НЕРВНОСТ И АЗОВОСТ

Мюнхен, 11. Януари

Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света. Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно. И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение.

Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение. Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин. Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие. Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата. Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността.

Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай.

Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му. Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм. Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно. Навсякъде значи е налице тази нервност.

Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава. Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето. Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.

За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване. Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря. „ Значи липсва силното желание да се задържи това, което човек е усвоил. Един твърде слаб интерес свързва, така да се каже, човешкото душевно ядро с това, което човекът е възприел.

Последиците от този факт са, че всъщност по този начин хората не могат да се развиват така, че с истински ангажимент и ефективност да могат да обхванат своите задачи в обществения живот, понеже поради това, че само са назубрили нещата, които е трябвало да научат, вътрешно не са се свързали със задачите на тяхната професия; сега те стоят душевно отдалечени от това, което вършат с главата. За цялата същност на човека едва ли има нещо по-лошо от това, той душевно, със сърцето си да се намира далеч от това, което трябва да върши с главата. Това не е само нещо, което противоречи на един фин, чувствителен човек, но също е нещо, което във висша степен повлиява силата и енергията на човешкото етерно тяло, точно на етерното тяло. При такава дейност етерното или жизненото тяло става все по-слабо и по-слабо, поради минималната връзка, която съществува между човешката душевна същност и това, което човек върши. Колкото повече човек трябва да върши това, което не го интересува, толкова повече той отслабва своето етерно или жизнено тяло.

Антропософията така би трябвало да действа върху хората, които по здравословен начин я усвояват, че човек не само да учи: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло и т.н. и би трябвало тази антропософия така да действа, че отделните членове на човешката природа да могат по здравословен начин, мощно и пълноценно, да се развият в него.

Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика чудеса. Извинете, че днес ще говоря за единични наблюдения, за дреболии, които обаче могат да станат и да бъдат много значителни неща в живота на човека. Това, което току що характеризирах, е тясно свързано със забравянето, което все по-често се среща. Леко забравяне, това е нещо неприятно в живота; антропософията обаче може да ни покаже, че това забравяне е нещо, което в изключителна степен уврежда здравето. И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се предотвратят, ако хората биха забравяли по-малко. Вие можете да кажете: Какво да се прави, хората просто забравят; кой би могъл ние ще можем лесно да видим това, ако хвърлим един поглед върху живота, кой може да каже, че изобщо не забравя? Да вземем един малък, често срещан факт. Човек се хваща, че никога не знае, къде е сложил нещата, които му трябват. Нали това често се среща в живота. Някой никога не може да си намери молива, друг копчетата за маншетите си, които вечерта е свалил и т. н.. Изглежда чудно и банално, когато се говори за тези неща, обаче те наистина често се случват в живота. И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.

Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.

Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно. Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин.

Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния. Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.

Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите. Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш. Свикни грижливо да изписваш буквите.

Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.

Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения. С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува. Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.

Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това. Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек. Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.

Ще спомена още една подробност, която в по-късния живот обаче вече не е от такава полза, но ако човек през младостта си не се е съобразил с нея, би било добре да го направи по-късно. Това е: Когато правим някои неща все едно дали те оставят някаква следа или не същевременно да ги обхванем с поглед. При това, което написваме, е сравнително лесно. Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си почерк, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното. При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено. За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.

Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане. Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин. Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука.

Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.

По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника. Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова. В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми. С това ще постигнем нещо от огромно значение.

Така виждаме как нашите мисли се насочват и ръководят по правилния начин чрез това, което ни се дава от духовната наука. Тогава духовната наука няма да остане само теория, а ще се превърне в жизнена мъдрост, наистина ще се превърне в нещо, което ни подкрепя и води в живота.

Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук. Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет. Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо. Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно. Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват. Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.

Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита. Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.

Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси.

Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота. В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.

Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.