ПЕТНАДЕСЕТА КАРТИНА

Същата стая като в предходната картина. В нея в очакване седи болногледачката на Щрадер. След вдигането на завесата, в стаята влиза Секретарят, по-късно – Бенедикт и Ариман.

СЕКРЕТАР

Ще се яви тук скоро Бенедикт,

за да получи вест от вас самата.

Бе отпътувал, но се върна вече.

Такъв велик човек бе доктор Щрадер!

В началото изобщо нямах вяра

в големия проект на Готгетрой,

ала присъствах често аз, когато

показваше ни Щрадер туй, което

за работата е необходимо,

и възражението ми отпадна.

Той одухотворен бе постоянно,

с най-силен усет за това, което

възможно е и води до целта,

която се стремеше най-разумно

от работата си да изведе.

Не бе повеждан от абстрактни мисли.

Държеше се като същински мист.

Като човек, поискал да погледне

прекрасен изглед от планински връх,

но чакащ, докато върха достигне,

без преди туй да си измисля образ.

БОЛНОГЛЕДАЧКА

Познахте във живота един мъж

с големи дарби и със силен дух.

През онзи кратък период от време,

когато можех аз да му оказвам

последните услуги на Земята,

душата му ме пълнеше с възхита.

Прекрасната душа, която беше

познала щастието само рядко,

освен през седемте години земни,

а иначе напълно бе самотна.

Предложиха му мисти мъдростта.

Но той нуждаеше се от любов –

любов бе жаждата му за дела, –

която си създава във живота

безбройни форми, за да се разкрие.

Каквото търсеше мистично той,

на благородния му плам бе нужно,

тъй както тялото изпитва нужда

от отдих чрез съня подир активност.

СЕКРЕТАР

И мъдростта на мистите тъй също

бе изворът на творчество за него.

Проникнато от нея бе при него

напълно всичко в най-прекрасен смисъл.

БОЛНОГЛЕДАЧКА

Понеже трябваше да люби той и

с душата си едно да стане с всичко,

което се съдържа във живота.

Последната му мисъл беше още

за работата, на която той

с любов се беше посветил изцяло...

И както хора се разделят с хора,

които любят, тъй се раздели

и Щрадер с работата, на която

напълно бе отдаден със любов.

СЕКРЕТАР

Действително живееше в духа,

а Теодора винаги пред него

заставаше като напълно жива –

тъй чувстват истински души на мисти.

БОЛНОГЛЕДАЧКА

Споделяше му самотата тя.

В смъртта стоеше още тя пред него...

Той чувстваше се призован от нея,

започнатото дело да завърши.

И само часове преди смъртта си

за Бенедикт написа тези думи,

които искам аз да му предам. – – – –

Така животът ни върху Земята

ще продължи, изпълнен със загадки,

но осветлен от слънчевите хора –

какъвто той е, – от които други

като планети могат да приемат

живот пробуждащата светлина.

(Бенедикт влиза в стаята, Секретарят излиза.)

БОЛНОГЛЕДАЧКА

Написа Щрадер още редове,

преди да го напуснат всички сили.

Предавам ги на вас сега.

БЕНЕДИКТ

Додето

той тези думи пишеше, къде

витаеше душата му последно?

БОЛНОГЛЕДАЧКА

Последният житейски план все още

живееше във неговата мисъл.

Съединена беше Теодора

в духа със него; чувстваща това,

душата му обвивката напусна.

БЕНЕДИКТ

Благодаря ти, вярно същество,

за службата към него на Земята.

(Болногледачката излиза. Бенедикт прочита последните думи на Щрадер.)

„Приятелю, когато се почувствах

почти премазан, тъй като разбирах,

че не единствено отвън възниква

за творческото дело съпротива,

че недостатъци и в мисълта ми

парализират моя труд, видях

отново образа, за който аз

накратко ви разказах неотдавна.

Но краят му тогава беше друг.

Не Ариман воюващ се яви.

Яви ми се посланик на духа,

чиято форма ясно аз почувствах

като погрешната си лична мисъл.

Тогава трябваше да си припомня

и думите, изречени от вас за

засилване на силите душевни.

И пратеникът бързо си отиде...“

Тук следват още думи, но не мога

да ги разчитам – хаос ги покрива,

мисловно було дейно той тъче.

(Явява се Ариман, Бенедикт го вижда.)

Кой си ти, оживяващ като сянка

в душевната ми сфера?

АРИМАН (на себе си)

Той ме вижда

добре, но в този миг ме познава.

Тъй ужасяващата болка още

не ми донася той, когато искам

до него аз да действам.

(на Бенедикт)

Мога аз

нататък да ти съобщя това,

което Щрадер иска да ти каже

за твоето добро и за доброто

на твоите духовни ученици.

БЕНЕДИКТ

Ще може постоянно да се свързва

мистичният ми кръг душевно с Щрадер,

когато също не изгражда вече

мостове битието ни сетивно.

Но щом духовен пратеник желае

при нас да дойде и ни се открива

от световете си, ще трябва първо

доверието ни да си спечели...

Това ще го направи той, когато

поиска пред духовния ни взор

напълно познаваем да застане.

АРИМАН

Тук към себепознанието само

стремите се; би трябвало тогава

отпърво като част от същността ви

да се окаже чужд духовен елемент,

желаещ да ви служи, щом е нужно

той само познаваемо до вас да бъде.

БЕНЕДИКТ

Но който и да си ти, на доброто

ще служиш само ако не желаеш

в самия себе си да се стремиш,

когато в мисленето се загубваш

и тъй в световния развой възкръсваш.

АРИМАН

Настъпи миг, когато от кръга му

най-бързо ще изчезна аз, защото

когато виждането му ще може

в истинността ми също да ме мисли,

възниква в мисълта му част от сила,

която бавно ме унищожава.

(Ариман изчезва.)

БЕНЕДИКТ

Едва сега познах аз Ариман,

оттук избягал, ала той издава

присъствието си мисловно в мен.

Стреми се мисълта ни да обърка,

защото търси в нея чрез една

от миналото наследена грешка

праизвора на тежките си мъки.

Не знае, че спасение ще има

единствено във бъдеще за него,

когато същността си преоткрие

във огледалото на мислене такова.

Показва се на хората такъв,

но не какъвто всъщност той се чувства.

Като разкрива себе си, но също

прикривайки се, се опита той

благоприятния момент при Щрадер

за целите си хитро да използва.

А също тъй желаеше чрез него

приятелите му да хване той.

Но в бъдеще не ще успява вече

от учениците ми да се скрива.

Те трябва да го мислят също будни,

когато виждането им владее,

и да познават множеството форми,

в които той желае да се скрие,

когато на душите се открива.

Ти, зряла слънчева душа на Щрадер,

която чрез духовните си сили

подкрепяна, накара да изчезне

измамващия пратеник, ще светиш

като звезда духовна на Мария

и Йохан. И във техния живот

със светлината си ти ще проникнеш.

Така чрез теб ще стават все по-силни

да вършат своето духовно дело

и ще се изявяват силно с мисъл,

като разкриващи душевна светлина,

когато Ариман, студен и мрачен,

над будния духовен взор поиска

да спусне хаоса на тъмнината.

(Завесата пада.)