СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА

Дорнах, 15 декември 1919 г.

Задачите, които са поставени на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще, са решаващи, важни, велики. И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.

Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства. Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси. Ако това троично разчленение на социалния организъм бъде внедрено, тогава от само себе си ще настъпи нюансирането относно пространството, т.е. в различните области на земните народи. И освен това: след изтичането на времето, след което поради еволюцията на човечеството споменатите от мене идеи и мисли в моята книга "Съществени точки на социалния въпрос" не ще бъдат вече валидни, трябва да бъдат намерени именно други подходящи за времето.

Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството. Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство. Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа,  на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно. Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други. Днес аз мога да изложа нещата само скицирано, защото ще проследя само накратко тези три течения до техния първичен източник.

Нашият духовен живот, както той се представя за този, който действително взема нещата външно, взема ги действително сетивно, се усвоява от хората чрез това, че те оставят да действуват върху тях онова продължение на древния гръцки и римски културен живот на гръцко-римския духовен живот, както той е протекъл първо през това, което по-късно са станали нашите гимназии, което са станали нашите университети.  Защото нашето останало така наречено училище е напълно зависимо от това, което се е вляло като едно течение, да речем, /Виж рис. № 15 -, оранжево/ в гръцкия елемент.

Защото това, което имаме като духовен  живот, като наш европейски духовен живот, е на първо място от гръцки произход, минавайки само през римския. Римският духовен живот е само една преходна станция. Без съмнение в по-ново време с този произхождащ от древна Гърция духовен живот се е смесил и друг, който произхожда от това, което наричаме техниката на различните области, която не беше още достъпна на гърците: техниката на механическата същност, техниката на търговията и т.н. Бих могъл да кажа: към нашите университети са се прибавили техническите висши училища, търговските висши училища, които донасят един елемент на по-новото време към това, което се влива в нашите души чрез нашите хуманистични, свързани с гръцкия духовен живот училища; то се влива не само в душите на някоя така наречена образована класа, защото онова, което днес са социалистическите теории, което живее също и в главите на пролетариата, е само едно отклонение, един разклон от онова, което произхожда всъщност от гръцкия духовен живот. То е минало само през различни метаморфози. Обаче този духовен живот има своя по-нататъшен произход от изтока. И онова, което намираме при Платона, което намираме при Хераклита, при Питагора, при Емпедокла, при Анаксагора, всичко това е дошло от изтока. Онова, което намираме при Есхила, при Софокла, при Еврипида, е дошло от изтока, онова, което намираме при Фидиаса, е дошло от изток. Гръцката култура е дошла изцяло от изтока. Тя е изпитала една значителна промяна в пътя от изтока към Гърция. Отвъд на изток тази духовна култура беше главно духовна, по-духовна отколкото е била след това в древна Гърция, и на изток тя беше едно излияние на онова, което можем да наречем мистериите на светлината /Виж рис.№15/. Гръцката духовна култура вече една филтрирана, една разредена духовна култура в сравнение с онзи духовен живот, от който е получила своя произход, с източния духовен живот. Този източен духовен живот почива на съвсем особени духовни опитности. Ако трябва да Ви опиша тези духовни опитности, би трябвало да Ви ги охарактеризирам по следния начин: естествено ние трябва да отидем в праисторически времена, защото Мистериите на Светлината или Мистериите на Духа са изцяло праисторически явления. Ако трябва да Ви опиша характера на този духовен живот, както той се е образувал, трябва да кажа следното. Знаем, че когато отидем далече в миналото на развитието на човечеството, ние намираме все повече и повече положението, че хората на древните времена са имали едно атавистично ясновидство, едно сънищно-подобно ясновидство, чрез което им се откриваха тайните на Вселената. И ние говорим съвсем правилно, когато казваме, че върху цялата цивилизована азиатска земя в 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-то хилядолетие живееха хора, на които благодарение на притежаваното от тях напълно естествено, свързано с кръвта, с организацията на тялото ясновидство се откриваха духовни истини. Това беше качество на разпространението в широките кръгове население. Обаче това атавистично ясновидство се намираше вече в едно упадъчно развитие, то все повече премина в упадък. И това преминаване в упадък на атавистичното ясновидство не е само едно културно-историческо явление, то е същевременно едно явление на социалния живот на човечеството.

Защо? Защото от тази широка маса на земното население от различните центрове, главно от един център в Азия, се роди така да се каже един особен род хора, един род хора с особени способности. Освен атавистичното ясновидство, което още им беше останало в известно отношение от техния вътрешен душевен живот възникваше едно сънищно-подобно схващане на тайните на света освен това сънищно-подобно схващане на света те имаха още онова и именно като първи човеци в развитието на човечеството което наричаме силата на мисленето, способността но мисленето.

Това беше едно важно социално явление, че онези древни хора, които нямаха нищо друго освен сънищните виждания върху тайните на света, видяха да идват в техните територии имигранти, с които още можеха да разберат, защото също имаха духовни виждания, които обаче имаха още нещо, което самото местно население нямаше: мислителната способност. Това беше един особен вид хора. Индийците /считаха/ онази каста, която наричаха каста на брахманите, като потомци на тези хора, които свързваха атавистичното ясновидство с мислителната способност. И когато тези хора слязоха в южните области от по-високо разположените северни местности на Азия, те получиха името Арийци. Това е арийското население. Тяхната първична характерна черта е тази, че ако мога сега да употребя по-късния израз с плебейските способности на атавистичното ясновидство те свързваха мислителната способност.

И онези мистерии, които бяха наречени Мистерии на Духа или преди всичко Мистерии на Светлината, бяха основани от такива хора, които свързваха атавистичното ясновидство с първите проблясъци на интелигентността, с вътрешната светлина на човека. И една зависимост, един клон на онова, което тогава дойде като една осветляваща искра в човечеството, е нашето духовно образование, обаче именно абсолютно една зависимост, един клон.

В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност. При римляните беше останала само мислителната способност. При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство. Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.

Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове. Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н. И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н. Гъркът е направил да се влее в неговото изкуство онова, което е носел в своето съзнание за своето развитие.

Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура. Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората. От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите. Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област. Те стояха къщи, строяха канали, строяха мостове, грижеха се също за обработването на земята и т.н.

В древните времена това беше една култура извираща напълно от духовния живот. Обаче тази култура се абстрахизира. От духовен живот тя се превърна все повече и повече в сбор от идеи. В средновековието тя беше вече теология /богословие/, т.е. сбор от понятия, вместо древния духовен живот, или, понеже не беше вече свързана с духовния живот, беше заставена да се подържа абстрактно, да се подържа куриално /един вид канцеларски/. Защото когато насочим поглед назад към старите теокрации, ние намираме, че онзи, който царува, е получил своето поръчение за това от Боговете в мистериите. Последният остатък от това е западния владетел.

Той не е считан никак вече като един клон на възникналия от мистериите и получил своето поръчение от Боговете владетел на теокрацията. Всичко, което е останало, е само корона и мантия на коронясването. Това са външните отличителни знаци, които по-късно се превърнаха повече в ордени. По титлите ние все още забелязваме понякога, когато разбираме такива неща, как те сочат към времето на мистериите. Обаче всичко е овъншнено.

Не по-малко овъншнено е онова, което царува в нашите гимназии и университети като духовна култура, като последен отзвук на божествените послания на мистериите. Духовният живот се е влял в нашия живот, но той е станал напълно абстрактен, станал е напълно живот на представите. Той се е превърнал в това, което на края социалистически ориентираните кръгове казват: превърнал се е в една идеология, т.е. в сбор от мисли, които са само мисли. В това се е превърнал действително нашият духовен живот.

Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той.  Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.

Да, днес е дошло вече времето, да запалим смелостта в нашите души да застъпим откровено и свободно пред света възгледа, че духовният живот трябва да бъде поставен на неговата собствена основа, на негова та собствена почва. Днес много хора питат: какво трябва да направим? Първото нещо, което трябва да се направи, е, да поясним на хората, какво е необходимо. Да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, колко е необходимо да поставим например духовния живот на неговата собствена почва, да спечелим колкото е възможно повече хора, които да разбират, че онова, което е станало педагогика на 19-то столетие за народните, средните и висшите училища, не може да служи по-нататък на човечеството за неговото преуспяване. То трябва да бъде изградено отново от свободния духовен живот. В душите съществува още малко смелост, за да бъде поставено основно това изискване. И то може да бъде поставено само тогава, когато се работи в насоката, щото възможно най-голям брой хора да вникнат с тяхното разбиране в тези отношения. Всяка друга социална работа е днес само временна. Най-важното е това: да се види, да се работи, щото все повече хора да добият разбиране за социалните необходимости, от които едната е току що охарактеризираната. Да бъдат пояснени тези неща с всички сили, с всички средства, които имаме на разположение, това е, което днес е най-важното.

Ние не сме станали още производителни относно духовния живот и ще трябва да станем първо  продуктивни относно духовния живот. Наченки за това съществуват и аз ще говоря веднага за това, но ние не сме станали още продуктивни относно духовния живот. Трябва да станем продуктивни чрез осамостоятелствуване на духовния живот.

Всичко, което се ражда на Земята, оставя остатъци. Мистериите на Светлината са по-малко филтрирани в днешната източна култура, в източ-ния духовен живот отколкото в западните страни, но все пак те са изгубили формата, която са имали във времето, което аз описах. Въпреки това, когато човек проучи това, което индусите още имат днес, което източните будисти имат, той може да долови по-добре отзвука на онова, от което ние самите имаме в нашия духовен живот, само че в Азия то е останало на една друга възрастова степен. Обаче ние сме непродуктивни, до висока степен непродуктивни. Когато на запад бе разпространено благовестието за Тайната на Голгота, откъде гърцките и римските учени взеха понятията, за да разберат Тайната на Голгота? Те ги взеха от източната мъдрост. Западът не е произвел Християнството, то е дошло от изтока.

И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия. За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток. И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни. И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.

Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение. Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин. Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис. № 15 - бяло/. Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.

От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция.  И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека. Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца. Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства. И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече? Това е феодалната аристокрация. При тогавашния благородник не ще познаете вече, че води своя произход от източния теократичен духовен живот, защото той е, изхвърлил от себе си всичко, като му е останала само социалната конфигурация /Виж рис. № 15/. Журналистическата интелигентност приема понякога странни кошмарни явления! Тя прие такова кошмарно явление в по-новото време и измисли една странна дума, с която особено се гордееше: "духовна аристокрация". Това можеше да се чуе навсякъде. Онова, което преминавайки през римската църковна конституция, през теократизиращата юриспруденция, през юриспруденциращата теокрация, и получи след това своята светска форма в градските устройства, а в по-ново време се превърна напълно в светска форма, що е то в неговата последна зависимост? Това е буржоазията /Виж рис. № 15/. И така са вярно разхвърлени разбъркано между хората тези духовни сили в техните най-крайни зависимости.

С горните две течения са свързани още едно трето. Когато го наблюдавате днес от вън /Виж рис. № 15, червено/ къде се показва особено характерно това трето течение външно достъпно за сетивата? Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно. Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики. В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението  и съчетанието на звездите. Тук случаят за празнуване беше самата реколта като такава, празниците бяха свързани с различни поводи в сравнение с тези в Египет, с неща, които принадлежаха напълно на стопанския живот, с такива неща бяха свързани най-висшите празници. Тук ние имаме напълно нещо, което е свързано със стопанския живот. И ако искаме да схванем целия дух на тази работа, ние трябва да си кажем: от Азия към запад и от юг нагоре хората пренесоха един духовен и един правов живот, които те бяха получили отгоре и го снеха на Земята. Там, в третото течение, се развива един стопански живот, който трябва да се развие нагоре, който първоначално беше всъщност в неговите правови нюанси, в неговите духовни устройства изцяло стопански живот. Той беше до такава степен стопански живот, че един от особените годишни празници и се състоеше в това, че оплождането на стадата се чувствуваше като един особен празник в чест на боговете. А такива празници съществуваха: всичко измислено от стопанския живот. И ако отидем в северна Русия, в средна Русия, в Швеция, в Норвегия,  или в онези области, които до неотдавна бяха области на Германия, във Франция, поне в северна Франция, и в днешна Великобритания, ако минем през тези области, навсякъде ще намерим едно население, което преди разпространението на Християнството имаше в древни времена изцяло една ясно изразена стопанска дейност. И това, което още може да бъде намерено там като стари обичаи, като празници на правови обичаи , като обичаи свързани с чествуването празници на боговете, е отзвук на тази стопанска култура.

Тази стопанска култура се среща с това, което иде от другата страна/Виж рис. № 15 /. Първо тази стопанска култура не е стигнала до там, да развие един самостоятелен правов и духовен живот. Първоначалните правови нюанси са били изхвърляни, защото в тази област се е вляло римското право, влял се е гръцкият духовен живот. Отначало този стопански живот е безплоден и се издига постепенно, обаче може да се издигне само тогава, когато може да победи хаотизирането получено с приемането от чуждо място на духовния и правов живот. Вземете днешния англо-американски духовен живот имате две силно различаващи се едно от друго неща. Първо имате навсякъде повече отколкото другаде на Земята в англо-американския духовен живот така наречените окултни дружества, които имат силно влияние, много повече отколкото хората знаят. Те са напълно съхранители на един стар духовен живот, и се гордеят с това, че са съхранители на египетския или източния духовен живот, който е изцяло филтриран, изпарил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила. Това е обаче стар духовен живот, духовен живот, който не е израснал на собствена почва. Наред с това там съществува един духовен живот, който расте напълно на стопанска почва, но покарва такива малки цветенца, покарва съвсем малки цветенца от стопанската почва. /Виж рис.  № 16/.

Който изучава такива неща и може да ги разбере, знае добре, че Лок, Юм, Миля, Спенсер, Дарвин и други са изцяло тези цветенца израснали от стопанския живот. Можем да получим съвсем точно мислите на един Джон Стюард Мил, мислите на един Херберт Спенсер от стопанския живот. Социалдемокрацията е издигнала после това до теория и разглежда духовния живот като една зависимост на стопанския живот. Това съществува първо там, всичко е извлечено от така наречената практика, всъщност то е извлечено от рутината на живота, а не от действителната практика на живота. Така щото там вървят едно до друго такива неща като дарвинизъм, спенсеризма, милизма, юмиизма и филтрираните мистерийни учения, които след това намират своите продължения в различните сектантски еволюции, в теософското общество, в квакерите и т.н.

Стопанският живот, който иска да се издигне нагоре, е покарал първо малките цветенца, още съвсем не е стигнал далече. Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация. Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна. Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека  не зная вече колко струва сега. Прочетете  тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област. Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит. Това начало, тези наченки са създадени в първата половина на 19-то столетие, даже в края на 18-то столетие. Но трябва да се помисли, че винаги в тази средна Европа са съществували важни импулси в тази насока, импулси, с които не трябва да бъдат оставени без вземане под внимание, които трябва да се влеят в импулса на троичния, на тричленния социален организъм.

В една от своите книги Ницше е написал онези думи, които аз отново цитирах в моята книга за Ницше още на първите страници, и от които може да се предчувствува трагичността на германския духовен живот В своята книга "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опитва тогава да охарактеризира събитията от 187/71 г. основаването на Германския райх с думите: "изкореняването на германския дух в полза на германския райх". От тогава това изрязване на гръкляна на германския дух е било основно продължено. И когато в последните 5 до 6 години три четвърти от света се нахвърляха върху тогавашна Германия аз не искам да говоря върху причините и виновните, а да предам само конфигурацията, световното положение тогава всъщност съществуваше мъртвият труп на германския духовен живот. Но когато някой говори така, както аз говорих вчера, характеризирайки безпристрастно фактите, не трябва да се мисли, че в този германски духовен живот не съществува още много нещо, което въпреки бъдещето циганство трябва да излезе наяве, което трябва да бъде взето под внимание. Защото от какво се провалиха всъщност германците? Веднъж трябва да отговорим безпристрастно и на този въпрос. Германците се провалиха от това, защото и те също искаха да вървят в крак с материализма и защото нямаха никакъв талант за материализма. Другите имат добри таланти за материализма. Германците имат главно онази способност, която веднъж Херман Грим охарактеризира отлично, като каза: по правило германците отстъпват тогава, когато за тях би било полезно да вървят смело напред и те се впускат силно напред, когато за тях би било полезно да отстъпят. Това са много хубави думи за една вътрешна характерна черта именно на германския народ. Защото германците са притежавали ударна сила в течение на столетия, обаче не и способността да запазят тази ударна сила. Гьоте може да установи първичното явление, обаче не можа да го доведе до началата на Духовната Наука. Той можа да развие една духовност, както например в неговия "Фауст" или в неговия "Вилхелм Майстер", която би могла да революционира света, ако биха били намерени правилните пътища. Напротив външната личност на този човек доведе нещата само до там, че във Ваймар той затлъстя и имаше двойна брадичка, стана един дебел таен съветник, който беше необикновен прилежен също и като министър, но който въпреки това бе принуден да оста ви нещата да стигнат само до 5 градуса, както се казва, именно в политическия живот.

Това би трябвало да бъде разбрано в света, че такива явления като Гьоте и Хумболдт представляват навсякъде наченките и че, за своя вреда, не за своя полза, светът би могъл да остави невзето ход внимание онова, което живее в германското развитие и което съвсем не е още изградено, което трябва да бъде проявено. 

Защото в крайна сметка не е още изградено, което трябва да бъде проявено. Защото в крайна сметка германците нямат също заложбата, която другите притежават така величествено, колкото повече отиваме на запад: да се издигнат навсякъде до последните абстракции. Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си. Обаче германците нямат дарбата да проникнат до последните абстракции. Това се показа особено в техния държавен живот, в този най-нещастен от всички държавни животи. Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който французите са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма". Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят. Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV. Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област. Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности.

Някога ще съществуват наистина две неща, които бъдещата история на културата трудно ще разбере.  Едното аз Ви охарактеризирах често пъти с думите на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват. В своята книга "Гьоте" Херман Грим казва много хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно разбрана. Според тази теория от една обща небесна мъглявина се е получило чрез свиване във формата на кълбо това, което днес имаме около нас. И това трябва да отиде така далече, докато всичко отново падне обратно в слънцето! Една лешова кост, около която обикаля едно гладно куче, е по-апетитно парче отколкото тази фантастични представи за развитието на света. Така мисли Херман Грим. Естествено някога ще съществуват големи трудности да бъде обяснена тази Квант-Лапласова теория от научната побърканост на 19-то и 20-то столетие.

Второто нещо ще бъде обяснението на невероятния факт, че някога е могло да съществува голям брой хора, които са взели сериозно безсмислицата на Уйлсоновите 40 точки, и това в една епоха, която беше социално толкова важна.

Ако проучим онова, което стои едно до друго в света, ще открием, как се увиват по един странен начин разбъркано на кълбо стопанският живот, политическият правов живот, духовният живот. Ако не искаме да загинем под стигналите до най-крайно израждане духовен живот и правов живот, ние трябва да се обърнем към троичното разчленение на социалния организъм, който изгражда от самостоятелни корени стопанския живот, който иска да излезе нагоре, но не може да излезе нагоре, ако насреща му не дойдат от свободата един правов живот и един духовен живот. Нещата имат своите дълбоки корени в цялата еволюция на човечеството и в човешкия съвместен живот. Тези корени трябва да бъдат потърсени. На хората днес трябва да се направи разбираемо, как там долу, бих могъл да кажа, пълзи стопанският живот, завързан от англо-американските начини на мислене, как той ще може да се изправи само тогава, когато работи във връзка с целия свят, с това, за което също и други са способни, също и други са надарени. Иначе постигането на световното господство ще бъде за него фатално.

Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа. Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството. Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.

Докато това течение /духовният живот/ се влива в лъжата /Виж рис. № 15/, правовият или държавен живот, който представлява второто течение, се влива в егоизма. И един стопански живот като англо-американския, който би трябвало да се влее в световното господство: ако не положи усилия да се остави проникнат от самостоятелния държавен живот и от самостоятелния духовен живот, ще се влее в трета пропаст на човешкия живот, в третата пропаст от трите. Първата пропаст е лъжата, покваряването на човечеството чрез Ариман. Втората пропаст е егоизмът, покваряването на човечеството чрез Луцифер. Третата пропаст във физическата област е болестта и смъртта в областите на културата: болест на културата, смърт на културата.

Англо-американският свят може да постигне световно господство: Без троичното разчленение той ще влее света в болестта на културата и в смъртта на културата, защото тези последните са също така един дар на асурасите, както лъжата е дар на Ариман, както егоизмът е дар на Луцифер. Така третото бедствие, заставащо достойно до другите, е дар на асурическите същества.

От тези неща трябва да бъде взет ентусиазмът, който трябва да разпали хората да търсят сега действително пътя, да ги изяснят на колкото е възможно по-голям брой хора. Днес задачата на този, който разбира неща та, е да ги изясни на хората Трябва да направим колкото е възможно повече затова: да поставим срещу онази глупост, която се мисли за мъдрост и която вярва, че е стигнала блестящо високо, да поставим срещу тази глупост онова, което можем да добием от практическия аспект на антропософски ориентираната Духовна наука.

Ако с тези думи съм могъл да събудя малко във Вас чувството, каква голяма сериозност се крие днес в тези неща, тогава ще съм постигнал може би нещо от това, което на драго сърце бих искал именно да постигна с тези думи. Когато след това ще се видим отново след няколко дни, искаме да говорим по-нататък за подобни неща. Днес аз исках само да събудя във Вас едно чувство за това, че в днешно време действително най-важната социална работа е тази, да изясним на хората в най-широки кръгове, за какво се касае.