Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.

GA_121 Отделните души на народите
Алтернативен линк

СЕДМА  ЛЕКЦИЯ

Кристияния, 12 Юни 1910, вечер

Ако следвате духовната нишка на нашите разсъждения през последните дни, Вие ще установите, че от една страна Съществата и силите на различните Йерархии направляват и ръководят процесите върху нашата Земя и преди всичко човешкото развитие, но и че от друга страна самите Същества от тези Йерархии претърпяват един вид развитие, един вид еволюция. В последните лекции ние описахме как Съществата от тази или онази Йерархия се намесват в общочовешката еволюция и как, примерно, като нормални или абнормни Духове на Формата, участвуват във възникването на расите.

А сега нека да се запитаме: Всъщност напредват ли и по-нататък в своето развитие тези духовни Същества, с които ние сме толкова здраво свързани? Тъкмо през нашата епоха, по отношение на определени духовни Същества, ние можем да наблюдаваме забележителното зрелище, как те напредват с една степен по-нагоре в своето собствено развитие, в своята собствена еволюция. След Атлантската катастрофа ние живеем в една епоха, когато определени архангелски Същества, определени Същества от Йерархията на Архангелои се издигат до Йерархията на Архаите, или Духовете на Времето. Извънредно интересно е да наблюдаваме това зрелище, понеже едва тогава, виждайки как Духовете на Народите, Душите на Народите, които наричаме Архангели, се издигат до една по-висша степен, ние получаваме вярна представа за нещата в заобикалящия ни свят. Това издигане е свързано с обстоятелството, че в онова разсейване на човечеството по лицето на Земята, респективно в обособяването на отделните раси, през следатлантския период беше включено и един вид второ течение на народите, един вид второ течение на човечеството. Би трябвало да се върнем доста назад, чак до началото на Атлантската епоха, когато започна обособяването на петте главни раси, и да поставим въпроса: Кога впрочем дойдоха в съответното място на Африка онези хора, които после образуваха черната или етиопска раса, кога дойдоха в Южна Азия онези народи, от които произлезе малайската раса? За да отговорим на този въпрос, наистина се налага да се върнем чак до началото на Атлантската епоха. Обаче към тези първи разклонения от общата човешка маса, по-късно бяха прибавени и други.

Следователно, когато Земята вече беше населена с представителите на тези раси, в обитаваните от тях територии бяха изпратени и други човешки маси. Тук ние сме изправени пред едно по-късно течение, пред едно течение, свързано с последните периоди на Атлантската епоха. Ако искаме да разберем възникването на расите и тяхното придвижване към Европа, Африка и Америка докато впрочем Атлантида бавно се рушеше както и това, което към края на Атлантската епоха беше присъединено към расите и отчасти включено в действие още през първите периоди на следатлантското развитие, ние трябва да сме наясно: тук сме изправени пред един мощен общочовешки поток, който нахлу навътре в Азия, чак до индийските земи и освен това както често пъти съм напомнял в различните територии се заселиха голям брой хора, от които по-късно възникнаха отделните народи на Азия, Африка и Европа. Следователно, ние сме изправени пред едно първоначално обособяване на расите и пред едно по-късно присъединяване на човешки маси, пред един втори човешки поток. Този втори поток имаше за цел да насочи в посока от Запад към Изток такива човешки общности, които се намираха под водачеството на всеки един от Архангелите. Обаче тези Архангели, които предвождаха племената от втория поток, бяха малко или много развити до такава степен, че се намираха близо до Йерархията, която наричаме Духове на Времето. Онзи поток от човешки маси, чиито Архангел пръв се издигна до степента Дух на Времето, ние следва да търсим в просторите на далечния изток. И това беше онзи поток от народи, който се сля с първичното население на Индия, с господствуващия народ на Индия, положил основите за Първата следатлантска култура, след като Архангелът на въпросната човешка общност се беше издигнал до степента Дух на Времето, до първия Дух на Времето, или Архай на следатлантския културен период. Впрочем този Дух на Времето ръководеше цялата древна свещенна култура на Индия, превръщайки я в образец за първия следатлантски период. Докато другите народи, които постепенно възникнаха в Азия, в продължение на дълго време се намираха под ръководството на съответните Архангели.

Също и европейските народи, установени тук или там в хода на преселението от Запад на Изток, за дълго време живяха под ръководството на съответните Архангели, докато Архангелът на Индия вече се беше издигнал до степента Архай и вдъхновяваше великите Учители на Индия, свещените Риши, които чрез посредничеството на този толкова напреднал Дух можаха да изпълнят своята висша мисия по описания начин. И докато народът, разположен северно от древна Индия се намираше под ръководството на своя Архангел, този Дух на Времето продължаваше да се справя със своите задачи. А след като Духът на Времето, отговарящ за Индия, приключи своята мисия, той беше издигнат дотам, че да ръководи цялата еволюция на следатлантското човечество.

После през Древно-персийската епоха ние имаме Духа на Личността, Духа на Времето, който беше вдъхновител на великия Заратустра, или Зороастър, Тук отново имаме един случай, когато даден Архангел, или Душата на Народа се издига до степента Дух на Времето. Тъкмо това е зрелището, което, както казахме в началото на днешната лекция, ние непосредствено изживяваме в нашата съвременна епоха, а именно как чрез мисията, която изпълняват, Архангелите се издигат до степента Духове на Времето.

Следващият подобен случай на издигане в по-горна степен имаме при Архангела на египетския народ и при Архангела на халдейския народ. Тогава Архангелът на египетския народ се издигна до степента Дух на Времето и, така да се каже, пое ръководството, което до този момент се осъществяваше от халдейския Архангел, превръщайки се от египетски Архангел в един могъщ Дух на Времето, вдъхновител на цялата Египетко-халдейска културна епоха. Обаче през същия период настъпи и едно друго важно събитие, което протече успоредно с египетско-халдейската култура, за която стана дума в последната лекция.

Ние можахме да се убедим в особеното значение на всичко, което е свързано със семитските племена, и видях ме как Яхве, или Йехова, посочи своя избран народ тъкмо от представителите на тази раса. Избирайки една отделна раса за свой народ, той се нуждаеше докато тази раса непрекъснато израстваше от свой представител в лицето на един вид Архангел, така че в израстващия семитски народ ние имаме един Архангел, намиращ се под непрекъснатата инспирация на Яхве, или Йехова, който по-късно сам се издигна до степента Дух на Времето. И така, освен обикновените, напредващи Духове на Времето, в древния индийски, в древния персийски и в древния халдейски народ, ние имаме още един Дух на Времето, който упражнявайки властта си всред един единствен народ изпълнява важна роля и по отношение на самия себе си. Следователно, тук ние сме изправени пред един Дух на Времето, който в известен смисъл поема мисията, характерна за един Дух на Народа; ние сме изправени пред един Дух на Времето, който трябва да наречем семитски Дух на Народа. Той имаше една твърде особена задача. И вие ще вникнете в нея, ако вземете предвид, че всъщност именно този народ беше изтеглен над нормалния ход на еволюцията и остана под едно специално ръководство, чиито особени изисквания бяха строго спазвани, така че като последица от всичко това този народ беше натоварен с една мисия, която беше от изключителна важност за Следатлантската епоха и рязко се различаваше от мисиите на всички останали племена и народи. Мисията на семитството можем да разберем най-добре, ако я съпоставим с мисиите, които имаха другите народи през Следатлантската епоха.

За човечеството са присъщи две духовни течения. Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества. Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки. И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията. Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.

Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал. И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света. Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм. Тази задача беше възложена семитския народ. И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите. Монистичният импулс винаги идва от страна на семитите. За другите народи са присъщи предимно плуралистичните импулси.

Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.

Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.

Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии. Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата. И това, до което сега стигаме в хода на следатлантското развитие, е изключително интересно. Благодарение на цялата си досегашна еволюция, Архангелът на елинството можа, и то сравнително бързо, да напредне още повече и да заеме водещата позиция като Дух на Времето. Но ето че сега в Четвъртата епоха се случи нещо извънредно важно.

Ние знаем, че тогава настъпи онова събитие, което фактически означава, че човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Да, след Мистерията на Голгота, човечеството можа да приеме Христовия Импулс. Импулсът, както беше даден тогава, трябваше да се разпространи през следващите столетия и хилядолетия по лицето на цялата Земя. Но за тази цел, освен неоспоримия факт на Христовото Събитие, беше необходима и помощта на определени Същества от света на Йерархиите. И сега настъпи другото забележително събитие, а именно че Духът на Времето, отговарящ за елинството, в определен момент, съвпадащ приблизително с идването на Христовия Импулс, се отказа от предоставената му възможност да се издигне до по-висшата Йерархия, която наричаме Духове на Формата и остана водещ Дух на Времето, чиито действия вече се простираха извън времената. Той се превърна в представителен, водещ Дух на екзотеричното християнство, така че начело Христовия Импулс застана Архаят, водещият Дух на елинството. Ето защо, още преди пълното утвърждаване на християнството, елинството се разпадна толкова бързо: защото то преотстъпи своя Архай, който стана предводител на екзотеричното християнство. Духът на Времето, отговарящ за древното елинство, стана мисионерът, инспираторът или по-добре казано, интуиторът на утвърждаващото се екзотерично християнство. Тук ние сме изправени пред конкретния случай на една резигнация от страна на висшите Същества, за която често сме говорили. Понеже Духът на Времето, отговарящ за елинството, изпълни своята мисия толкова успешно, през Четвъртата следатлантска културна епоха той можеше да се издигне в една по-висша област, обаче се отказа от предоставената възможност и така се превърна в духовен предводител на екзотеричното християнство и като такъв упражняваше своите действия и всред останалите народи.

Друга такава резигнация, друг такъв отказ от лично облагодетелствуване, ние срещаме още веднъж, и той представлява особен интерес тъкмо за онези, които наричат себе си ученици на духовното познание. Докато отвъд в Азия, но също в Египет и в Гърция, отделните Архангели израстват до степента Духове на Времето, в Европа живеят отделни народи и племена, които са под предводителството на своите различни Архангели. И така, докато съответните Архангели, които преди време бяха изпратени от Запад на Изток, израстваха до степента Духове на Времето, в Европа все още имаше един Архангел, който действуваше в германските и преди всичко в келтските народи, в народите, които по време на възникващото християнство бяха населили голяма част от Запад на Европа, включително днешна Унгария, Южна Германия и Алпите. Тези народи имаха за свой Архангел не друг, а келтския Дух на народа. Народите, предвождани от келтския Дух, заемаха също и големи части от северо-източна Европа. Те бяха предвождани от един забележителен Архангел, който скоро след като човечеството прие християнския Импулс се отказа да стане Архай, или Дух на Личността, и взе решение за остане на до тогавашната архангелска степен и занапред да се подчинява на найразличните Духове на Времето, които биха могли да се появят, примерно, в земите на Европа. Ето защо също и семитските народи, като една затворена народностна общност, бързо изчезнаха от лицето на Земята: просто защото техният Архангел избра отказа, резигнацията, а заедно с нея и една особена мисия. Тук ние имаме един типичен пример за това, как в един такъв случай резигнацията, отказът, допринасят за изпълняването на една или друга важна мисия.

Но какво става сега с този Архангел на келтските народи, след като той не пожела да стане Дух на Личността? Работата е там, че той се превърна в инспириращия Дух на езотеричното християнство и тъкмо от неговите инспирации се раждат онези учения и импулси, които стоят в основата на езотеричното християнство, на истинското езотерично християнство. Тайнствените центрове за посвещение на онези, които бяха въвеждани в тези тайни, се намираха в Западна Европа и там получаваше своите инспирации този водещ Дух, който първоначално извървя забележителния си път като Архангел на келтските народи, а после отказа да се издигне до по-висша степен и пое върху себе си една друга мисия: Да бъде инспиратор на езотеричното християнство, което трябваше да напредва в света чрез тайните на светия Граал, да се утвърждава в света чрез розенкройцерството. Да, тук ние сме изправени пред един величествен отказ, пред едно изоставане на определени Същества от висшите Йерархии и в същото време можем конкретно да посочим неговото огромно историческо значение. Въпреки че този Архангел би могъл да се издигне до степента Архай, той остана на степента Архангел и като такъв оглави това важно течение на езотеричното християнство, което занапред трябваше да си пробива път с помощта на различни Духове на Времето. Обаче независимо от техните действия, това езотерично християнство ще се превърне в един жив извор за всички онези сили, които могат да се възродят, да метаморфозират под въздействията, идващи от различните Духове на Времето. Следователно, тук ние отново имаме един пример за това, как протича една такава резигнация, докато в същото време сме свидетели и изживяваме величественото зрелище, при което, именно в нашата епоха, Духовете на Народите се издигат до степента Духове на Времето.

Обаче в европейските земи ние срещаме различни германски народи. Тези различни германски народи на Европа, които първоначално бяха предвождани от едно архангелско Същество, имаха следното призвание: Постепенно да стигнат до предводителството на най-различни Архангели и да формират по най-различен начин отделните народностни индивидуалности. Естествено, изключително трудно е главно поради това, че в известно отношение е твърде лесно да се пробудят елементи на страст и ревност -, ако решим да говорим по тези въпроси на пълно безпристрастно. Ето защо само ще загатнем някои неща относно тази еволюция в духовния свят. От общността на онези Архангели, за които стана дума, произлезе Архаят, водещият Дух на Времето за нашата Пета следатлантска културна епоха. Той възникна след като дълго, дълго време един от Архангелите на германски те народи успя да премине през известно обучение. Онзи Дух на Времето, който беше предводител на Гръцко-латинската епоха, се превърна в Дух на Времето, който, както вече знаете, по-късно се зае със задачата да разпространява екзотеричното християнство. По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели.

Ние вече посочихме каква мисия имаше да изпълнява водещият Дух на келтите. Същото бихме могли да кажем и за Архангелите на другите народи. А после при тези народи, които възникнаха в резултат на смесване, дойдоха други Архангели, които проявиха своята власт едва след въпросното смесване на различни народностни елементи. И така, за доста продължителен период чак до Средновековието в Средна и Северна Европа ръководната роля се намираше главно в ръцете на Архангелите, които постепенно попаднаха под влиянието, идващо от общия Дух на Времето, който проправяше пътя на Христовия Импулс. В Европа отделните Духове на Народите, станаха до голяма степен служители на Христовия Дух на Времето. Докато Архангелите на Европа се поставяха в служба пред този общ Христов Дух на Времето, отделните народи не бяха в състояние да позволят на някой от Архангелите да се издигне до степента Дух на Времето. Едва през шестнадесети и седемнадесети век започвайки приблизително от дванадесети век бяха създадени предварителните условия за въздигането на водещия Дух на Времето, под чието влияние се намираме днес и който отговаря за Петата следатлантска културна епоха. Той също принадлежи към великите Духове на Времето, каквито бяха и онези Духове на Времето, които отговаряха за Египетско-халдейско-вавилонската, Древноперсийската и Древно-индийската епоха. Обаче този Дух на Времето, който отговаря за нашата Пета следатлантска културна епоха, действуваше по един твърде своеобразен начин.

Той трябваше да прибегне до един вид компромис с един от древните Духове на Времето, които бяха в сила още преди християнския Импулс, а именно с египетския Дух на Времето; който, както чухме, в известно отношение се беше издигнал до степента Дух на Формата. Стана така, че всъщност нашата Пета следатлантска културна епоха, в която се намираме сега, е под властта на един Дух на Времето, който до голяма степен се оказа под влиянието и импулсите, идващи от Духа на Времето, отговарящ за древната египетска култура, който на свой ред, така да се каже, е в самото начало на своето издигане до степента Дух на Формата.

Всичко това предизвика много раздори и разцепление в нашата епоха. Нашият Дух на Времето в Петата следатлантска културна епоха, освен че се стреми към издигане до по-висока степен в духовния свят, иска да стори същото и с Четвъртата следатлантска културна епоха. Обаче тук на преден план излизат материалистичните тенденции, материалистичните стремежи и според това, доколко различните архангелски Същества, различните Души на Народите се оказват податливи на тази материалистична тенденция, под ръководството на Духа на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, попада един повече или по-малко материалистичен на род, който придава, бих казал, известен материалистичен нюанс на Духа на Времето. Напротив, един идеалистичен народ обогатява Духа на Времето с идеалистичен нюанс.

И така, между дванадесети и шестнадесети век фактически възникна нещо, което в известен смисъл действуваше успоредно с християнския Дух на Времето който е продължител на гръцкия Дух на Времето -, и по този забележителен начин в нашата култура навлезе онова, което наричаме християнски Дух на Времето, свързан обаче със същинския Дух на Времето, отговарящ за Петата следатлантска културна епоха, като в същото време отново се намеси и древното египетство, чийто Дух на Времето се беше издигнал до степента Дух на Формата. Но тъкмо поради обстоятелството, че цялата ни култура се оказа белязана от такова духовно тривластие, стана възможно това, в Петата културна епоха да се появят извънредно много течения, включващи в себе си различни култури и различни Архангели. Да, по този начин Духът на Времето беше обогатен с най-различни цветове и нюанси. Естествено, също и Архангелите, които получаваха своите заповеди от Духа на Времето, действуваха по най-различни начини.

Онези от Вас, които живеят на Север, вероятно ще бъдат заинтригувани от една тема, която подробно ще обсъдим в следващите лекции, но така или иначе, те още сега би трябвало да поставят въпроса: Добре, но как всъщност действуваше онзи Архангел, който на времето беше изпратен в тази област заедно със северните народи, със скандинавските народи и от когото различните Архангели на Европа и по-точно Архангелите на Западна, Средна и Северна Европа получаваха своите инспирации? Несъмнено, за външния свят ще изглежда като пълна глупост, ако сега насоча Вашето внимание към една точка от европейския континент, от която някога са били разпръсквани по всички посоки най-великите импулси, към онази точка, която беше сборното място за редица духовни Същества, още преди келтският Дух на Народа, респективно келтският Архангел да превърне замъка на Граал в нов мистериен център. От същата точка, от която през древността бликаха духовните сили на Европа, възникна също и това, което северният Дух на Народа получи като своя мисия. Както казах, за външния свят може да изглежда като пълна глупост, ако сега ние решим да разглеждаме онази точка, от която се излъчват духовни въздействия към различните германски племена, и която днес се намира над Средна Германия, макар че фактически тя е разположена над Земята. Ако опишете един кръг, обхващащ градовете Детмолд и Падерборн, Вие ще очертаете онази област, от която тръгваха импулсите, които впоследствие определени йерархически Същества превръщаха в своя мисия именно там, в земите на Северна и Западна Европа. И понеже там се Намираше един от големите центрове за получаване на инспирации, по-късно възникна преданието, че Асгард е бил разположен именно в тази точка на Земята, фактически там, още в древността, се е намирал онзи велик инспиративен център, който по-късно прехвърли своята дейност, образно казано, в ръцете на светия Граал.

И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология. От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа. Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.

Според начина, по който израстват от заложбите на Архангела, образите на германската митология са удивително близки с това, което духовно-научният светоглед бавно и постепенно се стреми да пробуди у цялото човечество. Занапред нещата ще се свеждат до това, как да бъдат разгърнати онези заложби, който някога един Архангел е донесъл със себе си на Земята, как да бъдат разгърнати те, след като този Архангел е получил възпитанието си от Христовия Дух на Времето. Тези заложби ще могат да бъдат превърнати във важна съставна част на бъдещия Дух на Времето, само ако в по-късните етапи от развитието на съответния народ хората наистина разберат, че трябва да бъдат разгръщани и онези заложби, които народът е получил в предишните епохи. Тук ние само загатваме за един важен проблем, за една важна еволюция на един европейски Архангел; ние загатнахме също и това, доколко той притежава заложбите за издигане в степента Дух на Времето.

На това място бихме искали да спрем за момент, за да продължим после нашите размишления, като се опитаме, тръгвайки от конфигурацията, която има Душата на Народа, да навлезем в едно езотерично разглеждане на митологията. Така пред душата ни ще застанат както очертанията, така и загадъчното своебразие на германската, респективно на северната митология.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder