ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Берлин, 22. Януари 1914 г.

Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност. За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни. Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.

За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека. Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака. И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа.

На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.

Обаче има и нещо друго, което е от решаващо значение за избора на един или друг мироглед и вие ще добиете представа за него най-добре, ако сега накратко се спра върху следното.

Една човешка душа може да има такава нагласа, независимо от това, кой измежду тези 12 образа на духовния Зодиак я озарява, че нейното основно настроение, намиращо израз в цялата конфигурация на мирогледа, можем да определим като гнозис. Да, човек може да стане и гностик. И той става гностик, ако е така устроен, че да опознава света не чрез сетивата или нещо подобно, а чрез определени познавателни сили, разположени в самата му душа. Като гностик той може да има тази склонност, че примерно да се оставя под озаряващото въздействие на онази част от духовния Зодиак, която нарекохме спиритуализъм. И тогава благодарение на своя гнозис той ще навлезе още по-дълбоко в тайните на духовния свят.

Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици. Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.

Има хора, които се оставят главно под въздействието на друг мироглед, да кажем „реализма”, обаче те вървят през света по такъв начин, с такова светоусещане, че могат да разкажат на другите хора много, много неща за този свят. Те не са нито идеалисти, нито спиритуалисти, те са съвсем обикновени реалисти. Те са в състояние да долавят много финно това, което става във външния свят около тях, те са много чувствителни спрямо особеностите на нещата. Те също са гностици, истински гностици; само че те са гностици на реализма, гностици в полето на реализма. Такива гностици в полето на реализма действително съществуват, и понякога спиритуалистите или идеалистите изобщо не могат да са гностици на реализма. Дори ние можем да установим, как хора, които смятат, че са добри теософи, посещават една картинна галерия и просто не могат да кажат нито дума за изложените картини, докато други, без да са теософи, но са гностици в полето на реализма, често пъти споделят безкрайно важни неща, идващи от дълбочината на техните души. Или как много теософи излизат навън в природата без да се докосват до нейната красота и величие.: Те не са гностици в полето на реализма. Но такива гностици в полето на реализма съществуват.

Има също и гностици в полето на материализма. Впрочем те са много страни гностици. Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.

Човекът може да бъде гностик по отношение на всички 12 мирогледа. Или иначе казано, ако искаме да разположим гнозиса както трябва в нашата рисунка, ние следва да очертаем още един кръг, така че за нас да стане напълно ясно: Сега гнозисът може да се придвижва през всички 12 мирогледа. Както една планета прекосява 12-те знака на Зодиака, така и гнозисът може да прекоси всичките 12 мирогледни знака.

Впрочем гнозисът е от най-голяма полза за душата тогава, когато гностичното настроение се прилага спрямо спиритуализма. Бихме искали да се изразим така: - В полето на спиритуализма гнозисът е като в свой дом. - Там той е „у дома си”. Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя дом. Логически погледнато, ние нямаме основание да кажем, че не би могъл да съществува никакъв материалистичен гнозис. С подобни неща педантите на понятията и идеите се справят по-добре, отколкото хората със здрава логика, при които положението е малко по-сложно. Например бихме искали да чуем следното твърдение: - Аз не искам да наричам „гнозис” нищо друго, освен това, което навлиза в Духа. Но това е едно произволно твърдение, произволно е и самото понятие, толкова произволно, колкото произволни биха ни се сторили думите: Досега аз съм виждал теменужки само в Австрия, следователно, аз наричам „теменужки” само това, което има виолетов цвят и расте в Австрия, нищо друго! Логически е невъзможно да твърдим, че гнозисът съществува само в мирогледния знак на спиритуализма, защото гнозисът е една „планета”, която преминава през целия духовен Зодиак.

Има и едно друго мирогледно настроение. Аз казвам „настроение”, макар че иначе бих предпочел да говоря за „нюанси” и „образи”. Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма. Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм. Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел. Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът! Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.

Едно трето душевно настроение, свързано с човешките мирогледи, ние можем да открием, примерно, в лицето на Шопенхауер. Докато Хегелова душа, разглеждайки света, е така устроена, че всичко, което съществува в света като понятия, се проявява в тази Хегелова душа под формата на логизъм, то Шопенхауер, поради особената нагласа на своята душа възприема света главно като разновидност на волята. За него природните сили са воля, твърдостта на камъка е воля, всичко, което реално съществува в света, е воля. Това произлиза от особеното настроение на неговата душа. И сега ние също можем да разглеждаме един такъв мироглед на волята така, че да го сравним с една планета, която обикаля през всичките 12 знака на духовния Зодиак. Аз ще определя това мирогледно настроение като волунтаризъм. То е третото мирогледно настроение. Шопенхауер беше волунтарист, и в душата си беше така устроен, че – така да се каже – се „отваряше” главно пред духовно-зодиакалния знак на психизма. Така възникна своеобразната шопенхауерова метафизика на волята: Волунтаризмът в духовно-зодиакалния знак на психизма.

Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма. В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество. И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг. Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг? То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма. И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.

Обаче има и такава душевна нагласа, според която човекът изобщо не е склонен да размишлява дали зад явленията съществува едно или друго, какъвто е случаят с гностическата, логическата или волунтаристическата  нагласа. И тогава човекът си казва: - Аз просто искам да включа в моя мироглед всичко, което светът ми открива, всичко, което външно се проявява пред мен. И това отново може да премине през всички области, т.е. през всички знаци на духовния Зодиак. То може да се отнася за материалиста, който признава само това, което се проявява външно, може да се отнася и за спиритуалиста. Тук човекът не прави усилия да търси някакви специални връзки между явленията, а спокойно ги оставя да се проявят и изчаква тяхното въздействие. Тази душевна нагласа ще наречем емпиризъм. Емпиризмът означава такава душевна нагласа, която просто приема опита такъв, какъвто е. Ти можеш да си емпирист, човек на опита, във всеки от 12-те знака на духовния Зодиак.

Съществува и една друга душевна нагласа, която не може да бъде задоволена от непосредствения опит, от онези непосредствени преживявания, които са характерни за емпириста, и при нея, като една вътрешна необходимост, възниква усещането: Да, човекът е поставен в света, обаче в своята душа той изживява света по такъв начин, който няма нищо общо с външните сетивни изживявания. И едва тогава светът разкрива своите тайни. Колкото и да се оглеждаме във външния свят, там ние няма да открием нито една от неговите тайни. – И човек с такава душевна нагласа често пъти си задава въпроса: - Каква полза имам аз от гносиса, който полага толкова усилия, за да се издигне до своите прозрения? Въпреки всичко, нещата от външния свят, към който отправям моя поглед, далеч не ми откриват своята вътрешна същност. Каква полза има моят мироглед от логизма? Логизмът също не стига до вътрешната същност на нещата. От каква полза са спекулациите върху волята? Те само ни отклоняват от възможността да отправяме взор към дълбините на нашите собствени души. В тези дълбини ние проникваме не когато преследваме една или друга цел, а напротив, когато сме смирени и не проявяваме никаква воля.

– Следователно, волунтаризмът също не е онази нагласа, от която душата се нуждае, нито и емпиризмът, простото вглеждане и вслушване във всичко, което идва от опита и изживяванията; важното е друго: Вътрешното търсене на душата, която е станала спокойна; едва тогава Богът просветва в душата. Вие се досещате, че тази душевна нагласа може да се определи като мистицизъм.

Мистикът също може да обиколи в кръг всички 12 знака на духовния Зодиак. Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество. Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята. Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма. Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа. Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.

Обаче душата може да бъде и така устроена, че да не забелязва това, което се надига от нейния вътрешен свят и да не го приема като разрешение на мировите загадки, и тогава да си казва: - Добре, зад нещата на този свят има нещо, както има нещо и зад моята собствена същност, доколкото аз съм в състояние да я възприемам. Обаче аз не мога да бъда мистик. Мистикът вярва, че нещо се влива в неговата душа. Аз не чувствам, че нещо може да се влее в моята душа, аз чувствам само, че то трябва да съществува там, във външния свят. – Тази душевна нагласа предпоставя, че същността на нещата се намира извън нашата душа и извън това, което нашата душа може да има като някаква опитност; обаче тя съвсем не приема, че същността на нещата би искала непосредствено да навлезе в самата човешка душа, каквото е убеждението на мистиците. Когато човекът приема, че зад всичко съществува и още нещо, което е недостъпно за възприятията, тогава той се превръща – ще се опитам да намеря възможно найподходящата дума – в трансцеденталист. Следователно, в този случай приемаме, че истинската същност на нещата е трансцедентна, че тя не може да навлезе в човешката душа, както смятат мистиците. И така: Трансцедентализъм. Душевната нагласа на трансцеденталиста е такава, че той има чувството: Когато аз възприемам нещата, тяхната същност се доближава към мен; само че самото възприемане не е идентично с тази същност. Тази същност остава скрита, независимо, че се доближава до мен.

Има и една друга възможност: когато със своите възприятия, с всичките си познавателни сили човекът още повече измества същността на нещата, отколкото прави това трансцеденталистът. Или с други думи: Истинската същност на нещата изобщо е недостижима за познавателните сили на човека. Трансцеденталистът казва: - Когато с твоите очи ти виждаш червеното и синьото, това не е тяхната същност; тя остава скрита зад червеното и синьото. Ти трябва да „употребиш” твоите очи и тогава ти се доближаваш до същността на нещата. Иначе тя остава скрита. – Обаче тази душевна нагласа, която сега описвам, не иска да живее в полето на трансцедентализма, и тя заявява: - Колкото и силно да изживяваш червеното и синьото, колкото и силно да изживяваш този или онзи тон, всичко това няма отношение към същността на нещата. Тя остава скрита зад тях. Да, моите възприятия нямат никакво отношение към същността на нещата. – Който се изразява по този начин, всъщност застъпва следния възглед: Същността на нещата не се намира във външния сетивен свят, в света на Майя. Ние бихме били трансцеденталисти, ако казваме: - Светът се разпростира навред около нас, и същността на нещата се оповестява навсякъде в този свят. Но съвсем различно е, ако ние казваме: - Този свят е Майя, и ние трябва да търсим истинската същност на нещата по друг начин, а не чрез външните възприятия на сетивата; и така, накрая, стигаме до окултизма, до душевната нагласа на окултизма.

Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма. Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми. Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите. Атомите остават в областта на окултното. Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.

Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис. 11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса. И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.

Започвайки с идеализма, ще го определим като духовно-зодиакален знак на Овена, рационализмът ще свържем с Телеца, математизмът – с Близнаци, материализмът с Рак, сензуализмът – с Лъв, феноменализмът – с Дева, реализмът – с Везни, динамизмът – със Скорпион, монадизмът – със Стрелец, спиритуализмът – с Козирога, пневматизмът – с Водолей, психизмът – с Риби. Разглеждани в рамките на външния пространствено-материален свят връзките между отделните знаци на Зодиака съществуват обективно, но всъщност те се пренасят и в духовната област, съответно като връзки между посочените 12 основни мирогледа. И това, което възниква в резултат на придвижването на разглежданите от нас планети през Зодиакалния кръг има своето съответствие в лицето на отношенията, които възникват всред 7-те мирогледни нагласи, но по такъв начин, че сега ние можем да усетим гнозиса като Сатурн, логизма като Юпитер, волунтаризма като Марс, емпиризма като Слънце, мистицизма като Венера, трансцедентализма като Меркурий и окултизма като Луна.

Тук същественото не се свежда до външните образи; тук същественото е да вникнем в най-интимните лежащи връзки в основата на този паралелизъм; но дори и да се ограничим само до външните образи, вие навсякъде ще откриете известни прилики и съответствия. Например Луната, във фазата на Новолуние, остава скрита окултна, невидима; за да стане видима, тя първо трябва да получи част от слънчевата светлина, също както и окултните неща остават окултни, преди душата – чрез медитация, концентрация и т.н. – да се издигне до такава степен, че да може да ги възприеме. Онзи, който минава през света, който възприема само това, което е осветено от Слънцето, е емпирист. Докато онзи, който продължава да размишлява върху това, което е осветено от Слънцето, а и „задържа” мислите, дори и след като Слънцето е залязло, вече не е емпирист, защото той не разчита повече на Слънцето. „Слънцето” е символът на емпиризма. – За всички тези неща аз бих искал да говоря и с по-големи подробности, обаче на тази важна тема сме отделили само четири часа, така че засега ще предоставим евентуалните по-точни разисквания на вас самите. вие ще установите, че след като имате схематичната рисунка, това не е толкова трудно.

Общоприето е мнението, че хората по света не се стремят към широта и всестранност на своите възгледи. Но ако човекът реши сериозно да се заеме с истината, той би трябвало да направи така, че 12-те мирогледа да имат своето представителство в неговата душа и би трябвало да си поставя приблизително следните въпроси: - Какво е да изживяваш света като гностик? - Какво е да изживяваш света като логик, като волунтарист, като емпирист, като мистик, като трансцеденталист? - И какво е да изживяваш света като окултист? Отговорите на тези въпроси са наложителни за всеки, който действително иска да проникне по духовно-научен път в тайните на света.

От определена гледна точка – дори и да се абстрахираме от съдържанието на „Как се постигат познания за висшите светове?” – важното е да се потопим в онези душевни настроения, в онези душевни нагласи, които тук описахме като „гностична” нагласа, „Юпитерова” нагласа и т.н.

Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма. Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма. В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед. В наши дни един такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв, един такъв мироглед е този на Вунд. И ако навлезем в тайните на неговата особена душевна конфигурация, ние ще сме в състояние да разберем всички отделни подробности от философските съчинения на Вунд.

Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо въздействие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева. И тогава действително – под формата на феномени – светът разбулва пред него своя грандиозен облик. Но ако отделните мирогледни нагласи са поставени по същия начин по отношение на друго съзвездие, това не е толкова благоприятно. Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева. Те обхващаха феномените, но ги обхващаха гностически, логически и т.н.; обаче те бяха в състояние да проникнат зад феномените. Те усещаха света по един фин начин. И това беше възможно само тогава, когато душевната нагласа на волунтаризма се намираше в знака Скорпион. Накратко: Благодарение на констелацията, определяна от душевните мирогледни нагласи, представляващи планетарния елемент, и благодарение на основните мирогледни нюанси, представляващи духовно-зодиакалния елемент, се постигаше това, което в една или друга инкарнация човекът имаше като свой мироглед.

Впрочем, тук трябва да прибавим и нещо друго. И то е следното: Тези мирогледи – става дума за твърде много нюанси, ако вземем предвид всички комбинации – се модифицират най-вече чрез това, че всички те могат да запазят един точно определен тон. Обаче точно тук в областта на тона, ние различаваме само три разновидности. Всички мирогледи, всички комбинации, които възникват по този начин, могат да се проявят по три начина. На първо място, те могат да бъдат „теистични”, така че това, което се проявява в душата като основен тон, аз бих нарекъл Theismus, теизъм. Но може и друго: когато, в противоположност на теизма, ние обозначим съответния душевен тон с термина Intuitismus, интуитизъм. Теизмът възниква, когато, търсейки своя Бог, човекът изцяло се придържа към външното, когато той търси своя Бог във външното. Древноеврейският монотеизъм беше преди всичко един теистичен мироглед. Интуитизмът възниква, когато човекът търси своя мироглед главно чрез това, което интуитивно просветва в неговия вътрешен свят. Към тези два основни тона ние можем да прибавим и трети тон – това е Naturalismus, натурализма.

Theismus Intuitismus Naturalismus

Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята. Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята. И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист. Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист. Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната. Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната.

Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в един единствен елемент. Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира единствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.

Anthropomorphismus

Той съответства на Земята, когато я разглеждаме като такава, абстрахирайки се от това, че тя е в обкръжението на Слънцето, Луната и т.н. Както можем да разглеждаме Земята, взета сама за себе си, същото можем и по отношение на мирогледите, без да вземаме под внимание нищо друго, освен това, което ние, като човешки същества, откриваме в самите себе си. В този случай възниква и толкова разпространеният по света антропоморфизъм.

Излезем ли извън очертанията на човешкото тяло, ние стигаме дотам, че трябва да признаем за оправдани тези три тона: Теизъм, интиутизъм, натурализъм; за да обясни земните явления съвременната наука също трябва да излезе извън очертанията на Земята и да я погледне откъм Слънцето и Луната, обаче тя не постъпва по този начин. Защото най-близко до истината е не това, което извличаме от втория или третия тон, а това, което прозвучава от тяхното общо звучене. И както в един по-широк смисъл нашето тясно тяло, заедно със Слънцето, Луната и Земята може отново да бъде разположено в седемте планети, така и антропоморфизмът, като най-тривиален мироглед, може да бъде разположен в това, което звучи общо от теизма, интуитизма, натурализма, а то – на свой ред – в това, което може да звучи общо от седемте душевни нагласи. А тези седем душевни нагласи се нюансират според 12-те знака на Зодиака.

И така, вие виждате, следвайки името, че правилен е не само един мироглед, а оправдани са 12+7=19+3=22+1=23 мирогледа. Ние имаме 23 оправдани, основателни мирогледа. А всичко друго може да възникне чрез това, че съответните планети кръжат през 12-те знака на духовния Зодиак.

А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината. Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.

В тази мозъчна половина, за която говорят анатомите, и за която казваме, че прилича на „полукълбо”, там навлизат предимно онези влияния от духовния Космос, които водят началото си от горните нюанси. Обаче има и една невидима част на мозъка, която става видима само ако вземем в съображение човешкото етерно тяло; и тя е изложена предимно на онези влияния, които идват от долната част на духовния Космос (Рис. 12). Но какви са тези влияния? Да предположим, че с присъщия си логизъм някой е поставен в знака на сенсуализма, а със своя емпиризъм е поставен в знака на математизма. При тези обстоятелства се пораждат такива сили, които започват да работят в неговия мозък, и тогава горната част на неговия мозък става особено активна и заглушава останалите части. Неизброимо много нюанси от мозъчната дейност възникват поради това, че мозъкът просто плува в духовния Космос, вследствие на което силите започват да работят в мозъка, както вече посочихме. Човешките мозъци действително притежават изумително многообразие и то се дължи на комбинациите, които са възможни в духовния Космос. Това, което е разположено в долната част на духовния Космос действа не върху физическия, а върху етерния мозък.

Най-доброто впечатление, което остава у нас след като сме обсъждали всички тези неща, бихме искали да изразим по следния начин: Да, сега в душата ни се пробужда живото усещане за безкрая на света, за неизмеримото величие на света, за възможността, че ние – като човешки същества – можем да живеем в този свят, отдавайки се на безкрайното многообразие, което носим в самите себе си.

И наистина дори и да се ограничим само върху тези последни думи, ние можем да си кажем: - Да, колко затрогващо и вярно е, че не сме лишени от нито една възможност, за да бъдем безкрайно различни в нашите различни инкарнации, през които всички ние минаваме тук на Земята. И можем да сме напълно сигурни: Човекът, който разглежда света по този начин, накрая стига до мига, в който си казва: - О, колко богат, колко величествен е светът! И какво щастие е да участваш все повече и повече, все по-интензивно и по-всестранно в неговия живот, в неговия устрем, в неговото развитие!