С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е

ПЪРВА ЧАСТ

Връзка на мировите отношения,

земните отношения и на животин ския свят с човека

1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.

Човекът като микрокосмос, Формиращи и образуващи сили.  Родът на птиците. Човекът като съчетание на Орела, Лъва и Телеца. Съответствия на вътрешния човек с това, което се намира навън в Космоса. Художествено схващане на формите. Художественото като принцип на познанието. 

2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.

Просветлената от Слънцето атмосфера и Зодиакът. Областите на Вселената. Отношението на човека към планетната система. Троичността на призивите. Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно. Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята. Космически символизъм. 

3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.

Физическото вещество на Земята и духовното вещество на душата. Духовни и земно-физически сили. Човекът като физическо-духовно-веществено и като динамическо същество. Кармическото прегрешение на човека спрямо Земята. Изправяне чрез космическите Същества. Тайната на идващите от Космоса сили на Зодиака, които приемат форма в животните. Космическата загадка на тройното животно. 

ВТОРА ЧАСТ

Вътрешната връзка на мировите явления и на мировите същества

4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.

Метаморфозите на земното развитие и техните последействия в днешното състояние на Земята. Действуващите в света на насекомите космически сили. Природа на пеперудите и същност на растенията. Необходимост от метаморфозата на абстрактните мисли в художествено чувство.  В абстрактните мисли трябва да дойде художествено движение. 

5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.

Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците. Космическа икономия. Духовна светлина на пеперудата и на птицата. Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света. Отделената от тях духовна материя: храна на змея. Защитата от това за човека се намира в Импулса на архангел Михаел. 

6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.

Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни. Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята.  Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните.  Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.

ТРЕТА ЧАСТ

Светът на растенията и природните духове на елементите

7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.

Растителното съществуване. Духовете на корените /Гномите/, водните същества /Уедините/, духовете на въздуха /Силфите/ и духовете на огъня /Саламандрите/. Тяхната работа върху света на растенията. Излъчването на одухотвореното физическо естество в мировото пространство.  Духовният процес на растежа на растенията. Действието една в друга на струящата се надолу любовна жертвена сила и на струящата се нагоре притегателна сила /гравитация/.

8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.

Антипатията на Гномите към нисшите животински същества, на които те са едно допълнение нагоре, към страната на главата, тяхната будна наблюдателна сила. Ундините като допълващи същества по отношение на рибите и по-висшите земноводни /амфибии/. Силфите едно допълнение към другата страна, надолу за света на птиците; духовете на огъня /Саламандрите/ едно допълнение на природата на пеперудите. Злобни и добри същества на елементите; техните съграждащи и разграждащи сили; разместването на сферите.

9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.

Възприятието и изживяването на природните същества на елементите. Техните мирови слова, звучащи от безброй същества в различни нюанси. Това е последният отзвук на творящото, образуващото и формиращо Мирово Слово. Човекът е едно съзвучие на това мирово Слово. 

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Тайните на човешкия организъм

10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.

Процеси на обмяната на веществата и процеси на кръвообращението.  Болести и лечителни процеси. Педагогическо изкуство и терапия.

11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.

Използуването на минералите в човека.  Тяхното превръщане в топлинен етер. От човека отиват нагоре сили към висшите йерархии. Светът на растенията е външното природно огледало на човешката съвест. Одухотворението на растителното естество чрез приемането в човешкия организъм. Оформянето на растителната храна в животното.

12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.

Изворите на морално-духовното в човечеството. Разбиране на човека и любов на човека /любов към човека/. Морална студенина и морална омраза във физическото копие на човека. Работа на йерархиите за преобразуване духовната форма на човека. 

* * *

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

Рудолф Щайнер се изказва върху характера на частните издания на неговите сказки в своята Автобиография "Пътят на моя живот" /35.  до 36. глава, март 1925 г. / както следва: 

"Съдържанията на тези издания бяха замислени като устни съобщения и не бяха определени за печатане.

Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист, най-чист резултат на изграждащата се Антропософия.... Който чете тези частни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо без колебание можахме да изходим от решението... тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва да се има обаче предвид, че в непрегледаните от мене издания се намират грешки.

Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съждения върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви предпоставки се изискват за едно подобно съждение. А за по-голяма част от тези издания това е най-малко антропософското познание на човека, на Космоса, доколкото неговото същество е изложено в Антропософията, познаването също на онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история"

Връзка на мировите отношения, на земните отношения и на света на животните с човека

Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логически, а в един смисъл, който не може да бъде никога постигнат без едно пренасяне на интелектуализма в художественото на света.