Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА

GA_25 Философия, космология, религия
Алтернативен линк

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

ТРИТЕ  НАПРАВЛЕНИЯ  НА  АНТРОПОСОФИЯТА

Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа. Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа. Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност. Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.

Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума. В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество.  Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество. Нека той проникне тези приветствени думи, които произнасям от дъното на сърцето. От все сърце също пожелавам да изработим заедно и да формулираме това, което ще осветли най-различните области на науката и на живота, за да могат всички, които са дошли тук, да се завърнат при техните огнища с едно несъмнено задоволство в сърцето. Всички онези, които от години работят в Гьотеанума, ще се чувстват особено щастливи, ако след това ще могат да извикат в съзнанието си мисълта за това задоволство, което нашите посетители извличат от своето идване. Позволете ми още веднъж да ви поздравя в този смисъл и да ви благодаря, че сте дошли тук.

*   *   *

Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области. То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм". В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.

Тези предания са извлечени от миналото. Но понеже днешните души не са устроени както в миналото и не могат вече да развият в себе си същите познания, преданията пораждат недоразумения и без да бъдат разбрани, те са представени като подходящи да задоволят някои нужди на душата. Обаче дейността, която ние развиваме, няма нищо общо нито с този традиционен окултизъм, често пъти криво разбран, нито с някакъв друг вид окултизъм, който за наблюдаване и изследване на свръхсетивната област използва методи, които се обръщат към сетивата, към подражанието на научното изследване. По този начин се предизвиква цяло объркване с тези методи. Методите на науката са напълно приспособени за изследване на сетивната действителност, но поради същата тази причина те са неподходящи, негодни за разкриване пътищата, които въдят към свръхсетивното.

От друга страна днес твърде често се говори за дълбок мистичен живот, за мистични опитности. Но в повечето случаи при това съответните мистици не вършат друго нещо, освен да се потопят вътрешно в опитности аналогични на древните мистици, за да ги възпроизведат, да се потопят в един вид неясно себе чувстване, което не може да доведе до нищо друго, освен до несигурни познания.

Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено. Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата. За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие. Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност. Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.

Първата точка, която трябва да уточним в това проучване на свръхсетивното познание е тази, за развием в глъбините на човешката душа познавателните сили, които могат да изследват свръхсетивния свят, както сетивата изследват физическия свят. Следователно първата грижа на духовния изследовател е да насочи своя вътрешен поглед към вътрешното, духовно устройство на органите, които могат да се доберат до свръхсетивното. Именно в това той се различава от научния изследовател, който използва човешкия организъм такъв, какъвто е той, за да изследва света на природата и с точност да установи фактите, които може да открие.

Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение. Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око". Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.

Както математиките или естествените науки, духовното изследване се основава на точност. И аз ще прибавя: там, където научното изследване намира своите граници, там именно започва своята работа духовното изследване и то със същата точност, със същата строгост. Това строго изследване се прилага първо към самото човешко същество, което трябва да стане духовният изследовател и моделира по този начин в него органа, който трябва да проникне до свръхсетивните факти. Докато в това, което често пъти се нарича "мистика", вътрешен живот се поддържа в един вид полусянка, духовното изследване изисква, защото и най-малката стъпка в неговата област да бъде осветлена и контролирана, както трябва да бъде осветлен и контролиран и най-малкият аргумент в доказването на една математическа теорема.

Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят. Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане". Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане. Тази е неговата отличителна черта.

Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки. От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект. Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.

*  *  *

В миналото философията не е била една ограничена наука, а една вселена от познания, която можеше да запознае човека със съвкупността на действителностите на съществуването. Тя е била едно универсално познание и всички науки, които изработваме днес, са се родили фактически от нейната субстанция, тази субстанция тя е притежавала по време на гърците. От друга страна, начиная от модерните времена насам съществува една отделна специализирана философия, която се движи вътре в определен сбор от идеи. Само че установило се е едно странно положение, което иска, защото тази философия, от която са родени всички наши науки, да бъде сега принудена да оправдае своето съществувание спрямо тези науки.

Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се предлага на сетивата, на наблюдението, на опитите. Не може да има съмнение, че тази научна дейност е оправдана и че тя задоволява нуждите от познание. Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта. Днес се полагат много строги усилия, за да бъде допуснато съществуването на философските идеи, за да се ползват те с известно уважение.

Тези философски идеи са родили науките и тези науки се ползват в техните съответни области с пълно доверие. Философията от своя страна няма тази привилегия. Тя трябва да докаже, в какво тя е обоснована.

В древна Гърция не е ставало въпрос за подобно нещо. През тази епоха този, който се издигаше до степента на философ, чувстваше тази работа на мисълта като нещо също така естествено, както за нас днес е дишането. Напротив, модерният философ чувства своите идеи в отвлечеността, в студенината, в сухотата.  Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността. Към това състояние на нещата се прибавя и нещо друго. Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер.

Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване. Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува. Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично.

За да се разбере причината за това състояние на нещата, трябва да се върнем в миналото до произхода на философското мислене, не като следваме вярната нишка на събитията, но оживявайки в нашето сърце, в нашата душа, това което историята ни учи. Тогава ще открием, че философията е живеела по съвършено различен начин в човешкото сърце отколкото днес. Модерната научна мисъл признава стойност само на данните, които и са доставени от сетивното наблюдение или от материалните опити. След това умът установява връзки между данните, между тези придобивки които физическият човек дължи на сетивата, с които е снабдено неговото тяло.

Науката не иска да допусне познание, което не се основава на тези придобивки. Обаче тези придобивки не могат да отидат по-далече от самия физически човек. И не в този физически човек можем да открием това, което древните са назовали с името философия. Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.

Съвременната наука познава фактически само това последното. Тя не знае нищо за етерното, този тънък живот, от който гръцкият философ черпеше своята философия.

Чрез физическото тяло ние имаме съзнанието, че дишаме и виждаме. Например: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия. Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която Гърците дадоха името философия. Тези Гърци имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане. Когато поставяха в действие тяхното етерно тяло, също както ние поставяме в действие нашето физическо тяло при дишането или виждането, в тях се раждаше "философията".

Ние никога не се съмняваме в действителността на дишането, например защото имаме съзнание за нашето физическо тяло. По същия начин гъркът не се съмняваше, че философията тази мъдрост, за която беше запален, в която беше влюбен, се корени в една действителност, защото той още притежаваше съзнание за своето етерно тяло. Той имаше ясното съзнание за една дейност, за една мислителна дейност, която се разгръщаше в неговото етерно тяло. Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване. Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло. Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е  изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание. Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло. Но откакто хората са започнали да чувстват нуждата да считат човешкото същество като член, като част на Космоса, на Вселената.

Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.

В далечни, минали епохи хората наистина можеха, в тяхното вътрешно виждане, да познаят отново във Вселената, в Космоса това, което съставляваше също и живота на тяхната душа, без това да се приписва както днес поради неразбиране на някакъв антропоморфизъм. Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта,  която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание. Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология. Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта. Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта. Тя не включва в себе си, както правеше това космологията на древните, духовния живот, живота на душата, а само това, което може да бъде възприемано от сетивата, сетивния свят. Човекът може да намери в нея своето физическо същество, но не своя вътрешен живот, живота на своята душа.

А в минали времена космологията съдържаше също и всичко, което съставляваше живота на душата. Ако това не е така днес, причината е че познанието в съвременната епоха не може вече да разглежда този вътрешен живот както вършеха това хората от миналото. Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи. Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него. Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло. Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.

Те виждат, как тялото се минарилизира и се изражда физически и виждат също така, че мисълта, чувствата и волята също се атрофират в техните прояви. Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което живее в мисълта, в чувството и във волята. През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека. Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта. Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите. Това, което става видимо при раждането, е само проявление на този астрален човек. Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта.

Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм. Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса. Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.

Модерната космология е само едно построение, една скеля, която свързва помежду им данните на физическия, сетивен свят. Тя не може да съдържа в себе си вътрешния живот на човека, защото няма никакъв поглед за астралния свят. За да допуснем съществуването на една човешка субстанция, която да не е свърза на с физическото тяло и която има своето обиталище в една духовна вселена, трябва да се издигнем над мисълта, чувството и волята, за да стигнем до техния източник. Без познаването, без образа на астралния човек не е възможно да намерим отново образа на една духовна вселена, на една космическа душа. Когато отново ще добием това познание на астралния човек, ще имаме отново възможността за една космология,  която съдържа същевременно образа на Космоса и този на човешкото същество.

Това трябва да бъде второто направление на антропософията, нейната втора задача. В последната част на настоящата лекция ще видим, в какво се състои третата задача, третото направление.

*   *   *

Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност. Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ. Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.

В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят. Но той знаеше също, че между раждането и смъртта той преставаше да принадлежи на този божествен свят, за да обитава едно физическо тяло. Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в един психически и физически Космос. Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съедини отново с този божествен свят, на който е съставна част. Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съединение, което го свързваше с божествения свят.

В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието. На този първи стадий на човешкото развитие,  тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух. Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.

За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята. Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят. Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.

Вие не ще намерите нищо, което да бъде разтопено, унищожено чрез съня. Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези определения, тези характеристики. И този факт не може да бъде опроверган даже когато се твърди, че всяка сутрин паметта възстановява непреривността на Аза. Защото не става въпрос да се тълкуват фактите, а да бъдат те установени. С други думи и най-изтънчената съвременна наука, тази на философите е изгубила познанието за Аза, за истинският Човек-дух, а същевременно и пътя, който води до религиозната опитност.

По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях. Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието. Живото виждане на истинския Аз чрез точното ясновидство, който Аз не се прекъсва чрез съня, но който съществува в глъбините както през време на съня, така и през време на будността е днес изгубено и поради това познанието не може да се простре до истинската религиозна опитност то е заменено чрез вярата.

Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане. Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието. Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта,  която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията. Така ще бъде преустроена органически, в перспективата на антропософското изследване:

- една модерна философия чрез ясновидското и точно познание на етерно тяло

- една космология, която да включва в себе си човешкото същество, чрез ясното разбиране на астралната същност на човека;

- един възобновен религиозен живот чрез точното виждане на истинския човешки Аз, който съществува и през време на съня.

Именно от тази гледна точка в следващите сказки аз ще разгледам по-отблизо философията, космологията и религията.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder