С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е

1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.

Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.

2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.

Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.

3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.

Преминаването на човека между сферата на планетите и значението на познаването на Христа. 

4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.

Най-новите резултати от окултното изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане. 

5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.

Животът между смъртта и едно ново раждане. 

6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.

Животът между смъртта и едно ново раждане.

7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.

Някои неща върху техниката на кармата и живота след смъртта.

8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.

Между смъртта и едно ново раждане. 

9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.

За живота след смъртта. 

10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.

Антропософия като съдържание на чувството и живота, като благоговение и почит към скритото. 

11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.

Космическата страна на въпроса между смъртта и едно ново раждане. Пътят през звездните сфери. 

12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.

Взаимното влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.

13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.

Мисията на земния живот, като преходна точка за отвъдния живот. 

14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.

Върху живота между смъртта и едно ново раждане - връзките между сетивния и свръхсетивен свят. 

15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.

За преминаването на човека през сферите на Космоса след смъртта.

16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.

Допълнителни факти върху живота между смъртта и едно ново раждане.  

17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.

Относно общуването с мъртвите. 

18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.

Животът след смъртта. 

19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.

Живото взаимодействие между живите и мъртвите.

20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.

Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изследване.  

* * *

По записки и бележки непрегледани от сказчика. Издадено от администрацията на Рудолф Щайнер. Издаването уредено от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по наследство на Рудолф Щайнер.

* * *

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане…. Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се Антропософия...  Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.

Да се произнесе върху съдържанието на тези издания може да има право само онзи, който познава, какво се приема като предпоставка за произнасянето на едно съждение. А за по-голяма част от тези изда- ния, произнасящият се трябва да добие най-малко антропософско поз- нание за човека и за космоса, доколкото тяхната същност е описана в Антропософията, а също и познанието за онова, което се намира в съ- общенията от духовния свят като "антропософска история".

Забележка: Когато Рудолф Щайнер е държал тези сказки, той е употребил думите "Теософско" и "Теософия", които е използувал тогава в смисъла на своята антропософска ориентирана Духовна наука. Съобразно с едно указание на Рудолф Щайнер, тук тези наименования са заменени общо взето с изразите "Духовна наука", или "Антропософия", "духовно-научно", или "антропософско".