СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Карлсруе, 11 Октомври 1911

От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота. Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота. От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.

Преди всичко, следва да се отнесем много сериозно към това, което беше казано относно трите духовни течения, свързани с последните хилядолетия от историята на човечеството: течението, което завладя душите на древните гърци, после второто течение, намерило израз всред древното еврейство, и накрая онова течение, което достига своята кулминация в лицето на Гоутама Буда приблизително половин хилядолетие преди нашето летоброене. Ние посочихме, че течението на Гоутама Буда такова, каквото го практикуваха последователите на Буда беше най-малко подходящо, за да бъде разбрана Мистерията на Голгота. За модерния човек, чието съзнание се определя от съвременното образование, именно това течение, следвано от последователите на Буда, се оказа нещо извънредно удобно; защото едва ли има друг светоглед, който да е оказвал толкова голяма подкрепа на онези, които не желаят да направят никакво усилие, за да се докоснат до най-великия въпрос, пред който е изправено човечеството: въпросът за Възкресението. Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние. Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания. Ето защо ние трябва да сме извънредно точни, когато говорим за Азовата природа на човека.

Това, което наричаме човешки Аз, което у всеки човек дори той да е най-великият посветен възприемаме като една нишка, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация, е нещо, за което при Исус от Назарет ние можем да говорим, както видяхме вчера, само за периода от раждането до Йоановото Кръщение в Йордан. После, след Йоановото Кръщение, Христос Исус действително застава пред нас в своето физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, обаче сега вече в тези външни човешки обвивки обитава не един човешки Аз, а едно космическо Същество, което ние наричаме Христово Същество и до което години наред се стремим да приближим всички, които се вслушват в нашите думи. Но приближавайки се до дълбоката същност на Христос, за нас става напълно самопонятно, че за Христос Исус е немислимо каквото и да е физическо прераждане, и че следва съвсем буквално и сериозно да вземем това, което казвам в моята мистерийна драма „Изпитанието на душата“*44 за еднократното слизане на Христос в едно човешко тяло. Ето защо най-напред трябва да се занимаем със същността, с природата на човешкия Аз, следователно, с онова, от което така да се каже Христос Исус беше напълно лишен през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота.

От предишните ми лекции Вие знаете, че планетарното развитие на днешната Земя е било предхождано от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, и че тези три планетарни въплъщения са би ли последвани от четвърто планетарно въплъщение, и че това е именно нашата Земя; от лекциите Вие знаете още, че едва в условията на нашата Земя, т.е. през четвъртото от планетарните състояния, които бяха необходими, за да „населят“ Земята с всички нейни същества, човешката природа можа да се свърже с това, което ние наричаме човешки Аз. Както при Стария Сатурн ние говорим за възникването на физическото тяло, при Старото Слънце за възникването на етерното тяло, при Старата Луна за възникването на астралното тяло, така и едва в хода на Земното развитие ние можем да говорим за първите зародишни кълнове на човешкия Аз. Така изглеждат нещата от гледна точка на космогонията. Но как изглеждат те от човешка гледна точка?

От досегашните лекции ние знаем, че макар и зародишът на човешкия Аз да беше вложен в човешкото същество още през Лемурийската епоха, възможността за Азовото съзнание се появи едва през Атлантската епоха, като в началото то беше твърде неясно, твърде смътно. Да, дори и доста време след Атлантската епоха, в хода на различните културни епохи,които предшествуваха Мистерията на Голгота, Азовото съзна ние беше неясно, смътно, съноподобно. И ако сега си припомните развитието на еврейския народ, Вие ще установите, че тъкмо всред представителите на този народ Азовото съзнание се прояви по един твърде странен начин. Във всеки отделен представител на този народ живееше един вид общ, народностен Аз; и всъщност всеки представител на този народ можеше да проследи своя Аз нагоре, чак до физическия праотец, до Авраам. Или с други думи: Азът на древния евреин беше един групов Аз, един групово-народностен Аз. Съзнанието все още не беше проникнало до отделния индивид. Защо? Защото онази човешка сплав от четирите съставни части, която днес считаме за нещо нормално, се оформи едва в един продължителен период от Земното развитие, и защото всъщност едва към края на Атлантската епоха онази част от човешкото етерно тяло, която все още се намираше извън очертанията на физическото тяло, постепенно се прибра в това физическо тяло. И едва след изграждането на тази особена формация, която ясновиждащото познание приема за нещо нормално, а именно при която физическото тяло и етерното тяло почти се покриват, едва тогава човекът можа да разгърне Азовото съзнание. Обаче това Азово съзнание се проявява по един твърде особен начин. Нека внимателно да си изградим една точна представа за естеството на Азовото съзнание при човека.

Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед! Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно разбираемо за тях.

Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!

Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие. Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос?

Но високомерието отхвърля тъкмо втората възможност!

Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.

Що се отнася до своето съдържание, това, което преработваме вътрешно, душевно, не се намира в нашето физическо тяло; що се отнася до своето съдържание, то е включено в нашия организъм само дотолкова, доколкото присъства в етерното тяло на човека. Според своето съдържание, нашите мисли, чувства и усещания, протичат най-напред в нашето етерно тяло. За да си изясним това, нека да си представим човешкото същество, доколкото то е съставено от Аз, астрално тяло и етерно тяло като една елипсовидна плоскост. Представена графически, схематично, така изглежда нашата вътрешна душевна същност; т.е. тази, която изживяваме душевно и която се простира до там, че намира своя

израз в потоците и силите на етерното тяло. Когато възприемаме една мисъл, едно усещане, този процес се разиграва в нашата душевна организация под формата на три отделни звена, както това е графично изобразено в следващата схематична рисунка. Целият ни душевен живот протича по този начин. Но ако човекът, разполагайки със своето обикновено земно съзнание, би имал душевните си изживявания само според посочения току-що начин, той не би могъл да стигне до ясно съзнание за тях; те биха останали несъзнателни.

За нас душевните изживявания стават съзнателни едва чрез един процес, който можем да онагледим с помощта на следното сравнение. Представете си, че вървите към определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“. Движейки се право напред, Вие не виждате този „Мюлер“, но въпреки това Вие сте съществото „Мюлер“ и имате неговите изживявания. А сега си представете, че изведнъж някой изпречва едно огледало пред Вас: сега „Мюлер“ застава пред Вас, нали така. Това, което сте изживявали по-рано, сега го виждате с очите си; то застава пред Вас в огледалото. Така стоят нещата и с целия душевен живот на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало. А за душевния живот „огледалото“ не е нищо друго, освен човешкото физическо тяло. Ето защо сега бихме могли да изобразим физическото тяло като най-външната обвивка, като в този случай мислите или усещанията ще бъдат отразени обратно от обвивката на физическото тяло. Благодарение на всичко това, процесите стават съзнателни за човека. Ето защо за нас, земните хора, човешкото физическо тяло действително представлява един огледален апарат.

И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен живот и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение. Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият живот престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен живот е непосредствено свързан с огледалния апарат. Защото когато някой строши огледалото, което стои пред Вас и чрез което Вие възприемате себе си, той не разрушава Вас лично, но просто Вие изчезвате от Вашия поглед. Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.

Но ето че идва ред и на въпроса: А сега, когато сме наясно с този факт, не отдаваме ли прекалено голямо значение на нашето физическо тяло? Едно просто разсъждение би могло да Ви убеди, че без съзнание ние не можем да стигнем до никакъв Аз, и по-точно казано, до никакво съзнание за Аза. Без да развием съзнанието, ние не можем да стигнем до Аза. За да изградим Азовото съзнание в условията на физическия свят, нашето физическо тяло, включително и мозъка, трябва да функционира като един огледален апарат. В неговото отражение ние непрекъснато трябва да постигаме съзнание за самите себе си; липсата на огледален апарат би означавала и липса на Азово съзнание. Но какво представлява това огледало? Ние стигаме до отговор на този въпрос, само ако се задълбочим в окултните изследвания, или казано с други думи, ако с помощта на Хрониката Акаша се пренесем в самото начало на Земната епоха, установявайки, че именно в началото на Земната епоха, т.е. след епохата на Старата Луна, този огледален апарат, външното физическо тяло, е претърпяло съществена промяна поради влиянието на Луцифер, станало е съвсем различно от това, което би било, ако не съществуваше влиянието на Луцифер. Вчера ние посочихме какво представлява физическото тяло за земния човек. То е нещо, което се разпада веднага след като човекът мине през Портата на смъртта. Обаче ние уточнихме: Това, което се разпада, съвсем не е онова, което така да се каже божествените Духове са подготвили в хода на три планетарни въплъщения, за да се появи на Земята като човешко физическо тяло; но това, което вчера нарекохме „фантом“, то принадлежи към физическото тяло така, както например първообразът привлича и организира материалните субстанции, които изграждат нашето физическо тяло. Ако не би настъпило луциферическото влияние, тогава в началото на Земната епоха човекът щеше да притежава в максимална степен този „фантом“ с неговото физическо тяло. Обаче в човешката организация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, проникнаха влиянията на Луцифер и последицата от това беше разрушението на фантома на физическото тяло. Както ще видим после, тъкмо това е събитието, което Библията символично описва като „грехопадение“ и допълва, че грехопадението беше последвано от „смъртта“. Смъртта представляваше именно разрушението на фантома на физическото тяло. Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада. През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома. Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.

Следователно, ако някой би желал правилно да охарактеризира тези отношения, той би трябвало да каже: В началото на нашето Земно съществуване, поради влиянието на Луцифер настъпиха промени във физическото тяло и то се отклони от първоначалния замисъл на онези духовни Същества, които участвуваха в неговото изграждане през епохите на Сатурн, Слънце и Луна; или, казано накратко, в него беше внесен един разрушителен процес. И от тогава, от началото на Земното съществуване, човекът живее в едно физическо тяло, което е подложено на непрекъснато разрушение, без да постига съответното равновесие между разрушителните и градивните сили.

Следователно, оказва се вярно това, което за нашите съвременници звучи толкова глупаво: че съществува една тайнствена връзка между това, което е настъпило поради влиянието на Луцифер, и смъртта! Нека да се спрем още веднъж на луциферическото влияние. Какви бяха последиците от разрушението на физическото тяло?

Ако разполагахме с първоначално замисленото физическо тяло, каквото то трябваше да бъде в началото на Земното съществуване, ние бихме отразявали нашите душевни сили по съвсем различен начин, и тогава ние действително бихме били наясно какво представляваме като земни човешки същества. Ние не знаем кои сме, именно защото не разполагаме с първоначалната цялост на нашето физическо тяло. Ние често говорим за природата и същността на човешкия Аз; обаче нека да попитаме: Доколко човекът познава своя Аз? Азът е толкова проблематичен, толкова съмнителен, че будизмът дори отрича неговото преминаване от една инкарнация в друга. Той е толкова съмнителен, че древните гърци изпадаха в онзи истински трагизъм, който проличава в думите на героя: По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките!

Или с други думи: поради подчертаното зачитане на физическото тяло, т.е. на това, което представлява фантома, и поради разрушението на физическото тяло, гърците се чувствуваха нещастни спрямо залязва нето и изчезването на Аза, понеже те ясно усещаха, че Азът може да съществува само при съзнанието за Аза! И виждайки разпадането на физическото тяло, те изпадаха в ужас при мисълта, че Азът залязва и угасва; същият този Аз, който се проявява само благодарение на това, че се отразява във формата на физическото тяло.

А когато проследим човешкото развитие от началото на Земята до Мистерията на Голгота, ние ще открием, че процесът, който разгледахме току-що, се усилва все повече и повече. Можем да се убедим в това и от факта, че например в древността не би се намерил никой, който да проповядва по един толкова радикален начин унищожението на физическото тяло, както стори това Гоутама Буда. За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие. Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание. Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.

И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили. Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части. Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло. Ето как можа да се появи и онова духовно родословно дърво, за което вече стана дума.

И наистина, ако си представим възкръсналото от гроба тяло на Христос, бихме могли да допълним: както от тялото на Адам произлизат телата на земните човеци, доколкото те притежават тленно, разпадащо се тяло, така и от това, което възкръсна от гроба, произлизат духовните тела, фантомите на всички човешки същества. Ето защо е напълно възможно да изградим такова отношение към Христос, благодарение на което към своето иначе тленно, разпадащо се физическо тяло, земният човек присъединява този фантом, който възкръсна от гроба на Голгота. Да, напълно възможно е човекът да включи в своята астрално-етерно-физическа организация онези сили, които възкръснаха от гроба на Голгота, да ги включи така, както в началото на Земното развитие, благодарение на луциферическите сили, той включи в своя физически организъм силите и качествата на Адам.

Точно това иска да каже и Павел: Както човекът наследи физическото тяло, в което непрекъснато напред ваше разрушението на фантома, на силовия носител, както той наследи това физическо тяло, понеже беше включен във физическата линия на развитието, така и от това, което възкръсна от гроба, той може да наследи онова, което беше изгубил; той може да го наследи, да се „облече“ в него, както се беше „облякъл“ в първия Адам; може да се съедини с него и по този начин да се включи във възходящото развитие, за разлика от низходящото развитие, какъвто беше случая преди Мистерията на Голгота. Или с други думи: Онова, което в миналото му беше отнето чрез влиянието на Луцифер, сега може да му бъде възстановено чрез възкръсналото тяло на Христос. Тъкмо това иска да ни каже Павел, нищо друго!

Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение. Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си? Но това вече не е трудно за разбиране. Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие. И представете си всяко едно от тези тела, които хората получават, свързани с това, което възкръсна от гроба, по същия начин, както клетките на човешкото тяло са свързани с първоначалната яйцеклетка. Или с други думи: Ние трябва да си представим това, което възкръсна от гроба, размножаващо се така, както се размножава яйцеклетката, стояща в основата на физическото тяло. Накратко: след Мистерията на Голгота, всеки човек може да извоюва не що, което всъщност се намира вътре в него, и което произлиза духовно именно от това, което възкръсна от гроба, също както говорейки в смисъла на Павел обикновеното, тленно тяло произлиза от Адам.

Несъмнено, за човешкия разум, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван. Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е. тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение към Христос. Естествено, за този, който по начало отхвърля свръхсетивните процеси, тези неща звучат абсурдно. Обаче този, който поне допуска наличието на свръхсетивни процеси, трябва да си ги представи приблизително така, сякаш това, което възкръсва от гроба, се предава на всички онези човешки същества, които вече са в състояние да го приемат в своите души.

Когато се задълбочаваме в учението на Павел, ние стигаме до убеждението, че Мистерията на Голгота е нещо напълно действително, че тя наистина се е разиграла в хода на Земното развитие, че тя трябваше да се разиграе; понеже тя е буквално спасението на човешкия Аз. Ние видяхме, че ако еволюцията би продължила по онзи начин, който беше характерен за периода преди събитията в Палестина, тогава Азовото съзнание не би могло да се развива по-нататък, то не само че не би напреднало; напротив, то би могло само да потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мрака. Но чрез Мистерията на Голгота, Азовото съзнание пое пътя нагоре, и то ще се издига по този път толкова по-стремително, колкото по-здрави са връзките, които хората изграждат с Христовото Същество.

И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма. Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание. Обаче нещата се промениха именно чрез Мистерията на Голгота, която позволи на човека отново да се включи във възходящата линия на своето развитие. Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки към себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.

Така че това, което се появи в света като „християнство“, далеч не би трябвало да се смята като едно „ново учение“ изрично подчертавам това! -, като една „нова теория“, а като нещо реално, нещо обективно. Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното разбиране на християнството; защото не то е същественото. Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: Своето тяло! Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло. Адептите, или посветените, постъпваха по същия начин. Те стигаха до посвещение, намирайки се вън от своето физическо тяло; преодолявайки физическото тяло, те не постигаха възкресение на физическия фантом. За всички посветени от предхристиянската епоха беше характерно, че макар и да стигнаха до най-външните граници на физическото тяло, те не се докосваха до силите на физическото тяло. Никога по-рано не е имало такъв случай, при който това, което е минало през човешката смърт, да е победило смъртта в качеството си на човешки фантом. Дори и да е имало сходни случаи, важно за нас си остава следното: никога по-рано човешко същество не е минавало през смъртта по такъв начин, че първоначалният фантом да е триумфирал над смъртта. И така, стигнахме до две основни истини: Първо, че до същността на Земното човечество ние можем да се приближим само чрез този фантом; и второ, че изходната точка на този фантом се намира в гроба на Голгота.

Ето кое е най-същественото за епохата на християнското развитие. И никакъв упрек не е, когато проповедниците непрекъснато подчертават, че учението на Христос Исус би трябвало да се превърне в едно учение за Христос Исус. Точно така би трябвало да стане. Защото важното е не това, което Христос Исус е учил, а това, което той е дал на човечеството. Неговото Възкресение представлява раждането на една нова съставна част от човешката природа: нетленното тяло. Обаче за да се стигне до там, т.е. до спасяването на човешкия фантом, който е минал през Портата на смъртта, са нужни две предпоставки. Първата е, че Христос Исус действително носи в себе си физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и накрая не един човешки Аз, а именно Христовото Същество. Другата предпоставка е, че Христовото Същество самичко реши да се потопи в едно човешко тяло, да се инкарнира в едно човешко тяло. Защото ако искаме да видим Христовото Същество в една истинска светлина, ние трябва да Го търсим в епохите преди възникването на Земното човечество. Естествено, Христовото Същество съществуваше още тогава. То не се включи веднага в кръговрата на човешкото развитие, а продължи да живее в духовния свят. Човекът слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в своите инкарнации. И в един момент, когато застрашителната криза надвисна над човешкото развитие, Христовото Същество се въплъти във физическото тяло на един човек.

Това не е нищо друго, освен най-великата жертва, която Христовото Същество можа да принесе в името на Земното развитие! А второто, което трябва да разберем, е следното: В какво се състои жертвата, която Христовото Същество принесе в името на Земното развитие. Ето защо вчера ние отнесохме едната част от въпроса за същността на Христос в онзи период от време, който се простира след Йоановото Кръщение в Йордан. Днес поставихме другия въпрос: Какво означава това, че с Йоановото Кръщение в Йордан, Христовото Същество слезе от духовния свят и се потопи в едно човешко тяло?

 А как настъпи смъртта при Мистерията на Голгота? с това ще се занимаем през следващите дни.