ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.

Вчера спряхме при размерите на Ноевия Ковчег, казвайки, че пропорциите на неговата височина, ширина и дължина, изразяват пропорциите на човешкото тяло. За да можем да разберем значението на този Ковчег, споменат във Библията /Първа книга Мойсеева Битие 6,15/ трябва да задълбочим познанието си за различни неща. Първо трябва да си изясним, какво означава това, че един плавателен съд, чрез който човек ще бъде спасен, е необходимо да има точно определени размери. Ще бъде необходимо, да се занимаем с онова време от човешкото развитие, през което тези неща са станали.

Когато хора, които разбират нещо от Окултизма, представят някой обект във външния свят, винаги някаква определена цел за душата е свързана с него. Спомнете си готическите черкви, тези характерни сгради, които възникнаха през Средните Векове и се разпространиха от Западна до средна Европа. Тези черкви имат определен архитектурен стил, който се изразява чрез арката, която се състои от две части и се съединява в една точка горе. Тази архитектурна форма обхваща цялото, като някаква атмосфера тази специфична извивка, състояща се от две части, заострящи се до една точка, като цялото се протяга нагоре, колоните също с определена форма и пр. Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова. Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени. Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление. Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола. Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния. Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието. Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в обществения живот. Често съм обръщал внимание на факта, че нещо съвсем различно е било от това, което е сега, когато в Средните векове, човек се е движел по улиците. В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него. Във всеки предмет е имало частичка душа и когато човек се е движел сред такива неща, душевните сили са протичали към него. Сравнете това с един днешен град. Ето една обущарница, железарница, касапница, след това кръчма и пр. Всичко това е чуждо на вътрешните душевни процеси: свързано е само с външния процес. Така се пораждат онези душевни сили, които клонят към материализъм. Тези влияния въздействуват много по-силно, отколкото догмите на материализма. Към това прибавете нашето ужасяващо /средство/ изкуство рекламата. Млади и стари се движат през море от такива отвратителни произведения, които събуждат най-злите сили на душата. Същото правят и нашите модерни хумористични списания. Това съвсем не е фанатична агитация против тези неща, но само указание за факти. Всичко това излива поток сили в човешката душа, определяйки епохата, която води човека в дадено направление. Духовният учен, твърде добре знае, колко много зависи от света на формите, в които един човек живее.

Към средата на Средните Векове възниква около Рейн, онова забележително религиозно движение, наречено Християнски Мистицизъм. То е свързано с такива изтъкнати духове като Мастър Екхарт, Таулер, Сузо, Рейсбрук и др. Това донесе огромно задълбочаване и засилване на чувствата в човешкия живот, защото тези проповедници не са били сами, но са имали по онова време верни слушатели. Названието "проповедник" в 13-то столетие и в 14-то, не е имало значението, което има днес, но е било нещо, което се е уважавало. Платон е бил наричан "Великият Проповедник". Понеже се е излъчвало такова задълбочаване от тези велики души, Рейн по онова време се е наричал "Голямата проповедническа улица на Европа". Знаете ли, къде са се породила тези сили, които са търсили вътрешното единение с божествените сили на съществуванието? Те са били породени и отгледани в Готическите катедрали, с островръхите сводове, колони и колонади. Това е което с възпитало тези души. Онова, което човешкото същество вижда, онова, което се излива от заобикалящата го среда, става сила в него. Според него, той се оформя.

Нека да разгледаме това схематично на фона на човешкото развитие. В дадено време се създава един архитектурен стил, роден от великите идеи на посветени. Човешките души поемат силите на тези форми. Минават векове. Онова, което душата е абсорбирала чрез своето съзерцаваме на строителните форми се появява в наклонностите на душата му. Тогава племенни души ще се появят, души, които гледат нагоре към висините. Даже когато животът не бил така тих, както го описах, все пак, подобни въздействия често са се /появявали/ проявявали в човешкото развитие.

Нека сега да /разгледаме/ проследим тези хора, след около хиляди години. Онези, които са абсорбирали силите на формите на тези сгради в душите си, изразяват своята вътрешна душа във физиономията си. Онова, което е било съградено преди хиляди години, се появява в човешката физиономия хиляда години по-късно. Така става ясно, защо тези изкуства са били практикувани. Посветените виждат надалече в бъдещето и разбират, какви са предназначени да станат хората. Ето защо, в определено време, те сформират външни строителни стилове, външни форми на изкуствата в голям мащаб. По такъв начин се полага семето на бъдещите човешки епохи.

Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство. Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване. Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци. Колко по-различни са били те от днешните хора! Не си представяйте обаче, че тази промяна е станала от само себе си. В течение на дълги периоди от време, човешката душа е трябвало да работи върху човешките тела и да доведе до резултати, като тези описани от простия пример за въздействието на архитектурните стилове, върху чувствата на душата, които по-късно се проявяват вън физиономиите.

Какво бе положението, когато Атлантската епоха, по-късно премина в след-Атлантска епоха? Първо, човешката душа се промени и в унисон с тази промяна, се оформи и тялото. Нека да разгледаме това по-дълбоко! Нека да си представим един древен атлантидец. Той все още е имал ясновидско съзнание и то бе свързано с обстановката, в която той е живял, в изпълнената с мъгли атмосфера. Поради тази атмосфера, нещата не са му се явявали със строго определени контури. Фактически, за него те са били цветни картини: неговите възприятия са били вълнуващи се, преплитащи се цветове. И всред това, постепенно са се проявявали контурите. Предметите му са се разкривали като фенери всред мъглата, заобиколени с цветовете на дъгата и съответно с това са се развивали неговите духовни способности. Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло. Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина. Излъчване на Мъдрост и безбрежна възвишеност заобикаля тези първични документи /записвания/, когато вникнем дълбоко в тях.

Във Битие Вие намирате символа на змията. В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения. Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове. Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.

Нека отново да си спомним, че Земята е имала толкова различни въплъщения, колкото и човека. Човешката форма, винаги е била налице през различните прераждания на Земята на Сатурн, Слънце и Луна. Неговото Себе обаче, е било придобито за първи път на Земята. Сега ще обърнем нашето внимание накратко към вида на Земята, какъвто вид тя е имала през първото си въплъщение, докато тя е била все още Сатурн. По онова време скали и полета за копаене, все още не са съществували. Човешкото физическо тяло е съществувало, но в едно по-тънко състояние. Постепенно то се е сгъстило до настоящата месеста форма.

Когато огледате материалите наоколо Ви днес, ще видите, че те съществуват в различни състояния. Първо: твърдото, наричано Земя в Окултизма: след това течното, наричано Вода в Окултизма не се разбира само водата по Земята, но и всичко течно. След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината. Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн. Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън. Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч.

Сатурн се е променил в Слънце. Към Огъня е бил прибавен и Въздух и той е бил най-гъстото състояние на Слънцето. Когато физическото тяло е достигнало въздушния стадий, то е било импрегнирано с етерното тяло. Не е имало други същества, освен въздушни същества. Както човек е сега, той е могъл да проникне през тези въздушни същества, защото те са били в състояние да бъдат /проникнати/ прониквани, както въздухът е днес. Те биха могли да сравнят с една Фата Моргана, толкова леки и летливи са били. Обаче въздухът на Слънцето е бил малко нещо по-гъст, отколкото е нашият днес. Водното състояние най-напред е възникнало на Луната и всичко, което е живяло на тази Луна е било кондеизация на Вода. Медузите и други мекотели същества, каквито все още могат да се видят днес, ни дават някаква представа за тези водни същества. Само такъв вид физически тела са били способни да поемат астралните тела.

Развитието постепенно продължило. В края на Лунния период, някои водни части са били достатъчно втвърдени, така че нещо като твърда почва, като торф, тиня се е оформила. Най-голямото втвърдяване е представлявало твърдостта на настоящите ни дървета. След това Луната се превърналата настоящата наша, днешна Земя: състоянието на твърдите тела, на минералите е било прибавено. Външната кора станала твърда: съответно и постепенно, всички същества станали по-твърди, по-гъсти. Постепенно човекът се развил в същества от плът първо на Сатурн: същество от Топлина, въздушно същество на Слънцето, водно същество на Луната, на Земята той е станал същество от плът.

Нека сега да разгледаме значението на това развитие. На Сатурн, зародишните основи на физическото тяло били формирани, на Слънцето е било прибавено етерното тяло: на Луната астралното тяло. Човешкото същество, което останало на старата Луна, тогава е имало много по-ниско развитие, отколкото е сега, защото астралното тяло през Лунния период е било изпълнено с бушуващи страсти. Само по-късно, когато Себето е било прибавено, астралното тяло е било прочистено. За това е било необходимо едно планетно развитие. Луната е трябвало отново да се върне в Слънцето, лошите Лунни хора е трябвало да се съединят със Слънчевите Същества. Така, когато Земята започнала, древното Слънце и Луна, отново са били едно тяло.

Висшите Същества, които са населявали Слънцето са онези, които са изхвърлили Луната и в резултата Луната станала твърда маса с всички свои различни импулси. Всички лоши Същества, които били изпъдени с Луната е трябвало отново да бъдат спасявани и така: Новото съединяване на Луната със Слънцето станало. Какво би станало, ако това ново присъединяване, не би станало, ако всяка планета е продължила по собствен път? Тогава не би било възможно, човекът да се яви в настоящата си форма, нито пък Слънчевите Същества биха напреднали до там, където са днес. Ако старата Луна е продължала по своя собствен път сама и не и се бе дало възможност от ново присъединяване към Слънцето, за да почерпи нови сили, то тогава най-висшето същество, което би могло да бъде създадено на Луната, би приличало на змия. Слънчевите същества от друга страна които били толкова духовни, че нямали Физическо тяло, но притежавали етерно тяло, като свой най-нисш носител, биха получили физическо тяло, чиято най-висша форма, би била тази на рибата. Естествено, рибната форма, би била само един външен израз на души, които биха достигнали една по-висша степен на развитие, така както настоящата рибна групова душа е нещо възвишено.

Луната отново паднала вътре в Слънцето и по-късно нашата Земя изхвърлила настоящата Луна, която отнесла със себе си най-лошите субстанции. Тогава станало възможно за съществата на нашата планета, да се развият над змиевидния стадий, до оня на човека. Слънчевите същества са онези, които дали силата на съществата от нашата Земя, да се издигнат над змията, материалната чистота на Слънчевото състояние на онези висши същества се изразява в рибната форма, защото това е най-висшата материална форма, до която Старото Слънчево естество е могло да достигне.

Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.

Какво е онова, което по същия начин се е родило от въздуха, или от Огъня? Това са области, твърде трудни за обяснение, по поне някои указания могат да бъдат дадени тук.

Какво са представлявали нещата на Земята, когато тя, току що се е развила от Сатурновия стадий в Слънчевия? Тогава човекът е бил нещо като въздушно същество. Смърт и умиране, такива, каквито ги разбираме /днес/ сега, той не е познавал, защото е могъл да се трансформира. Нека добре си изясним как човекът е стигнал до настоящето му съзнание, за смърт и умиране. Човешката душа е била в атмосферата на Слънцето, но не е била в отношение с онова, което е било там като тяло. В наше време човешкото астрално тяло, дори когато излезе през нощта пак принадледлежи на физическото тяло и същото е било на Сатурн и Слънцето, само че то никога не се е вмъквало в тялото. В началото на Слънчевия период, тяло е било долу: горе е имало нещо, което като душа е принадлежало на едно определено тяло, което е направлявало това тяло, което е имало духовно съзнание. Тялото на тази душа е било подчинено на други закони на растеж и умиране, а не на закони на днешните. То загуби известни свои части, но пък си прибави други такива. През дълги периоди от време, душата е живяла непроменена, докато тялото се е променяло. Нейното тяло се е трансформирало в редуващи се състояния. Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма. След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние. Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.

Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си. Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение. Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн. Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно съзнание. От тук и чудесния социален ред в кошера! Пчелата е символ на духовния човек, който не познава смъртност. Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено състояние. Когато, като Венера, Земята ще стане доста огнена, човек отново ще стане духовно същество. Така, в пчелата ние имаме същество, което е огнено същество за окултистът.

Тук би било интересно да спомена за един паралелизъм /прилика/, за който обикновената наука почти нищо не казва. Какво у човека днес е останало от Сатурновата топлина? Топлината на неговата кръв. Това, което по онова време е било разпределено по целия Сатурн, в известна степен се е освободило и днес образува топлата кръв на хората и животните. Когато изследвате температурата на един кошер, Вие ще видите, че тя е почти колкото температурата на човешката кръв. Целият кошер развива температура сравнима с тази на човешката кръв, защото, според естеството на своето същество, той произтича от същия източник, от който произтича и човешката кръв.

И така, окултистът определя пчелата като същество, родено от Топлина. Той определя пеперудата, като Въздушно същество и змията като Земно. Вие чрез това виждате колко дълбоко символите и окултните знаци са свързани с онова, което ние знаем за еволюционната история на планетите и на човека.