ЕЗОТЕРИЧНО РАЗВИТИЕ

И СВРЪХСЕТИВНО ПОЗНАНИЕ

Виена, 7 ноември 1907 г.

Разширявайки темата от завчера, бих искал да говоря днес пред вас за вътрешното или езотеричното развитие и свръхсетивното познание. При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни. От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега. Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят. Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието. Ние стигаме до съзнателното разбиране, когато изходим от това, което знаем за обикновеното сънно състояние.

От предишната лекция разбрахте какво прави астралното тяло на човека през нощта по време на обикновения сън. Когато човек спи, в леглото лежат физическото и етерното тяло, напуснати от така нареченото астрално тяло заедно с аза. То се е издигнало нагоре, напуснало ги е. И когато астралното тяло не се намира във физическото тяло, не наблюдава и не разглежда света през неговите инструменти – сетивните органи, не е ангажирано чрез движенията и работата на физическото тяло, то може да поеме съвсем друга задача. То премахва умората от останалите тела. Премахването на умората е негова задача и ясновидецът може да види как през цялата нощ астралното тяло работи върху физическото и етерното тяло отвън, за да ги възстанови, така че сутринта човекът да почувства възстановяването на силите си като освежаване. Затова сънят е така добър лекар и човекът губи много, ако няма здрав и достатъчно продължителен сън. Много неща, които се представят като болести, всъщност са пречки във физическото и етерното тяло. Тези пречки се появяват тогава, когато астралното тяло не е в състояние да ги премахне. То обаче може да премахне тези пречки, само когато не се намира в тялото, както при будното състояние, а е извън тялото.

Откъде астралното тяло си донася тези сили и способности, чрез които, така да се каже, поправя физическото тяло? Още в последните публични лекции7 сравних това излизане на астралното тяло извън физическото и етерното тяло с вода, намираща се в чаша. Ако в тази чаша имате хиляда водни капки и тези капки заедно образуват една маса, е нещо по-различо, отколкото ако вземете хиляда малки гъбички и изсмучете всяка отделна водна капка. Тогава сте индивидуализирали тези капки, отделили сте ги една от друга. Така е и с астралното тяло през нощта. Ако всички заспите сега, ще бъде същото, като че ли изстисквате гъбичките и получавате една водна маса. Вашето астрално тяло би излязло навън и би се свързало с другите. Но чрез това, че се свързват, хората влизат във връзка с хармоничните велики процеси, протичащи във Всемира. Душите ни се завръщат през нощта обратно в хармонията на сферите и астралното тяло заедно с аза – а това е душата – си донася от нея силата, необходима за възстановяването на физическото тяло.

Какво се случва с даден човек, който има окултен учител и преминава през окултно обучение? Той получава известни задачи. За тях може да се говори само приблизително. Той получава задачи за медитиране, концентриране и така нататък. Какъв смисъл имат задачите, които учителят дава на ученика? Тяхната цел е да подготвят астралното тяло да започне да възприема обкръжението си, когато през нощта се намира извън физическото тяло. При обикновения човек астралното тяло е несъзнателно, когато се намира навън в астралния свят, както бихме били несъзнателни във физическия свят, ако нямахме сетива. Нямате ли сетива, светът не съществува за вас. В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло. Получава се впечатление за въртящо се колело, което ясновидецът може да наблюдава отвън. Това колело се нарича свастика.

Този знак, както изобщо истинските символи не могат да се обясняват спекулативно. Те не са произволно измислени, а човекът действително ги вижда на духовното или астралното поле. Свастиката е образът на този сетивен орган и всички повече или по-малко остроумни обяснения в някои теософски книги са безмислици.

В антропософията не бива да се обяснява алегорично или символично. Човек първоначално трябва да отвикне от всички спекулации. Трябва да отвикне от всички предположения как биха могли да изглеждат нещата. Става въпрос да се навлезе в самия свят на фактите.

В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие. В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък.

Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.

Някои хора намират това изключително неподходящо за себе си. Постоянно се чуват фрази, които са безсмислие за истинския окултист: «Аз нямам нужда от никакъв учител, трябва сам да намеря учителя си вътре в мен». В такива приказки първо има възможно най-голям егоизъм и освен това те са безмислие. Когато от тази гледна точка някой пристъпи към геометрията, какво ще се получи? Всеки може да открие всички определения на геометрията чрез вътрешно развитие. Той ще се нуждае от хиляди години, но може да ги открие.

Нима е необходимо отново да се открива геометрията? Не е ли по-добре да се започне оттам, където човечеството е стигнало чрез продължаваща столетия работа, и да се продължи нататък, като се извлекат ползи за човечеството, което ни е дало толкова голямо богатство от знания? Човечеството има право на това. Какво можем само да спестим на човечеството, изпитвайки благодарствена любов към учителите на предишните хора! Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството. Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло.

Когато някой дава окултни учения – един истински учител не би го направил, – лесно може да се получи да даде на ученика само указания как да има възприятия в астралния свят. Там може да се види, че ученикът започва да работи върху астралното си тяло за събуждането на духовните сетивни органи, но чрез това проявява много по-лоши привички и прояви на темперамента, отколкото преди да е станал окултен ученик. Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно. Чрез силата на характера ни трябва да се стремим да не се поддаваме на такива изкушения. Друго е, когато ученикът започне едно истински систематично окултно обучение. Тогава работата върху астралното тяло е много повече и е необходимо да се даде заместител на физическото и етерното тяло.

Как се замества това, което се отнема от физическото и етерното тяло? За това е необходимо да се изградят определени качества в човека. Възможно е в човешката природа и същност да се изградят качества, чрез които няма да бъде необходимо на физическото и етерното тяло да бъдат възстановявани по толкова продължителен начин. Представете си, че през деня правите нещо за усилването на физическото и етерното тяло, за възстановяването, така че чрез тяхната собствена същност и ритъм да трептят в съзвучие с големия Космос. Тогава ще сте в състояние сами да се ползвате от силите на астралното тяло. И това трябва да се направи. Не е необходимо веднага да се прави, но идва моментът, когато трябва да стане. Когато учителят каже: «Трябва да концентрираш мисленето», тогава не се има предвид само обикновеното мислене. Когато се каже: «Трябва да вземеш една обикновена мисъл и без да допускаш друга мисъл, като отблъскваш всички други мисли, да я мислиш възможно най-интензивно» – така човекът трябва да приложи известно усилие. За такова усилие става въпрос. Не предметът трябва да интересува и да пленява вниманието.

Лесно е например да се мисли за Наполеон, но много е трудно в продължение на продължително време непрекъснато да се мисли за една кибритена клечка. Това обаче е най-същественото. Тогава ще видите как след известно време получавате известна вътрешна сила и сигурност. Тогава от едно вътрешно изживяване се чувства дали упражнението има някакво въздействие.

След това трябва да се премине към изпълняването на инициативни действия, които човекът обикновено съвсем сигурно не би правил. Би трябвало това да е съвсем незначително действие. Не става въпрос за значимостта на действието, а трябва да бъде действие, произхождащо от собствената инициатива. Един господин, на когото казах това, сподели след известно време, че в бюрото си ежедневно прави седем крачки напред и седем назад и при това си представя еволюцията и инволюцията. Наистина не е важно значението на действието, а собствената инициатива.

Разказах това и на няколко други приятели, като споменах, за да дам един пример, че могат да се поливат цветя, ако никога не са поливали цветя. И какво се получи? Когато посетих тези приятели, видях ги да поливат цветята. Това беше най-погрешното, което можеха да направят, защото не трябваше да направят препоръчаното от мен действие, а да си измислят собствено. Когато това се прави дълго време, се вижда какво вътрешно въздействие има. Тези неща хармонизират и толкова много уравновесяват всичко във физическото и етерното тяло, че и двете сами откликват и не се нуждаят повече от възстановяване, така че астралното тяло може да издърпа от тях част от силите си.

Освен това човекът трябва да се владее относно радост и болка. В обикновения живот той е подчинен на чувствата. Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното. По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие. Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.

Четвъртото упражнение мога най-добре да характеризирам, като разкажа една легенда.

Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп. Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата. Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм.

Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото. Думите: «Това не го вярвам» трябва напълно да изчезнат от душевната нагласа и когато някой дойде и ви каже, че кулата на църквата се е изкривила през нощта, в едно ъгълче на сърцето си трябва да е възможно да предположите, че наистина всичко може да се случи. Но не бива и да бъдете безкритични, само не бива да има нищо, което да ви изглежда невъзможно. Който го може, може да въздейства и върху физическото и етерното тяло, за да достигнат чрез това до такъв ритъм, че през нощта астралното тяло да получава това, което му дава възможност за медитация и концентрация. Защото това постепенно ще доведе хората до истинската реална антропософия, че те навсякъде да разбират, защо всичко става така, а не по друг начин.

Когато известно време човекът прави такива крачки по окултния път, като следва съответните насоки, ще може да види, да почувства и изживее много неща, които иначе би пропуснал. Не бива да вярвате, че опасностите, които пресрещат някого, не се намират и в обикновения живот.

Но човек не ги вижда в началото. Ние се научаваме да виждаме какво се намира в духовния свят около нас едва когато можем да проникнем в по-висшите сфери. Например това, което човекът трябва да срещне на една по-висша степен и винаги го среща, и което трябва да понесе, за което трябва да се подготви, е Пазачът на прага. Хората най-често си създават много особени представи за него.

Какво представлява този Пазач на прага? Нека днес, прескачайки някои други неща и изживявания, да обърнем вниманието си към това изживяване. Трябва да сте наясно какво по правило върши човекът през целия си живот. Нека да вземем живота в камалока, живота след смъртта в неговия истински смисъл, когато човекът още има известна наклонност към физическо-сетивното битие, и да сравним този живот с това, което непосредствено предхожда живота в камалока. Пред душата на този, който току-що е напуснал физическото тяло, се изправя една голяма панорама на спомените. След това започва животът в камалока.

Това е съвсем своеобразно нещо. Първоначално човекът живее отпред назад. Той действително преживява целия си изминал живот отпред назад, като започва със събитията преди смъртта си и стига до раждането си. Така се преживяват всички събития и човекът е готов тогава, когато достигне момента на раждането си. Стига се до всяко събитие, което човекът е преживял. Да речем, че сте станали на шестдесет години и през четиридесетата си година сте зашлевили плесница на някого. Когато при обратното преживяване стигнете до този спомен, той става като един отпечатък. Вие ще бъдете привлечен към този човек и ще усетите болката, която сте причинили. По време на живота може би са ви ръководили чувства на отмъщение, сега изпитвате това, което е изпитал този, на когото сте искали да си отмъстите. В негативното изживяване изпитвате усещанията и чувствата, които сте предизвикали. Всичко, което изживявате там, възпрепятства вашето по-нататъшно развитие в историята на човечеството. Бихте напреднали по-лесно без този отпечатък на болката, защото тази пречка остава като сила. И когато в камалока се движите назад към раждането, вие приемате силите, които в идващия живот можете да употребите за изплащането на вината, за поправянето, за изравняването на кармата. Така там започва копнежът да уравните това, което сте съгрешили, и вие проявявате стремеж да поправите нещата, когато човекът отново живее с вас. Така се проявява кармата.

Друг пример: Четирима тайни8 съдии осъждат един човек на смърт и присъдата бива изпълнена. Защо се е случило това? Когато се проследи животът на всички тези мъже, се вижда, че в предишен живот осъденият е бил един вид вожд и е осъдил четиримата на смърт. Тогава съдбата, която отново събира петимата, наистина се е изработила в камалока. Когато се намира в камалока, човекът винаги има възможност да приеме онези сили като пречки, които отново го водят към изплащането на дълговете си в живота.

След като човекът премине през девахана и отново се приготви да слиза във физическия живот, имате противоположността на това, което се случва веднага след смъртта. Сега имате един вид поглед напред, поглед върху живота, който ви предстои. Това, което човекът възприема там, естествено го забравя, ако не е окултно обучен. Има случаи, които могат да се докажат, че чрез такова предварително виждане някои хора получават шок и не искат да навлязат в този живот. Тогава се установи, че етерното тяло действително не беше навлязло изцяло във физическото. В такива случаи етерното тяло на главата беше останало частично извън нея и предизвикваше определен вид идиотизъм.

Но не трябва да мислите, че кармата действа така, че в следващия живот можем веднага да изплатим всичко, което сме причинили в предишния.

Не е така просто. Понякога е необходимо да се мине през повече въплъщения. Ако в даден момент можете да погледнете назад и видите всичко, което се намира във вашето астрално тяло като отпечатъци, които трябва да поправите, преди да се издигнете в определени висини на окултното, бихте видели всички ваши дългове.

Това застава и трябва да застане пред ученика в един символичен осезаем образ – нашата неуравнена карма, която ни пречи, която имаме още да изплащаме. Това е Пазачът на прага.

Той може да ни пресрещне и по абнормен начин. Познат ми е случай, когато един човек е бил въплътен в края на 18-ти век с извънредно голям устрем да извърши някои дела на физическия свят, така че след смъртта си трябва да измине една забележителна съдба. Той почива и след много дълго време от него се отделя и последната частица от астралното му тяло. Обикновено астралното тяло отпада след изтичането на една трета от изживяното земно време и остава като астрален труп, докато се разпадне. Такива астрални трупове непрекъснато заобикалят хората и упражняват лоши влияния върху тях. Този човек не може да остане дълго в духовния свят, а скоро усеща стремеж да навлезе отново във физическия свят. Само че му се случва нещо лошо, което всъщност може да се случи много рядко. Понякога е възможно човек да срещне своя астрален труп, когато се завръща във физическото битие. Това тогава е много лошо за него, защото сегашното му астрално тяло се прониква от предишното астрално тяло, което е ужасна съдба. То остава непрекъснато до него като двойник и това е анормалният вид на Пазача на прага. Това може понякога да се случи.

Но за човека, тръгнал по пътя на окултното развитие, е необходимо да види в определен момент своето обикновено астрално тяло с всички отпечатъци на още неизплатената си карма и чрез средствата, които има на разположение, да се постарае да уравни своята неизпълнена карма. Това е истинската среща с Пазача на прага. Това не се казва, за да предизвика страхове, а да се разясни какво се нарича самопознание в истинския смисъл на думата. То е двустранно. Първо, то е познание на това, което истинското себе, истинският аз има да понесе. Второ, то е опознаването на висшия аз. Но там познанието е нещо съвсем друго. Можете да прочетете в Библията: «Адам позна своята невяста.»9

Това е израз за оплождането. Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди. Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си. Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.

Няма по-лоша фраза от следната: «Човек трябва само да погледне в себе си.» Там обаче се намира само нисшето себе. Трябва да търсим навън с обич и тогава ще намерим. Познавах хора, които казваха: «Какво ми е нужно? Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири букви. Да гледа човек в себе си, довежда само да затваряне. Ние сме само част от този свят. Пръстът затова е пръст, защото е част от организма. Откъснете го от него и той няма повече да е пръст. Пръстът не се отделя от организма, но който е толкова «умен» да вярва, че може да се отдели от Земята, ако се издигне само няколко километра над Земята, ще умре.

Човекът принадлежи на Слънцето, на цял слънчев свят според етерното и астралното си тяло. Най-голямата заблуда е някой да иска да намери аза, себето в себе си. Правилното е човек да се откъсне от себе си чрез задълбочаването във всичките детайли на света. Който се оплодява с обич и смирение, намира божественото блаженство, докато този, който търси Бог в себе си, се вкостенява. Така виждате, че човек има много да учи, когато наистина иска да опознае езотеричния път. И става въпрос да имаме правилната представа за тези неща. Не е нужно от сутрин до вечер да мислите за това, също както не е необходимо постоянно да повтаряте собственото си име. Достатъчно е да познавате мислите. Има мисли, без които езотерикът не може да бъде езотерик. Ако той ги съхранява в себе си така, както в обикновения живот има своите инстинкти, мотиви и пориви, тогава тези мисли са крачки, които ще го изведат до свръхсетивното поле на познанието, те ще означават за него проникване в мировата мъдрост, проникване до любовта чрез познанието.