ГЬОТЕ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО

Има два начина да се проникне в Гьотевата розенкройцерска мистерия – един екзотеричен и един езотеричен начин. При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този въпрос.

Те включват:

1. Стихотворението "Мистерии", което описва тайната на една ложа от 12 души с един тринадесети начело. Съдържанието се отнася до опитности във външния двор на розенкройцерското Парсифалово посвещение /Посвещението на Светия Граал/.

2. Основаната тема във "Фауст". Хомункулусът е астралното тяло; пътуването до "Майките" е представяне на търсенето на златния триъгълник и изгубената дума.

3. Пасажите във "Вилхелм Майстора", изобразяващи "Пътуването и трансформацията на душата" и разширяване на съзнанието до космическо виждане. /Съзерцаване на космични събития. Видението на Макариос е един такъв акт на съзерцание/.

4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/. Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен.

5. Важни страни на розенкройцерското посвещение се намират също така и в стихотворението "Пандора".

* * *

Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия кръст/. В това по окултен начин е показано, че Гьоте е бил посветен между неговите две визити в Лайпциг и Страсбург, което посвещение е довело до постепенно съзряване в живота му, което му е дало възможност да изпълни една много специална розенкройцерска мисия. Нищо повече за това не може да се пише; би могло още мъничко да се каже само устно, а още малко повече само в една истинска розенкройцерска ложа на 6х3 18-та степен.

* * *

Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс. Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св. Йоан", Лондон, 1977 г.