БЕЛЕЖКИ

Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени според библиографския им номер (Събр. Съч.№) в тяхното пълно издание.

*1. Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изгражда нето на нови понятия. Такъв е случаят и с понятието „антропология", което откри изследователски перспективи от най-висш порядък.

През 1596, годината в която се ражда Рене Декарт, бащата на новото време, Ото Гасман (1562 1607) издава своята „Psychologia antropologica", в която за пръв път прави опит да интегрира откъслечните знания за човека в една всеобхватна наука за човека.

Обаче скоро се очертават и границите, на които се натъква естественонаучната методология, в стремежа си да стигне до „ истинския" образ на човека.

Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят. Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."

Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum". Като първа за дача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.

Швейцарският философ и антрополог Игнац Паул Трокслер (1780 1866), ученик и приятел на Шелинг, вижда в Антропософията едно „повишение" на досегашната философия, която се издига до един вид „медитативна философия": „Колко радостно е, че най-новата философия се устремява към всяка една Антропософия и, следователно, се проявява както в поезията, така и в историята. При това не трябва да смятаме, че тази идея е плод на някаква спекулация, както и да смесваме истинската индивидуалност на човека ни то със субективния дух или Аза, нито с абсолютния Дух."

През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията", който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер. Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.

От съчиненията и лекциите на Рудолф Щайнер (Събр. Съч. №1 №354) е ясно, че „антропологията" и „антропософията" не се изключват взаимно. Просто към методологията на естественонаучното познание, той прибавя методологията на свръхсетивното познание, като и в двата случая обектите са едни и същи: Човекът, Земята, Космоса.

Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека". Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.

„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъства в самия човек".

Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.

За Рудолф Щайнер несетивните сили бяха неоспорим факт, също както и физическите природни сили. Ето защо той насочи своето внимание и в двете посоки.

Изходната точка на неговото грандиозно дело следва да търсим в естественонаучните му разработки и студиите, свързани с теория на познанието от осемдесетте години на 19 век.

Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят. В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.

Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот. Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".

През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство.

*2. Първата световна война.1914 -1918

*3. Теософското Общество е основано от Елена Петровна Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначалното се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.

През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.

От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При пялото си уважение към различните религии, Р. Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие" от планетарната и общочовешката еволюция."

Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят. Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята. Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" не прекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.

През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество. Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр. съч. 155).

В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество. Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".

*4. Кришнамурти псевдоним на едно индийско дете, в чиято аура Ани Безант и С.W.Leadbeaters твърде ли, че виждат „преродения Христос". Повечето водещи теософи, с изключение на английския генерален секретар С.R.S.Меаd (1863-1933),поддържали това становище, което станало и външен повод за разрива между Теософското и антропософско направление.

*5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята. Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс".

Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество става едно цяло.

Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука. Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".

„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."

Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.

От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чийто български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение на Антропософските Дружества.

Атропософско Дружество „Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул. „Отец Паисий" № 87 Б ет.6 тел. 042/5-97-94

Антропософско Дружество „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91

Антропософско Дружество „Изис София" София 1463 п.к.152

*6. Рудолф Щайнер -„За посвещението. За светлината на Духа и мрака на живота", 8. лекции, Мюнхен, 1912 (Събр. Съч. № 138) и „Евангелието на Марко", 10. лекции, Базел, 1912 (Събр. Съч. № 139)

*7. Рудолф Щайнер „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността (Събр. Съч. № ????

*8. Виж Рудолф Щайнер „Философията на Тома Аквински, 3. лекции в Дорнах, 1920, (Събр. Съч. № 74)

*9. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

Физическо тяло неживо, веществено, „минерално".

Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително".

Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"

Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни, „човешки" качества.

Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функцинално-морфологично троично устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.

2. Ритмична система -носител на чувствата.

3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.

*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.

Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.

В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство" или „изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса", характерен за старото Посвещение.

*11. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:

1. Старият Сатурн (трансово съзнание).

2. Старото Слънце (спящо съзнание).

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание).

4. Земя (будно или предметно съзнание).

5. Бъдещият Юпитер ( имагинативно съзнание).

6. Бъдещата Венера ( инспиративно съзнание).

7. Бъдещият Вулкан (интуитивно съзнание).

Планетарното състояние „Земя" включва седем епохи:

1. Полярна епоха.

2. Хиперборейска епоха.

3. Лемурийска епоха.

4. Атлантска епоха.

5. Следатлантска епоха.

6. Шеста епоха (предстои).

7. Седма епоха (предстои).

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 пр.Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-Халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-Римска) 747 пр. Хр.1413 сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573

6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733.

7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893.

*12. „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. № 13).

*13. Виж Бел. 11.

*14. В своята „Тайна наука" (Събр. Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат и Духовете на Волята по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното христия нство):

1. Серафими Духове на Любовта

2. Херувими Духове на Хармонията.

3. Престоли Духове на Волята

4 Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта.

5 .Сили (Динамис) Духове на Движението.

6. Власти (Ексузиаи, евр. Елохими) Духове на формата.

7. Архаи Духове на Личността.

8 Архангели Духове на Огъня.

9. Ангели Духове на Здрача ( Синове на Живота).

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия Серафими, Херувими, Престоли.

Втора Йерархия Господства, Сили Власти.

Трета Йерархия Архаи, Архангели, Ангели.

Йерархията на Архангелите включва:

1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.

2. Анаил 150 до 500

3. Захариил 500 до 850

4. Рафаил 850 до 1190.

5. Самаил1190 до 1510.

6. Гавраил 1510 до 1879.

7. Михаил 1879 до 2300.

*15. В тази лекция от 25. Октомври 1906, изнесена в Берлин и включена по-късно в „Познанието за свръх сетивния свят и значението му за съвременния живот (Събр. Съч. № 55), Р. Щайнер разглежда човешката кръв като носител на човешките Азови сили.

*16. Виж Бел. 14.

*17. В глава 4 „Тялото, Душата и Духът" на „Теософия" (Събр. Съч. № 9) Р. Щайнер подробно описва цялостния човек като съставен от:

1. Физическо тяло.

2. Етерно тяло или Жизнено тяло.

3. Астрално, или Сетивно тяло.

4. Сетивна Душа.

5. Разсъдъчна Душа.

6. Съзнателна Душа.

7. Дух-Себе ( преобразеното от Аза астрално тяло).

8. Дух-Живот ( преобразеното от Аза етерно тяло).

9. Човек-Дух ( преобразеното от Аза физическо тяло).

*18. Рудолф Щайнер -" Тайните на библейската история за Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.

Рудолф Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както лупиферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия" е всъщност налице едно „съвместно влияние" на Луцифер и Ариман. Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна."

Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили. (Виж схемата)." Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции".

Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.

Луциферически Същества                               Ариманически Същества

Действията им се проявяват от                               Действията им се проявяват от началото

началото на Лемурийската епоха                             началото на Атлантската епоха

Закъснели космически сили                                      Подранили космически сили

Воля                                                     Чувства          Мисли

                                                      (уравновесяване)

Стремеж към единен език                                    Стремеж към „диференциране на езиците."

Симпатия                                                                     Антипатия.

Отсъствие на индивидуални черти                           Свръхиндивидуалност.

Страсти                                                                         Заблуждения.

Фантазиране                                                                 Догматизъм.

Поезия, Музика                                   Живопис         Архитектура, пластика.

Епос                                                     Лирика             Драма.

Инспирира космологията                                            Инспирира геологията.

Антипатия към техниката                                           Възторг от техниката.

Бягство от отговорност                                                Борба за власт.

Абсолютизира „правата"                                             Абсолютизира „задълженията".

Анархизъм                                                                    Държавен монополизъм.

Космополитизъм                                                          Национализъм.

Религиозни движения                                                  Финансова власт.

„Отказ от инкарнация"                                                „Живот в една инкарнапия"

Изкуствено разширяване                                             Висши технологии.

на съзнанието, наркомании.

Възпламенява                                                                Изсушава.

Треска, фебрилни състояния                                       Склероза.

Явяването на Христос в                                               Мистерията на Голгота -

етерния свят насочено                                                насочена срещу

срещу силите на Луцифер                                            силите на Ариман.

*20. Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с 12 сетива:

1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек).

2. Мисловно сетиво.

3. Говорно сетиво.

4. Слухово сетиво.

5. Топлинно сетиво.

6. Зрително сетиво.

7. Вкусово сетиво.

8. Мирисно сетиво.

9. Равновесно сетиво.

10. Двигателно сетиво.

11. Жизнено сетиво.

12. Осезателно сетиво.

*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността. Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл. 4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали". Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.

*22. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми (Събр. Съч. № 14). Нередактираният превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.

*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция. Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:

1. „Човекът" (имащ отношение към физическото тяло).

2. „Лъвът"    (имащ отношение към Сетивната Душа).

3 „Телецът" (имащ отношение към Разсъдъчната Душа).

4. „Орелът" (имащ отношение към Съзнателната Душа).

Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на ражда не и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен". Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността. Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.

В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци.

Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови Души" и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят.

Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"

Растителните Групови Души се намират в низшите области на духовния свят.

Минералните Групови Души се намират във висшите области на духовния свят.

*24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан. Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38.

Виж „Евангелието на Лука", 10 лекции в Базел, 1909 (Събр. Съч. № 144).

*25. Тук става дума за астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло на онзи Исус, който е описан в Евангелието на Лука.

*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.

„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)

Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.

В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:

I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 (Събр. Съч. № 235)

II том Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие 17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236)

III том Кармическите връзки на Антропософското Движение 11 лекции в Дорнах, 01.07. 08.08. 1924 (Събр. Съч. № 237).

IV том Съвременният духовен живот и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09. 1924 (Събр. Съч. № 238).

V том Езотерично изследване на кармическо-космическите връзки 16 лекции в Прага, Париж, Бреслау, 29.03. 15.06.1924 (Събр. Съч.№239).

VI том Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08. 1924 (Събр. Съч. № 240).

*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913. Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч. № 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч. № 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.

По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.

Гьоте постига едно своеобразно усилване на осъщественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер.

От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело. В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие. „Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но" както казва Рудолф Щайнер „по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте, би се съгласила с тях."