БЕЛЕЖКИ

Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г. Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.

По повод тържествените представления Рудолф Щайнер изнася следните лекции: през 1907 г. 2 лекции в „Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес от Петдесетница 1907 г. и неговото отражение“, GA 284, както и цикъла „Теософия на Розенкройцерите“, GA 99. През 1909 г: „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и Христовите братя“, GA 113. През 1910 г.: „Тайните на библейската история за сътворението“ GA 122. През 1912 г.: „За инициацията. За вечност и миг. За духовна светлина и житейска тъма“, GA 138 и през 1913 г.: „Тайните на прага“, GA 147. През 1914 г. поради избухването на Първата световна война не се стига до вече обявените представления и лекции, както и до записването на планираната пета мистерийна драма.

Текстови данни: Всички лекции са стенографирани от Валтер Фегелан от Берлин. За основа на печатното издание служи извършеното от него пренасяне в разчетен текст. Неговата оригинална стенограма не е на разположение.

Заглавието на лекционния цикъл е дадено от Рудолф Щайнер.

За изразите „теософия“ и „теософски“: Тъй като по време на тези лекции Рудолф Щайнер още действа в рамките на Теософското общество, той си е служил с изразите „теософия“ и „теософски“, но вече винаги в смисъла на неговата антропософски ориентирана духовна наука. Въз основа на едно направено от него по-късно указание в изданията от 1930 и 1959 г. изразите „теософия“ и „теософски“ са променени на „антропософия“ и „антропософски“. За настоящото издание поради исторически причини са въведени отново първоначално произнесените изрази.

Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер. Виж също Прегледа в края на книгата.

Към страница

11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер. Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.

11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.

12 Херман Грим, Касел, 1828 г. – Берлин, 1901 г. Виж Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, GA 28. Той бива често споменаван също и в лекциите му.

20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско общество. Решение за това учредяване се взима на събранието по време на тези тържествени представления на 26 август 1912 г.

21 „календар“: виж „Антропософският календар на душата и Календарът 1912/1913 г.“, Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, Тетрадка № 37/38, пролет-лято 1972 г.

21 Фреин Имме фон Екхартщайн, Люневил, 1871 г. – Дорнах, 1930 г. И. фон Екхартщайн създава под ръководството на Мари Щайнер всички костюми за четирите мистерийни драми на Рудолф Щайнер също и за Дорнахските постановки.

23 промеждутъчни дни: представленията са в: неделя, 18-ти, „Елисейската мистерия“; вторник, 20-ти, „Портата на посвещението“; четвъртък, 22-ри, „Изпитанието на душата“; събота, 24-ти, „Пазачът на Прага“. Лекциите на Карл Унгер са на 19-ти, 21-ви и 23-ти август, темата е: По пътя към духовната наука.

инж. д-р Карл Унгер, Бад Карлщат при Щутгарт, 1878 г. – Нюрнберг, 1929 г. По това време един от най-влиятелните застъпници на Антропософията на Рудолф Щайнер. Виж Карл Унгер, „Съчинения“ I и II, Щутгарт.

А. В. Зелин, Лудвигслуст, Мекленбург-Шверин, 1840 г. – Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейскато колонизационно общество, Хамбург. Виж „Спомени от професионалния и душевния живот на един стар човек“, Констанца, 1920 г.

27 Гьоте… „О, миг, поспри! Така красив си ти!“: последни думи на умиращия Фауст. Виж „Фауст“ на Гьоте, II Част.

29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109.

32 етерно тяло: виж напр. излязлото през 1912 г. съчинение „Път към себепознанието на човека“ отделни духовнонаучни основни преживявания, представени в осем медитации (втора медитация), GA 16.

61 Познато е на тебе: думи на Мария в 7-ма картина от „Пазачът на прага“.

61 Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: виж Исая 6, Стих 1-3.

63 в една малка книжка: срв. бележката към с. 32.

68 в „Пазачът на прага“: 8-ма картина.

78 в драмата „Пазачът на прага“: 2-ра и 8-ма картина.

80 в един свят, който обикновено се нарича деваканически свят: в теософската терминология обозначенията Девакан или ментален свят се отнасят до същото, което Рудолф Щайнер обозначава с немския израз „духовна страна“, която се разделя на нисша и висша област.

света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.

81 също би могло да се каже, че това е нисшият ментален план: срв. бел. към с. 82.

82 светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки: срв. бележката към с. 82.

89 Бхагавад Гита: виж двата лекционни цикъла „Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел“, GA 142 и „Окултните основи на Бхагавад Гита“, GA 146.

105 Лудвиг Дайнхард, Дайдесхайм, Райнпфалц, 1847 г. – Мюнхен, 1917 г., инженер и индустриалец. „Мистерията на човека в светлината на физическото изследване. Въведение в окултизма“, Берлин, 1910 г.

108 Може ли да се каже: в „Пазачът на прага“, 10-та картина.

123 Леополд фон Ранке, Мерзебург, 1795 г. – Берлин, 1886 г.

125 двойникът на Йохан Томасий: в „Пазачът на прага“, 3-та картина.

127 бодисатва: теософско-индийско рангово отношение за водач на човечеството, преди да е достигнал до състоянието на буда.

ние виждаме Буда… от една друга планета: виж лекцията в Хелзингфорс от 13 април 1912 г. в „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136, в която е представена връзката на Буда с планетата Меркурий.

Виждаме го (Буда) да се издига към… Марс: представяно често от Рудолф Щайнер, напр. в лекцията в Християния от 11 юни 1912 г. в „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията“, GA 137; в Нойшател, 18 декември 1912 г. в „Езотеричното християнство“, GA 130 и в Берлин, 22 декември 1912 г. в „Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти“, GA 141.

128 който е слушал предишните ми лекции, е чул: виж напр. „Евангелието на Лука“, GA 114.

132 Често съм казвал... майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията: по-подробно виж в „За историята и от съдържанието на първи клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 г.“, GA 264.

132 Както и да стоят нещата: срв. бележката към с. 20. Виж представянето на процесите в „Съобщения за членовете на немската секция на Теософското общество“, издадени от Матилде Шол.

134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г. от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.

бяха вече поздравени на първата лекция: не е отбелязано в записките.

Към Отделната лекция

136 духовните водачи на нашето движение: виж бележката към с. 136.

137 Валтер Ратенау, Берлин, 1867 г. – Берлин, 1922 г., бил е убит, държавник и стопански политик. „Към критиката на времето“, S. Fischer Verlag, Берлин.

140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2 тома, Хановер, 1860-63 г.

След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело: „Животът на Рафаело от Урбуни, от Вазари. Преведен и коментиран от Херман Грим“, Берлин, 1872 г.; 2-ро издание под заглавието „Животът на Рафаело“, Берлин, 1886 г. Трудът му „Рафаело като световна сила“ излиза през 1886 г.

141 един кратък фрагмент: във „Фрагменти“. Втора и последна част, Берлин и Щутгарт, 1902 г.

142 четири образа: посочените четири образа са въведени в „Пазачът на прага“ (1-ва картина: Преддверие към залите на Съюза на мистите). За постановката на драмата на сцената на Гьотеанума в Дорнах те са изпълнени от Уилям Скот-Пайл (1888–1938). Пресъздадени в картинното приложение към Тетрадка № 43/44 (Коледа, 1973 г.) на „Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер“. Виж също лекциите на Рудолф Щайнер в Кьолн, 8 май 1912 г. и в Мюнхен, 16 май 1912 г. в „Опитности на свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос“, GA 143.

142 Конрад Бурдах, Кьонигсберг, 1859 г. – Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изследването на езика и литературата. От 1887 до 1902 г. професор в Хале. Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“. Първа част: 2 май 1912 г.; Втора част: 11 юли 1912 г.

143 на Екерман: неделя, 6 декември 1829 г. Виж още Херман Грим „Рафаело като световна сила“, бележката към с. 146.

144 Бог е Изток: Гьоте в „Западно-източен диван“ (Книга на певеца. – Талисмани).

на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“: виж „Вилхелм Майстер. Години на странстване“ (Втора книга, Втора глава). Приведените думи са цитирани свободно от Рудолф Щайнер.

148 Александер фон Хумболт, Берлин, 1769 г. – Берлин, 1859 г., природоизследовател. Виж „Космос. Проект за едно физическо описание на света“, Щутгарт и Тюбинген, 1847 г. (Том 2, с. 44-49).

Вилхелм фон Хумболд, Постдам, 1767 г. – Тегел при Берлин, 1835 г., учен и държавник. Виж още писмото му до Аугуст Вилхелм Шлегел от 21 юни 1823 г. (пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).

149 във встъпителните бележки: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W. Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.

151 „L’Еvolution divine“ на Едуард Шуре: „L’Еvolution divine du Sphinx au Christ“ излиза през февруари 1912 г. с предговор от Рудолф Щайнер. Немският превод „Die göttliche Entwicklung von der Sphinx bis zum Christ“ на Й. Харт излиза в Лайпциг през 1922 г.