек на Земята и отделният човек не беше само една дреха на всеобщата космическа интелигентност. Но това произлиза от Слънцето - всяка човешка интелигентност произлиза от Михаил намиращ се на Слънцето.

Само когато настъпиха тези столетия, 8-то, 9-то, 10-то столетие, тогава се случи така, че отделните планетни интелигенции взеха под внимание обстоятелството, че Земята се е изменила, че Слънцето също се е изменило. Да, това, което става там навън в небесното пространство, което астрономите описват, е само външната страна. Вие знаете, че около всеки 11 години имаме период на слънчевите петна. Слънцето свети на Земята така, че определени места по него са тъмни, определени места са като петна. Това не винаги е било така. В много древни времена Слънцето е светело като еднообразен диск, по него не е имало петна. И след хиляди и хиляди години Слънцето ще има значително повече петна, отколкото днес. То ще става все по-петнисто. Това винаги е външната изява на факта, че силата на Михаил, космическата сила на интелигентността все повече намалява. В умножаването на слънчевите петна чрез космическото развитие се показва упадъкът, разрушаването на Слънцето; все повече се показва помътняването на Слънцето, остаряването на Слънцето в Космоса. И от появяването на достатъчно голям брой слънчеви петна другите планетни интелигенции разбраха, че не искат вече да бъдат управлявани от Слънцето. Те си поставиха за цел вече да не оставят Земята да бъде зависима от Слънцето, а тя да може да зависи директно от Космоса. Това става чрез решенията на планетните съвети на Архангелите. А именно еманципацията на планетната интелигенция става под ръководството на Орифиил, той ръководи тази еманципация от интелигенцията на Слънцето. Това беше пълно разделяне на мирови същества, които дотогава принадлежаха заедно. Слънчевата интелигенция на Михаил и планетните интелигенции постепенно стигнаха до космическа опозиция едни спрямо други.

Да, макар и на съществата от йерархията на Архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, едно съвършено друго устройство на тяхното вътрешно същество - трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние хората също не вземаме решения по друг начин, освен гледайки нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти. За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление. Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно. Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.

Така ние виждаме, как едно космическо събитие причинява разцепление между Ангелите, които по-рано бяха обединени с Михаил. Обаче тези същества вземат участие в образуването на кармическото развитие. А сега разгледайте всичко това, както става в живота между смъртта и едно ново раждане. Там не всяка човешка душа може да действа сама, също и не всеки Ангел, който ръководи човека, може да действа сам, а там йерархията на Ангелите действа заедно. В задружното действие се изживява кармата. Естествено, когато в един земен живот съм свързан с хора, и ние пренасяме това в следващия живот, тогава Ангелът на единния човек трябва да се срещне с Ангела на другия човек. Трябва да се стигне до съвместна дейност и това много пъти е било така. Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.

И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното.

Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.

Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели.

Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.

Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги. И когато днес сме събрани под знака на нашето Коледно тържество /полагане на основния камък на новото Антропософско общество, бел. пр./, не трябва да се премълчават такива неща. Затова бих искал да отбележа следното.

Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения. Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист». Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род. Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.

Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение.

Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение. Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил.

Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение. С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията. За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.

[1] 11. лекция не е запазена оригиналната стенограма.

[2] Интелигинциите на планетите: Учението за интелигенциите на планетите произхожда от Job. Trithemius von Sponheim (1462-1516) - (De septem intelligenttis libellus»). Рудолф Щайнер говори за това още в «Съзнанието на инициацията», Събр. съч. 243, 7. лекция и в «Указания за езотерично обучение», Събр. съч. 245.

[3] Йоханес Дунс Скотус, 1266-1308, схоластик.

[4] когато написах книгата си: «Фридрих Нитцше, борец срещу своето време», Събр. съч. 5. Първото издание се появява през 1895 г. във Ваймар.

[5] Фридрих Нитцше, 1844-1900. «Антихристът, Опит за една критика на християнството»), Лайпциг 1895 (том VIII der GOA). Това намиращо се в библиотеката на д-р Шайнер издание е с направени от издателя Фритц Кьогел корекции и пропуски.