ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Берлин, 23. Януари 1914 г.

Вече имахме възможност да се запознаем с многото мирогледни нагласи, мирогледни нюанси и така нататък, които могат да намерят място в човешката душа, и понеже аз бих искал да откроя само няколко гледни точки от широката област на тази тема, ще се спра на един по-особен пример.

Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма. Или, казано с други думи: - Той активира в себе си мирогледния нюанс на идеализма. Нека да предположим още, че той го превръща в господстващ фактор, определящ неговия вътрешен живот и подхранващ онази мирогледна нагласа, която аз вчера описах като мистицизъм, като Венерина нагласа. Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.

Аз бих искал специално да подчертая, за да не възникват никакви недоразумения, че тези констелации са много по-важни за човешкия живот, отколкото констелациите на обикновения хороскоп, и че те далеч не съвпадат с „наивността” на обикновения хороскоп. Нещата стоят така, че засиленото въздействие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма. При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно. Накратко, трябва да се изчака подходящия момент, когато според вътрешната органическа конфигурация на човека е най-уместно тези заложби да бъдат включени в човешкия организъм.

Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място. И бихме искали да добавим, че по този начин една душа, вече в духовен смисъл, наистина има заложбите, произтичащи от факта, че Венера се намира в Овен, че мистицизмът е разположен в знака на идеализма. Силите, възникващи по този начин, не винаги остават съхранени през целия живот. Те се променят, а това означава, че човекът попада под други въздействия, под други знаци на духовния Зодиак, под други душевни настроения. Нека да допуснем, че е възможно и следното: Един човек се променя по такъв начин, че по-късно в хода на своя живот той навлиза в душевното настроение на емпиризма, сякаш сега мистицизмът е напреднал до сферата на емпиризма, а емпиризмът се е придвижвал до знака на рационализма.

Ако си припомните вчерашната ми рисунка, вие виждате как в посока отвътре навън, над мистицизма е поставен емпиризма, съответно как над Венера душата се издига до Слънцето. Душата напредва до настроението на емпиризма и в същото време навлиза в знака на рационализма. В душевния живот това намира израз във факта, че душата променя своя мироглед.

Всичко онова, което се е пораждало в нея, може би именно тогава, когато тя, като една силна личност, е разгръщала своята мистика в знака на идеализма, сега тя ще го промени и ще го насочи към друг мирогледен нюанс. Когато душата е извършила този преход от мистицизма към емпиризма и заедно с него се е поставила в знака на рационализма, тя започва да се изразява и говори по друг начин. Следователно, от моите описания вие бихте искали да стигнете до извода, че човешките души могат да претърпят определено развитие, в хода на което те променят знака и нагласата на своя мироглед. – Тенденцията за промени вече е налице при „тези” души. Нека да предположим, че една такава душа ще поиска да развие тази тенденция още по-добре в своя живот. Тя ще поиска да напредне от емпиризма към следващата мирогледна нагласа, към волунтаризма. И ако тя би напредвала по този начин също и през знаците на духовния Зодиак, сега тя би навлязла в математизма. После тя би преминала към един друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма. Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала израз на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание.

Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса. За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен. И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката. Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока. И понеже сега съответната душа не може да поеме пътя към „волунтаризма в знака на математизма”, тя се разполага в новата позиция: „Емпиризъм в знака на рационализма” и търси изход, поставяйки се в опозиция спрямо направлението, което тя все още може да поддържа.

Следователно, една такава душа би напредвала не към волунтаризма, както това е показано в рисунката, чрез пунктирната линия, а с волунтаризма би се поставила в опозиция спрямо своя емпиризъм в рационализма.

Всичко това би се проявило в знака на динамизма. И в хода на своя живот една такава душа би се насочила към определена констелация, където тя ще застъпва един мироглед, опиращ се на особеното стечение на сили, на динамизма, на протъкания от воля динамизъм в света. В духовната астрология нещата не изглеждат така, както във физическата астрология; във физическата астрология опозицията има съвсем друго значение, отколкото в духовната астрология. Тук опозицията се поражда от това, че душата не може да продължава своето развитие по един път, който е неблагоприятен; тя рязко променя посоката си и навлиза в зоната на опозицията.

С тези думи аз накратко скицирах пред вас какво изпита душата на Нитче в хода на неговия живот. Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма. През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус –  изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”. Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха. Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”. Тук емпиризмът стои в знака на рационализма. През третия период, инспирирани от духовно-задиакалната опозиция, се появяват онези съчинения, които са свързани с волята за власт, които са протъкани от сили, от мощ: „Отвъд доброто и злото”, „Генеалогия на морала”, „Случаят Вагнер”, „Залезът на идолите”, „Антихрист”, „Тъй рече Заратустра”.

И така, вие долавяте дълбоката вътрешна закономерност, която съществува между духовния Космос от една страна, и начина, по който човекът стои в този духовен Космос, от друга страна. И ако си послужим със символите на астрологията, които в случая означават нещо съвсем друго, ние бихме искали да кажем: - При Нитче нещата стояха така, че през определен период от неговия живот Венера се намираше в Овен, а после когато тази констелация се промени и Слънцето застана в знака на Телеца – той не можеше да напредва, така че не успя да се придвижи с Марс в знака на Близнаците, а застана в опозиция, т.е. с Марс в знака на Скорпиона. И за последната фаза от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона. Обаче тази констелация – а именно, когато душата нахлува в по-долните равнища, под линията идеализъм–реализъм (Рис. 13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в един духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него. Ето откъде идва трагичната съдба на Нитче. Човекът понася горните констелации, ако по съответен начин успее да се справя с външните отношения на света. Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи. Когато казвам „външните отношения на света” аз имам предвид всичко, което, примерно, може да бъде постигнато чрез възпитанието, чрез външните обстоятелства; всички тези неща са от значение само ако душата се намира над линията идеализъм-реализъм.

За да вникнем в пълното значение на това, което накратко скицирам в тези лекции, трябва да знаем следното. Трябва да сме наясно, какво всъщност представлява мисълта в човешките изживявания, как мисълта работи в човешките изживявания.

Грубите материалисти на нашето време смятат, че мозъкът образува мислите, респективно, че централната нервна система образува мислите. За този, който вниква в нещата, това е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението, че именно огледалото, в което се оглежда едно човешко лице, „произвежда” това лице. Обаче човешкото лице съществува независимо от огледалото. Огледалото само отразява лицето. Аз често пъти съм прибягвал до това сравнение също и на моите публични лекции. То е напълно приложимо и по отношение на това, какво точно изживява човек в своите мисли. Нека сега да погледнем нещата от друг ъгъл. Мисловното изживяване, което реално възниква в душата, докато човек изживява мислите, е също толкова резултат от мозъчната дейност, колкото образът на човешкото лице в огледалото е резултат от качествата и дейността на огледалото. Фактически мозъкът действа само като рефлекторен апарат, който „отразява” душевната дейност, така че сега тя да е в състояние да възприема самата себе си. Всъщност мозъкът има толкова малко общо с това, което човекът възприема като мисли, колкото малко общо има и огледалото с вашето лице, докато се оглеждате в него.

Обаче има и нещо друго. Работата е там, че мислейки, човекът възприема само последната фаза от своята мисловна дейност. За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало. Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка. Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите. Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.

И само ако вие насочите към мозъка една определена дейност, която се поражда в душата, само тогава мозъкът е в състояние да „произведе” такова отражение, което ще ви позволи да възприемете мисълта, свързана с „лъва”.

Вие виждате, че на първо място стои един духовно-душевен елемент. Тъкмо той трябва да работи в структурите на мозъка. Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на мислите. Този е действителният процес, който е до такава степен незабележим за повечето хора на нашето съвремие, че те изобщо нямат представа за него.

Онзи, който поне малко е напреднал в окултното възприемане на нещата, може да различава двете фази на душевната дейност. Той може да проследи, как – ако поиска да мисли – най-напред е необходимо не просто да схване мисълта, а да я подготви, или иначе казано: Да „препарира” своя мозък. Успее ли да го „препарира” до определена степен, позволяваща отразяването, тогава той има своите мисли. Окултното изследване ясно показва: Ако искаме да си представим нещо, първата задача е не да търсим представата, а да упражним онази дейност, която подготвя възприемането на представата. Този факт е изключително важен. И ние не бива да забравяме тези неща, понеже едва с тяхна помощ стигаме до истината за човешкото мислене. Едва сега ние разбираме как протича човешката мисловна дейност. Най-напред става така, че мисловната дейност се насочва към мозъка, респективно към централната нервна система и, така да се каже, „задвижва” определени анатомически структури на мозъка. Чрез това те се превръщат в рефлекторен апарат, който отразява мисълта по такъв начин, че сега душата я осъзнава именно като мисъл. Следователно, ние различаваме две фази: Най-напред от духовно-душевния елемент възниква определена мозъчна дейност; после – след като е приключила подготвителната работа на мозъка – идва възприемането. За обикновения човек тази мозъчна работа остава напълно неосъзната; той възприема само отражението. Обаче окултното изследване показва, че най-напред трябва да бъде изживяна именно подготовката. Човекът трябва да изживее как душевната дейност се пренася в анатомичните части на мозъка и те първо трябва да бъдат подготвени, за да стане възможно възприемането на мислите.

Всичко това, което описвам, непрекъснато се разиграва в човешкия живот между пробуждането и заспиването. В будното съзнание мисловната дейност непрекъснато ангажира мозъка и го превръща в рефлекторен апарат за отразяване на мислите. Обаче това, което се преработва вътре в нас чрез мисловната дейност, не е достатъчно. Защото това, което протича чрез духовно-душевния елемент, бих казал, е една тясно ограничена дейност. От пробуждането сутрин до заспиването вечер духовно-душевната дейност, ангажирана с мисленето, се състои в това, че през целия ден тази дейност е съсредоточена в анатомичните структури на мозъка, в резултат на което мозъкът се превръща в рефлекторен апарат. Обаче преди всичко мозъкът трябва да е налице; едва тогава духовно-душевната дейност, ако мога така да се изразя, вписва там своите малки бележки, своите малки гравюри. Следователно, в своята главова форма, в своята главова маса, мозъкът трябва да е налице. Обаче за нашия човешки живот това не е достатъчно.

Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос. Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм. По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.

Човекът е изграден според мислите на Космоса. Космосът е големият мислител, който гравира в нас нашите форми до последната подробност, също както нашата малка мисловна работа вписва малките си гравюри в нашия мозък през периода между пробуждането и заспиването. Както нашият мозък – имам предвид само онези негови части, където е възможно „гравирането” – се намира под въздействието на мисловната работа, така и целият човек се намира под въздействието на космическата мисловна работа.

Какво означава това? Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист. После, както вече посочих, констелацията се промени.

Ние, като човешки същества, сме обект на космическите мисли. Космосът ни мисли. И както чрез нашата малка мисловна работа ние вписваме в нашия мозък така наречените малки гравюри, в резултат на което осъзнаваме понятията „лъв”, „куче”, „маса”, „роза”, „книга”, „горе”, „долу”, „ляво”, „дясно” като отражения на това, което предварително сме „препарирали” в мозъка – т.е. както чрез „обработването” на мозъка накрая стигаме до възприемането на лъва, кучето, масата, розата и т.н. – по същия начин действат и съществата на йерархиите, ръководейки великата мисловна дейност на Космоса и гравирайки в света най-важното, най-същественото. И тогава се проявява не само това, което възниква от малките незначителни гравюри, отразяващи впоследствие нашите отделни мисли, но и всичко онова, което представляваме самите ние в цялата ни същност, и то се проявява като мисли на съществата от висшите йерархии. Както нашите малки мозъчни процеси отразяват нашите малки човешки мисли, така и ние, като човешки същества отразяваме мислите на Космоса. Когато йерархиите на Космоса мислят, те мислят нас, хората. Както чрез нашите малки мозъчни извивки ние стигаме до нашите малки човешки мисли, така и от това, което йерархиите вършат и към което принадлежим и самите ние, те стигат до техните космически мисли. Както отделните части в нашия мозък представляват за нас рефлекторните апарати, които ние предварително „обработваме”, за да получим нашите човешки мисли, така и ние, малките човешки същества, представляваме онова, което йерархиите на Космоса подготвят, за да имат техните космически мисли. Следователно, в известен смисъл ние можем да кажем: - Спрямо Космоса ние можем да се чувстваме така, както една малка част от нашия мозък би се чувствала спрямо нас самите. Обаче, колкото малко ние, в духовно-душевен смисъл сме това, което е нашият мозък, толкова малко, естествено, и съществата на духовните йерархии, са „ние”. Ето защо спрямо съществата на висшите йерархии, ние сме самостоятелни. И още: В известен смисъл ние им служим, за да могат чрез нас да мислят; обаче в същото време ние сме самостоятелни същества, които имат личното си битие в самите себе си.

Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност. И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика. Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист. Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.

Ето как ние се опитахме да представим вътрешната същност на космическото слово, на космическото мислене. Това, което изобразихме на рисунката като космическа логика, застава пред нас като нещо, което ни подсказва как мислят духовните йерархии на Космоса, например: Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – и т.н. Нека още веднъж нагледно да си представим мисленето на Космоса. То може да изглежда примерно така: Мистицизмът се проявява в знака на идеализма! После нещата се променят! Емпиризмът ще се прояви в знака на рационализма! – Противодействие! Това, което би последвало, би се оказало една погрешна космическа преценка. Мисълта ще се пренасочи – и тогава ние имаме едно коригирано „погрешно мислене”.

Сега трябва да се появи третото становище: Волунтаризмът в знака на динамизма. – Последицата от тези три преценки, оповестени през времето в космическите светове, ние виждаме в лицето на човека „Нитче”. То е тук, отразявайки светлината, идваща от една мисъл на Космоса.

Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите. Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа. Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности. И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем. И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка.

В наши дни се налага завесата, която скрива една такава тайна, да бъде вдигната, поне до известна степен. Защото законите, които тук онагледихме като закони, валидни за мисленето на Космоса, упражняват своето действие също и в човека. И тяхното познаване води дотам, че ние започваме да разбираме живота и разбирайки го, започваме да разбираме и себе си, така че, ако поради една или друга причина сме едностранчиво поставени в живота, вече знаем: Всички ние принадлежим към едно голямо цяло, понеже сме частици от мисловната логика на Космоса. Духовната наука е тук, за да разгадаваме тези отношения; тя ни помага да разбираме нашата едностранчивост по отношение на нашите заложби и ние преодоляваме тази едностранчивост в същата степен, в която постигаме широта и всестранност на убежденията си чрез изучаване на духовната наука. Така ние навлизаме в онова душевно настроение, което е необходимо тъкмо за нашата епоха.

Водещите личности на нашата епоха не показват дори и следа от разбиране на отношенията, които разглеждаме тези дни; и ние сме свидетели как хората, въпреки че се намират всред тези отношения, не умеят да живеят в съответствие с тях. Но по този начин те по необходимост предизвикват едно уравновесяване. Вземете примера с Вунд, за когото говорих вчера. Неговата едностранчивост беше причинена от една точно определена констелация. Нека да предположим, че по някое време Вунд би искал да се издигне до разбирането на духовната наука; тогава той би подходил към своята едностранчивост така, че би си казал: - Ето, понеже се намирам в душевното настроение на емпиризма и така нататък, аз съм в състояние да постигна нещо добро в определени области на живота. Аз оставам в тези области и допълнително ще направя това или онова чрез духовната наука. – Той би стигнал именно до това убеждение. Обаче той не поиска да чуе нито дума за духовната наука. И как постъпи той при тези обстоятелства? Докато би искал да върши нещо добро, да бъде продуктивен в констелацията, която му е действително присъща, Вунд постигна това, което можа да осъществи благодарение на тази констелация, а именно общата философия, докато иначе той вероятно би постигнал нещо още по-голямо и наистина полезно, вместо да се занимава с философстване и да експериментира с душевните феномени – нещо, което разбира – и да изследва природата с математически средства – което също разбира – ; едва тогава той би бил напълно в свои води.

Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация. Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока. И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост.

И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения. Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.

Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той! Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е. колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин. Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.

Някои аспекти, свързани с обяснението на света, се проявяват именно тогава, когато душата се изправи пред такива описания, каквито направихме в хода на тези четири лекции. Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света. Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е. в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем?” и „Какво не можем да разберем?” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси. И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера?” и „Какво не мога да разбера?”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси. Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.

Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно. И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви. В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология. Наред с всичко останало, това ни препречва и пътя за разбиране на космическите мисли.

Ние се научаваме да разбираме мислите на Космоса едва тогава, когато се вживяваме в мислите на човека, когато се вживяваме в истинността на тези мисли, които нямат нищо друго общо с мозъка, освен това, че те са господар на мозъка. Следователно, когато познаем естеството на мислите вътре в самите себе си, когато ги познаем като човешки мисли, тогава можем да почувстваме как с тези мисли ние вече сме поставени вътре в Космоса и нашето познание за истинската природа на човешките мисли се разширява в едно познание за истинската природа на космическите мисли. Когато правилно се научим да разбираме как мислим, тогава се научаваме да разбираме и нещо друго, а именно: Как ние се превръщаме в обект на мислене от страна на Космоса, как силите на Космоса ни мислят. Да, ние дори стигаме дотам, че можем да хвърлим поглед в логиката на йерархиите. Отделните съставни части от преценките на йерархиите, понятията на йерархиите – всичко това аз се опитах схематично да представя на рисунката. Понятията на йерархиите са вложени в 12-те знака на духовния Зодиак, в 7-те мирогледни настроения и т.н. И това, което представляват хората, всъщност са преценките на Космоса, становищата на Космоса, които произтичат от тези понятия. И така ние се чувстваме включени в логиката на Космоса, или казано още по-конкретно, ние се чувстваме реално поставени в логиката на йерархиите, а като човешки души, ние се чувстваме приютени в космическите мисли, както от друга страна, ние чувстваме как нашите малки мисли са приютени в нашия душевен живот.

А сега, опитайте се да медитирате върху думите: „Аз мисля моите мисли. И тогава аз ставам една мисъл, която идва от йерархиите на Космоса. Моята вечна същност се състои в това, че мисленето на йерархиите е нещо вечно. И след като съм обект на мислене от страна на йерархиите, тогава аз ще бъда предаван – както една мисъл се предава от учителя на ученика – от една йерархия на друга йерархия, за да бъда мислен от тях в моята непреходна, вечна същност. Ето как аз се чувствам поставен в мисловния свят на Космоса”.

Нека тук да приключим този цикъл от лекции.