БЕЛЕЖКИ

Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени според библиографския им номер (Събр. Съч.№) в тяхното пълно издание.

1. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество". „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."

Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allegemene Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на вид ни антропософски автори, както и с антропософска периодика.

От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер"

Стара Загора 6000 ул. „Отец Паисий" №87 Б ет. 6

тел. 042/5-97-94

Антропософско Дружество „Михаил"

София 1000

ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер"

София 1336

ж.к. „Люлин", бл. 611, вх. Г, ап.611, тел. 02/24-62-91

Антропософско Дружество „Изис София"

 София 1463 п.к.152

Асоциация за антропософска медицина, София 1309,

район „Илинден", ж.к. „Св. Троица", бл. 376-Д, ап. 101

2. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)

2. Старото Слънце (спящо съзнание)

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)

4. Земя (будно или предметно съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)

6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

1. Полярна епоха

2. Хиперборейска епоха

3. Лемурийска епоха

4. Атлантска епоха

5. Следатлантска епоха

6. Шеста епоха предстояща

7. Седма епоха предстояща

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр.Хр.1413 сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста следатлантска културна епоха   3573-5733

7. Седма следатлантска културна епоха  5733-7893

3. Рудолф Щайнер, „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч №13)

4. Много често, за да обозначи онази духовна космическа писменост, от която извлича най-важните описания и факти в своите лекции и книги, Рудолф Щайнер си служи с древноиндийския израз „Акаша". Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов (Събр. Съч. №11) е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"

Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"

Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"

Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества

Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:

1.Нервно-сетивна система носител на мисленето.

2.Ритмична система носител на чувствата.

3.Система "веществообмен-крайници" -носител на волята.

6. Вилхелм Вунд (1832-1920), лекар, психолог и философ; основател на първия Институт за експериментална психология в Лайпциг.

7. Виж описанията на Рудолф Щайнер в „Как се постигат познания за висшите светове?" (Събр. Съч. №10)

8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.

9. Карл Розенкраиц (1805-1879), немски философ.

10. Малка част от духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер засягащи Мистерията на Голгота, са вече публикувани от Антропософско Издателство „Д. Р. Даскалов" (Събр. Съч. №8, №13, №15, №103, №104, №114, №123, №137, №142, №148, №233). До края на 1998 предстои издаването на „От Исус към Христос" (Събр. Съч. №131, десет лекции в Карлсруе, 1911).

11. В своята „Тайна Наука"(Събр.Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)

1. Серафими Духове на Любовта

2. Херувими Духове на Хармонията

3. Престоли-Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на формата.

7. Архаи Духове на Личността.

8. Архангели Духове на Огъня.

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.

Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти.

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва

1.Орифиил                    с периода на действие от 200 г. пр.Хр.до 150 г. сл.Хр.

2.Анаил                         150 до 500

3.Захариил                     500 до 850

4.Рафаил                         850 до 1190

5.Самаил                      1190 до 1510

6.Гавраил                     1510 до 1879

7.Михаил                     1879 до 2300

12. Имагинативното познание представлява първата степен от свръхсетивното познание и е свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от зрителните сетивни измами (афектогенни илюзии, парейдолии, халюцинации, псевдо-халюцинации, рецидиви на атавистично ясновидство и др.).

13. Алберт Швеглер (1819-1857), философ и филолог.

14. Якоб Бьоме (1575-1624).

15. Теофрастус Бомбастус Парацелзус фон Хоенхайм (1493-1541).

16. В гръцкия текст на Евангелията: „макариос" = подобен на звездите.

17. Виж Бел. 11.

18. Виж Бел. 11.

19. Виж Бел. №2.

20. Дионисий Аеропагита: един от членовете на атинския Аеропаг, привлечен към християнството от Павел (Деяния на апостолите 17, 34). Около 500 г. сл. Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения „За небесните Йерархии" и „За църковните Йерархии".

21. Лука 22, 19.

22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. №9)

Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.

Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.

В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:

I том

Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.19

24 ( Събр. Съч. №235)

II том

Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие -17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. №236)

ІII том

Кармическите връзки на Антропософското Движение 11 лекции в Дорнах, 01.07. 08.08. 1924 (Събр. Съч. №237).

ІV том

Съвременният духовен живот и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09. 1924 (Събр. Съч. №238).

V том

"Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки -16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).

VI том

Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08. 1924 (Събр. Сьч. №240).

23. Виж лекция от 11. Ноември, Берлин, „Аскеза и болест" в Събр. Съч. №58

24. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества" или накратко Луцифер. През Атлантска та епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Гол гота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в край на сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.

ЛУЦИФЕР                                              АРИМАН

Воля                               Чувства                 Мисли

                                /уравновесяване/

Симпатия                                                       Антипатия

Страсти                                                           Заблуждения

Фантазиране                                                   Догматизъм

Бягство от отговорност                                 Борба за власт

Революционно-войнствен                            Консервативно-миролюбив

Абсолютизира "правата"                               Абсолютизира "задълженията"

Анархизъм                                                       Държавен монополизъм

Космополитизъм                                            Национализъм

Поезия, Музика, Живопис               Архитектура,Пластика

Религиозни движения                                     Финансова власт

"Отказ от инкарнация"                                 "Живот в една единствена инкарнация"

Изкуствено разширяване на                          Висши технологии

съзнанието, наркомании

Възпламенява                                                    Изсушава

Треска, фебрилни състояния                             Склероза

25. Битие, гл. 22.

26. Матей 26; 53.

27. Трите Логоса: Сравнително рядко употребяван термин, който има отношение към триединството на Бога и към трите разновидности на сътворението. За „трите Логоса" Рудолф Щайнер говори по времето, когато Антропософското Общество още не е създадено. Например в „Основни елементи на езотеризма" (Събр. Съч. №93а, 31 лекции в Берлин от 26 Септември до 5 Ноември 1905) са дадени само устни указания; от този лекционен цикъл липсват стенограми. В последната лекция Рудолф Щайнер говори за:

1-ви Логос: Комбиниране от вече съществуващи чести

2-ри Логос: Възникване на нови образувания

3-ти Логос: Създаване от нищото.

28.Тази лекция от 23. Ноември 1911 г. е включена по-късно в „Човешката история в светлината на духовното изследване" (15 лекции, Берлин, 19 Октомври 1911 28. Март 1912, Събр. Съч. №61)

29. Думи от песента на Миньон в Гьотевия „Вилхелм Майстер".

30. Хайнрих фон Клайст, 1777-1811, писмото е от 31 Август 1806, „Kleists Saemtliche Werke hg.von Erich Schmidt Band V, „Пентезилея": една от драмите на поета, Тubingen, 1808, „Катенка от Хайлброн или изпитанието на огъня", Berlin 1810.

31. Рудолф Щайнер, „Духовното ръководство на човека и човечеството" (Събр. Съч. №15).

32. „Принц Фридрих от Хамбург", старинна пиеса, издадена от Лудвиг Тик, Берлин, 1821.

33. Виж Рудолф Щайнер, Лекция от 10 Юни 1904 в „Легендата за храма и Златната легенда като символичен израз на миналите и бъдещите еволюционни тайни"' (20 лекции, Берлин 1904-1906, Събр. Съч. №93), превод от английски: Вера Гюлгелиева и Лекция от 27. Март 1913 в „Какво значение има окултното развитие на човека за неговите обвивки физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе" (10 лекции, Хага 1913, Събр. Съч. №145), превод от немски: Димо Даскалов. И двата нередактирани превода са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

34. Част от окултното значение на човешките трупове е разгледана в Лекция от 23 Август 1919, „Общото човекознание като основа на педагогиката" (14 лекции от 21 Август до 15 Септември 1919, Мюнхен, Събр. Съч. №293)

35. Лекцията „Духът в растителния свят " е изнесена на 8 Декември 1910 в Берлин и по-късно е включена в цикъла „Отговорите на Духовната наука на големите въпроси, свързани с битието" (15 лекции, Берлин 1910-1911, Събр. Съч. №60)

36. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция. Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:

1. „Човекът" (имащ отношение към Физическото тяло).

2. „Лъвът" ( имащ отношение към Сетивната Душа).

3 „Телецът" (имащ отношение към Разсъдъчната Душа).

4. „Орелът" (имащ отношение към Съзнателната Душа).

Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите. Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.

Остатъци от подобна „групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.

В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци.

Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.

Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"

Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.

Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят.

37. Деяния на апостолите, гл. 9.

38. От тази лекция, изнесена на 29. Ноември в Щутгарт, липсват стенограми и тя не е включена в Събраните Съчинения.

39. Впоследствие цикълът „Евангелието на Марко", 10 лекции, 15 Септември 24 Септември, 1912, е изнесен не в Берлин, а в Базел (Събр. Съч. №139)