П  Р  Е  Д  Г  О  В  О  Р

За да поставим и този цикъл от сказки в историческата връзка на антропософски ориентираното Духовнонаучно Движение от първата четвъртина на ХХ столетие, ще вземем следните данни от приветственото слово на Рудолф Щайнер отправено към слушателите от Хага, когато той изнесе издадените тук сказки. Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него един тържествен случай, защото това беше първият цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.

Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от действието на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на Изтока". На разположението на този орден трябваше да бъде поставена цялата организация на Теософското Общество като пропаганден инструмент, за да бъде подготвена почвата на новопоявяващия Христос в едно индийско момче. Чрез това Теософското Общество, което до тогава беше една стремяща се към духовно познание работна общност на неутрална основа в една широка и обективна форма, започна да става един фактор в служба на местни амбиции и лични цели с оглед да бъде постигнато едно господствуващо влияние също в западния свят.

С това беше разрушена основата, върху която би могло да се работи заедно. Вместо свобода на изследване то и вътрешно обработване на духовните съдържания чрез задълбочаване на съзнанието, сега трябваше да бъдат наложени с внушаващи средства и лични обети за вярност такива догми, които не се обръщаха към разбирането, а се натрапваха по авторитет. Това беше противоречие с принципите и признатите предпоставки, при които бе прието да се работи съвместно и то трябваше да бъде отхвърлено като нещо, което искаха да наложат на германското Движение за Духовна Наука принудително и с помощта на служебни инструменти.

Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на човека. Срещу тези неща се обръща Рудолф Щайнер в своето слово и приветствува тогава настъпилото отделяне от Теософското Общество като едно освобождение.

Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.

Рудолф Щайнер признава с удивление величието на прадревната Мъдрост и я поставя същевременно в потока на развитието на човешката духовна история. Той вижда в Християнството изпълнението на това, което е било подготвено от древната мистерийна Мъдрост и рисува развойния процес на тази духовна инволюция и еволюция.

Темата "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", която установява една връзка между древната източна Мъдрост и Християнството, беше дадена в онзи момент, когато отделянето на Антропософското Движение от теософското стана една необходимост. Древната Мъдрост не трябваше да бъде по-малко почитана и гледана с по-малко удивление, обаче трябваше да бъде безпрепятствено съобщени истините които лежаха на основата на Християнството. И трябваше да се постави тежест на необходимостта от едно изменение на методите на окултното развитие с оглед на промяната, която самото човешко същество е изпитало в течение на столетията.

Непознаването на такива неща беше до голяма степен причината на сериозни обърквания в Теософското Общество, които искаха да наложат на европееца източни методи за развитието на вътрешното виждане, до като този европеец трябваше да мине в изработването на своята личност през едно съвършено друго развитие на неговото душевно същество. Както чрез превръщането на сънищните душевни сили в заострена умствена дейност, така също чрез затвърдяването на физическия организъм, се налага едно съобразно с времето изменение и обновяване на онези методи, които водят до духовно познание: към това духовно познание трябва да се стремим днес по бавния път на будното съзнание и на вътрешната дейност. Днес не трябва да се посяга в сферата на несъзнателните душевни сили. Този пълен със значение факт, наред с някои други неща, които бяха засегнати в предговора към цикъла "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", направиха коренното отделяне от Теософското Общество да бъде една необходимост, тъй като само благодарение на това може да бъде създадена възможността за едно плодотворно по-нататъшно развитие на изградената върху основата на християнския езотеризъм и на естественонаучното мислене Антропософия.

От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки. В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.

Сказчикът нарича този цикъл едно свещено, сериозно мероприятие; това беше първият цикъл от сказки, който можа да бъде изнесен след освобождението от това, което беше поставило по определен начин вериги на свободното духовно развитие. "Вериги" казва той които, когато искаме действително да напредваме с изискванията на духовното развитие на човечеството, които би трябвало да ги чувствуваме като нещо все по-непоносимо и по-непоносимо. . . "Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как. " "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране.  Има нещо общо с онези, за които знае, че не могат да принадлежат към него: т.е. да не иска да ги има в своите редове. този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "

Зачитането на това право Рудолф Щайнер нарича "Прадревен свещен критерий на едно истинско разбиране за окултизма. "

МАРИЯ ЩАЙНЕР