БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ

Към статиите

Стр. 11. "Прераждане и карма": Статията е предадена тук във формата, в която е била отпечатана през 1918 г. по указания на Рудолф Щайнер. Вместо думите "антропософ или духовен учен", "антропософски", "антропософия или духовна наука" в сп.  "Луцифер" стояха "теософ",

"теософски", "теософия".

Bранческо Реди, 1626-1697, италиански лекар и естествоизпитател. Реди показва, че в една застояла течност не могат да се образуват ларви или личинки, ако не се допуснат мухи, които да снасят яйцата си в течността. Оттук той извежда максимата: "Omne vivum ex vivo".

Мъченическата съдба на Джордано Бруно или Галилеи: Доминиканецът Джордано Бруно е изгорен в Рим на 17-ти февруари 1600 г. от Инквизицията за ерес. Поради застъпничеството си за Коперниковото учение Галилео Галилей е обвинен от инквизицията и принуден да се отрече от него.

След като Пастьор представя своите изследвания: Химикът Луи Пастьор (1822-1895) въз основа на своите изследвания върху процеса на ферментация и свързаните с него квасни бактерии оборва теорията за самозараждането. Виж неговия труд "Nouvel exemple de fermentation determine par des animacules infusoires pouvant vivre sans oxygene libre".

Стр. 12. от някой като Вирхов: Рудолф Вирхов (1821 -1902), медик и антрополог, се обръща срещу спекулациите в теорията за човешкия произход ("Маймунската теория") на Хъксли.

на научното събранието... 1903 г.... химикът Ладенбург: виж Алберт Ладенбург, "За влиянието на естествените науки върху светогледа, лекция, изнесена на 75-тото събрание на немските естествоизпитатели и лекари в Касел на 21-ви септември 1903 г.", Лайпциг, 1903 г.

Стр. 13. изречението от главния труд на Дарвин: виж "За произхода на видовете в животинското и растителното царство чрез естествен подбор или запазване на усъвършенстваните раси в борбата за съществуване" (1859), заключителна бележка, гл. 15, последно изречение.

Стр. 14. "че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ": срв. статиите от Рудолф Щайнер "Хекел, мировата загадка и теософията" (в едноименния том, стр. 222), "Хекел и неговите противници" (Събр. съч. № 30, стр. 152), "Борбите около Хекеловата " (Събр. съч. № 30, стр. 441), "Ернст Хекел, художествените форми в природата (Събр. съч. № 30, стр. 571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният въпрос и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения към събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.

Стр. 17. че човекът се различава от животното по това, че може да брои: не можа да бъде удостоверено.

Стр. 19. какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом. В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).

Стр. 23. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр. съч., том 4, Бон, 1877 г., гл. 77, Възкресението на Лазар, стр. 198, 209.

на казаното от Карл фон Лине: виж "Genera plantarum", Франкфурт, 1789 г., стр. XII. Дословно: "Species tot sunt diversae, quot deversas formas ab initio creavit infinitum ens."

Стр. 20. Давид Фридрих Щраус пише следните думи: виж "Старата и новата вяра", Бон, 1881 г., стр. 180.

И тогава Хъксли... доказва: Томас Хенри Хъксли, 1825-1895, английски зоолог. Виж "Свидетелства за положението на човека в природата", три студии, Брауншвайг, 1863 г., стр. 117.

Стр. 23. Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.

Стр. 23. животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр. 13), гл. 5, 2-ри раздел

Стр. 25. "В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525. Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр. 716-728, като таблица "Редица на предците в родословното дърво на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".

Стр. 27. в труда... на... Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: виж "Учебник по обща психология", Хамбург и Лайпциг, 1894 г., §19, стр. 141.

Стр. 28. "Както ... в неорганичната природа": виж Юлий Бауман, "Новохристиянство и реална религия", Бон, 1901 г., стр. 48. При Бауман изречението завършва с думата "(Лесинг)".

Стр. 29. бреславския химик Алберт Ладенбург: виж "За влиянието на естествените науки..." (виж бележката към стр. 12), стр. 29 и 30.

Стр.30. Това е съдържанието на закона на кармата: срв. с Рудолф Щайнер "Откровенията на кармата", Единадесет лекции в Хамбург, 1910 г., Събр. съч. № 120, Лекцията от 16-ти май 1910 г., стр. 33.

Стр. 30. В "Погребаният храм" на Морис Метерлинк: "Le temple enseveli" на Метерлинк, издадена през 1902 г. и преведена на немски през същата година. Морис Метерлинк, Събрани съчинения, преведени от фр. фон Опелн-Брониковски, том IV на философските трудове, Йена, 1911 г., стр. 7.

Стр. 33. "Тайното учение" на Е. П. Блаватска: виж Елена Петровна Блаватска, "The Secret Doctrine. The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд. от Роберт Фрьобе, Лайпциг, 1899 г.

"Възгледи за света и за живота през 19-ти век", том I, Берлин, 1900 г, том II, Берлин, 1901 г. Трудът излиза в разширен вариант през 1924 г. под заглавието "Загадките на философията", Събр. съч. № 18.

Стр. 36. какво е казал... естествоизпитателят дьо Боа-Реймон: виж Емил дьо Боа-Реймон, "За границите на естествознанието", Лайпциг, 1872 г., стр. 26.

Стр. 38. Евалд Херинг, "За паметта като обща функция на организираната материя", Виена, 1870 г.

Стр. 38. Ернст Хекел приема възгледите на Херинг: виж Ернст Хекел, "За вълнообразното възникване на живи частици или перигенезисът на протоплазмата", 1876 г., стр. 41.

Стр. 44. Кант казва: виж "Критика на практическия разум", Част ІІ, Заключение.

И Кант се е опитал: виж Имануел Кант, "Обща история на природата и теория на небето", 1755 г.

Стр. 53. При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.

Стр.64. Фидий, ок. 500-423 г. пр. Хр., прочут атински скулптор.

Към въпросите и отговорите

От декември 1903 г. нататък Рудолф Щайнер започва да отговаря на въпроси от читателския кръг на издаваното от него списание "Луцифер" (от 1904 г. "Луцифер-Гнозис"). Той представя тази рубрика със следните думи:

Със следното започваме да отговаряме на теософските въпроси, които ще ни бъдат зададени от читателската аудитория. Тук се дава изказ на колебания, съмнения, въпроси на съвестта и т. н. Молим който има молба в тази насока, да се обърне към издателя д-р Рудолф Щайнер, Берлин Запад, Моцщрасе 17.

В настоящето издание са поместени тези въпроси и отговори, които се отнасят до темата Прераждане и карма. Тези и следващите отговори на въпроси се съдържат в том "Луцифер-Гнозис. Събрани статии 1903-1908 ", Събр. съч. № 34.

Към лекциите

Текстови данни: Свободно държаните лекции от Рудолф Щайнер са записани от различни негови приятели, които са били повече или по-малко добри в стенографирането. Трите Берлински лекции от този том са стенографирани от Валтер Вегелан, Берлин, а двете Щутгартски лекции от Рудолф Хан, Райнах при Базел. Отпечатаният текст е въз основа на собствения им принос в пренасянето на текста в разчетен шрифт.

Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения в бележките са отбелязани с библиографичните им номера. Виж също и прегледа в края на тома.

Стр.69. към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч. № 132.

Стр.70. в статията "Прераждане и карма, основни представи от гледната точка на модерната естествена наука": в този том.

Стр.74. Нийлс Хенрик Абел, 1802-1829, математик, известен с обосноваването на теорията за елипсовидните функции и с общата теория на алгебричните функции на интегралите.

Познавам една такава личност: не е известно кого Рудолф Щайнер има предвид тук.

В следващата инкарнация навлиза във вътрешното изграждане на органите: виж Рудолф Щайнер, "Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. Човекът един йероглиф от всемира", 16 лекции, Дорнах, от 9-ти април до 16 май 1920 г., Събр. съч. № 201.

Стр. 81.  последната вечер: първата лекция от този том.

Стр. 88. Ото фон Бисмарк, 1815-1898, "Мисли и спомени".

Стр. 89. тук също вече споменах това: В първата лекция (стр. 75/76) от този том.

Стр. 89. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия. Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче. След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."

Стр. 91. Фридрих Хебел, Събрани съчинения, издадени от Рихард Мария Вернер, Берлин 1901 г., раздел 2: Дневници, 1 том, стр. 392, № 1745: "След душевното странстване е възможно Платон, сега отново на ученическия чин, да си изяде пердаха, тъй като не разбира Платон".

Стр. 91. Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?: виж Рудолф Щайнер, "Антропософия, психософия, пневматософия", 12 лекции, Берлин 1909-1911, Събр. съч. №115. 92

Стр. 93. Артур Шопенхауер, 1788-1860.

Стр. 97. Примерът е от мен ... който бе разказан също и на друго място: виж "Езотеричното християнство и духовното водачество на човечеството", Събр. съч. № 130.

Стр. 99. Кристиян Розенкройц ...тази индивидуалност ...за която ще имаме още случаи да говорим: Това става в Берлин в лекцията от 22-ри декември 1912 г. в Събр. съч. № 141 "Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти".

Стр. 102. разсъжденията, които направихме тук в последно време: става дума за първите две лекции от този том.

най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация: До 1923 г. Рудолф Щайнер постоянно е разделял движение от общество, от 1913 до 1923 г. самият той не е имал някакво по-специално положение от това на учител и съветник. При новоосноваването на Общото антропософско общество като международно общество със седалище в Гьотеанум, Дорнах, той се опитва да свърже движение и общество, като лично поема първото председателство. Виж Рудолф Щайнер, "Коледното събрание за основаване на Общото антропософско общество", Събр. съч. № 260, и "Учредяване на Общото антропософско общество и на Свободното висше учебно заведение за духовна наука. Повторното построяване на Гьотеанума", Събр. съч. № 260а.

Стр. 104. че съществуват луциферически сили и същества: виж Рудолф Щайнер, "Въведение в тайната наука", Събр. съч. №13.

Стр. 107. мистици като Якоб Бьоме, 1574-1624, или [Имануел] Сведенборг, 1688-1772: виж например лекцията "Културни феномени", Дорнах, 23-ти септември1923 г., Събр. съч. № 225.

Стр. 108. "Възпитание на човешкия род" на Лесинг: Готхолд Ефраим Лесинг, 1729-1781, неговият труд излиза през 1780 г. Последните три от изложените сто параграфа гласят: "§98. Защо да не трябва да се връщам толкова често, щом съм пратен да придобия нови знания, нови умения? Нима се справям с толкова много наведнъж, че да не си заслужава трудът да се върна? / §99. Затова ли не? Или защото забравям за това, че вече съм бил тук? И слава Богу, че забравям. Споменът за предишното ми положение само ще ми попречи да използвам пълноценно настоящето. И това, което трябва да забравя за настоящето, завинаги ли го забравям? / §100. Или защото толкова много време би било изгубено за мен? Изгубено? Но какво толкова бих изпуснал? Не е ли моя цялата вечност?"

Стр. 108. на публични лекции: "Коперник и неговото време в светлината на духовната наука", Берлин, 15-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, от 19-ти октомври 1911 г. до 28-ми март 1912 г, Събр. съч. №61.

Стр. 117. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата: виж Рудолф Щайнер, "Метаморфози на душевния живот / Пътища на душевните преживявания", Осемнадесет лекции, Берлин, 1901/10 г, Събр. съч. № 58 и 59.

Ако проследите една такава лекция като последната публична: "Смъртта при човека, животното и растението", лекция от 29-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, 1911/12 г., Събр. съч. №61.

Стр. 118. практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв. "История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското общество", Събр. съч. № 258.

Стр. 127. Хебел: сравни с бележката към стр. 89.

Стр. 133. които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота: Особено нагледно това е описано в статията "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука" (1907 г.), в рамките на Събрани съчинения в Събр. съч. № 34 "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г".

Стр. 137. "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука": сравни с горната бележка.

Стр. 140. може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора,   а  също  така  и  от  нашите  среди,   бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв. с бележката към стр. 81.

Стр. 141. Якоб Бьоме: сравни с бележката към стр. 104.

Стр. 144. че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален въпрос", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч. № 34.

Стр. 148. Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.

Стр. 148. едва след опита с махалото на Фуко: физикът Леон Фуко, 1819-1868, демонстрира в Парижкия Пантеон през 1851 г. въртенето на земята с помощта на свободно люлеещо се махало.

Стр. 149. че когато бях малко момче, учението за земното въртене: виж "Моят жизнен път", Събр. съч. № 28.

Стр. 150. Земята... е просто прашинка във всемира, наравно с другите светове: една сентенция, измислена от Хърбърт Спенсър, 1820-1903.

Стр. 155. често сме подчертавали това: виж например "Откровенията на кармата", лекцията в Хамбург от 28-ми май 1910 г., Събр. съч. № 120.