ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Пейзажът от Втора и Трета картина. Управителят на кантората и Романий говорят, спирайки се от време на време в разходката си. По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан Томасий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, Мария; Щрадер, Душата на Теодора.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

Познавате познатите мистици

на Готгетрой, а аз във вас познавам

разумен мъж, запазващ постоянно

способността за сигурна преценка,

когато жизнени дела или

мистичното изкуство го изискват.

Затуй аз мнението ви ценя.

Но как аз думите ви да разбирам?

Че още пребивават във духа

другарите на Щрадер и не искат

все още ясновидските си сили

във творчество сетивно да приложат –

това изглежда правилно за вас.

Дали обаче и за Щрадер няма

да се окаже този път опасен?

Духовният му вид ми сочи как

природни демони го заслепяват,

щом търси пътя в жизнени дела

с горещ стремеж. А знае всеки мист,

че първо трябва да развие сили

за съпротива срещу враговете.

Ала изглежда, че за враговете

на Щрадер взорът още не е зрял.

РОМАНИЙ

Не са го изоставили все още

добрите същества, които водят

извън духа намиращи се хора.

От мисти се отдалечават тези

духовни същества, когато сключват

съюз със същества, които служат

на настроението им духовно.

В характера на Щрадер ясно чувствам

как демони природни му даряват

плода на най-добрите свои сили.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

И само чувствата ли ви подтикват

да предполагате така у Щрадер

добрите духове? Тъй малко вие

предлагате, но искате тъй много. – – – –

Така за в бъдеще ще трябва аз

да питам тези духове, когато

поискам да работя на туй място,

където дълго истински могъл съм

на смисления труд да се отдавам

и служа на духа, със който свързан

е бил бащата на Хиларий, който

от гроба си все още ми говори,

макар синът за него да е глух!

Какво духът на смелия би казал,

ако видял би тези духове,

които – тъй объркани – стреми се

синът му в неговия дом да вкара?

Добре познавам аз духа, държал се

във тялото деветдесет години.

На работата истинската тайна

разкри ми той, когато още

на делото отдаден, а синът

на мистите във храма се промъкна.

РОМАНИЙ

Приятелю, не ви ли е известно

как много оценявам този дух?

На него служеше и онзи старец,

за образец избран от вас със право.

От детството си да му служа аз

неспирно се стремях до този ден.

И на мистиците във храма също

промъкнах се и туй, което те

ми доверяваха, посаждах вярно

във моите душевни глъбини.

Но храмовото чувство моят ум

оставяше на портата, когато

в живота влизах, и ми бе известно,

че нося силата му най-добре

по този начин в земния живот.

Но в дейността си внасях и душата

от храма... И за нея е добре,

когато разумът не я смущава.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

Намирате ли вие, че на Щрадер

духовната нагласа е подобна

на вашата донякъде? До вас

аз винаги ще мога да се чувствам

свободен от духовни същества,

които ми донася Щрадер. Чувствам,

когато той объркано говори,

как духовете на стихии живо

при него чрез словата се изливат

и му откриват всякакви неща,

за сетивата ни неуловими.

И точно туй при него ме отблъсква.

РОМАНИЙ

Дълбоко ме засягат тези думи,

приятелю. Откакто се сближих

със Щрадер, мога да улавям мисли,

от него идващи и пълни с мощ.

Напираха в мен като лични мисли.

Един ден аз си казах: дали ти

не на самия себе си дължиш,

дали душата ти дължи на него

мощта, която те превърна в мъж?

Туй чувство бе последвано от второ:

дали живот предишен на Земята

не е причина, че съм станал годен

за дело и за служба на човека?

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

При него трябва туй и аз да чувствам.

Когато приближаваш го, усещаш

как мощно твоята душа привлича

духът, чрез него действащ. Щом можа

душата ви да му се поддаде,

как мога моята аз да предпазя,

щом свързвам се за работа със него?

РОМАНИЙ

От вас самия само ще зависи

как с него правилно да се държите.

Аз вярвам, силата на Щрадер няма

да ми вреди, след като съм разбрал

как той успял е сила да добие.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

Добил е той, сънуващият, сила

дори над вас, артиста във живота?

РОМАНИЙ

Човек посмее ли да си представи,

че в Щрадер дух сега се изживява,

издигнал се в един живот предишен

до сигурна душевна висота

и знаел туй, което други хора

не са предчувствали по него време,

тогава е възможно от духа му

да са се породили много мисли

и на човеците да са открили

във ежедневието тяхно път,

по който хората от моя тип

способностите си да са развили...

Каквото като мисли в младостта ми

от външната среда съм усвоил,

от този дух могло би да изхожда.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

И ви се струва също позволено

на Щрадер да приписвате сега

изпълнени с житейска стойност мисли?

РОМАНИЙ

Сънуващ ще съм аз, ако го сторя.

Съня не считам за житейска мъдрост.

С разкриващи се мъжделиво мисли

в живота никога не съм навлизал.

С отворени очи аз гледам Щрадер,

как той действително се проявява

във всичкото, което притежава,

такъв, какъвто е, и в онова,

което в него е дори безплодно.

И ясно ми е, че съм изградил

преценката за неговите дарби

тъй, както казах ви. Той сякаш още

преди столетия се е явявал

пред погледа ми – тъй в духа го чувствам.

А че сега съм буден – знам добре.

Аз ще застана редом с Готгетрой.

И туй, което трябва, ще се случи.

За плана му в живота размислете.

УПРАВИТЕЛ НА КАНТОРАТА

За мен е много важно да обмисля

това, което вие ми разкрихте.

(Управителят на кантората и Романий отиват по-нататък в местността. От другата страна идва Йохан, потънал в мисли, сяда върху една скала. Отначало Йохан е сам, после се явяват Двойникът му, Духът на младостта му, накрая Пазачът на прага.)

ЙОХАН (сам)

Учуден бях, когато ми откри

Капезий как животът ми душевен

във виждането му се е разкрил.

Така се помрачи каквото вече

във ярка светлина ми се показа

преди години... Аз отдавна знаех,

че продължава да се проявява

живеещото във души човешки

и във духовните гранични сфери.

Но как могъл съм аз да го забравя...

Когато Бенедикт откри ми пътя

към първо ясновидство, аз видях

духовно Щрадер и Капезий ясно

и образно, макар на друга възраст.

Видях аз как последствията мощни

на мисленето им се разпростират

във мировото битие. Но всичко

това така добре ми е известно

и само не го разпознах, когато

видях го чрез Капезий. Спеше в мен

животът знаещ. Как с Капезий бил съм

в отминали животи тясно свързан –

отдавна също беше ми известно...

Но в онзи миг аз не го разпознах.

Как знанието свое да запазя?

(Отдалеч се чува гласът на Двойника на Йохан.)

Магичното творене

на собствената същност.

ЙОХАН

Сънуването в будност

открива на душите

магичното творене

на собствената същност.

(Докато Йохан изговаря тези изречения, при него идва Двойникът му. Йохан не го познава, а вярва, че при него е Другата Филия.)

Пак тук си, пълен със загадки дух,

донесе ми ти истински съвет.

ДВОЙНИКЪТ

Пробуждането ти остава, Йохан,

илюзия, сам не освободиш ли

ти сянката, която получава

живот магичен чрез вината твоя.

ЙОХАН

За втори път ми казваш тези думи.

Ще ги последвам – покажи ми пътя.

ДВОЙНИКЪТ

Ти в сенчестото царство остави

за аза ти загубеното вече.

Ала сега ти дай му светлина

от твоята духовна светлина,

за да не трябва да живее в болка.

ЙОХАН

Наистина аз съществото-сянка

съм заглушил, но не и победил.

Така ще трябва да остане то

отново сянка-същество сред сенки,

додето с него не се свържа пак.

ДВОЙНИКЪТ

Така сега ми дай, каквото ти

дължиш на съществото: мощ любовна,

която тласка те безспир към него;

сърдечната надежда, породена

от него; свежия живот, скрит в него,

на минали животи плодовете,

които ти с живота му загуби –

ще му ги занеса аз вярно: дай ги.

ЙОХАН

Към него знаеш пътя? – Покажи го!

ДВОЙНИКЪТ

Във царството на сенките можах

до него да проникна аз, когато

в духовни сфери се издигна ти.

Откакто мощни страсти те привличат

и своите копнежи ти обърна

към съществото, постоянно гасне –

когато го потърся – мойта сила.

Но искаш ли съвета ми да следваш,

ще може в мен мощта да се възвърне.

ЙОХАН

Обет ти дадох да те следвам аз.

Отново искам да го обещая

на теб, о, пълен със загадки дух,

със цялата си сила на душата.

Но щом тъй можеш да откриеш пътя

към него, покажи ми го тогава

сега във този съдбоносен час.

ДВОЙНИКЪТ

Намирам го сега, ала не мога

към него да те поведа, а само

на взора ти душевен да покажа

бленуваното същество от теб.

(Явява се Духът на Йохановата младост.)

ДУХЪТ НА ЙОХАНОВАТА МЛАДОСТ

Аз искам постоянно да съм свързан

с духа, отворил взора ти душевен,

да можеш в бъдеще да ме откриеш,

така че по повеля на духа

на теб да се покажа, ала трябва

реално да познаеш този дух,

до който ме съзираш ти сега.

(Духът на Йохановата младост изчезва; едва сега Йохан познава своя Двойник.)

ЙОХАН

Не си духът, изпълнен със загадки,

а другият ми аз?

ДВОЙНИКЪТ

Сега ме следвай –

ти обеща. При моя господар

аз трябва да те отведа сега.

(Явява се Пазачът на прага и застава до Двойника.)

ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Щом тази сянка на духа ти, Йохан,

желаеш да изтръгнеш от душевни

магични светове, убий копнежи,

примамващи те в себе си сега.

Следата, по която търсиш ти,

изплъзва се, с копнежи щом я следваш.

До моя праг довежда те, но аз

душевното ти виждане смрачавам,

по волята на висши сили, щом

в духовния ти взор сега живее

копнеж, тук който трябва да ме срещне,

преди да може да проникне той

на истината в светлината чиста.

(Явява се Ариман.)

Теб в погледа ти здраво те задържам,

додето приближаваш ме с копнежи.

И мен като измамен образ само

съзираш, щом копнежната заблуда

със ясновиждането ти се свързва

и мир в духа като душевно тяло

не може да обгърне същността ти.

Укрепвай пълните със мощ слова,

които знаеш, за да победи

заблудите духовната им сила.

Без твоите копнежи ме познай

и тъй ще съумееш ти да видиш

на същността ми истинския образ.

Не ще ти преча вече да насочваш

свободно поглед към духовни сфери.

ЙОХАН

И ти ли също се разкриваш само

на моята заблуда? Също ти,

когото трябва първо аз да видя

в страната на духа, преди да мога

да видя други същества? Как мога

аз истината да позная, щом

в напредването си откривам само

едничка истина, че непрестанно

заблудата ми става по-голяма.

АРИМАН

Не се оставяй да те заблуди

напълно. Все пак вярно пази прага,

макар и да си служи с други дрехи,

които първо ти във твоя дух

от стари късове на страх си скърпил.

Ала не трябва ти като творец

в лош драматичен стил да го оформяш.

По-късно по-добре ще го направиш.

Ала карикатурата все още

е в служба на душата; много малко

усилие е нужно, за да видиш

какво все още представлява тя.

Би трябвало да забележиш как

Пазачът ти говори: елегичен

е тонът му, изпълнен с много патос...

Но ако ти не позволиш това,

ще ти покаже от кого взаимства

той днес все още много.

ЙОХАН

Но нима

каквото казва, би могло да мами?

ДВОЙНИКЪТ

Ти за това не питай Ариман,

противоречията той обича.

ЙОХАН

Кого тогава трябва да попитам?

ДВОЙНИКЪТ

Самия себе си попитай. Искам

да те въоръжа с мощта си здраво,

за да намериш в себе си туй място,

което можеш ти да съзерцаваш

и към което страст не те изгаря.

Сега събирай сили.

ЙОХАН

Магичното творене

на собствената същност.

Кажи ми ти, магическо творене

на собствената същност, към какво

горещата ми страст не ме повлича?

(Пазачът на прага изчезва; на неговото място се явяват Бенедикт и Мария. Ариман изчезва.)

МАРИЯ

И мен като измамен образ виждаш,

защото ясновиждането твое

с измамващата твоя страст се свързва.

БЕНЕДИКТ

Духовен мир като душевно тяло

все още не обгръща същността ти.

(Двойникът, Бенедикт и Мария изчезват.)

ЙОХАН (сам)

Мария, Бенедикт – как могат те

като Пазача да ми се явяват?

Аз толкова години с вас съм вече...

но вас да търся повелява строго

магичното творене

на собствената същност.

(От дясната страна на местността идват Щрадер и Бенедикт.)

ЩРАДЕР

В духовното общение със вас

до бездната на същността ми вие

посочихте ми знаците премъдри

на ясновиждането ми душевно,

неразбираеми за мен все още,

но действащи във моята душа и

решаващи житейските загадки,

които спъват моите стремежи.

Аз в себе си усещам мощ, която

на ученика дейността ви нужна

даряваше по пътя му духовен.

Тъй всичките си сили аз ще вложа

във делото, което Готгетрой

на хората да посвети желае.

Наистина Капезий ще ни липсва...

На другите усърдието няма

да замени, каквото може той.

Но туй, което трябва, ще се случи.

БЕНЕДИКТ

Това, което трябва, ще се случи.

Сега такива думи отговарят

напълно на нивото ви на зрялост.

Но отзвук не намират те в душите

на другите приятели в духа.

Не е въоръжен Томасий още

да внася във сетивния живот

духовната си мощ, така че също

и той от делото ще се оттегли.

Сега ще търсим ние нещо друго.

ЩРАДЕР

Със нас ли ще сте вие и Мария?

БЕНЕДИКТ

Със себе си Мария трябва Йохан

да вземе, щом от областта духовна

във царството сетивно трябва тя

на истината пътя да намери.

Тъй иска сериозният Пазач,

на двата свята границата пазещ.

Не може тя на вашата страна

все още да застане. Но за вас

безспорно указание ще бъде,

че да откриете в сетивността

път верен днес не можете все още.

ЩРАДЕР

Така оставам с целите си сам!

О, ти ли ме потърси, самота,

когато някога стоях до Феликс?

БЕНЕДИКТ

Каквото се показва днес в кръга ни,

в съдбата ви ме учи да чета

във светлината на духа слова,

убягвали ми винаги по-рано.

Видях ви свързан аз със същества,

които зло би трябвало да вършат,

намесят ли се още отсега

в делата на човека. Но в душите

като зародиши живеят те,

за да узреят нявга за Земята.

В душата ви зародиши видях.

Че не ги разпознавате, добре е.

Чрез вас сами те ще се разпознаят.

Сега затворен им е още пътят,

отвеждащ във веществената област.

ЩРАДЕР

Каквото и да искат да ми кажат

словата ви, сега ми те посочват,

че самота зове ме. Меча трябва

наистина тя да ми изкове.

При бездната ми каза го Мария.

(Бенедикт и Мария се оттеглят малко назад; Щрадер остава сам, явява се Душата на Теодора.)

ДУШАТА НА ТЕОДОРА

В светлинни светове и Теодора

ще сътворява топлина, така че

духовният ти меч да може мощно

душевни врагове да поразява.

(Тя изчезва, Щрадер си отива. Бенедикт и Мария излизат сами на преден план.)

МАРИЯ

Да казвате, учителю премъдри,

не бях ви чувала до този миг

съдбовните слова по този начин

на своите духовни ученици,

достигнали до степента на Щрадер.

Нима тъй бързо той ще се развие,

та силата им да е благотворна?

БЕНЕДИКТ

Указа го съдбата; тъй се случи.

МАРИЯ

А ако силата не се окаже

тъй благотворна, няма ли да стане

въздействието им за вас зловредно?

БЕНЕДИКТ

Зловредно няма да е то, но аз

не знам как в него ще се прояви.

Прониква взорът ми духовен в царства,

където в моята душа сияе

такъв съвет; когато се опитам

на следствията образа да видя,

видението ми изчезва бързо.

МАРИЯ

Видението ви изчезва бързо?

Кой сигурния ясновиждащ поглед

при вас, Учителю, сега смрачава?

БЕНЕДИКТ

В световни далнини побягва Йохан

със него. Трябва да го проследим...

Да вика чувам го сега.

МАРИЯ

Той вика...

Зовът му от духовните простори

звучи и в тези тонове струи

далечен страх.

БЕНЕДИКТ

Звучи по този начин

от вечно пусти ледени полета

зовът на нашия приятел мист

в световни далнини.

МАРИЯ

Във същността ми

гори ме мразът на леда сега;

поглъщащ мисълта ми пламък той

в душевните ми глъбини разгаря.

БЕНЕДИКТ

Гори в душата ти дълбоко огън,

запален в мировия мраз от Йохан.

МАРИЯ

Побягват пламъците... те се пръскат

със мисленето ми... А там, далеч,

далеч на мировия бряг душевен,

се води дива битка – мисълта ми

воюва – там, на нищото в потока –

със ледена духовна светлина...

Отстъпва мисленето ми сега.

Студена светлина... Избликва мощно

гореща тъмнина от мисълта ми... – – – –

Какво от мрачната горещина

сега изплува?... В пламъци червени

щурмува моят аз – към светлината –

щурмува той в студена светлина – – – –

на мировите ледени полета...

(Завеса.)