СКАЗКА  ЕДИНАДЕСЕТА

Дорнах, 14 декември 1919 г.

Днес бих искал, спирайки се повече на общи неща, да Ви говоря за някои неща във връзка с казаното вчера и завчера. Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще. Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството. Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват  обаче също онези същества, които застъпват старото. И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено. Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.

Днес хората все още не са се пробудили от съня, в който са били потопени чрез онова развитие, което аз вече също Ви описах в определени основни черти, което е започнало към средата на 15-то столетие. Без съмнение, това, което е било въплътено тогава в еволюцията на човечеството, външната естествена наука с нейните велики тържества, материалистичното схващане на закономерността на света и с това проявяващите се днес така ясно погрешни социални идеи, всичко това, което от тази страна е обгърнато човечеството в съня, то продължава да действува мощно. И един сполучлив напредък не ще бъде възможен, без човечеството да бъде изкарано от този сън. Нека само не забравяме, че познанието на духовното има силни врагове в лицето на всички онези, които искат преди всичко да бъде продължено поради чисто удобство на мисленето. Не може да се каже: когато от тази страна се надига враждебност и против Духовната наука, така както ние я разбираме тук, когато такава враждебност се надига толкова повече, колкото повече бива разпространена тази Духовна наука, че ние не трябва да обръщаме внимание на тези пречки. Без съмнение, би могло да съществува един такъв възглед, да не се взема никак под внимание това, което се надига по този начин.

Но това би било една съвсем погрешна мисъл в нашето днешно време, защото ние пренебрегваме също да обръщаме внимание на някои паразит ни вредни насекоми, които ни нападат, а се стараем да ги отстраним от нас и понякога да ги отстраним по един неделикатен начин. Това е нещо, което трябва да бъде решено от случай на случай.

Тези неща трябва да бъдат разбрани също от необходимостите на времето. Ето защо аз изпитвам особено удоволствие, когато в това все по-тежко ставащо наше време все пак се намират хора, които проявяват онази сила на волята, която е необходима да се застъпят за нашето дело. Обаче за съжаление много малко са онези, които разбират цялата сериозност на това, което днес се разиграва за еволюцията на човечеството.  От едната страна стоят онези, които, без да имат някакви духовни основания, а просто слугувайки на удобството при тяхното мислене или поради други причини, не искат да излязат вън от това, с което са свикна ли от дълго време. Обаче от другата страна трябва да стоят онези, които с цялото си същество искат да запазят това, което е вече узряло да загине. И ние не трябва да вярваме, че снизхождението към това, което е узряло да загине, трябва да бъде нещо, което да ни задържа днес. В последните 5 до 6 години хората би трябвало да са научили, как старите неща са стигнали до абсурдно положение. И онези, които не са научили още това, ще имат в изобилие случая, да го научат. Но в нас трябва да гори огънят за онова, което трябва да бъде посадено в човечеството като нещо ново.

Ето защо аз изпитах определено задоволство, когато ми бе поднесено писмото, чието главно съдържание бих искал да Ви съобщя днес като увод. Става дума за това, че в Ройтлинген, един град съседен на Щутгарт, се явил същият онзи професор, за да вилнее със също такива глупави основания против онова, което се иска от страна на антропософски ориентираната Духовна Наука, както бе сторил това в онази глупава книга , за съдържанието на която аз неотдавна Ви говорих тук. Без съмнение този професор, едно от украшенията защото такива са сега украшенията на тази страна едно от украшенията на университета в гр. Тюбинген в други университети нещата не стоят различно този професор говорил сега също така, както е говорил в своята книга. Тогава срещу него застанал, както се вижда от едно писмо, с истински порив, който е днес необходим, когато се преценява с цялата сериозност това, което е поставено на карта, срещу него се изправя нашият приятел д-р Валтер Щайн. И за дискусията, която се е разиграла преди няколко дена, пише нашият приятел д-р Щайн на неговата съпруга:  "Вчера бях в Ройтлинген, където професор Трауб говори против Щайнер. Аз се записах за дискусията. Беше една борба на живот и смърт. Аз представих Трауб като един безсъвестен, съвсем непознат с материята, която третира. Той каза своите заключителни думи едвам вече сричайки. Беше сломен. Градският свещеник, който откри събранието, бе поставен от мен толкова на тясно чрез цитиране на текстове от библията, че по отношение на мястото, където Христос говори за прераждането, каза: тук Христос е сгрешил така каза свещеникът от Ройтлинген. Тогава аз станах и извиках: чуйте! Ето каква религия имаме днес, един Бог, който греши!  Публиката побесня. Искаха първо да ме прекъснат, да ми вземат думата: на въпроса! Удряха и тропаха с крака. Аз обаче говорих съвсем спокойно, посочих с пръст професор Трауб и казах: това е авторитет! Публиката ми заръкопляска и аз победих. Професор Трауб беше сломен. Аз и днес още съм полумъртъв".

Че една омраза ще се надигне против антропософски ориентираната Духовна Наука, с която се занимаваме вече от две десетилетия тук в Европа, това можеше да се предвиди, можеше да го предвиди всеки, който знаеше именно и знае, колко вътрешно е свързано със Съществата, които трябва да бъдат призовани днес за човечеството и за близкото бъдеще на човечеството, това, което тук наричаме антропософски ориентира на Духовна Наука. Обаче тази антропософски ориентирана Духовна Наука не трябва да бъде смазвана със заспалостта, на онова развитие, което иска да си създаде малко удоволствие чрез духовните идеи и понятия И когато д-р Щайн чувствува, че ставаше дума за една борба на живот и смърт, то това е чувството за нещо напълно правилно. Ние се намираме в началото. Срещу нас вилнее борбата на волята за унищожение. Ние никога не сме искали, доколкото сме разбрали истинския импулс на Духовната Наука, да постъпваме агресивно. Но не трябва да избягваме, не трябва да пропускаме онова, което е необходимо против агресивността, която все повече и повече ще бъде насочена срещу нас. Тук не трябва да губим смелостта, не трябва да искаме да действуваме в заспалост. Не ще бъде удобно да внедрим в човечеството истината и снизхождението не е действително онова, с което трябва да се препашем при определени неща. Защото стигнали сме вече далече, щом господата, които са призвани да представляват официално Християнството, тогава, когато са притиснати вече до стената, са готови даже да кажат: тук Христос греши! Разбира се от само себе си, че професор Трауб не греши! Обаче когато онова, което професор Трауб има да каже, не съвпада с онова, което е явен текст на Библията, тогава греши Христос, а не професор Трауб! Това е обаче настроението и разбирането, които срещаме днес, който обаче не искаме да виждаме, защото е неудобно да го виждаме. Бихме могли да ги виждаме навсякъде, само да искаме.

За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.

Обаче това, което е необходимо, то е: да станем вътрешно обективни. Под влиянието на новата култура хората са изгубили обективността. Личното действува навсякъде. И когато някога ще бъде написана историята на последните 5 до 6 години, тя ще може да бъде написана само от духовнонаучни основи. Тогава в тези глави на световната история ще се намира много от това, колко безкрайно много личното е действувало във великите световноисторически събития. Аз казах: ще бъде невъзможно да се говори върху последните 5 до 6 години относно събитията, които са станали през тяхно време, без духовнонаучни основи. Достатъчно е да посоча само онова, което също често пъти съм посочвал вече тук. От 30-те до 40-те хора, които през 1914 година стояха на главните ръководни служби и участвуваха в това, което можем да наречем избухването на световната война днес хората обичат да говорят неточно, защото това може да прикрие истината; то не беше нито едно избухване, нито беше една световна война, а беше нещо съвършено друго: а беше нещо съвършено друго, което още дълго време не е завършено от 30-те до 40-те участвуващи тогава в тези събития голям брой не бяха с пълния си ум, в тях не присъствуваха силите на душата и духа. Обаче там, където съзнанието е помътено, там са вратите, където ариманическите същества лесно намират достъп до това, което са човешки решения, човешки прояви на волята.

Ариманическите същества действуваха съществено, съдействуваха съществено в изходната точка на онези събития, които станаха през 1914 година. Още днес, стига само хората да искат, те ще могат да разберат от чисто външното проследяване на нещата, колко е необходимо да се внесе духовно познание в еволюцията на човечеството. Обаче колко далече са те още да разглеждат такива неща с цялата сериозност, поради навиците на мислене, усещания и чувствуване. От едната страна имаме налице факта и още повече предстоящия факт, че времето е узряло за явяването на хора, които могат с подходяща, способна душа да застанат срещу това, което от последната третината 19-то столетие прониква като духовни импулси в нашия физически свят. Наред с това, че сме навлезли в една материалистична епоха, съществува другият факт, че вратите, които водят от духовния свят в нашия свят, стоят вече отворени от последната третина на 19-то столетие, и че хората, които застават с отворена душа, с отворено съзнание срещу тези духовни импулси, могат да имат отношения с духовния свят. Без съмнение, броят на онези, в съзнанието на които още днес действува духовният свят, може да е малък. Обаче съществува фактът, че духовният свят действува в някои човешки души. И можем да кажем: следващите 10, 20, 30 години, до средата на настоящото столетие, ще бъдат такива, в които все повече и повече хора ще са научили да се вслушват нежно в тяхната вътрешност, за да държат отворено тяхното вътрешно същество пред импулсите на духовния свят, които искат да проникнат в тях.

Онези хора, които днес приемат такива импулси от духовния свят, които знаят днес за истините и познанията, които трябва да влязат в еволюцията на човечеството, тези хора знаят следното: ако науката на посвещението, която може да бъде практикувана от такива хора, не оплоди онова, което наричаме природопознание, онова именно, което наричаме изкуство, тогава човечеството ще навлезе в такъв голям упадък, в един ужасен упадък. Нека хората живеят още 30 години така, както се учи в нашите висши училища, нека още в течение на 30 години се мисли върху социалните проблеми така, както днес се мисли и тогава след 30 години ще имате една опустошена Европа. Те могат да поставят възможно най-голям брой идеали в тази или онази област, могат да се наранят устата да говорят върху отделните изисквания, които произлизат от тази или онази група хора. Можете да говорите с вярата, че с още по-наложителни изисквания трябва да се направи нещо за бъдещето на човечеството всичко ще бъде напразно, ако не стане преобразуването из основите на човешките души: от мисълта за отношението на този свят с духовния свят. Ако хората не се научат да мислят вече по друг начин,  тогава над Европа ще дойде моралният потоп!

Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването! Но не трябва да се подаваме на измама върху това, колко много подтици за едно такова положение на нещата царуват днес в така наречения цивилизован свят. Тук царуват много подтици, защото не е ли всъщност по-естествено да очакваме, че в своето високомерие днешното човечество отхвърля всичко, което идва от страна на науката на посвещението? Човечеството е толкова безкрайно умно във всеки отделен негов индивид! Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки човек работи за напредъка на собствената душа. Но човечеството вярва, че без да учи нещо, знае всичко. Нито природните, нито социалните проблеми могат да бъдат решени днес, без оплодяването на човешкото мислене, усещания и чувствуване, на човешката воля от духовния свят. Даже за много хора днес е нещо фантастично, когато се говори за науката на посвещението, когато се говори за нещо, каквото е прагът на духовния свят. Вярно е, че не всеки човек може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят. Не е правилно, когато от тази или онази страна постоянно се казва: да, как мога да разбера, че е вярно това, което този или онзи изнася като наука на посвещението, ако аз самият не мога да прогледна в духовния свят. Това е неправилно. Здравият човешки ум, който не е заблуден от погрешни идеи за природата и за социалния въпрос, които царуват днес, може винаги да реши от себе си, дали царува истината в това, което някой говори. Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава човек ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като знание за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано. Това може всеки да реши и при него не съществува пречка да направи плодотворно в мисленето за природата и за социалния живот това, което е почерпено от извора на духовния живот от страна на онзи, които имат право да говорят за принципа на посвещението.

Онези сили на развитието на човечеството, които са ръководили човека несъзнателно, така че той е напредвал, са изчерпени и се изчерпват напълно до средата на столетието, говорейки с приблизителност. От дълбочините на душите трябва да бъдат извлечени нагоре новите сили. И човекът трябва да разбере, как в дълбочините на неговата душа той е свързан с корените на духовния живот.

Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н. и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития. Когато започнем да мислим така, че да вървим от последното към първото, да чувствуваме отзад напред, тогава трябва да направим едно вътрешно усилие и това усилие е добро, защото то ни принуждава да излезем от обикновения сетивен свят.

Времето потича от едно, две, три, четири и т.н. в тази посока.

Когато мислим обратно, вместо от сутрин до вечер, от вечер до сутрин до сутрин, ние мислим срещу времето. По такъв начин ние премахваме времето. Ако можем да продължим едно такова мислене така, че до където сме стигнали в живота си мислим този живот по обратен ред, ние сме постигнали вече много нещо Защото който не излиза от времето, не може да влезе в духовния свят.

Ние казваме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Само физическото тяло и етерното тяло имат първо значение за физическия свят, за сетивния свят. Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато човек излезе от времето. Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския Аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският Аз, е безпространствен.

Следователно две неща принадлежат към първите изживявания: да излезем от времето и да излезем от пространството, когато преминем прага за духовния свят. По-рано аз често пъти съм обръщал вниманието върху някои неща, които могат да доведат до безпространствени представи, като съм насочвал вниманието Ви върху измеренията, не по такъв детински начин, както често пъти спиритистите говорят за четириизмерното пространство, а по сериозен начин. Но помислете само, колко много от това, което наричате съдържание на Вашето съзнание, се изгубва, когато не се намирате вече в пространството и във времето. Вашият живот е изцяло приспособен към времето и към пространството. Също и душевният живот е изцяло приспособен към пространството и времето. Вие влизате в един свят, към който не сте приспособени: неприспособеността към света означава изпитване на болка, изпитване на страдание. Така щото без побеждаването на болката и на страданието не може да се влезе първо в духовния свят. Хората не осъзнават това или отстъпват от духовния свят от страх, защото не биха искали да встъпят в безпочвен свят, в който няма пространство и време.

Когато извиква отново пред Вашия духовен поглед само тази първа опитност на изживяването отвъд прага, Вие ще осъзнаете живо, че днес много малко хора притежават силната вътрешна смелост, за да навлязат така да се каже в безпочвения и в лишения от време свят. Обаче съдбата на някои хора ги довеждат до там,  да преминат прага за духовния свят. И без мъдростта, която може да бъде почерпена отвъд този праг, не може да се отиде по-далече. От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо. Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг. Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел. В нашето време на социални изисквания тази добродетел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия. В нашето време на социални изисквания царуват най-несоциалните инстинкти. За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум. Защото винаги може да бъде разбрано, какво се изнася за света намиращ се отвъд прага, ако хората действително искат да приложат здравия човешки ум.

И тук трябва постоянно да се прилага здравият човешки ум, здравият човешки разсъдък, като се насочва погледа към това, което застава пред нас. Макар и не всички хора да казват открито: "Христос греши" все пак хората го изразяват по някакъв начин, такава е логиката на днешното време. И когато след това хората идват и казват, че не могат да направят разлика между това, което се съобщава от духовните светове с вътрешната логика, и това, което казват университетските професори, тогава не е налице здравият човешки ум, или не е налице поне волята за здрав човешки ум. Когато някой казва "тук Христос греши”, тогава направо може да се каже изхождайки от здравия човешки ум, че на този човек не може да се разчита по-нататък от тази гледна точка.

Ние сме изгубили една истинска наука за душата /психология/. Ние нямаме вече тази наука. И аз обърнах вниманието също в публични сказки, наскоро отново и в Базел и на други места, върху това, защо сме изгубили науката за душата. Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/:  аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви. Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви. И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?" Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго. В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението.

Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове. И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта. Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в човека, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта. Мисленето и волението /волята/ са съвърше но, коренно различно в човешката природа.

Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите. Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът? Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.

Той предварително е оскубал грижливо петела. Нещата не стоят така просто, щото човек да борави с тях с обикновените интелектуални инструменти. Защото видите ли, можем много хубаво да кажем: за това, което изпитваме като мислене, трябва да твърдим, че то притежава своята същност преди раждането и вътре в нас действува само нещо като един огледален образ, като едно отражение на мисленето. Тук е налице определена трудност. Обаче тази трудност може да бъде победена с малко напрежение.

Нали, ако тук имате едно огледало и тук един предмет, например една свещ, в огледалото ще видите отражението на свещта. Вие можете да различавате образа от предмета. Не ще ги смесите. /Виж рис. № 13/.

Ако закриете с един параван свещта, тогава ще видите само нейното отражение в огледалото. Образът /отражението/ ще прави всичко, което прави свещта. Вие сте свикнали да мислите пространствено и затова можете лесно да си представите, как образът се отнася към действителността на свещта. Обаче това, което в нас е сила на мисленето, е като сила едно отражение, един огледален образ и действителността се намира преди раждането. Действителната сила, чийто образ ние прилагаме в този живот, се намира преди смъртта. Ето защо принципът на човешкото съзнание, който се получава, когато насочим погледа върху собственото съзнание е: аз мисля, следователно аз не съм. Cogito ergo non sum! Това е принципното, което трябва да бъде разбрано, че в мисленето царува една образна природа и че силата на мисленето се намира преди раждането. Новото развитие е започнало с това, да постави като основна аксиома на философията противоположното: cogito ergo sum, което е една безсмислица. Вие виждате, как новото човечество трябва да мине през своето изпитание. Обаче ние се намираме на разделната точка. Трябва да се научим да мислим по нов начин върху основите на душевния живот.

С това бихме свързали по определен начин мисленето с неговата същност и бихме могли сега да твърдим нещо подобно за волението. Волението не е като образ и отражение, а то трябва да се схваща като зародиш и завършване, развитие по отношение на силата на волята между раждането и смъртта. Това устройство, че от мисленето имаме образа, а от волението зародиша, всичко това ни дава възможност да проявим свободата между раждането и смъртта. Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на човека" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също философски.

Обаче сега идва особеното, от което трябва да разберете, колко малко е достатъчно удобното всекидневно мислене, за да проникне в действителността. Ние схванахме същността на мисленето. Обаче когато схваща ме тази същност на мисленето в нас, трябва същевременно да си кажем: това мислене не е само мислене, а в това мислене действува също силата на волята. Със същото вътрешно същество, с което мислим, ние проявяваме същевременно воля. Само главното е мислене, а то има един унтертон на волението, също така нашето воление /воля/ има един унтертон на мисленето. Всъщност ние имаме в нас две неща: нещо, което е главно мислене, което обаче има един унтертон на мисленето /Виж схемата/. Когато разглеждате действителността, Вие не стигате до чисти понятия, които можете да включи те в системи, а едното е винаги същевременно в един смисъл другото. Едвам когато проникнем тези неща,  ние получаваме един поглед за определени връзки на човека със световете, които се намират вън от света,  който виждаме с нашите очи и чуваме с нашите уши, в които обаче не по-малко се намираме,  ние сме потопени в тези светове също както сме потопени във физическия свят. Не можем да кажем, че други светове освен сетивният свят не ни интересуват, защото сме потопени в тях. Трябва да ни бъде ясно, че като ходим върху тази земна почва, ние ходим и през духовните светове, също както минаваме през сетивния въздух.

Казвам, че отношенията към тези духовни светове се получават, когато вникнем в тези тънкости на човешкия душевен живот. Чрез това, което е повече мислене и има само един унтертон на волението ние сме свързани с определен вид духовно битие на духовните светове. И отново ние сме свързани с един друг вид духовни светове чрез онова, което е повече воление и по-малко мислене. Това има вече своето по-дълбоко значение. Защото онова, което намираме по този начин, то се отпечатва в човешкия живот и различията, които съществуват в света, идват от там, че винаги едната или другата сила на човешката природа се е развила повече към едната или другата страна. Онези сили, които се намират във волението /волята/, което има унтертон на мисленето, са били развити по един превъзходен начин например в древноеврейската култура. Онези сили на човешкото душевно същество, които се основават главно на мисленето, което има един унтертон на волението, бяха развити в това, което наричаме древна езическа култура. И днес тези две течения вървят едно до друго. Днес ние имаме в цивилизования свят минаващи едно през друго едното течение, което е едно продължение на древното езичество. Във възгледа за природата, и другият възглед, който е едно продължение на древното еврейство, него имаме ние в социалния възглед на настоящето, в нашите морални и религиозни понятия.

И днес този дуализъм живее в отделния човек. От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот. И когато философствува, той казва: в едната област намира свободата, в другата област природната необходимост и тогава той се намира в една призрачност между свободата и природната необходимост, между които не съществува никакъв мост и объркването е огромно.

Обаче това объркване е в много отношения съдържанието на днешния живот, съдържанието на днешния загиващ живот. Защото какво липсва в този днешен живот? Ние имаме един възглед за природата: той е само продължение на древното езичество. Имаме един морален, социален възглед; той е само едно продължение на Стария Завет. Християнството е било един епизод, който е бил разбран първо исторически, но днес то е така да се каже паднало през ситото на човешката култура. Всъщност Християнството не съществува. Защото при хората, които често пъти говорят за Христос, те могат да правят така, както Ви обясних  книгата на Харнак "Същност на християнството". Вие можете да се отнесете с книгата на Адолф Харнак "Същност на християнството" така, че навсякъде, където е написана думата "Христос", можете да заличите думата "Христос" и на нейно място да поставите един чисто пантеистичен "Бог" и тем подобни. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо. И там, където не се получава това, той говори безсмислици, предикати, които не принадлежат към субекта.

Всички тези неща трябва да бъдат казани днес, защото тук трябва да бъде познато из основи, какво трябва да бъде съдържанието на бъдещето съзнание. Видите ли, също така говори днешното учение /теория/ на еволюцията за това: човекът се е развил от по-нисши същества и т.н., тези нисши същества са се развили и са станали човеци. Без съмнение, достатъчно е само да прочетете моята книга "Тайната наука", и ще видите, че от една страна това трябва да кажем и ние. Обаче положението е такова, че когато разглеждаме човешката глава, тогава тази човешка глава, каквато я носим днес върху нашите рамене, се намира вече отново в едно низходящо развитие. Ако целият наш организъм моля да ме разберете сега добре бих имал същата организация както нашата глава, ние непрестанно трябва да умираме. Ние живеем само чрез онова, което е жизнена сила в останалия организъм и постоянно е изпращано в главата. Силите, чрез които накрая умираме, царуват в нашата глава, намират се в нашата глава. Главата е едно непрестанно умиращо същество, тя се намира в едно обратно протичащо развитие. Ето защо душевно-духовното естество може да добие своето развитие в главата. Защото ако си представите схематично главата, Вие трябва да си представите: нейното възходящо развитие е преминало вече в едно отиващо назад развитие; тук има една празнота /Вих рис.  № 14/.

И в празнотата, и в празнотата, в непрестанно разрушаващата се част прониква душата и духът. Това е буквално вярно. Чрез нашата глава ние носим душа и дух поради това, че нашата глава се намира вече в едно умиращо развитие. Това значи, в нашата глава ние непрестанно умираме. И унтертонът на волението /волята/, който е свойствен на мисленето, се намира в нашата глава. Обаче този унтертон на волението е един постоянен подем, един постоянен импулс към умиране, към побеждаване на материята.

Когато действително умираме, тогава се явява това действително воление /воля/. И когато нашето тяло е предадено на Земята, чрез цялото наше тяло се продължава вече физически в тялото на земята това, което става в нашата глава от раждането до смъртта. Вие носите Вашата глава на раменете си. Вътре в нея се извършва чрез само себе си процесът, който става после, когато Вашето тяло е предадено на Земята чрез изгаряне или чрез разлагане, само че този процес е постоянно опреснен и възпрепятствуван през време на живота чрез това, което бива изпращано нагоре от останалото тяло. В Земята се продължава същият процес, който става вътре във Вашата кожа между раждането и смъртта. Този процес се продължава в Земята: Земята мисли според същия принцип, според който вие мислите с вашата човешка глава, чрез това, че Вашето тяло се разлага вътре в нея, че в Земята са сложени мъртвите тела. Когато минем през вратата на смъртта, ние внасяме чрез нашето разлагащо се тяло във физическата Земя процеса, който иначе задържаме за себе си през време на живота между раждането и смъртта. Това е една истина на естествената наука. Такива истини трябва да познават хората в бъдеще. Днешната естествена наука е по отношение на такива неща една детинщина, защото тя не стига до там, да мисли върху такива неща, да проучва тези неща.

И обратно: онова, което имаме в нашата глава като процес на разрушението, то е продължение на онова, което е съществувало преди раждането, съответно преди зачатието. Разрушението започва първо с нашето раждане, защото едвам тогава получаваме ние главата, преди това нямаше никакво разрушение. Сега ние засягаме действително края на една извънредно важна тайна на мировото съществувание. Това, което живее в нашата глава, чрез което влизаме в отношение с другите хора и с външната природа, то е продължение на това, което става в духовните светове, преди да влезем във физическото тяло. Когато прозрем основно това, тогава стигаме до там да разберем, как от духовния свят действуват силите във физическия свят. Това е най-нагледно, когато разглеждаме тези нещо не абстрактно, а конкретно.

Един пример: Гьоте почина в 1832 година. Епохата, която принадлежи на първото поколение след неговата смърт, до 1865 година, не беше такава, че в нея да действуват много сили от неговия дух. Аз избирам само един пример: самопонятно е, че също така и от други хора действуват силите, с Гьоте имаме само един представителен пример. Следователно до 1865 година онзи, който би насочил вниманието върху душата на Гьоте, би забелязал малко от едно действие на неговите сили. После след първите 33 години, започва вече това, което действува в нашето земно развитие от него от духовния свят. И това се засилва все повече и повече до 1898 година. Ако проследим този процес по-нататък, по-далече от тази епоха, ние можем да кажем: първият период на действието на Гьотевите свръхсетивни сили в нашата земна култура е следователно 1865-1898 година. Както казах, до 1865 годи на това действие беше незначително, след това то се засилва. След 33 година стигаме след това в 1931 година до изтичането на един друг период и този би бил един втори период. И в 1964 година бихме имали изтичането на третия период.

Можем да кажем, че с един такъв пример действително може да се научи, че относително скоро след като човекът е минал през вратата на смъртта, силите, които той развива тогава, действуват в това, което става тук на Земята. Трябва само да знаем, как действуват тези сили. Онзи, който работи действително духовно, знае как в силите, с които той работи, съдействуват силите на духовните светове. И когато завчера аз казах, че в средата на това столетие имаме един важен момент, това стана както при този пример тук, на основата на такива наблюдения, от които може да се види, как силите на духовния свят действуват във физическия свят.

Тази среда на нашето столетие съвпада обаче същевременно с изтичането на онова време, в което така да се каже още действуват атавистично изостаналите сили от преди средата на 15-то столетие и стигат вече до техния най-голям упадък. И още преди средата на настоящето столетие човечеството трябва да вземе решението да се обърне към духовното. Днес още се намират много хора, които казват: но защо не помагат боговете? Ние сме навлезли в онази епоха на развитието на човечеството, в която боговете еднакво помагат, ако хората дойдат насреща им, но когато според техните закони боговете са заставени да работят със свободни хора, а не с кукли.

И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера. Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта. Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него. Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години. Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо! Обаче това хората трябва да познаят като устията, а изворите трябва да се търсят в това, което става в човешките души при всяка опълчване против духовния свят, който иска да проникне във физическия свят и който иска да води човечеството в бъдещето. И всички неща трябва да бъдат разглеждани днес от тази гледна точка, т.е. да бъдат задълбочени, истински задълбочени.

Днес можем да кажем, че някои неща, които са станали, може би биха били по-правилно изразени, ако бих ме променили гледните точки. Грубо изразено аз казвам сега нещо, което трябва да завърши съвсем актуално тази сказка, както нюансът на тези три сказки бе даден именно чрез приятното присъствие на известен брой английски приятели: днес можем да говорим за победители и победени. Очебийно е, една очебийна гледна точка, но може би това не е най-важното. Може би една друга гледна точка е много по-важна, и тази друга гледна точка би могла да бъде взета може би от следното.

Тук от същото това място аз прочетох веднъж нещо от съчиненията на Ферхер фон Щайнванд, онзи немско-австрийски поет, който в 15-те години на 19-то столетие се е изказал върху бъдещето на немския на род. Той казал това в една сказка и забележителното е, че тази сказка била изнесена пред тогавашния крал на Саксония и пред неговите министри. В тези 15-те години тези, които присъствуваха тогава, чуха това – Ферхер фон Щайнванд говори за това, да представлява в бъдеще нещо подобно на това, което са представлявали някога циганите. Това беше един дълбок поглед, който Ферхер фон Щайнванд хвърли в развитието на човечеството. Ние можем да гледаме на тези неща с пълна обективност. Когато гледаме с пълна обективност тези неща, ние ще изберем може би една друга гледна точка, различна от тази, която днес често пъти се заема. Ние ще запитаме: как стои всъщност работата с това, което е станало при така наречените победени, станало е при така наречените победители?

Истинските победители са англо-американците. И чрез определени сили, които аз охарактеризирах публично също и тук, тези англо-американци са определени да владеят в бъдеще света.

Сега можем да запитаме: тъй като германският народ ще бъде изключен от съизживяването на нещата, чрез които външния свят ще бъде владян в бъдещето, какво става тогава всъщност? Отпада отговорността естествено не тази на индивида обаче отпада отговорността на народа, отговорността на събитията на човечеството. Не отговорността на индивида, обаче отговорността на народа отпада при онези, които са потъпкани, защото това са те. Те не могат също да се изправят отново.  Всичко, което се казва в това направление, е късогледство. Отговорността отпада. Толкова по-голяма ще бъде отговорността от другата страна. Там ще бъде истинската отговорност. Външното господство може лесно да бъде постигнато. То се постига чрез силите, които не са собствена заслуга. Това външно преминаване на външното господство става като една природна необходимост. Обаче отговорността ще бъде нещо дълбоко важно за душите. Защото въпросът стои вече записан в книгата на съдбата на човечеството. Ще се намерили при онези, на които външното господство се пада като чрез една природна необходимост, достатъчен голям брой хора, които да чувствуват отговорността, че поставянето в това чисто външно, материалистично господство, не се измамвайте относно него че в това чисто външно, материалистично господство, че в тази кулминация на външното, материалистично господство трябва да бъдат вложени подтиците на духовния живот? И това не трябва да бъде забавено! Средата на настоящето столетие е един пълен с голямо значение момент. Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят. Защото това господство на материализма носи същевременно в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което е започнало, не ще престане.  И да добие някой днес външното господство, това означава: да приеме силите на разрушението, силите на болестта за човека, да живее в тях. За щото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще се роди от новия зародиш на духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан. И за това съществува отговорността за онази страна, на която се пада господството на света.

Днес и в тези неща също не трябва да се мисли несериозно. В тези неща трябва да се мисли основно, в тези неща не трябва да бъдем само привидно духовни, а всъщност материалистични. Днес много често чуваме две неща. Едното е, че хората казват: ах, какво говорите вие за социални мисли, от мислите не става хляб! Това е евтиното възражение, което днес много често се прави. И другото е, че се казва: когато хората отново ще работят, тогава всичко ще бъде отново добре, тогава социалният въпрос ще приеме един друг образ. И двете изречения са замаскиран материализъм, защото и двете изречения са насочени към това, да отрекат духовния живот.

Първо, чрез какво се различаваме ние от животните? Животните ходят насам и нататък, доставят си храната, доколкото я намират, според вродените си инстинкти. Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват.  Какво предимство има човекът в сравнение с тях? Той работи за произвеждането на храната. В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд. Обаче всичко ще зависи от мислите. И самата мисъл зависи от това, че ние отваряме нашите сърца за импулсите на духовния свят.

Днес трябва да се говори много за отговорността и за значението на мисълта.  Ето защо в тази сказка аз исках да изтъкна именно този нюанс.

Тъй като съдбата е вече такава, че човек не може да тръгне, когато иска да пътува, ние ще бъдем заедно също и утре. Ето защо утре аз искам да говоря върху антропософската основа, върху духовнонаучната, окултната основа на социалния въпрос. Така щото преди да отпътувам, аз ще мога да говоря на нашите приятели още също и за социалния въпрос, обаче ще обясня по-дълбоки основи на социалния въпрос от гледището на Духовната Наука.