ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 24 февруари 1924 година

Днес бих искал първо да разгледам няколко по-обширни гледни точки относно развитието на кармата, за да можем все повече и повече да засегнем онези неща, които всъщност, ако мога така да се изразя, чрез едно специално изложение могат поне да бъдат онагледени. Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си представим, как всъщност човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.

Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.

Човекът привлича етерното тяло от целия миров етер, преди да се съедини с физическото тяло, което му е дадено чрез произхода му. Едно съединение на душевно-духовния човек, съставен от аз, астрално тяло и етерно тяло, с физическия човешки зародиш може да стане само чрез това, че етерното тяло на майчиния организъм постепенно се оттегля от физическия човешки зародиш.

 Следователно човекът се съединява с физическия човешки зародиш, след като е извлякъл своето етерно тяло от всеобщия миров етер. С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно. Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта.

Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане.

А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.

Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение.

 Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа. Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.

И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята. И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята.

На Земята азът е някакси като една точка. Тук между смъртта и едно ново раждане той се отразява навсякъде от заобикалящия свят. Това е едно вътрешно съвместно съществуване с другите души, но едно съвместно съществуване според отношенията, които човек е имал с тях.

И всичко това в духовния свят е действителност. Когато вървим през някакво помещение, което има много огледала, ние се виждаме отразени във всяко огледало.

 Но ние също знаем, че не се намираме вътре. Когато се отдалечим, отражението не остава, ние не се оглеждаме вече. Но това, което се отразява в човешката душа, остава да съществува. И през последната третина между смъртта и едно ново раждане от тези огледални образи ние си образуваме нашето астрално тяло. Ние свиваме и сглобяваме от него нашето астрално тяло, така че когато слизаме от духовния свят във физическия, ние изцяло носим в нашето астрално тяло онова, което сме приели отново в нас от отразяването, което нашите дела от миналия земен живот са намерили в други души между смъртта и едно ново раждане.

Това обаче ни дава импулсите, които ни тласкат към човешките души или ни отблъскват от човешките души, с които след това едновременно се раждаме във физическо тяло.

И по този начин - аз ще опиша процеса още по-подробно в лекцията, в която по-късно ще говоря отново върху аза, - между смъртта и едно ново раждане се създава импулсът за кармата в новия земен живот.

И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания. Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов. Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.

Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов. Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост.

Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.

Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот. Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.

Но при радостта ние отново изживяваме едно отношение към другия човек, който ни доставя радост. Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта.

 Това отново е нещо, което се разлива от нас. Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора. Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота.

Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света. Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот. Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост.

Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела.

Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н..

Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.

Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.

Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората. - И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.

А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си. Когато такъв човек отиде на училище, той не знае, как да се справи с това, което учителите искат от него. Когато стане по-възрастен, той не знае дали да стане шлосер или придворен съветник. Той съвсем не знае, какво да прави със себе си в живота. Такъв човек върви всъщност без посока в живота. По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.

Да предположим обаче, че някой причинява вреда, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия. Тук можем да си представим всички степени, които могат да се явят в такъв случай. Някой, да речем, може да причини вреда на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза. Но той може да бъде - нека оставим междинните случаи настрана, - също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят. Интересно става само

 когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени. Но тук става въпрос за такива човешки дела, които произхождат от студена антипатия, от една антипатия, за която често пъти човек не е наясно, която стига до омраза. Всичко, което по този начин се извършва от хората спрямо други хора или даже спрямо други по-ниско стоящи от човека същества, всичко това се разтоварва отново в душевни състояния, които също се отразяват в живота между смъртта и едно ново раждане. И след това в следващия земен живот от омразата се получава онова, което се разлива към нас от света като страдание, като неприятност, която се причинява отвън, като противоположност на радостта.

Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много. - Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.

Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни! Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот  се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно.

Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания.

Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде. Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания. Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.

Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.

 Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.

От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.

И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба. Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания. И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите:

ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ.

АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ.

Това са безусловните връзки. Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно.

Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот.

Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.

А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.

И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот.

Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора! Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл.

Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми. Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.

През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора. Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност.

А защо е това? Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата. И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте? - Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята. Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора.

Какво се крие всъщност зад това? Тук трябва да обърнем въпроса. Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот. Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот? -

Вижте, тук трябва да имаме именно едно свободно, открито разбиране, за да дадем отговор на интимния въпрос: - Как стои работата с всички вътрешни явления в душата, когато един съвременник говори с теб, върши дела, които стигат до теб, - как е това? След като сме придобили необходимото познание, трябва да можем да сравним, как би било, ако бихме срещнали една личност, която не е съвременник, която може би не е била наш съвременник в нито един земен живот - която въпреки това можем най-високо да почитаме, много повече, отколкото всички съвременници, - какво би било, ако бихме срещнали тази личност като наш съвременник? Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот. Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или предшественик. Без съмнение, когато човек няма никакво чувство за тези неща, те остават в подсъзнанието. Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле. Обаче онзи, който няма никакво чувство за това, - той може би, би поздравил.

Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот. Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот.

Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2]. Ако някога би трябвало да седя заедно с Жан Пол в Байройт - аз положително бих получил стомашни спазми. Това не пречи, човек да има най-висока почит за такъв човек. Но такъв е случаят с всеки човек, само че при по-голяма част от хората това остава в подсъзнанието, остава в астралното или в етерното тяло, не засяга физическото тяло. Защото онова душевно изживяване, което трябва да обхване физическото тяло, то трябва да достигне до съзнанието. Но вие трябва да бъдете наясно, мои мили приятели, че, когато човек иска да придобие познания за духовния свят, не може да не научи и неща, които му изглеждат гротескни, парадоксални, именно защото духовният свят се различава от физическия.

Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него. Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха. Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.

Това е, което първоначално исках да ви изнеса за кармата.

[1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част.

[2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р. Щайнер, Щутгарт (1897). В “Биографии и биографични скици 1894-1905”. Събр. съч. 33.