ШЕСТА СКАЗКА

Мюнхен, 28 ноември 1912 г.

Животът между смъртта и едно ново раждане.

Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят. Желанията, похотите, инстинктите, симпатиите, антипатиите, които е развил, съставляват силите, които го отклоняват обратно към земния свят. През време на пребиваването в Камалока, човекът в известен смисъл е затворен като в една атмосфера на неговата собствена астрална природа, каквато той си е усвоил на Земята. Той все още желае това, което е желал на Земята, проявява интерес към това, което е проявявал интерес на Земята. И това пребиваване в Камалока, има предназначението човекът да отвикне от тези интереси. Тъй като в развитието на Земята, желанията са зависими от физическите органи и всички сетивни наслаждения например са зависими от тези органи, те не могат да бъдат задоволени в сферата на Камалока след смъртта, понеже физически органи вече липсват, душата отвиква от тях, поради невъзможността те да бъдат задоволени. Всичко това, което често пъти сме описвали относно човека непосредствено след смъртта, се отнася обаче, както лесно можем да разберем, към индивидуалността на човека в най-тесния смисъл на думата, към това, което човекът трябва да изтръгне от своята астрална природа, от което той трябва да отвикне, което трябва да отстрани от себе си. Още в едно друго отношение, донася човекът със себе си в сферата на Камалока земните връзки, а именно по следният начин: Това с което човекът е свързан, било фактите, било съществата в Камалока, зависи от неговият вътрешен живот, зависи от това, как съответното нещо е било предварително образувано в неговата душа, как то е заложено в нея.

Например, един човек минава през вратата на смъртта. Малко по-рано някой с когото е бил близко свързан в живота на Земята, е минал вече през вратата на смъртта, така че можем да кажем: Двете души се намират в сферата на Камалока те могат да се намерят там. Окултното изследване показва напълно, че човекът не е просто зает само със своето собствено развитие, с отвикването от своите похоти, интереси и т.н., но че скоро след смъртта, след едно кратко бихме могли да кажем, ембрионално време на сън намира хората, с които е бил близко свързан на Земята. Напротив за това първо време след смъртта не съществува един изглед, човекът да намери всяко едно същество, което се намира същевременно с него в сферата на Камалока. Тук отношенията на пространството и време са съвършено различни, особено пространствените отношения. Не става дума за това, човекът да не дойде в близост до такива същества: той идва колкото е възможно по-близо до тях, но не ги забелязва. За да може да има възприятия за тях, той трябва да е стоял близо до съответните същества в живота на Земята. Следователно е онези, с които човек е имал близки отношения в земния живот тук едва ли става дума за други същества, освен за хора те се намират също в околностите на умрелия, скоро след навлизането в сферата на Камалока. Отношенията в които се намираме с такива същества след смъртта, се направляват напълно според Земните отношения, които сме развили към тях.

В Камалока стоим с един човек, намирайки се едновременно с нас там, точно така и съответно на цялата истина, както сме стояли към него през време на земния живот, обаче не можем това, което можем в земния живот, не можем да изменим отношението. Това отношение остава да съществува такова, каквото е било на Земята. На Земята към един човек, когото сме обичали, ние можем да развием след това омраза или обратно. Към някого, когото сме мразили, можем да проявим любов, можем да се стараем да изменим нашето отношение към него. Но през време на пребиваването в Камалока не е така. Ние намираме там един човек, който е умрял преди нас и се чувствуваме първо в такова отношение към него, каквото отговаря на последното отношение, което сме имали към него на Земята. Така стоим ние към него. След това ние преминаваме в обратен ред, по обратна посока на времето. Ако още по-ранно сме имали едно друго отношение към него, ние не можем да произведем това по изкуствен начин, а трябва да преживеем по обратен ред нашият земен живот и след изтичане на съответното време, да имаме преживяването на отношението, което сме имали по-рано към него, което отношение не можем също сега да изменим. То се изразява точно така, както се е изразило на Земята. Някой би могъл лесно да повярва, че това е едно извънредно мъчително състояние. В известно отношение това е така. Душата чувствува това, даже напълно така, както бихме чувствували, че искаме на драго сърце да ходим, а сме приковани към Земята.

Ние се чувствуваме духовно свързани с едно отношение, което е било дадено на Земята. Чувствуваме се като в едно положение, като в затвор. Това е напълно вярно. И когато това положение на затвор е силно, отношението е естествено мъчително. Но за да разберем правилно едно такова състояние и да го оценим с нашите чувства, ние трябва да имаме само мисълта, че това е едно мъчително състояние то е мъчително в много отношения. Умрелият има не само съзнанието, че съществува едно мъчително състояние, но има на пълно решаващо съзнание, че това състояние е необходимо, че то трябва да съществува, че човек би си поставил големи пречки в своя път, ако не трябваше да мине през такова страдание. Какво става чрез това, че човек изпитва всичко това? Да приемем, че преживяваме така отношението към един друг човек след смъртта, виждаме следователно определено отношение, което сме имали към него през време на земния живот, преминаваме го. Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата Карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне. Така се изграждат техническите сили, които са необходими за кармическото изправяне. Умрелият едва ли може да измени нещо от това, което той среща в неговата околна среда. Обаче понякога за умрелият възниква инстинктивна нужда да измени това, или онова. Бихме могли да кажем, че голямо значение за умрелия добиват неизпълнените желания, обаче такива неизпълнени желания, обаче такива неизпълнени желания, които през време на земния живот не са били винаги напълно осъзнавани. И тук става дума за нещо, което е извънредно важно да се вземе под внимание. В обикновения живот тук на физическото поле, ние изпитваме една, или друга симпатия в нашето съзнание, образуваме си тази, или онази представа, обаче под това съзнание е подсъзнанието. Това не изплува с такава голяма сила в горното азово съзнание, в същинското азово съзнание. Чрез това се получава нещо неразбираемо в съзнанието на човека. Човекът едва ли има в своето съзнание всичко през време на живота си, което се намира в него, той едва ли живее напълно в себе си. Човешкият живот е нещо извънредно сложно. Може да се случи, че в своето обикновено съзнание, човекът да не може, поради предразсъдъци, поради удобство, поради тази, или онази причина да обича нещо, той може даже да го мрази, докато в своето подсъзнание той храни едно силно желание към това, което мрази в своето горно съзнание. И това се случва, че човешката душа често пъти да работи интензивно за това, именно да се мами върху такива неща. Може на пример да се случи, двама души да живеят заедно. Единият от тези двама, които стоят в някакво отношение, идва при Духовната наука, или при Антропософията, чувствува се въодушевен от нея, а другият който живее заедно с него не се чувствува въодушевен и става все повече и повече ужасен в неговото отношение, колкото повече другият се вживява в Духовната наука, хули я. Но възможно е следното нещо защото човешкият душевен живот е сложно нещо възможно е другият, който хули Духовната наука, даже ако неговият приятел, или някой друг живеещ по някакъв начин с него, заедно с него не би станал антропософ, да стане по някакъв начин антропософ. Това може да се случи: и може да се случи, че един такъв човек, който говори всевъзможни неща против антропософията в своето горно, в своето азово съзнание, въпреки това в своето подсъзнание, или в своето астрално съзнание, да има най-силното желание да стане антропософ даже може да се случи така, че колкото повече хули Духовната наука, толкова по-силно и по-силно да става в него желанието към тази наука. Тук в живота на Земята едно такова положение може да съществува напълно, а именно някой да хули в своето горно съзнание неща, към които в своето подсъзнание се чувствува все по-силно и все по-силно привлечен. И така ние можем да забележим, че през вратата на смъртта минават хора, които било поради удобство, или поради други причини, както описахме това, да хули Духовната наука, може следователно да се случи и това може да се приложи към всевъзможни неща, че след смъртта тези хора изпитват по-най-силен начин копнеж към хулените неща, без в земния живот да са забелязали това желание. И можем да докажем, че през вратата на смъртта минават хора, които привидно не са имали през земния си живот, даже някакво желание към определени неща. Следователно при изпитанията в Камалока няма никакво значение, дали нашите желания, похоти, страсти и т.н. са се намирали в горното съзнание, в азовото съзнание, а важно е дали те са били в астралното съзнание, или в подсъзнанието. След смъртта и двете действуват еднакво изгарящо: и похотите и желанията които сме скрили тук в земния живот те действуват всъщност още по-силно след смъртта.

Но при един такъв въпрос, трябва да се вземе под внимание, че нещо което по себе си е сродно с човешката душа, прави при всички обстоятелства едно впечатление върху тази човешка душа. Това, което ви казвам сега е добре проучено: то може действително да се яви като един важен фактор на човешката душа и добре е, че обхващаме тези неща именно при примера на Духовната наука. Да предположим, че двама души живеят тук заедно: единият е един ревностен антропософ, а другият не иска да знае нищо за нея. Но фактът, че около този втория има една среда повлияна от Духовната наука, не остава без влияние върху неговото астрално тяло. В действителност с нашите души стават неща, които имат извънредно голямо значение, за които ние не знаем нищо, които действуват върху нас именно по духовен начин и съществуват неща, които променят човешката душа просто чрез тяхната природа. И така ние можем да кажем: Едва ли може да се намери някой, който да е живял в средата на един антропософ и който да не е получил в своето подсъзнание наклонност към Духовната наука, колкото и голям противник да е бил той на тази наука. Именно при противници на Духовната наука намираме, че след тяхната смърт те имат една сфера на желания, за която може да се каже напълно определено: тази сфера от желания се изразява, проявява се чрез това, че такива хора изпитват едно страстно желание за Духовната наука. Ето защо за такива минали през вратата на смъртта хора се оказва така благотворно, да им се чете от страна на останалите живи на Земята, за истините на Духовната наука. Това се оказва като извънредно благотворно за такива хора. Това трябва да става по начин, като живеещите на Земята си съставят един жив образ за изгледа, за физиономията на съответния мъртъв, какъвто е бил той през последното време на Земята, вземат една книга и в пълна тишина с мисълта насочена към мъртвия, като че все едно стоят пред него, започват да му четат изречение по изречение. Мъртвият приема това с цялото си горещо желание и има извънредно голяма полза от него. Тук ние се намираме на една точка, където духовната мъдрост се превръща в нещо наистина много практично в живота, на една точка където материализмът и спиритуализмът стоят един срещу друг не само като теория, а като живи сили, така че можем да кажем: Чрез привързването към спиритуализма се създават връзките между човешките индивидуалности, безразлични дали те живеят на Земята, или са заминали в духовния свят. Ние можем да бъдем полезни по описания начин и още по някой друг начин, за които ще говорим, когато се отдаде случай за това. Обаче, ако не стоим в духовния живот, това не означава само една липса на знание, а то означава, че поставя наистина в една напълно ограничена сфера на съществуването: а именно само в сферата на физическото. Така че когато сме материалистично настроени и живеем само в материята, ние веднага изгубваме връзката с някоя индивидуалност, когато тя е минала през вратата на смъртта. Тук това, което бе казано, имаме един пример, какво извънредно голямо значение има действието на единия свят в другия. Самият мъртъв, когато той например има силно желание, да се запознае с това, или онова от Духовната Мъдрост се лишава от изпълнението на това желание, остава обременен с това желание. Би могло най-много да съществува възможност той да намери някого, който също е минал през вратата на смъртта и който в земния си живот е стоял в едно такова отношение с него, нещо, което през време на пребиваването в Камалока едва ли е възможно за него, че да му се достави известно задоволяване само чрез простото съществуване, чрез отношението, в което се намира с него по това задоволяване съвсем не е достатъчно. Но това не може да се сравни с извънредно голямото благодеяние, което живеещият още на Земята, намиращият се още на физическото поле може да направи на мъртвия.

Помислете върху положението на мъртвия! Той има извънредно силно желание към това, или онова. Това желание не може да му бъде задоволено през времето след смъртта, защото нещата остават непроменяеми, онези неща, които носим в душата си: Обаче на Земята може да дойде едно течение, което да проникне в това оставащо непроменимо желание. И този е именно единственият път, по който могат да бъдат променени нещата, които живеят в нашата душа. И бихме могли да кажем: В първо време след смъртта, извънредно много нещо зависи от това, какво духовно отношение развиват за него онези, които са му били близки на Земята и са останали още живи на физическото поле, за да живее и се чувствува добре, или зле преминалият през вратата на смъртта.

Когато се отнасяме в смисъла на това, което можем да изпитаме чрез Духовната наука, ние ставаме устрои тели на съвършено други отношения на живота, на отношения на живота, които действуват от единия свят в другия. В това отношение можем да кажем, че днес развитието на Духовната наука не е напреднало особено много, за да се превърне тя в сили на живота. Имаме да вършим още извънредно много, за да превърнем в действителни сили това, което Духовната наука може да ни даде и добре би било да се запознаем с истините на Духовната Наука и след това да устроим целият си живот съобразно тези истини. Ако разберем Духовната наука в този дълбок смисъл, ако направим от нея един нерв на живота, тогава на Земята малко ще се спори върху духовната теория. Този е въпросът, върху който трябва да размислим. Чрез Духовната наука се изменя не само земния живот, а целият живот на човечеството. И ако Духовната наука бъде повече, много повече превърната в дело на сърцето по околният път, чрез разбирането на идеите, когато хората ако можем да употребим тези банални думи се държат и отнасят в смисъла на Духовната наука, тогава все повече и повече ще се прояви взаимоотношението между физическия и духовен свят.

Тук трябва да засегнем нещо, което не така лесно може да се повярва на този, който го казва, въпреки че то може да бъде разбрано, когато човек размисли върху нещата. Знанието на човека, доколкото то е знание на физическото поле е нещо извънредно измамно, нещо действително много измамно, защото на физическото поле човекът не знае действително нищо друго освен фактите и връзките, които той наблюдава. Докато за обикновеният учен, или за материалистично настроения човек това е всичко, което той нарича действителност, то е нещо извънредно малко, когато обгърнем душевния живот в неговата цялост.

Искам да ви покажа един привидно парадоксален пример: но ние можем да си спомним думите на Шопенхауер, че истината трябва да се изчерви, защото тя е парадоксална. Човекът познава факти и комбинира факти. Той знае: Часът е седем и половина. Тогава той излиза от своя дом, минава през тази, или онази улица. В осем часът, той е стигнал там, или там. Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно. Малко хора ще помислят върху това, ако тук, или там са тръгна ли с две, или три минути по-късно. Обаче това може да има голямо значение. Искам да избера един чудно ват пример, обаче в живота винаги се явяват примери от този род, а именно примера, че някой е закъснял с три минути. Ако би излязъл точно в осем часа, той би се натъкнал действително на нещо което, би го прегазило, би го убило. Той не е бил убит, защото е закъснял с три минути. Такива неща винаги могат да се случат в живота, само че хората не знаят това. Кармата на човека от нашия пример го е предпазило, като е направила той да излезе с три минути по-късно. Това би могло да изглежда нещо безразлично, но то не е по отношение на нещо подобно само затова, че не знае за него: в момента в който би го знаел, той съвсем не би бил безразличен. Ако бихме знаели: аз съм излязъл три минути по-късно отколкото съм искал, ако бих излязъл в исканото време, аз бих бил сега мъртъв. Тогава това не би било безразлично за вас, тогава то би направило, едно силно впечатление върху вашата душа, тогава от това знание би изходило едно дълбоко въздействие върху вашата душа. Но означава ли това нещо друго освен: човекът минава постоянно със здраво завързани очи през живота? Това прави той именно! Той знае това, което става външно, не знае обаче, че ако нещата биха били малко по-различни, какво би се случило с него. Това означава, че това знание за възможностите избягва на неговите душевни сили. Душата продължава да живее в безразличие, докато чрез знанието би била разтърсена, чрез знанието за възможностите. Следователно чрез това че човекът знае много малко нещо за възможностите, за връзките, които съществуват в живота, че знае само това, което се случва чрез външните обстоятелства, чрез това неговия душевен живот е беден, чрез това в този душевен живот не се изразява това, което иначе би се изразило. Може би човек, въобще не би стигнал, да изкаже така лесно нещо привидно парадоксално, ако изследванията на живота след смъртта не биха го довели до там. Защото някои неща които се явяват в душата, е и това, което току що бе охарактеризирано като нещо, което не стига до горното съзнание. След смъртта пред душата се явяват много неща, явяват се много силно, за които той не е имал никакво предчувствие през време на живота на Земята: Ти се намираше в опасност за живота, ти пропусна едно щастие, беше в това, или онова положение. Цял един свят от непреживени неща, застават пред душата след смъртта. Това, което изглежда смешно за материалиста, след смъртта то става действителност, истинска действителност. Така, че можем да кажем: След смъртта човек се научава да познава цял един свят от това, което през време на земния живот е било около него и е намерило един съзнателен израз в него.

Нима тези неща за които става дума тук не съществуват? Да предположим следният случай: Ние сме излезли с три минути по-късно, отколкото сме искали и с това сме избегнали смъртта. Ние съвсем не знаем това. Фактът, че като хора не знаем нещо, това няма никаква значение за материалиста. Умният човек знае, че важното не е това, дали той знае нещо, или не знае нещо от това. Обикновено умният човек знае, че нещата не ги е грижа за това, дали той знае, или не знае нещо, но че те съществуват и без негово знание. Отношението на силите, тяхното взаимодействие е било налице. Може би влакът е бил там, ние също сме били там, всички неща са били подготвени за нашата смърт. Силите са си взаимодействували, те са действували минавайки един покрай други, обаче те не са се съчетали. Съществуват много подобни неща в нашата околност, около нас в живота. Те съществуват, обаче нямаме възприятия за тях, но те са около нас. Ако сега съгласно определението, съгласно предназначението на настоящият цикъл на нашето развитие, хората биха добили разбиране за духовния свят, тогава това, което без съмнение не може да съществува за сетивното схващане и за сетивния ум, обаче въпреки това се намира около нас, би действувало около нас по определен начин. И тук ние идваме до един извънредно интересен факт. Да предположим, че нещата са стояли действително така, както бе описано, че сме избегнали смъртта благодарение на това, че сме закъснели с три минути с нашето излизане: материалистът не долавя нищо от това. Онзи човек, който постепенно си създава разбиране в своето сърце за такива връзки днес Духовната наука се намира едвам в началото на своето развитие при него душата действително се променя. Ако си е създал разбиране за тази Духовна наука, ако е живял известно време в нея и не е добил само едно външно разбиране, а ако тя е станала съдържание на неговата душа, ако живее с нейните понятия и чувства, тогава той също ще излезе, може би с три минути по-късно, отколкото е възнамерявал и чрез това ще е избегнал смъртта обаче в момента в който би могла да дойде смъртта, ако обстоятелствата биха били други, той ще долови, ще почувствува нещо в себе си. Да се научи да чувствува според възможностите, това ще се получи, когато Антропософията стане жизнен сок на душата.

И какво ще можем ние постепенно да чувствуваме например, чрез нещо подобно, когато човешката природа се е насочила според разбирането дадено от Духовната наука? Чрез един такъв момент, в който би могло да се случи нещо, което е свързано с нас, ние бихме се превърнали в един временен медиум, бихме се пренесли в едно кратко медиумистично състояние, стигайки до положението да направим духовният свят да просветне в нашето съзнание. Такива моменти биха могли да бъдат извънредно плодотворни за човека, когато мъртвите действуват в него, когато той ще има едно съзнателно знание за мъртвите. Моменти на несбъднати се факти, които са свързани с нас, се превръщат по определен начин в будители за впечатления от духовния свят. Твърде особената форма на един пълен с предчувствие живот ще се развие, чрез това именно в душите на онези, които са се сближили в живота с Духовната наука. И поради причината, че човечеството се намира в еволюция, действително в еволюция и само един късоумен човек може да вярва, че човешкият род е бил надарен през всички времена със същите душевни способности, каквито той притежава днес. Душевните способности се променят и както е вярно, че днес човекът има заложба да възприема предимно нещата външно и да обработва с мисълта възприятието, също така е вярно, че чрез такива отношения, каквито бяха описани сега, той ще се развие в една епоха, в която ще бъдат развити душевно-духовни сили и способности. Следователно също и по този начин съществува изглед Духовната наука да се превърне в една сила на живота, която ще действува съграждащо в живота. По-рано ни видяхме, как може да бъде упражнявано едно действие от физическото поле горе в живота след смъртта, сега виждаме как могат да бъдат създадени врати, или прозорци, за да може да бъде виждано във физическия живот това, което мъртвите изживяват. С това аз исках само да ви дам едно понятие за това как могат да бъдат създадени начини за съобщение между двата свята.

От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане. И тук искам да опиша конкретните неща един човек, който е неистинен по отношение на неговите интелектуални качества, който не проявява никакъв особен интерес да се запознае истински с духовните отношения, което можем да постигнем само чрез познанието, ще развие наистина едно съзнание, обаче едно съзнание, което постепенно ще се затъмнее. И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е. тичаме по-бързо в духовният свят, когато сме повече спящи. Следователно, когато някой е тъп по отношение на това, което са интелектуалните сили, интелектуалните способности, той остава известно време съзнателен, обаче след това не може да запази по-нататък своето съзнание. Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот. Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.

Така ние отново говорихме за някои от нещата, които са безкрайно важни за нас. За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Аз исках да поставя едно начало с това, което в бъдеще време ще стане по един, или друг начин все повече съдържа ние на Духовната наука.