БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

Трудове на Рудолф Щайнер, включени в Събраните съчинения (Събр. съч.), в бележките се обозначават с библиографския им номер.

към страница:

7. в една предишна лекция: В Берн, на 9 ноември 1916 г., „Връзката между живите и мъртвите“, в Събр. съч. 168, със същото заглавие.

8. във Виенския цикъл: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново раждане“, Събр. съч. 153.

9. в моята книга „Теософия“: „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света и за човешкото предопределение“ (1904 г.), Събр. съч. 9, глава: „Трите свята“.

11. споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново раждане“, Събр. съч. 153, в лекцията от 13 април 1914 г.

12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр. съч. 72.

18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност. Духовнонаучни разултати относно същността на човека“, в Събр. съч. 72.

22. може да се напише на четвърт страница: Aдолф фон Харнак, 1851–1930, дословно казва: „Нашите извори за оповестяването на Исус – с изключение на няколко важни изречения при апостол Павел – са трите Евангелия. Всичко останало, което знаем, независимо от тези Евангелия, за историята и за проповедите на Исус, удобно може да се напише върху четвърт страница, толкова е малък обемът.“, в „Същността на Християнството“, Лайпциг, 1901 г., стр. 13.

23. забележителна книга на един теолог: „За Раймарус Вреде“ от Алберт Щефан Швайцер, Тюбинген 1906 г. Заглавието на 2-то издание „История на изследването на живота на Исус“.

23. представих в първата мистерийна драма: В първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“ (1910 г.), Първа картина. В „Четири мистерийни драми“, Събр. съч. 14.

27. демона на Сократ: При Платон, Диалозите „Апология“ 31, C-32 и „Федър“ 242 B-C.

27. „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (1911 г.), Събр. съч. 15, в края на първа лекция.

27. В моята нова книга „Върху загадките на душата“ (1917 г.), Събр. съч. 21, където във Втора глава става дума за учения индивид Десоар: Втора глава носи заглавието: „Макс Десоар за антропософията“ и е отговор на негови изказвания в книгата му „За обратната страна на душата. Критично разглеждане на тайните науки.“, Щутгарт, 1917 г.

31. от представители на Христос на Земята е създадена програма за мир: започването на войната на 1 август 1917 г. Папа Бенедикт XV отправя апел за мир към воюващите сили.

32. злобни клевети: Сравни между другото лекциите от 11–13 май 1917 г. в „Духовните причини за първата световна война“, Събр. съч. 174b.

40. „Как се постигат познания за висшите светове?“ (1904/1905 г.), Събр. съч. 10.

41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св. Синод на Българската църква от 2011 г.). Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).

43. говорих за външния човешки физически организъм: Виж „Антропософия, психософия, пневматософия“, Събр. съч. 115, събрани лекции от 1909, 1910 и 1911 г.

46. Рихард Вагнер, 1813–1883. Времето тук се превръща в пространство: Думи на Гурнеманц в Първо действие на „Парсифал“.

54. словото от Евангелието: „Не ги търсете ...“: Лука 17, 20.

63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г. „Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“. Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.

67. Питагор, 582–493 преди Христос. Тук има една представа за музиката на сферите: Възможно е стенографът да е съкратил изказванията на Рудолф Щайнер на това място. С „Тук ...“ сигурно се имат предвид изложените преди космически закони на Платоновата световна година. Сравни също и с лекцията от 23 август 1906 г., в „Пред портата на Теософията“, Събр. съч. 95.

74. както казах веднъж в една открита лекция...: В „Метаморфози на душевния живот“, том I, Събр. съч. 58.

76. Удроу Уилсън, 1856–1924, президент на САЩ от 1913 до 1921 г.

78. че и в този град се обединиха приятели: Лекцията е изнесена по случай освещаването на клона на Антропософското общество в Улм.

81. за което често съм говорил като за необходимост: Сравни например лекцията в Берлин, 30 октомври 1913 г., в „Духовната наука като жизнено благо“, Събр. съч. 63, стр. 42: „Да се проникне тялото на културата с душа и дух, това е целта на духовната наука.“

82. „Общество за етична култура“: За връзките на Рудолф Щайнер с основаното от Вилхелм Фьорстер и Георг фон Гизицки през 1892 г. общество виж „Моят жизнен път“ (1923–25), Събр. съч. 28, стр. 166, и статиите „Общество за етична култура в Германия“ в „Събрани статии за културата и съвремената история 1887–1901“, в Събр. съч. 31, стр. 164.

85. Фридрих Ницше, 1844–1900: Виж Рудолф Щайнер, „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ (1895 г.), Събр. съч. 5.

86. атлантска катастрофа, Сравни Рудолф Щайнер „Тайната наука“ (1910 г.), Събр. съч. 13.

89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр. 69), и от Хайнрих Вайне, 1874–1936, протестантски теолог, („Исус през деветнадесетото столетие“, Тюбинген/Лайпциг 1903 г.).

90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.

91. троцкизъм, ленинизъм: Под водачеството на Ленин (1870–1924) и Троцки (1879–1940) през 1917 г. се извършва болшевишката революция в Русия. Рабиндранат Тагор, 1861–1941, индийски поет и философ. „Духът на Япония“, преведен от Хелене Майер-Франк в „Пруски годишници“, том 171, брой 1, януари 1918 г.

91. Граници на познанието: Новата философия от времето на Кант утвърждава „Граници на познанието“ (Дюбоа Раймонд: „Ignoramus et ignorabimus“). Сравни Рудолф Щайнер, „Философия на свободата“ (1894 г.), Събр. съч. 4;

94. „Загадките на философията“ (1914 г.), Събр. съч. 18; „Граници на природознанието“, Събр. съч. 322.

95. „Върху загадките на човешкото същество“ (1916 г.), Събр. съч. 20. Прочетете у Хердер: „Най-старият документ на човешкото познание“, Рига, 1774 г., Част I, План III, стр. 70, където дословно се казва: „Най-древното прекрасно откровение на Бог ти се явява всяка сутрин като един факт“ в „Картини на сутрешната зора, Картина на идващия ден“. – Виж и стихотворението на Хердер „Сътворението. Една утринна песен“, 1773 г.. M. A. Kу Хунг-Mинг: „Духът на китайския народ и изходът от войната“, превод от Оскар A. Х. Шмит, Йена 1916 г.

97. на върха на Гьотевото общество бе поставен човек: Пруският държавен и финансов министър, губернатор на провинция Рейн, Георг Кройцвендедих барон фон Райнбабен.

97. една книга ... в сбирката „От природния и духовния свят“: том 638, „Вяра и тълкуване на звездите. История и същност на астрологията“ от проф. Франц Бол, със съдействието на проф. Карл Бецолд, Лайпциг и Берлин 1918 г. Той ужасно ругае тази малка книжка: Фриц Маутнер в „Берлински ежедневник“, брой 47, 1918 г., № 161 от 28 март, вечерно издание.

97. Няколко дни след това от автора излезе: Франц Бол в същия вестник № 192 от 16 април, сутрешно издание.

99. уилсънизма: виж бележката на стр. 77.

111. Дейвид Лойд Джордж, 1863–1945, министър от 1905 г., президент от 1916 до 1922 г.

111. Сър Хенри Кемпбъл-Банерман, 1836–1908, английски министър-председател от 1906 до 1908 г.

112. Матиас Ерцбергер, 1875–1921, държавник.

113. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка: „Тайното откровение на Гьоте в неговия „Фауст“ и „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (1918 г.), Събр. съч. 22.

113. „Ах, философия и право...“: „Фауст“ I, Работен кабинет, стих 354-359.

114. „В потоци житейски...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 501-503.

115. „Ти би могъл да си сроден с духа...“: „Фауст“ I, Нощ, стих 512-513.

„...всичко е чувство“: „Фауст“ I, Градината на Марта, стих 3456-3457.

116. Якоб Минор, 1855–1912, германист, написал „Гьотевият Фауст“, 2 тома, 1901 г.

118. Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат: В „Психология на несъзнателните процеси“ от К. Г. Юнг, Цюрих, 1917 г.

120. Ото Вайнингер, 1880–1903, философ. „Пол и характер“, Виена, 1903 г. когато четете неговата последна книга: „За последните неща“, издадена от Мориц Рапапорт, Виена, 1907 г. Цитатът дословно гласи: „Може би поради това нямаме спомени за състоянието си преди раждането, понеже чрез раждането си сме потънали прекалено дълбоко и сме загубили съзнанието, а за да се роди човек само с инстинкти, означава да му липсват разумни решения и знание. Затова не знаем нищо за това минало.“

123. моята книга „Върху загадките на душата“ (1917 г.), Събр. съч. 21.

Макс Десоар: Виж бележката към стр. 27.

брой на Кантианското списание: Има се предвид философското списание „Кантиански изследвания“, година 22, брой 4, С коментар от книгата на Десоар „За обратната страна на душата“.

125. изтичане на металните монети към Ориента: За упадъка на римската монетарна система в ранното Средновековие, разпадът на валутата и т.н., срв. напр. Б. Галбраит, „Парите, откъде идват и накъде отиват“, Мюнхен, 1976 г.

126. цикъла лекции, които изнесох в Берлин: „Човешката и космическата мисъл“, 4 лекции, Берлин, 1914 г., Събр. съч. 151.

127. последния брой на „Пруски годишници“: „Световната война като критика на мирогледите“, от Ернст Ролфс в Оснабрюк. Пруски годишници, том 172, брой III, Берлин, юни 1918 г.

да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със следващото изречение. Поправката стана след проверка на оригиналната стенограма от Хеда Хумел.

129. Оскар Хертвиг, 1849–1922, анатом. „Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория за случайността“, Йена, 1916 г. „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“, Йена, 1918 г.

130. Едуард Гибон, 1737–1794, английски историк. „История на упадъка и падението на Римската империя“, 6 тома, Лондон, 1776–88 г.

Хайнрих фон Трайчке, 1834–1896, немски историк.

Оттам Трайчке каза: „Това, за което съзнателно или несъзнателно се лъже в английските и френските вестници, е депримиращо доказателство за често повтаряното твърдение на Трайчке, че страстта и глупостта са великите сили на историята“ (Е. Ролфс, виж забележката към стр. 127).

133. Херман фон Хелмхолц, 1821–1894, психолог и физик.

140. „Въведение в тайната наука“ (1910 г.), Събр. съч. 13.

165. „Християнството като мистичен факт“ (1902 г.), Събр. съч. 8.

165. Адолф фон Харнак: виж бележката на стр. 22.

167. Ако бива да употребим този израз на Лесинг: Във „Възпитанието на човешкия род“, 1780 г.

169. Тертулиан, ок. 160 до ок. 220 г., църковен писател. Неговото произведение за защита на християните е: „Apologeticum“.

172. „Божият син беше разпнат на кръста...“: Тертулиан в „De carne Christi“ (според Вилман „История на идеализма“ том 2, стр. 133).

173. за която авторът на Апокалипсиса говори: Сравни глава 13, стих 18 на Апокалипсис.

174. Юстиниан, 527–565, византийски император.

175. Зено Исаурик, кайзер от 474–491. Затворил школата от Едеса с едикт през 489 г.

175. Академията на Гондишапур: Сравни лекциите от 12 и 16 октомври 1918 г. в Полярност при трайност и развитие“, Събр. съч. 184, както и Х. Х. Шьофлер, „Академията на Гондишапур“, Второ издание, Щутгарт, 1980 г.

176. Мохамед, около 570–632.

177. Свети Павел говори много за този „трън“: Второ послание до Коринтяни, Глава 12, 7.

179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“. Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр. 111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“

Сравни споменаването на събора в Константинопол от Рудолф Щайнер в

Събр. съч. 174a, 174b, 191, 194, 203.

182. Aнгелус Силезиус (Йохан Шафлер), 1624–1677. От „Херувимският странник“.

183. Харнак: виж бележката към стр. 24.

183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария. Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.

184. Поетът го е почувствал: Фридрих Шилер в „Tabulae votivae“.

185. евритмията, която превръща целия човек в ларинкс: Виж Рудолф Щайнер, „Евритмия. Откровението на говорещата душа“ Събр. съч. 277.

186. интересните статии, написани от Удроу Уилсън: „Mere Literature and Other Essays“, немски превод от Ханс Винанд, Мюнхен, 1913 г. под заглавието „Само литература. Разглеждане на един американец“.

186. Херман Грим, 1838–1901, историк.

187. „буквата убива...“: Второ послание на апостол Павел до Коринтяни 3, 6.