ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Позиция по отношение на християнството;

„Християнството като мистичен факт“ 

Някои твърдения, които по-късно направих за християнството, изглеждат в противоречие с отделни изявления, които съм писал и изказвал в лекции по това време. Трябва да бъде отбелязано следното. Когато тогава пишех думата „християнство“, имах предвид учението за отвъдното, което действа в християнските вероучения. В тях цялото съдържание на религиозното преживяване препраща към един духовен свят, недостижим за човека, дори ако разгърне духовните си сили. Това, което религията има да каже, това, което тя има да даде като морални повели, произлиза от откровения, идващи при човека от отвън. Против това въставаше духовното ми виждане, което желаеше да преживява духовния свят точно както се възприема сетивният свят в човека и природата. Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да живее морален живот не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която живее божественото.

Това, което тогава се случваше в душата ми при разглеждането на християнството, беше сериозно изпитание за мен, с което беше изпълнен периодът от сбогуването ми с ваймарската работа до написването на книгата „Християнството като мистичен факт“. Такива изпитания се дават от съдбата (кармата) като препятствия, които духовното развитие трябва да превъзмогне.

В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят. Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение. Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда. По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества. За тях представлява абсолютна истина, че светът трябва да се превърне в машина. Те живеят в света, граничещ непосредствено със сетивния.

Със собствените си идеи аз нито за миг не попаднах  под влиянието на този свят. Дори и в несъзнаваното. Защото много внимавах за това, цялото ми познание да става в ясно съзнание. Толкова по-съзнателна беше и вътрешната ми борба срещу демоничните сили, които довеждат до духовно съзерцание, изхождайки не от познанието на природата, а от механично-материалистическия начин на мислене.

Търсещият духовно познание трябва да преживее тези светове. Чисто теоретичното размишление върху тях не му е достатъчно. По това време трябваше да спасявам духовните си възгледи във вътрешни бури. Тези бури стояха зад външните ми преживявания. В това време на изпитания можах да напредвам само когато благодарение на духовното си съзерцание представях пред душата си развитието на християнството. Това доведе до познанието, изложено в книгата „Християнството като мистичен факт“. Преди това винаги отнасях нещата до християнското съдържание, живеещо в съществуващите вероучения. Така постъпва и Ницше.

На едно предишно място в тази автобиография (стр. 107) описах един разговор за Христос, който проведох с учения цистерцианец и професор в католическо-теологическия факултет във Виена. Тогава бях настроен скептично. Никъде във вероученията не откривах християнството, което търсех. След като периодът на изпитания ме подложи на трудни душевни борби, трябваше сам да се потопя в християнството, в света, в който за него говори духовното.

От отношението ми към християнството става съвсем очевидно, че в духовната наука въобще не съм търсил и откривал нещо по пътищата, които някои ми приписват. Те представят нещата така, сякаш съм сглобил познанието за духа от древни предания, че съм преработил някои гностични и други учения. Това,  което  е постигнато като  познания за духа в „Християнството като мистичен факт“, е извлечено непосредствено от самия духовен свят. Само заради това, да покажа на слушателите на лекциите си и на читателите на книгите си съзвучието на видяното по духовен път с историческите предания, се обърнах към тях и ги поместих в съдържанието. Но нищо от намиращото се в тези документи не съм включвал в съдържанието, ако първо не съм го видял пред себе си в духа. По времето, в което се появиха моите твърдения за християнството, които по буквално съдържание си противоречат с по-късните ми изявления, истинското съдържание на християнството започна да се развива като зародиш пред душата ми като феномен на вътрешно познание. Към края на века зародишът се развиваше все повече. Преди началото на новото столетие се случи описаното изпитание на душата. Това духовно стоене пред Мистерията на Голгота в най-съкровено и сериозно тържество на познанието имаше огромно  значение за душевното ми развитие.