БЕЛЕЖКИ

1. Гьотевото... Учение за цветовете: Вж. „Гьотевите природонаучни съчинения“, изд. от Р. Щайнер в Кюршнеровата „Немска национална литература“ (1883/97), Том III, 6 част, стр. 289-330, Събр. съч. l c, Дорнах, 1975.

2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.

Когато човек се взира в дълбините: Дословно: „Когато гледаш дълбините и звездите, и земята, ще видиш твоя Бог...“ („Аврора“, 1612, Гл. 23, стих 9).

3. Миналата година почина едно малко момче: Става въпрос за Теодор Файс, син на живеещия в Дорнах член на Антропософското общество Алберт Файс. Срв. изказването от 10 октомври 1914 г. в „Нашите мъртви“, Събр. съч. 261, и лекциите от 14 февруари 1915 г. в „Духовните тайни причини за Първата световна война“, Събр. съч. 174 b, и от 22 февруари 1915 г. в „Човешките съдби и народните съдби“, Събр. съч. 157.

4. Майстер Бертрам, 1345-1415, немски художник и резбар. „Грехопадение“, част от олтара Грабовер от 1397 г. Подобен мотив от Хуго ван дер Гоес („Грехопадение“, в Музей за изкуствата, Виена). Срв. с лекцията от 13 декември 1916 г. в „Историята на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр. съч. 292.

5. Теодор Циен, 1862-1950, професор по психиатрия в Берлин. „Ръководство по физиологична психология, Йена, 1893. Най-много да говорят за нюанси на чувството: В беседа 9 на това „Ръководство“:

„По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че чувствата на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и представи, като така наречени нюанси на чувството.“

216

6. Такава статия: не е открита.

7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност. Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж. предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).

8. които изнесох във Виена: „Вътрешната същност на човека и животът между смърт и ново раждане“, 6-14 април 1914 г., Събр. съч. 153.

9. В сградата в Дорнах имахме...: срв. с бел. 3.

10. За Гьоте е написана и издадена една много дебела книга: „Гьоте в светлината на учението за наследствеността“ от Роберт Зомер, Лайпциг, 1909.

От татко имам аз снагата,

в живота сериозността,

от майка – ведростта в душата,

да съчинявам радостта.

(Превод: Христо Маринов.)

11 Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангели­ето на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г.

12 В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), фило­соф. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, прак­тическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913.

13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и осо­бено „Философски 11. Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангелието на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г.

12. В Хале имаше един професор: Ханс Вайхинген (1852-1933), философ. „Философия на като-че-ли. Система на теоретическите, практическите и религиозните фикции въз основа на един идеалистичен позитивизъм“, Берлин, 1913.

13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж. книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник. Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).

14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“.

15. Има един наистина умен човек, специалист по криминална антропология. Той е изследвал много мозъци на престъпници: Морис Бенедикт (1835-1920), медик, криминален антрополог, професор по невропатология, основава с Ломбросо криминалната антропология.

„За психофизиката на морала и правото“ (две лекции, изнесени на

47 и 48 събрание на немските естествоизпитатели; във „Виенска медицинска преса“, Виена, 1875, стр. 26.); „Анатомични студии за криминални мозъци“, 1878. – Срв. с лекциите на Р. Щайнер от 28 март 1912 г. („Дарвин и свръхсетивното изследване“) в „Човешката история в светлината на духовната наука“, Събр. съч. 61, от 24 ноември 1915 в „Духовните причини за Първата световна война“, Събр. съч. 174 b.

16 „Как се постигат познания за висшите светове?“ (1904/05), Събр. съч. 10.

17. Завчера разказах на нашите скъпи приятели: срв. с лекцията от 16 февруари 1916 г. в Хамбург в настоящия том.

18. Вашите очи ще се отворят: срв. с 1 Мойсей. 3,5.

19. Майстер Бертрам: срв. с бел. 4.

20. което трябва да очертае нашия път с едно основно изречение: Търсене на общото във всички човешки души: В „Проект на основните изречения на едно антропософско общество“ от 1912 г. в първото от трите главни изречения се казва: „В обществото могат братски да работят заедно всички хора, които като основа на една изпълнена с любов взаимна дейност приемат една всеобща духовност във всички човешки души, както и че същите тези души могат да са различни по отношение на вяра, народност, пол и т.н.“

21. Каквото се пише за нас в последно време от страна на така наречените английски теософи: клеветите за Р. Щайнер, че е йезуит и т.н., в „Теософ“, февруари 1913 г. и декември 1914 г.

22. обща представа за цялостния човек: За съставните части на човека вж. преди всичко гл. „Същността на човека“ в Щайнеровата „Теософия“ (1904), Събр. съч. 9.

23. Имануел Херман Фихте, 1796-1879, професор по философия в Тюбинген (1842-1863); основава заедно с Кр. Х. Вайс и др. „Списание за философия и спекулативна теология“. Вж. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20.

24. Йохан Готлиб Фихте, 1762-1814.

25. Игнац Паул Виталис Трокслер, 1780-1866, лекар и философ, преподавал в Луцерн, Базел, Берн. Срв. гл. „Едно забравено направление в немския духовен живот“ в Щайнеровия труд „Върху загадките на човешкото същество“ (1916), Събр. съч. 20, както и лекциите от 29 и 30 октомври 1916 г. във „Вътрешни импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на деветнадесетото столетие“, Събр. съч. 171.

26. Сатурн, Слънце и Луна: За по-ранното планетарно развитие на нашата Земя вж. гл. „Световното развитие и човекът“ в книгата на Р. Щайнер „Тайната наука“ (1910), Събр. съч 13, както и в съответната глава в труда му „Акашовата хроника“ (1904-1908), Събр. съч. 11.

27. „Пробуждането на душите“: (1913, в „Четири мистерийни драми“, Събр. съч. 14), Шеста сцена.

28. Луцифер и Ариман: за тези две действащи сили в човешкото развитие вж. статията „Луциферическото и ариманическото във връзка с човека“ във „Философия и антропософия“, Събр. съч. 35.

29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1. Мойсей, 3.

30. Майстер Бертрам: вж. бел. 4.

31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта. Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр. съч. 159/160.

32. [тук, на Земята]: добавено от издателя за изясняване на смисъла.

33. „Не аз, а Христос в мен“: Ап. Павел в писмо до Галатяни (Гал. 2, 20).

34. погледът ми попадна върху заглавието на малка книга: „Мисловният свят на интелигенцията. Проблеми и задачи“, лекция, изнесена за 37-мия конгрес по вътрешна мисия в Хамбург на 23 септември 1913 г. от проф. д-р Фридрих Малинг, Агентур дес Рауен Хаусес, Хамбург, 1914.

35. „Забележително е... от житейската радост“: в същата книга, стр. 35.

36. До мистиката стои теософията: пак там, стр. 42.

37. Преди две седмици: лекция от 10 октомври 1916 г. в Цюрих.

38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на духовното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г. (предвидена за Събр. съч. 71).

39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г. до 1 април 1913 г.), Събр. съч. 141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр. съч. 153.

40. Едуард Зюс, 1831-1914, професор по геология във Виена. „Лицето на Земята“, 3 тома, Виена, 1885-1909.

41. Забележителният поет Хебел пише в своя дневник: Фридрих Хебел (1813-1863), „Дневник“ (изд. от Теодор Попе, № 1336). Цитатът гласи дословно: „Според прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“

42. „Но истинска наслада е, простете...“: думи на Вагнер във „Фауст“ на Гьоте, Първа част, Нощ, стр. 28, превод Любомир Илиев, изд. Атлантис – КЛ, 1999

43. „възходът на сегашния ни ден“: пак там, след два стиха.

44. ...едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето: А. В. Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“ (том 136 от сборника „Наука и образование“, Лайпциг, 1916 г.).

45. Плиний... който казва: Плиний, 28-79; цитиран според Хунцингер (вж. бел. 44), стр. 80.

46. Лукас Аней Сенека, 2-65, философ стоик и учител на Нерон; цитиран според Хунцингер (вж. бел. 44), стр. 81.

47. Един Лутер: пак там, стр. 89.

48. Центърът на тази действителност: пак там, стр. 126.

49. Когато се говори за Божия гняв: пак там, стр. 127.

50. Затова Бог не може: пак там.

51. глупаво и безсмислено е: пак там, стр. 151.

52. преди две седмици: срв. с бел. 37.

53. с други думи: А. В. Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на живота“ (вж. бел. 44), стр. 120.

54. „Бог дава сън на този, когото обича“: Псалм 127, 2.

55. В рамките на земния живот: А. В. Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на живота“ (вж. бел. 44), стр. 114.

56. Това е Божието царство за Исус: пак там, стр. 128.

57. Съдържанието на тази книжка: пак там, стр. 5. Градът: Хамбург.

58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.

59. Това е един човек: Фридрих Малинг, „Мисловният свят на интелигенцията. Проблеми и задачи“ (срв. с бел. 34).

60. Ние трябва да го разбираме: Фридрих Малинг, „Мисловният свят на интелигенцията. Проблеми и задачи“, стр. 42.

61. едно от най-хубавите изречения: „Отечество и пролетариат“, отделно издание на десета глава от книгата му „Новата армия“, Йена 1916.

62. Жана д‘Арк, девата от Орлеан, 1412-1431.

63. „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия...“: Жан Жорес, „Отечество и пролетариат“, стр. 98.

64. Свети Луи, 1215-1270, Карл V, 1337-1380, Карл VI., 1368-1422, крале на Франция.

65. Шарл Орлеански (Карл VII.), 1403-1461.

66. „Прекрасни думи...“: Жан Жорес, „Отечество и пролетариат“, стр. 99.

67. Тук е Родос, тук танцувай: В смисъла на: „Докажи тук и сега какво можеш!“ Според една басня на Езоп („Самохвалкото“): Някой извиква на един самохвалко: „Hic Rhodus, hic salta!“, когато той твърди, че е направил гигантски скок в Родос, за който обаче, за жалост, няма свидетели.

68. както тези дни направих и в Цюрих: срв. с лекцията от 24 октомври 1916, стр. 154.

69. написва една книжчица: А. В. Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“; срв. с бел. 44.

70. „Човекът, разгледан...“; „Душевните функции...“; „Тази природосъобразна определеност...“: пак там, стр. 11.

71. Всички неща, които се случват...: пак там.

72. вчера в откритата лекция: „Антропософски и човешки житейски загадки“, Санкт Гален, 25 октомври 1916 (неотпечатана, предвидена за Събр. съч. 71).

73. „Човекът като природа...“: А. В. Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“, стр. 12.

74. „Това значи...“: пак там, стр. 19.

75. „най-същественото, целта...“: пак там.

76. „Съдържанието на тази книжка...“: пак там, стр. 5.

77. Градът, който не искам да назова: срв. с бел. 57.

78. гностицизмът: срв. с лекцията на Р. Щайнер „Христос и духовният свят. За търсенето на светия Граал“, Събр. съч. 149, особено с лекцията от 29 декември 1913 г.

79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г. (отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр. съч. 130).

80. Hic Rhodus, hic salta!: срв. с бел. 67.

81. Павел казва: Рим. 7,7 и 8: „Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона... Защото грехът без закона е мъртъв.“

82. психоанализа: Вж. също лекциите от Р. Щайнер от 10 и 11 ноември 1917 г. в „Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека“, Събр. съч. 178, и от 22 януари и 12 март 1918 г. в „Умирането на земята и животът на света. Антропософски житейски задачи. Съзнателни необходимости за настоящето и бъдещето“, Събр. съч. 181.

83. една от последните брошури от „Знание и живот“: Рудолф Щайнер намеква тук за статията „Човешката истина“ от Адолф Келер. Тя излиза под № 3/1916 на 1 ноември 1916 г. Там например се казва:

„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции. Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“

84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот. Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“

85. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания: Срв. с лекциите на Рудолф Щайнер от 13 февруари 1917 г. в „Градивни камъни за едно познание на Мистерията на Голгота“, Събр. съч. 175, и от 22 август 1919 г. в „Педагогическо изкуство“, Събр. съч. 294.

86. „За живота между смъртта и новото раждане“: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане“, Виена, 6-14 април 1914 г., Събр. съч. 153.

87. „Не аз, а Христос в мен“: Гал. 2,20.