ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 30 Декември 1910

Изходна тема за разсъжденията ни през последно време беше, от една страна, цялостното развитие на човечеството, доколкото Мистерията на Голгота е дала отражение върху него. Следователно предмет на заниманията ни беше най-висшето, най-значителното в развоя на света и човечеството. Напълно понятно е, че от друга страна ние се спирахме на явления от съвременността. В частност това трябваше да става поради обстоятелството, че голяма част от нашите приятели изразиха желание да чуят нещо именно за тези съвременни събития. А освен това длъжни сме да признаем пред себе си, че сериозността на времето изисква да свързваме непосредствените конкретни преживявания на деня с онова, което представлява нерва, съкровенния импулс на нашите духовнонаучни стремежи. След разнообразните разисквания, направени от нас, ние все пак можем да кажем, че причините, поради които в развитието на човечеството се стигна до такава катастрофа, каквато се наблюдава около нас, са дълбоки и че всъщност свидетелство за повърхностност е подбудите за събитията от нашето съвремие да се разглеждат, бих казал, само в техните най-горни пластове. 

Чрез такива движещи се по повърхността разсъждения никога няма да се добие плодоносен поглед върху сегашните събития. Плодоносен е онзи поглед, който дава на човека възможност у него да се породи представа за излизане от катастрофата, в която се намира светът. Ето защо нека днес да предприемем още някои обстойни разсъждения; а утре мисля тъкмо от духовна гледна точка да Ви покажа една важна взаимовръзка, която, смятам, е в състояние да докосне душата ни така, че с нея да можем да се озовем в едно дейно, активно осъзнавано разбиране на нещата. Но нека да го подготвим още малко с някои подробности. 

Най-напред ще изтъкна още веднъж, че съм абсолютно далеч от мисълта да правя каквито и да било политически разсъждения; това ни най-малко не може да ни бъде задача. Задачата ни се състои в познавателните разсъждения. В опознаване на взаимовръзките, които по естествен начин създават необходимост от насочване на погледа върху отделни подробности. Поради това тези разсъждения трябва да са максимално отдалечени от всяко пристрастие. И именно в това отношение моля да не бъда разбиран погрешно. Защото, каквото и гледище да застъпва този или онзи сред нас относно едни или други национални аспирации, то в никакъв случай не бива да се намесва в по-дълбоките основания на нашите духовно-научни стремежи. Бих казал, че ми се иска да дам подтик към преценяване, но не и да повлияя дори в най-малка степен нечия преценка. 

Точно в една такава област лесно може да възникне недоразумение и на мен ми се струва, че част от онова, което изрекох при последните си разсъждения, действително допускаше известно недоразбиране. И тъй като при всеки може да се получи недоразумение, нека по принцип веднага отбележа, че например в случаите, когато насочвах вниманието Ви върху процесите, свързани с въпроса за неутралитета на Белгия*213, целта ми наистина беше не да защитавам или да нападам, а само да представя един факт. Дори когато направих забележката за първи път, тя не беше от мен, а се опираше на изложеното от Георг Брандес*214, чиято преценка по мое мнение е наистина неутрална. 

В дадените случаи целта ми беше не да таксувам в политически смисъл една или друга мярка на едната или другата страна, а да подчертая колко важен в този свят е принципът на истинността, да подчертая, че Кармата, изпълнила се в човечеството, до голяма степен е свързана с това,че вниманието към света на фактите, вниманието изобщо към историческите и останалите жизнени взаимовръзки през нашата материалистическа епоха не е такова, че да властва истината. А липсващото властване на истината, своеобразното властване точно на противоположността на истината, нищожната склонност към търсене на истината, нищожният копнеж по истината с всичко това е свързана Кармата на нашето време. И това подлежи на изучаване. 

Ето защо, ако човек вижда какво се твърди тъкмо през годините, когато човечеството преживява това, кое то днес наричат война, тогава той не бива да възразява, че то се твърдяло само от вестници и други подобни. От значение са последиците. Нещата оставят своята ярка следа. Погледнем ли какво се казва, по какъв начин се схващат и представят нещата, тогава в този начин виждаме властването на онова, което действително не върви в посока към истината. И нека не се смята, че мислите, че твърденията не са обективна сила! Те са обективна, реална сила! И те с абсолютна неизбежност оставят своите следи, дори ако не се превърнат във видими дела. За бъдещето много по-важни са мислите на хората, отколкото техните дела. Защото с течение на времето мислите се превръщат в дела. Днес ние живеем от мислите на минали времена; те се изпълняват в извършващите се в наши дни дела. А нашите мисли, които обхождат света, ще се разтоварят в делата на бъдещето. 

Сега за изходна база ще избера нещо, което лесно би могло да породи недоразумения, поради което преди нашите разсъждения държа да направи николко бележки. Привеждам го, за да Ви покажа донякъде с помощта на един модел как се издирва истината. Някой може да намери за спорно твърдението ми, че за запазването на мира щяло да бъде достатъчно, ако сър Едуард Грей отговорел утвърдително на въпроса на германския посланик в Лондон дали Англия би останала неутрална при положение, че Германия уважи неутралитета на Белгия. Според мен не може да се отрече, че ако сър Едуард Грей беше отговорил положително, нещата щяха да протекат съвсем иначе; защото в такъв случай накърняването на неутралитета на Белгия щеше да отпадне. 

Ако си припомните казаното от мен а на казваното тук трябва да се гледа така, че въпросът да опира до нюанса -, ще видите, че никъде дори с една дума не съм защитавал примерно накърняването на неутралитета на Белгия. Със сигурност не съм го сторил. Ненужно е също така заклеймяването му като правно нарушение все едно, ако река да използвам едно изтъркано сравнение, да носиш вода в морето; защото това,че накърняването на неутралитета на Белгия е правонарушение, беше признато лично от германския райхсканцлер в самото начало на войната и прибавянето на още нещо към това положение или извиняването на нещо в него не може да бъде моя задача. От меродавно, външно погледнато меродавно място, действието е признато за правонарушение. 

При това обаче нека днес добре да се разберем, драги мои приятели непроменен остава фактът, че на 1 Август английският министър на външните работи е бил запитан: Англия би ли останала неутрална, ако неутралитетът на Белгия не бъде накърнен от страна на Германия? И че отговорът на този въпрос е бил уклончив! От начина, по който е бил поставен въпросът, никой не бива да се съмнява, че ако в момента от говорът е бил утвърдителен, неутралитетът на Белгия нямало да бъде накърнен. 

Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание. 

А ако някой твърди, че даването на уклончив отговор от страна на сър Едуард Грей е било формално коректно,той безспорно има право толкова безспорно, че всъщност е излишно човек да се занимава с това. Но в развоя на световната история никога не става въпрос за правно-формални преценки. Такива преценки никога не се отнасят до дадена реалност! Ходът на световната история е по-друг, за да може нейната действителност да се обхване с формални преценки. Който рече да дава формални преценки, неговите преценки ще бъдат чужди на действителността; но стига да има достатъчно силен глас, стига да може да се из дигне, той винаги ще има право, тъй като един разумен човек бездруго не ще възрази нищо срещу правилността на формалните преценки. Те са и много лесно разбираеми, само дето не обхващат реалността. 

Аз Ви моля да си припомните как именно в последната си книга "Върху загадките на човешкото същество"*215 изтъкнах, че важното е преценките не само да бъдат формално правилни, но и да съответстват на действителността. Целта е чрез преценките да бъде обхваната действителността. Никой не може да възрази нещо срещу формалната коректност на отговора на сър Едуард Грей по това няма какво да дискутираме, то се разбира от само себе си. Но ние искаме да се вгледаме във фактите, и то така, че това вглеждане във фактите същевременно да покаже каква преценка човек трябва да дава за явните неща, когато иска да се подготви за придобиване на правилна представа и за окултните. Окултните неща трябва да се обхващат в тяхната реалност; тук формалните преценки не вършат работа. Ето защо е наложително човек да свиква при явните неща също да се опитва, доколкото може, да държи фактите в едно цяло. 

Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен. В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения. Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано. 

На мен, разбира се, ми е известно, че през 1885 г. Конго също е било обявено за неутрално, но трябва да се реши въпросът, дали това не подлежи на оспорване. Аз обаче нямам намерение да решавам каквото и да било, а искам само да насоча вниманието Ви върху съществуващите трудности и върху това, че никак не е лесно човек да си състави действително обективна преценка за подобни неща. Могат да се приведат и други примери от този род; следователно трудностите начеват още тук.

Няма да дискутираме също така доколко, след като Германия е основана едва през 1871 г.,все още е било валидно старото споразумение от 1839 г. Но на всичко това искам да Ви обърна внимание само като на нещо, което също се взема пред вид. Защото в обективния ход на събитията нахлуват не само фантастичните понятия, които човек си създава, но и фактическите неща; без той да допринася с нещо за това, фактическите неща нахлуват. 

Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия. 

Следователно през 1870 г. Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че старото споразумение от 1839 г. има безусловна валидност, ами в дадения случай наистина поставила в едното блюдо на везните неутралитета на Белгия, а в другото неутралитета на Великобритания. Когато съществува преюдиция, не може да се каже,че в по-късен момент не би следвало да се постъпва по същия начин. В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си. Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в живота на народите. Не може да се представя за разбиращо се от само себе си нещо, което преди туй никой не го е смятал за разбиращо се от само себе си. 

Това също така е нещо, за което трябва да се държи сметка. Но дори работата да беше съвсем проста и да можеше да се каже, че валидността на договора от 1839 г. се разбира от само себе си, поради което не е наложително от Великобритания да се изисква ответно задължение, на това трябва да се отговори, че на времето инициативата е излязла от самата Великобритания; тя е отправила запитване към Франция, от една страна, и към Германия, от друга, дали биха съблюдавали неутралитета. Ще рече, че по онова време са би ли подети преговори, а когато се подемат преговори, на тях могат да се обсъждат и други въпроси. 

Тук може да се добави и следното. Както споменах, аз не подкрепям накърняването на неутралитета това не ми влиза в работата, но мога да заявя: Ако поради това, че Beликобритания беше отговорила положително, неутралитетът на Белгия не се погазеше, тогава нещата на запад щяха да протекат по съвсем друг начин. С това обаче аз не приключих своето изявление, а изрично добавих: Освен туй от германска страна била изявена готовност на Франция и колониите и да не бъде причинено нищо, ако Англия остане неутрална. А след като и по тази готовност не бил получен положителен отклик, поставен бил следващият въпрос: при какви условия тогава Англия би останала неутрална? Това означава, че на Англия било предоставено сама да поставя условията, при които би останала неутрална. Всичко това приключило на 2 Август, всичко това се случило на 1 Август. Всичко това обаче било отхвърлено. Великобритания изобщо не по желала да даде отговор на каквото и да е запитване в тази насока. Ето защо спокойно може да се каже, че ако Великобритания била дала някакъв отговор, тогава това личи от самия външен ход на историята цялата работа на запад щяла да протече другояче. 

Но тук аз също не спрях, а Ви казах: Въз основа и на други предпоставки на мен ми е известно, че ако Великобритания дадяла подходящия отговор, щяла да бъде избягната дори цялата война с Франция. Това, че съществуват други, по-дълбоки причини, поради които то не станало, си има своето място в друго блюдо на везните. Когато обаче човек желае да си състави мнение относно онова, което през последните две и половина години е обходило света като преценка, той трябва много внимателно да вземе предвид тези неща. Защото днес все още има множество хора, които смятат, че Англия била влязла във войната поради погазването на белгийския неутралитет. А то е могло да бъде избягнато именно чрез нейното оставане извън войната! 

Би могло естествено да се възрази, че и целият ход на войната на запад щеше да бъде друг, ако Германия не беше накърнила неутралитета на Белгия. Да, но тогава не се прави разлика между онова, което е коректно, правно-формално, и онова, което от своя страна стои във връзка с трагичността на световната история. Много важно е умението да се прави разлика между трагичното и формално-правилното. Някои неща положително щяха да се случат другояче. Какво щеше да се случи другояче? С молба да не внасяме нравствени елементи в преценката, нека да разсъдим какво щеше да се случи по-иначе. 

И тъй, да приемем, че неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен, макар Великобритания да не се бе ангажирала по никакъв начин и да съществуваше опасност ти да се намеси всеки момент във войната. С оглед на тогавашната ситуация при такова поведение на Великобритания това трябва да прозре всеки, който проверява нещата (а на проверка в случая подлежи не само Синята книга, но и всички документи) беше напълно изключено войната на запад да не избухне. Дали тя с оглед на настроението във Франция би могла изобщо да се избегне по този въпрос навярно е възможно да се дискутира, ала едва ли! Но да приемем, че чрез поведението на Великобритания войната на запад все пак беше избухнала какво щеше да се случи тогава, ако неутралитетът на Белгия беше останал ненакърнен? Както казах, не трябва да се прави нравствена оценка нито в едната, нито в другата посока. 

Щеше да се случи това, че огромна част от основната маса на толкова обвиняваната германска войска щеше да се впримчи в западните френски крепости и да се изтощи. И тъй като въпреки приказките за пруския милитаризъм френската войска наистина едва ли е по-слаба от германската цифрите са почти съвсем еднакви -, напълно разбираемо е, че германската войска щеше да бъде изразходвана на запад и инвазията от изток, започнала през Август и Септември, щеше да приеме невероятни размери. Защото, както твърдяха експертите, воденето на войната на запад би било невъзможно без трайното ангажиране на почти цяла та германска войска. Това означава, че щеше да се наложи Германия да бъде изложена на произвол, понеже предстоеше да се осъществи инвазията от изток. 

Така стояха нещата. Допустимо е някой да каже, че това може да е била погрешна стратегическа преценка. Днес това вече не може да се каже в първите месеци на войната то е подлежало на дискутиране, ала сега вече не. Защото след несполучливия опит, извършен при Вердюн, е налице доказателството за правотата на онези, които навремето казваха, че германската войска се изразходва, ако бъде използвана изцяло на запад. 

Следователно изборът бил или над Германия да бъде произнесена смъртна присъда, или пък да се предприеме трагичната крачка за проникване през Белгия, което представлявало единствения изход при положение, че на запад войната в никакъв случай не можела да бъде избягната; защото на изток тя със сигурност била неизбежна! И ако днес някой каже, че е могла да бъде избягната, той би трябвало да има дебелоочието да казва едновременно и да, и не. Ако днес някои, вземайки предвид недостатъчната дарба на нашите съвременници да се замислят дали нещо може да е вярно или не, имат дебелоочието в едно и също време да твърдят и да, и не, то това изглежда примерно така: Ние бяхме нападнати от Централните сили и не носим никаква вина за започване на войната, но ние няма да прекратим тази война, преди да сме постигнали военната си цел завладяването на това и това! 

Ето как едновременно се твърди и да, и не! Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това! Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време. 

Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава. 

Уместно е, разбира се, всички, които държат да имат именно справедливи преценки, да кажат: Договорите трябва да се спазват. Да, скъпи мои приятели, но ако някой Ви представи списък на всички неспазени договори в обществения и в частния живот и после Ви посочи какви последици е породило тяхното неспазване, едва тогава ще се види кои всъщност са силите, действащи в света на Майя. 

Но дали пък съвестта на онези, от страна на които не е прозвучало въпросното да, е била напълно чиста? Фактите всъщност не говорят в полза на това; защото, когато по-късно въпросът за този разговор между германския посланик и сър Едуард Грей отново бил поставен на дневен ред и се споменало, че Англия е държала в ръцете си спасението на неутралитета на Белгия, тогава английското правителство се защитило, действайки обаче благоразумно, като не се позовало просто на формално-правната страна (по онова време в английското правителство несъмнено имаше твърде добри държавници). Въпреки че не променям нищо в преценката за сър Едуард Грей, която Ви приведох*220, но която е формулирана не от мен, а от неговите английски колеги, той все пак беше доста добър държавник, за да се задоволи просто с театрална поза и с изявлението: Договорът е сключен през 1839 г., така че Германия беше длъжна да съблюдава неутралитета, дори Англия да дадеше уклончив отговор. Английските държавници не постъпиха така, а се оправдаха по друг начин. Грей каза: По онова време Лихновски наистина постави този въпрос, но го постави като частно лице, а не по поръчение на германското правителство; ако беше говорил по поръчение на германското правителство, нещата щяха да стоят другояче. Германският посланик Лихновски бил имал най-добро желание за запазване на мира на запад, ала зад него не стояло германското правителство! 

Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл! Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик. И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не. Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава! Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното: 

Кога се случва всичко това? Втори август сме. На втори август кралят на Белгия помолва Англия за интервенция, тоест той помолва за интервениране пред Германия. Следователно белгийският крал смята за не що съвсем естествено Англия да преговаря с Германия за неутралитета на Белгия. Но Англия първоначално не го прави, изчаква цял един ден, през който сър Едуард Грей говори пред Парламента в Лондон, като премълчава целия разговор с германския посланик и не обелва дума за него. Ако го беше споменал, тогавашното парламентарно заседание щеше да протече другояче! 

Така, след като се състоял разговорът с германския посланик, след като кралят на Белгия призовал Англия да интервенира, в Англия се изчаквало, не се предприемало нищо. Какво собствено се изчаквало? Изчаквало се да стане нарушаването на неутралитета на Белгия! Защото, докато то не станело, историята все още можела да продължи в посока към неговото избягване; нали могъщи сили имали готовност да не го допуснат и то висяло на косъм. И ако молбата на белгийския крал беше изпълнена своевременно, ако Англия беше интервенирала, тогава възниква въпросът дали това нарушение щеше да стане. Кога обаче интервенира Грей? На четвърти, когато германските войски вече бяха на белгийска земя! Защо е чакал той дори след молбата на краля на Белгия? Това са въпроси, чието поставяне е наложително. 

Към всичко това би могло да се добави още много, ако документите действително се проучеха, така да се каже, на кръст; но то не е нужно, защото надявам се да съм Ви изяснил, че нещата от години са били добре подготвяни. Ето защо не бива да буди никакво учудване, загдето те напоследък протичаха по такъв на чин. Но ако документите се проучват едностранчиво, тогава, разбира се, наяве ще излезе само формалното. 

И така, аз нямах намерение да се застъпвам за едната или за другата страна, а исках само да покажа какво е потребно, за да се получи преценка за подобни неща. Защото в унисон с главната насока на Духовната

Наука, стремяща се към една по-висша гледна точка, аз по-скоро бих искал да предвардя да не се дават с лека ръка отрицателни преценки за онова, което произтича в световната история при сблъсъка на държа ви, понеже работата е там, че война водят не народите, а държавите! 

В това отношение се обръща твърде малко внимание на факта, че в световния ход редом с градивните си ли място трябва да имат също така и силите на разрухата, на опустошението. Да не би при отделния човек да е другояче? Развивайки своите способности в течение на целия си живот, ние съсипваме нашето тяло, ние го разрушаваме; и утре аз ще Ви покажа каква дълбока взаимовръзка съществува между нашия душевен живот и беладоната, татула, отровите, срещани от Вас по света. Това несъмнено са истини, които просмукват сърцевината на нещата, но човек трябва да намери кураж да разкрие тези истини и в световната история. Затова по-добре е нещо да бъде разбрано, отколкото преценявано по някакви си така наречени норми. Осъждането на държави и народи по правило е поставено на твърде слаби основи. Човек, дори само за да може в крайна сметка да се извиси в духовния свят и там да успее да открие нещо, трябва да свикне просто да разглежда фактите без критика, която спада към съвсем друга област; едва тогава той разбира какви сили се намесват във всемирното развитие. 

Нека от тази гледна точка разгледаме sine ira но не и sine studio*221 някои процеси, които досега съм чувал да се разглеждат почти единствено от морална гледна точка. Моралната гледна точка безспорно е при-ложима по отношение деянията на отделния човек, но прилагането й по отношение на живота на държавите е абсурд. Може би на един или друг сред Вас ще се стори странно, загдето имам желание да разгледам тези процеси без еснафски морализъм,  "безморалинно", както казваше Ницше*222, ала нищо не възпрепятства "безморалинното" им разглеждане. 

Могъщата Британска империя включва господството над Индия като един от своите най-съществени фактори. Това господство над Индия се характеризира с различни предстепени. То води началото си от Източноиндийската компания, едно търговско сдружение, на което най-напред били предоставени привилегиите да търгува за Англия само с Индия. И така с течение на времето от различните права на Източноиндийската компания последователно, целенасочено се развило господството на Англия над Индия, та дори и английското имперство Индия. Оттук, и то още в Източноиндийската компания, се развила също така търговията на Англия с Китай. Впрочем от края на XVIII в. между Индия и Китай вече се извършвала оживена търговия, в която още тогава участвала английско-източноиндийската компания. Впоследствие обаче Англия станала главен търговец в света въобще. 

Но ето, че в допир с инкорпорираната стихия на търговията в Ориента влязла и една друга, с нея се кръстосала още една стихия. От XVII в. насам в Китай се разпространила привичката да се пуши опиум*223 Вероятно арабите научили китайците на това, понеже преди XVI в. китайците не познавали пушенето на опиум. За хората, които го практикуват, то представлява съмнителна, но силна наслада; защото пушачът на опиум се сдобива с най-разнообразни, по-родени от астралното фантазии, в които живее; това наистина е друг свят, придобит по чисто материален път. 

Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене. Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки. 

Избирам точно този пример, защото подобно нещо действително притежава по-дълбока културноисторическа основа, когато под внимание се вземат всички фактори. Не бива да забравяте, че тъй като опиумът въздейства на душата, с неговото разпространяване Вие наистина се намесвате в целия духовен живот на един народ или на онези хора, на които доставяте опиум. Мога да избера този пример, защото въобще не възнамерявам да твърдя, че някой не постъпвал правилно, щом смята да търгува; търговията по света трябва да бъде свободна. Този принцип също е оправдан.  Не ми минава и през ума, да изкарвам виновен някого, който създава макови насаждение в Бенгалия, за да добива от тях опиум за Китай и срещу него да получава злато. 

Китайците обаче виждали горките изнемощели пушачи на опиум. Постепенно пушачът на опиум отпада напълно и с течение на времето станало ясно какво пагубно влияние оказвало пушенето на опиум върху широки слоеве от населението на Китай. Когато китайците осъзнали това, резултатът бил, че през 1794 г. те забранили опиума. Вече не искали да допускат никакъв опиум в страната си. 

Но както става обикновено, забраните понякога не пречат да се търгува с онова,което е забранено намират се средства и пътища стоката все пак да се доставя. По онова време също се оказало, че въпреки формалното съществуване на забраната, въпреки издадения от китайците закон, че не бива да се внася опиум, търговията с опиум процъфтявала. Нали има различни начини рушветите са само едната страна на въпроса наред с много други подобни. Накратко, търговията с опиум процъфтявала и от няколко хиляди сандъка през 1773 г. за няколко десетилетия нараснала през 1837 г. на трийсет хиляди сандъка годишно. Спечеленото от тях около трийсет милиона франка годишно,се стичало към Британска Индия. 

Когато работата придобила такива размери, китайците не измислили друг изход, освен да подложат на конфискация докарваните товари с опиум. В Кантон, където най-често пристигали товарите с опиум, те из пратили един способен китаец, един енергичен мъж на име Лин, който конфискувал пристигащите сандъци с опиум. Като служител в консулството в Китай англичаните също имали един много способен мъж капитан Елиът който бил енергичен и веднъж дори му се удало да пробие с военен кораб китайската блокада. 

И сега целта била да се намери изход от аферата: Огромното количество сандъци с опиум били пристигнали. Китайците обаче не отстъпвали и се създало деликатно положение. Тогава Елиът накарал понеже това било възможно 20 283 сандъка да бъдат прехвърлени и разписани на негово име като лична собственост, след което ги предал на китайските власти. Така на първо време било открито някакво решение. 

Но чрез него търговията с опиум не била ликвидирана. Едната страна изобщо не била склонна да ликвидира търговията с опиум. Китайците не съумели да открият друг изход, освен да създадат нов закон и този закон вече бил много строг. Лин разпоредил всички замесени в търговията с опиум лица да бъдат осъжда ни от китайските съдилища на смърт, а корабите занапред да бъдат конфискувани. Иначе казано, китайците си представяли, че щом някой търгува с опиум, ще бъде изправян пред китайски съд и осъждан на смърт. 

Британците обаче не заявили, че за да не загуби никой главата си, търговията с опиум наистина трябва да бъде преустановена; о, не, никой не рекъл така, ами заявили буквално: "С подобно искане китайските власти окончателно погазиха всяко чувство за сигурност." Най-напред пребиваващите в Китай англичани би ли призовани да напуснат страната, а от Индия била повикана въоръжена помощ Областта била, така да се каже, окупирана. И тъй като китайците доста храбро отстоявали позицията си и продължавали да упорстват за обезглавяването на всеки, който търгува с опиум, такава търговия привидно не се извършвала; а и понеже китайците възнамерявали да конфискуват британските кораби с опиум, кораби привидно не били изпращани. В Индия опиумът просто бивал натоварван на американски кораби! И сега с американски кораби в Китай пристигал не по-малко, а дори и все повече опиум, защото бизнесът се разраствал. 

Служителят Елиът заявил: Сега ясно изпъква въпросът, около който се води нашият спор дали Китай желае да има с нас честни и разширяващи се търговски връзки, или иска да поеме вината, загдето бреговете му стават жертва на открито пиратство. С индийска помощ пристанището на Кантон било блокирано. При разприте, би могло да се каже при дребнавите разпри, които възниквали тогава, един китаец бил убит от английски моряк. Китайските власти естествено настоявали да им бъде предаден английският моряк. Но се получило така, че по време на преговорите китайците все по-често изпитвали умора и им се приискало в крайна сметка някак си да запазят правото на своя страна, ала без да уязвяват англичаните. Това също може да се постигне! По онова време случайно се удавил някакъв английски моряк и тогава Елиът, който бил много умен мъж, се споразумял с представителя на китайските власти Лин да идентифицират удавилия се моряк като оня, дето бил убил китаеца. Удавникът бил предаден и с това въпросът бил уреден. В края на краищата обаче през 1840 г. всички тези неща довели до избухването на война между Англия и Китай. 

Така ходът на събитията протичал по необходимост и не можел да се получи обрат. Но с материални средства върху душевния живот било оказано голямо влияние и се разиграло нещо, свързано с целия световен процес. В Англия се "знаело" за какво става дума! А какво се знаело? Знаело се, че Англия била "нападната" от страна на Китай, както се говорело тогава, и то заради туй, защото китайците не желаели да търпят Англия да разполага със свои опиумни, със свои макови насаждения в Индия и защото китайците искали сами да разсаждат своя мак. Така се говорело.  Това се "знаело" съвсем точно, а освен това било известно, че китайците са варвари! Ето какво се знаело по онова време в Англия. Лорд Палмерстон заявил, че в Индия трябвало да се активизира защитата на маковите насаждения и че именно за защитата на маковите насаждения в Индия ставало дума; освен туй ставало дума за това, че специалистите по народно стопанство в Китай не желаели от страната им да изтичат техни пари, които обаче по право се полагали на Индия. Всичко това били неща, които в Европа навярно намирали разбиране! 

И ето че войната бушувала. По време на война естествено се извършват жестокости. Жестокости били извършвани от китайска, били извършвани и от английска страна. По онова време били намирани цели села, чиито обитателки плували в кърви; китайците се биели храбро, а щом забележели, че трябва да се само убият или да се предадат,те първо убивали жените и децата си. Печална била тази война, войната от 1840 г. Един ден Елиът, който станал свидетел на цялата война, легнала всъщност на съвестта му, се сдобил със странна, но може би заслужена слава сдобил се със славата, че бил склонен да започне мирни преговори с китайците. Тогава го свалили. Дошъл... не Лойд Джордж! Името му било Потинджър, някой си Потинджър заел мястото на Елиът, който възнамерявал да започне мирни преговори. Войната трябвало да се води до горчивия й край, тоест докато бъдат превзети остров Хусан, градовете Нингпо и Амой, докато англичаните напреднат до Нанкин и докато през 1842 г. Китай бъде напълно сломен. Хонконг също станал подвластен на Англия, търговията с опиум получила неограничен достъп до пет китайски пристанища, назначени били британски консули, деветдесет и седем и половина милиона репарации, сиреч освен как да кажа измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона не ми се ще да го наричам, но друга подходяща дума в момента не се сещам, та към измъкнатите дотогава двайсет и пет милиона сега били прибавени още деветдесет и седем и половина милиона репарации... 

Вече казах, че дори на сън не ми хрумва да схващам този процес другояче освен като историческа необходимост.  Дори на сън не ми хрумва да обвинявам някого. Защото който умее да прозира необходимостите, който умее да прозира как стават нещата във физическия план, той знае, че такива неща неизменно присъстват при нормалното физическо протичане на мировото развитие. Онова, което е било извлечено от опиума, се съдържа в националното богатство на Англия, а в националното богатство на Англия се съдържа значителна част английска култура. И точно както не би имало смисъл да се омаловажава английската култура, така няма смисъл да се подлага на съмнение необходимостта, поради която е станало подобно нещо, макар може би малкият сатиричен епилог, разиграл се впоследствие, да не спада напълно към необходимостите: 

Когато постъпила първата вноска от деветдесетте и седем и половина милиона репарации, намерили се хора да твърдят, че са онези, на които някога били иззети сандъците с опиум, и че полученото от тих на времето обезщетение съответствало само в незначителна степен на техните загуби. Касаело се, значи, за хора, които някога били продали опиум за Китай, на които опиумът бил закупен и които били получили малко обезщетение. И сега казвали: Установи се, че в нашето отечество продажбата на опиум за Китай се смята за правомерна; тогава ние решително трябва да предявим претенции за получаване на пълно обезщетение, защото единственото сторено от нас е това, заради което тази война беше водена от нашето отечество. 

Следователно, след като войната била спечелена, господата смятали за полагащо им се право да получат пълно обезщетение. Тогава министърът, в чиито компетенции било решаването на въпроса, извадил от чантата си нота, която навремето бил предал на капитан Елиът, и в тази нота пишело, че дотогава, докато китайските закони забраняват търговията с опиум, английското правителство в никакъв случай няма да се съгласи да обезщетява когото и да било за претърпени загуби при търгуването с опиум. Отговорът гласял, че тъй като по онова време китайските закони са били в сила, никой не може да предявява искания, след като е нарушавал китайските закони, които едва чрез войната загубили своята валидност. Ненужно е да се преценява дали този епилог също така спада към историческите необходимости, но вглеждането във фактите безспорно е необходимо. Избухването на Англо-китайската война през 1840 г. е начална точка тъкмо на онова време, за което често сме разговаряли. Тази година именно съм Ви посочвал като година, когато материализмът преживява разцвет.  Добре е такива работи да бъдат схващани в тяхното развитие.

Вече бе казано: точно както не би имало смисъл по някакъв начин да се омаловажава английската култура, английският бит или английската цивилизация, така няма смисъл да се приема, че в цялостната взаимовръзка на английското развитие такова нещо е можело и да не настъпи.

То принадлежи към него. А да се прави морална преценка по този въпрос е напълно неправилно. Защото тогава ще се изпадне в грешката общности, групи да бъдат преценявани така, както бива преценяван индивидът. А тъкмо това е нещото, което се оказва невъзможно. 

Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания. Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера. Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек. 

И така, драги мои приятели, днес исках да Ви приведа няколко примера по простата причина, че вече беше наложително чрез ярки илюстрации да се стъпи на известен материал. Утре ще се спрем на някои гледни точки, които ще ни отведат по-нататък.