БЕЛЕЖКИ

Бележка № 1

Предложеният том (библ. № 174 б) от събраните съчинения обхваща лекции, изнесени в Щутгарт през годините на Първата световна война. Тези лекции първоначално – в 1961 година – са били издадени в други  издания. Тази  подборка е събрана, за да се избегнат повторенията.

Предшестващият том (174 а) съдържа лекции, изнесени в годините на войната в Мюнхен – под общото заглавие "Средна Европа между Запада и Изтока".

Лекция 1

Бележка № 2

Текстът следва машинния запис. Нямало е възможност да се свери с първоначалния стенографски запис. Нещо близко по съдържание виж в лекцията от 13.IX.1914 г. в Мюнхен. СС № 174а.

Бележка № 3

 "Членове на Обществото могат да бъдат всички, които са готови братски, съвместно да бъдат дейни на основата на сърдечно взаиморазбирателство, които виждат духовното във всяка човешка душа, каквито и различия във вяра, националност, положение в обществото и пол да съществуват.”

Бележка № 4

В Събраните съчинения на Рудолф Щайнер "Загадките на философията" е излязла през 1968 г. в отделен том. Съответстващото място е на стр. 564.

Бележка № 5

Морис Метерлинк, белгийски драматург и поет (1862 –1949г.). Първата му философска книга "Съкровището на бедните" е излязла през 1896г. В нея една глава е посветена на Новалис и започва с думите: "Хората вървят по различни пътища. Който ги проследи и сравни, ще види редки образи. Аз избрах трима такива човека, чиито пътища ни довеждат до три различни върха». Той назовава фламандския мистик Руисбрьок, Ермерсон и Новалис. Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения  роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти».

Бележка № 6

Споменатата битка при Мила (Myla) е била през Първата Пуническа война – 264 – 241 г. пр. Христа.

Бележка № 7

Завземането на Лютих (Лиеж) в нощта на 5-ти срещу 6-ти август 1914 година от 14-та пехотна бригада под командването на Лудендорф е осигурило осъществяването на намиращия се под угроза от провал германски план на кампанията.

Бележка № 8

Цикълът лекции "Мисията на отделните народностни души във връзка със северо-германската митология", 11 лекции през юни 1910 година в Християния. СС № 121, издание 1962 година, Дорнах.

Бележка № 9

Ани Безант (1847-1933 г.) От 1907 година президент на Теософското Общество. Когато тя провъзгласила индийското момче Кришнамурти за новото земно въплъщение на Христос, Рудолф Щайнер бил принуден да се обяви срещу това твърдение. Това довело до изключването от Теософското Общество на намиращата се под негово ръководство Германска секция на Обществото и до основаването през 1912-1913 година на Антропософското Общество.

Бележка № 10

"Вратата на посвещението" – първата от четирите драми-мистерии, написани през 1910-1913 години. (Дорнах, 1962 г. СС № 14.) Трите действащи лица: Филия, Астрид и Луна, в списъка с действащи лица са обозначени като "Приятелките на Мария", а в хода на действието се разкриват като духовете на нейните душевни сили.

Бележка № 11

Рудолф Щайнер говори за Херман Грим в своята автобиография "Моят жизнен път" (СС 28, Дорнах, 1961 г. Стр. 204): "Като историк на изкуството Херман Грим се срещнал с Гьоте. Като такъв той изнасял в Берлинския университет лекции за Гьоте, които след това издал в книга. Можел е да гледа на себе си и като продължител на идеите на Гьоте. Израсъл е в кръговете на германския духовен живот, запазили жива връзката с него. Жената на Херман Грим е била дъщеря на Бетини, авторът на книгата "Кореспонденцията на Гьоте с едно дете". Херман Грим е живял от 1828 до 1901 година. Трите цитирани откъса са взети от книгата "Илиада на Омир". Във второто издание от 1907 година те се намират на стр. 214.

Бележка № 12

В Норкьопинг (Швеция) от 12 до 16 юни 1914 година са били изнесени 4 лекции. Те са отпечатани под общото заглавие: "Христос и човешката душа". (СС № 155, Дорнах, 1960 г.) Споменатите думи "в последно време възникналите зашеметяващи неочаквани неща", видимо са били произнесени от Рудолф Щайнер в периода на цикъла в лична беседа и не можа да се установи точното им съдържание. (Изказване от 16.VII.1914 г. за Йоановото здание ( по късно Гьотеанума.))

Бележка № 13

От 1909 година ежегодно във втората половина на август в Мюнхен са се провеждали конгреси на Теософското, а по-късно Антропософското общество. Имало е драматично представление, съпътствано от съответстващ цикъл лекции на Рудолф Щайнер. И за август 1914 г. е бил насрочен и обявен такъв конгрес, но той не се е състоял поради разразилата се война.

Бележка № 14

Убийството в Сараево – 28 юни 1914 година. Тук вероятно има пропуск в текста на записа.

Бележка № 15

«...Когато в първите дни на септември бях в Берлин...» Рудолф Щайнер е изнесъл в Берлин на 1.9. 1914 г. за членовете на Обществото лекцията “Съдбите на хората и съдбите на народите". Тази лекция в СС № 157 е била публикувана през 1960 г. като първа.

Бележка № 16

През септември 1914 г. по време на лекционно пътуване Рудолф Щайнер незадълго е бил във Виена, отивайки от Берлин обратно в Швейцария. Цитатът е взет от статия на Робърт Мишел във вестник "Австрийски преглед" от 1 септември 1914 година.

Бележка № 17

На 26.7.1914 г. в лекцията "Творческият свят на цветовете", от цикъла "Пътища на един нов стил на строителство " СС № 286, Щутгарт, 1967 година.

Бележка № 18

…германски политик – Готлиб фон Ягов (1863-1935 г.), през 1913-1916 г. е бил държавен секретар на германското външно министерство.

Бележка № 19

Изказването на Гьоте (дословно: "Мъдростта е само в Истината") се намира в естественонаучните трудове на Гьоте, издадени с увод, бележки и пояснения в текста на Рудолф Щайнер в 4-ти том, във втората част "Изявления в проза". Рудолф Щайнер е избрал това изречение като епиграф към "Основните положения", които той е дал в 1913 година на отново основаното Антропософско Общество.

Бележка № 20

"Дух на моето земно отечество" – впоследствие Рудолф Щайнер изменил предпоследния ред: "Тебе, звучащ със светлина и мощ..."

Лекция 2

Бележка № 21

В стенограмата и в предшестващото издание тази фраза звучи така: "И би било велико нещастие, и по никаква необходимост не може да бъде предизвикано някога, славянският елемент да победи германския". Средната част на това изречение е отхвърлена, тъй като тя по смисъл и структура отпада от цялото.

Бележка № 22

Давид Фридрих Щраус, (1808-1874 г.) "Война и свят, две писма на Ернст Ренан и отговор на първото писмо", 1870 г., Лайпциг. Писмото на Ренан е от 13.IХ.1870 година.

Бележка № 23

Фридрих Шилер, (1759-1805г.), "За естетическото възпитание на човечеството в писмата". Издадено в 1795 година.

Бележка № 24

Йохан Готлиб Фихте, (1762-1814 г.), произнесъл своето "Обръщение към германския народ" през зимата 1807-1808 г. в Берлин, непосредствено след капитулацията на Прусия пред Наполеон, когато градът още е бил завзет от френските войски.

Бележка № 25

Вътре в Теософското Общество няколко години преди Първата световна война индийското момче Кришнамурти било обявено за носител на новото земно въплъщение на Христос. Неприемането от Рудолф Щайнер на този тезис довело до изключването от Теософското Общество на ръководената от него Германска секция и до основаването на Антропософското Общество. Кришнамурти по-късно се отказал от наложената му роля.

Бележка № 26

Йохан Таулер 1300-1361г., Майстер Екхарт 1260-1327г., Ангелиус Силезиус 1624-1677г.

Бележка № 27

Роберт Хамерлинг, (1830-1889 г.)  Първите събрани съчинения са излезли едва в 1900 г. (в 4 части). Десет години след старанието на М.М.Рабенхиер са били издадени шестнадесеттомни "Събрани съчинения". В първия им том е поместена уводна статия за живота и творчеството на Хамерлинг.

Лекция 3

Бележка № 28

Първата от драмите-мистерии на Рудолф Щайнер е написана в 1910 година. В 1962 година всичките 4 драми-мистерии са издадени в "Събрани съчинения" като отделно издание в 2 тома в Дорнах през 1965г. Посоченото място е взето от Първа картина "Вратата на посвещението".

Бележка № 29

Особено в "За явяването на Христос в етерно тяло”, СС № 118, 1965 г.

Бележка № 30

Например в лекцията от 1 януари 1914 година – 4-та лекция от цикъла "Христос и духовния свят", СС № 149 и в лекцията от 17 януари 1915 година – 4-та лекция от цикъла "Съдбите на хората и съдбите на народите" СС № 157 Дорнах, 1960 г.

Бележка № 31

Константин, управлявал в Рим от 313 до 337 година (от 327 г. еднолично), покровителствал християнството и го приел, докато при неговите предшественици християните са били подлагани на гонения.

Бележка № 32

Орлеанската дева – Жана Д'Арк, (1412-1431г.)

Бележка № 33

Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон". Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година. Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня".

Бележка № 34

Ернст Мах, (1838-1916 г.) "Към въпроса за анализа на чувствата". За първи път издадено в 1886 година, много пъти преиздавано.

Бележка № 35

Говорейки за пробуждането на етерното тяло, Щайнер употребява думи като разрохквам, разтърсвам, накъдря.

Бележка № 36

Виенският цикъл 1914 година – "Вътрешното същество на човека и животът между смъртта и новото раждане". 8 лекции, Виена, април 1914 г. СС № 153, Дорнах, 1959 г.

Бележка № 37

Сибила Колаца, починала през януари 1915 година. Кремацията е в Цюрих на 31.01.1915 г. "Нашите починали". Изказвания, надгробни слова, медитативни текстове. СС №  261, Дорнах, 1963 г.

Лекция 4

Бележка № 38

Софи Щинде, (1853-1915г.) От 1902 година във форщанда на Мюнхенския клон, след това във форщанда на Германската секция на Теософското Общество. Активно участвала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в живота на архитектурния замисъл. Реч, посветена на паметта и в Мюнхен, 30 ноември 1915 година. Виж "Нашите починали".

Бележка № 39

Очевидно се подразбира лекцията от 26.ХI.1914 г., отпечатана в сборника "Из една съдбовна епоха", СС № 64, Дорнах, 1959 г.

Лекция 5

Бележка № 40

Споменатите места на текста са в главата "Сън и смърт" във "Въведение в тайната наука" и в главата "Душата в света на душите след смъртта" в "Теософия".

Лекция 6

Бележка № 41

"Изпитание на душите", картина първа. Виж бележка № 28.

Бележка № 42

Мориц Бенедикт, (1835-1930 г.). Професор във Виена. Основал заедно с Ломброзо криминалистичната антропология. Чезаре Ломброзо, (1835-1909г.) , италиански психиатър и криминалист.

Лекция 7

Бележка № 43

В циклите "Мисията на отделните народностни души", СС № 121 и "Съдбите на хората и съдбите на народите", СС № 157.

Бележка № 44

Йохан Готфрид Хердер, (1744-1803г.) германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач; Приятел на Гьоте, теоретик на течението "Буря и натиск". За славяните - в 16-та книга на неговите "Идеи към философията и историята на човечеството", глава "Славянските народи".

Бележка № 45

Тази лекция от 13 май 1916 година не се е запазила. Паралелната лекция, изнесена в Берлин, е издадена в тома "За духовния живот на Средна Европа", Дорнах, 1962 г. СС № 65.

Бележка № 46

Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.

Бележка № 47

Р. Щайнер е издал през 1883 година в Киршнеровата "Германска национална литература" естественонаучните трудове на Гьоте със свои бележки и встъпителна статия. Тази встъпителна статия била издадена през 1973 година самостоятелно под заглавието "Естественонаучните трудове на Гьоте". СС № 1. В 1897 година излязло първото издание на книгата на Щайнер "Гьотевият светоглед". СС № 6.

Бележка № 48

Виж Ани Безант "Теософия и империализъм", Лондон, 1902 год.

Бележка № 49

Елена Петровна Блаватска, (1831-1891 г.). В 1875 година в Ню Йорк съвместно с Хенри Олкот основава Теософското Общество. Пътешества из Индия и Тибет. Виж книгата на Р. Щайнер "Окултните движения на XIX век". СС № 254, 1969г.

Бележка № 50

През есента на 1904 година Ани Безант по покана на Р. Щайнер дошла от Англия в Германия и изнесла лекции в Хамбург и ред други германски градове.

Бележка № 51

В лекцията от 18 март 1916 година Р. Щайнер отново казва: "Аз трябва да бъда освободен от всичко, което е свързано с медицински съвети". виж "Средна Европа между Изтока и Запада", СС № 174 а, Дорнах, 1971 г.

Бележка № 52

Става дума за някоя си "мадам дьо Тебе", псевдоним на Ан Викторин дьо Савини, издаваща в Париж ежегоден окултен алманах.

Бележка № 53

    "Алманахът на мадам дьо Тебе. Съвети как да бъдем щастливи".  Виж за това в лекцията от 24 март 1916 година "Из духовния живот на Средна Европа". СС № 65.

Бележка № 54

Вестник "Paris-Midi".

Бележка № 55

Жан Жорес, (1859-1914 г.), водач на френските социалисти, основател на вестник "Юманите", блестящ оратор, страстен противник на колониализма и войната от 1914 година. Убит на 31 юли 1914 година от френски националист.

Бележка № 56

Екатерина Тингли в 1897 година в Калифорния оглавила откъснала се част от Теософското Общество, наричайки го “Universal Brotherhood”.

Бележка № 57

      Мейбъл Колинс "Светлина по пътя". Насочена към религиозния човек, който, не бидейки запознат с източната мъдрост, търси да я опознае. "Превод от 2-ро английско издание от 1888 г. виж също: Р. Щайнер "Екзегезе" (тълкуване на литературни и религиозни текстове) в "Указания за езотерично обучение", Дорнах, 1969 г.,СС № 245.

Лекция 8

Бележка № 58

Виж лекции 4-6 от този сборник, особено 6-та.

Бележка № 59

Откритата лекция от 13 март 1916 година не се е запазила.

Бележка № 60

Изнесената на 21.11.1916 година в Лайпциг лекция "Изгубеният в развитието на немското мислене стремеж към познание за духа" не е била отпечатана. Паралелната лекция в Берлин на 25.11.1916 година е отпечатана в Дорнах в 1962 година в сборника "Из духовния живот на Средна Европа", СС № 65.

Бележка № 61

Берта фон 3утнер, (1843-1914г.г.). Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието!" (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име. В 1905 година получава нобелова награда за мир.

Бележка № 62

Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри.

Бележка № 63

В лекцията "Нашето международно положение, войната, света и науката за Духа", издадена в 1966 г. в Дорнах, в сборника "Загадките на света и Антропософията". СС № 54.

Бележка № 64

Името на Карл Кристиян Планк, (1819-1880 г.) , немски философ, позитивист, материалист и дарвинист, често се споменава от Р. Щайнер, особено през 1916 година.

Бележка № 65

Ернст Хекел, (1834-1919г.), немски биолог, представител на естественонаучния материализъм, пропагандатор на дарвинизма. С огромна популярност се е ползвала книгата му "Загадките на света" (1899 г.)

Бележка № 66

Карл Ернст фон Баер, (1792-1876 г.), естествоизпитател, от 1910-1914 г. изучава медицина, интересувал се е от зооанатомия, бил е професор в Кьонигсберг. Много е пътувал из Лапландия и Нова Гвинея. Изказвал се е в опозиция на Дарвиновата теория.

Бележка № 67

Тертулиан, (160-220 г.), църковен писател.

Грегор фон Нацианц, (329-390 г.), един от "отците на църквата".

Бележка № 68

Херман фон Хелмхолц, (1821-1894 г.) Автор на фундаментални трудове по физика, оптика, биофизика, физиология, психология. От 1868 година е чуждестранен член-кореспондент на Петербургската Академия на науките.

Бележка № 69

Книгата "Размисли по време на война" – 1915 год. издадена в Дорнах през 1961 година в сборника статии "За тричленността на социалния организъм", СС № 24.

Бележка № 70

Жулиен Офре дьо Ламетри (1709-1751 г.), френски философ, лекар. Представител на механистичния материализъм. Цитатът е от книгата "Човекът-машина", в която той разглежда човешкия организъм като самозащитаваща се машина, подобна на часовниковия механизъм.

Лекция 9

Бележка № 71

Цитатът е взет от раздела "Предварителни условия" СС 10. Виж също предговора към 5-то издание

Бележка № 72

Римско-германският император Карл V и френският крал Франциск I са водили помежду си 4 войни, в това число война за завладяване на Милано.

Бележка № 73

Йохан Карл Фридрих Гаус, математик, (1777-1855 г.), изработил своята известна неевклидова геометрия.

Бележка № 74

Томас Удроу Уилсън(1856-1924 г.), 28-ми президент на САЩ от 1913-1921 г. Инициатор на влизането на САЩ в I световна война. На 8.1.1918 година произнася прочутата си реч за 14-те точки, в която предлага създаването на Обществото на народите. Набелязва картата на следвоенна Европа.

Бележка № 75

За Ерих Бамлер виж също в лекцията от 29.5.1917 г. СС № 179 и лекцията от 10.06.2017г. в СС № 255.

Бележка № 76

Въпросният господин е Макс Хайндел /1865-1919/, наричащ себе си също и Гросхоф. Той е основал в Калифорния окултно общество.

Доктор Хуго Фолрат в онези години е бил собственик на издателството в Лайпциг.

Лекция 10

Бележка № 77

Това e Рихард Вале, (1857-1935г.); "Трагикомедия на мъдростта", издадена във Виена и Лайпциг в 1915 година.

Бележка № 78

Мистериозната "Горичка" – създадено към Гьотингенския университет сдружение на поети "Гьотингенска горичка", по дух близко до "Буря и натиск", разискващо проблеми на духовността и нравствеността, 1772-1774 г.

Бележка № 79

Третата драма-мистерия "Пазачът на Прага", картина 2.

Бележка № 80

Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот". Издадена в Лайпциг в 1916 г.

Бележка № 81

Александър Бернус, (1880-1965г.). През 1916-1920 година – издател на списание "Райх" в Мюнхен.

Лекция 11

Бележка № 82

Темата на лекцията от 14.V.1917 г. "Душата на човека и тялото на човека в естествознанието и в духовната наука". Лекцията не е издадена.

Бележка № 83

Цитат от Библията " Мъдростта на света е изразена в числото и мярката " – Първа книга на Мойсей 15/5 и 22/17. Виж също: Р. Щайнер и "Дълбоките тайни на еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията” СС № 117, Дорнах, 1966 г.

Бележка № 84

Първа книга на Мойсей, 22,17

Бележка № 85

"Одисея", песен II, строфа 48

Бележка № 86

Франц Брентан, (1838-1917г.), "Философията на Аристотел", Майнц, 1867 г. Стр.196.

Бележка № 87

Е.П.Блаватска "Тайната доктрина", част III, гл. 39 "Цикли и аватари".

Бележка № 88

В 1911 година са се обострили противоречията между ръководството на Теософското Общество в Адяре и германската секция под ръководството на Р. Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока". Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година.

Бележка № 89

Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р. Щайнер и Мари фон Сиверс. В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер. След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка. През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г.

Бележка № 90

Това са думи на Гьоте. виж "Естественонаучните произведения на Гьоте", издадени под редакцията на Р. Щайнер. Раздел "Изказвания в проза".

Лекция 12

Бележка № 91

Фишер, Фридрих Теодор, (1807-1887г.). "Сън" – етюд към съчиненията на доктор Йохан Фолкелт "Фантазиите на съня", 1881г., Щутгарт, сборник "Старото и новото".

Бележка № 92

Густав Ерве, (1871-1944г.), журналист и писател.

Бележка № 93

Жорж Клемансо, (1871-1929г.), министър-председател на Франция, получил прозвището "Тигъра".

Лекция 13

Бележка № 94

Лекциите в Християния – "Мисиите на отделните души на народите във връзка със северно-германската митология", 1910 г. СС № 121, Дорнах, 1962 г.

Бележка № 95

Виенският цикъл – "Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане". СС № 153, Дорнах, 1959 г.

Бележка № 96

" Окултните основи на видимия свят. Духовете на Мрака и тяхното сваляне на Земята." СС № 177, Дорнах 1966 г.

Бележка № 97

Теодор Циен, (1862-1950 г.), "Ръководство по физиологична психология" , 15 лекции, Йена, 1900 г.

Бележка № 98

"Датска книга" – очевидно се има предвид Расмусен – "Исус, сравнителен психопатологичен очерк". Лайпциг, 1905 г.

Бележка № 99

Александър Мошковски, берлински журналист, издател на "Весело вестниче".

Бележка № 100

В цикъла "Окултните основи на Бхагават Гита", СС № 146, Дорнах, 1960г.

Лекция 14

Бележка № 101

Авторът на цитата не е установен.

Бележка № 102

Това са думи на френския крал Людовик ХV (1715-1774).

Бележка № 103

Оскар Шмид, (1823-1886 г.), зоолог. "Естественонаучни основи на философията на безсъзнателното".

Лекция 15

Бележка № 104

Винценц Кнауер, (1828-1894г.), професор по философия във Виена. Споменава се в VII глава на "Моят жизнен път".

Бележка № 105

Ламарк, Жан Баптист, (1744-1829 г.), френски естествоизпитател.

Бележка № 106

За образуването на облаците при Гьоте – в естественонаучните съчинения в раздел "Метеорология". В Кюршнеровото издание том 34.

Бележка № 107

Планк, Карл Християн, (1819-1880г.). Споменава се също в "Загадки на философията" и в "За загадките на човека".

Бележка № 108

Луази, Алфред, (1857-1940 г.), френски историк на религиите. За съчиненията си е  отлъчен от църквата.

Лекция 16

Бележка № 109

От 12 до 23 март 1921 година в Щутгарт в рамките на Свободната Антропософска висша школа се е провел семинар на тема "Световната история в светлината на Антропософията " под ръководството на д-р Щайн, д-р Хайер и д-р Колиско.

Бележка № 110

Не е установено какво точно се има предвид.

Бележка № 111

Никита или Николай, княз и крал на Черна гора, 1860-1918 г.

Бележка № 112

Хелферих, Карл, (1872-1924 г.), германски държавен секретар и водач на германската националистическа партия, противник на Ерцбергер.

Бележка № 113

Ерцбергер, Матиас, (1875-1921 г.), ръководител на германския център, противник на Хелферих. Убит от предшествениците на националсоциалистите.

Бележка № 114

Симонс, Валтер, (1861-1937 г.). От 25 юни 1920 година до 4 май 1921 година е бил безпартиен министър на външните работи на Германия в правителството на Ференбах, който оглавявал коалиционното правителство, състоящо се от Центристката партия, Германската демократична партия и Германската народна партия

Бележка № 115

Дейвид Лойд Джордж, (1863-1945 г.). От 1902 до 1922 г. доминираща фигура в британския политически живот.

Бележка № 116

В течение на целия XIX и началото на XX век на Балканския полуостров са се сблъсквали интересите на 6 европейски държави (Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Франция и Италия) и Турция, владееща значителна част от територията. "Балканският въпрос" е довел до обостряне на противоречията и е ускорил началото на Първата световна война.

  "Берлинските преговори" – Берлинският конгрес от 1878 г., в който участвали всички изброени страни, преразгледал в полза на Турция резултатите от Руско-Турската война от 1877-1878 г. На Турция били върнати значителни части от изгубените от нея територии, а на неучаствалата във войната Австро-Унгария е предоставена окупацията на славянските Босна и Херцеговина, били до преди това територии на Турция. Целта е била засилването на Австро-Унгария и обостряне на противоречията и с Русия, лишаването на Русия от резултатите на победоносната война и отслабването на нейното влияние на Балканите.

Бележка № 117

Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.

Бележка № 118

Виктор Адлер, (1852-1918 г.), тогава ненадминат водач на социалистите в Австрия. Р. Щайнер споменава за него в 8 глава на книгата "Моят жизнен път".

Бележка № 119

Павел Фрайер фон Гаутш, (1851-1918 г.). В 1897-1898 г. министър-председател на Австрия.

Бележка № 120

Ото Хауснер, (1827-1890 г.). депутат от полските земи. Споменава се в 4 глава на книгата "Моят жизнен път" и във 2 том на Кармичните лекции, СС № 236, Дорнах, 1973г.

Бележка № 121

Бетман-Холвег, (1856-1921 г.). От 1909 до 1917 г. германски райхсканцлер и министър-председател на Пруското кралство.

Бележка № 122

Алфред фон Тирпиц, (1849-1930 г.), адмирал, създател на силен подводен флот, привърженик на безпощадната подводна война срещу Англия.

Бележка № 123

Асквит и Грей. Асквит от 1908 до 1916 г. премиер-министър на Англия. Грей от 1905 до 1916 г. министър на външните работи. Съвипускници в Кеймбридж.

Бележка № 124

Рихард фон Кюлман (1873-1948 г.). Германски дипломат. Започнал работа в 1900 г. в качеството си на аташе на германското посолство в Петербург. През 1904-1909 г. е в Танджер, през 1909-1914 г. – първи секретар на посолството в Лондон, а след началото на Първата световна война – в Константинопол. В 1915 година Кюлман бил назначен за посланик в Хага, в 1916 година – посланик в Константинопол. През август 1917 година Кюлман заема поста държавен секретар по външните работи.

През 1912-1914 г. Кюлман взема участие в преговорите с английското правителство по въпроса за Багдадската ж.п.линия. Поддръжник на англо-германското сближаване, Кюлман не е бил съгласен с линията на адмирал Тирпиц и е смятал за необходим компромис с Англия по въпроса за морските въоръжени сили. Кюлман бил назначен на поста държавен секретар на външните работи отчасти за да демонстрира "новите тенденции" на германската външна политика. Кюлман, обаче, не проявявал никаква самостоятелност, подчинявайки се по всички основни въпроси на изискванията на върховното командване. Доколкото нещата касаели Русия, Кюлман в общи линии споделял програмата за анексиране на Лудендорф и открито се солидаризирал с нея в първите си изяви като държавен секретар. Оглавявайки германската делегация в Брест-Литовск, Кюлман по същество и там провеждал линията на Лудендорф, разминавайки се с нея в първата фаза на преговорите само по въпроса за тактиката, към която следвало да се придържат за достигането на тази цел. В последната фаза на преговорите и тези разлики се изгладили и Кюлман, по такъв начин, носи пълната отговорност за условията на Брест-Литовския договор. В мирните преговори с Румъния, завършили с подписването на Букурещкия договор от 1918 година, Кюлман също се проявил като послушен изпълнител на волята на германското върховно командване. В речта от 24.VI.1918 в райхстага Кюлман употребил фразата за невъзможността да се спечели  войната само с военни средства. Това предизвикало гнева на Лудендорф и на 7. VII.1918 г. се наложило да подаде оставка.

В следвоенните години Кюлман, свързан с редица големи предприятия, се посветил на промишлена дейност и на управление на земите си. Също така няколко пъти изпълнявал неофициални дипломатически поръчения на германското правителство в Англия и в САЩ.

Преводът и редакцията завършени на 23.02.2016 г.