ВТОРА КАРТИНА

Стая за медитация във виолетов основен цвят. Сериозна, но не мрачна атмосфера. Бенедикт, Мария, след това духовни образи, представляващи душевните сили.

МАРИЯ

Подтикват ме душевни тежки битки

да се обърна за съвет към вас.

Предчувствие в сърцето се надига мрачно

и неспособна съм да противостоя

на мислите, връхлитащи ме непрестанно.

Дълбоко във душата ме улучват.

Повелята им искат да последвам,

но тя прилича ми на светотатство.

Измамни сили искат да ме заблудят...

За помощ моля... За да ги прогоня.

БЕНЕДИКТ

Не бива никога да ви отказвам

каквото искате от мен.

МАРИЯ

Как свързани са, зная,

житейските пътеки

на Йохан с моята душа.

Съдбовен тежък миг обедини ни

и волята божествена благослови

съюза ни във висшите духовни сфери.

За мен туй всичко ясно е тъй, както

на истината образът е ясен само.

Но ужас ме обзема,

когато трябва да изкажа

такива думи светотатствени,

и все пак чувам глас в душата

напълно ясно да ми казва

и непрестанно да повтаря,

макар да мисля, че съм го надмогнала:

„Ти трябва с Йохан да се разделиш,

при себе си не го задържай,

ако не искаш да му навредиш.

Той трябва вече сам да тръгне

по пътя тежък към целта си.“

Заблудата, аз знам, ще се разсее,

дори да кажете едничка дума.

БЕНЕДИКТ

Мария, благородна болка те заставя

да смяташ истината за измама.

МАРИЯ

Нима е истина...

Не!...

Между това, което чувам и което казвате,

измама се промъква.

Отново го кажете.

БЕНЕДИКТ

Добре си ме разбрала.

Да, твоята любов е благородна

и силно свързан беше Йохан с теб.

Но любовта не трябва да забравя,

че е сестра на мъдростта.

С теб Йохан беше дълго свързан

за негово добро.

Ала душевният му път изисква

свободно целите си той да търси.

Съдбата не очаква външно да се разделите,

но строго повелява

в духа свободно той да се развива.

МАРИЯ

Нима все още аз се лъжа!

Но позволете ми да кажа още нещо.

И трябва да ме разберете.

Не бива заблуждение да изкривява

словата ми, отправени към вас.

Съмненията лесно ще се пръснат,

ако душата ми е свързана със Йохан

единствено в житейския ни земен път.

Но връзката ни беше осветена

от сила, свързваща завинаги една душа със друга.

Духовни сили ни благословиха с думи,

които всякакво съмнение прогонват:

„Той истината извоюва

във царствата на вечността,

защото във света сетивен

дълбоко беше свързан с теб.“

Как да разбирам тези думи, щом сега

противното за истина ми се представя?

БЕНЕДИКТ

Да разбереш ти трябва колко може

да липсва зрялост на човек, успял

до откровения да стигне вече.

Пътеките на висша мъдрост се оплитат

и вярната посока ще открият само

минаващите търпеливо лабиринта.

Ти само част можа да видиш от реалността

във царството на светлината висша,

когато пред душевния ти взор

картина на света духовен появи се.

Все още този образ не е пълната реалност.

Душата ти и тази на Томасий

са свързани с такива земни връзки,

които позволяват всекиму от вас

към царството духовно да открие път

посредством силите, които

един на друг дължите.

Но досега все още нищо не показва

дали изискванията изпълнили сте вие.

В картината ще видите какво

във бъдеще ви предстои,

щом изпитанието издържите.

Че плодовете на стремежа си видяхте,

не значи, че достигнали сте вече

на вашите усилия целта.

Една картина сте видели...

Но само волята ви може

да я преобрази в реалност.

МАРИЯ

Най-тежка мъка причиняват

след щастието дълго тези думи,

ала със сигурност научих:

на мъдростта пред светлината

да се прекланям аз, когато

чрез вътрешната сила блика.

Но ясно вече се явява нещо,

до днес живяло в мрак в сърцето.

Все пак, когато в най-голяма радост

илюзията като истина ума обзема,

е трудно да се пръсне мракът във душата.

Нуждая се от повече, отколкото ми казахте,

та смисъла в словата ви да схвана.

Отведохте ми същността

в душевни глъбини,

където светлина ми бе дарена, за да видя

различните животи на Земята,

които някога съм преживяла.

Успях да преживея как са се открили

душата ми и тази на Томасий.

Че в тези древни времена

душата на Томасий аз поведох

към истинското слово на духа,

приемах го като растящ зародиш,

приятелството ни даряващ

със плод, узрял за вечността.

БЕНЕДИКТ

Намерена бе за достойна

по земните пътеки да поемеш,

от древни времена за теб определени.

Но не забравяй да изследваш,

отправиш ли духовен взор назад,

дали не е останала все още

за тебе скрита някоя от тях.

МАРИЯ (след пауза на дълбоко вглъбяване)

Как мога да съм толкоз заслепена!

Блаженството, което аз почувствах,

когато част от миналото си видях,

накара ме суетно да забравя,

че много липсва ми все още.

Едва сега аз мога да усетя,

че трябва да проникна в мрака,

ако желая да открия пътя

от настоящето към миналите дни,

когато се е устремила

душата на приятеля към мен.

Учителю, заричам се пред вас

да укротя високомерието си в душата...

Сега разбирам как

на знанието суетата

душата може да измами

и вместо мощ да придобива

свободно от духовни царства,

желае само да ги ползва

за богохулна собствена наслада.

Аз знам, че в този миг

сърдечният предупреждаващ глас,

чрез вашите слова дарен със сила,

ме кара да усещам, че все още

далеч съм от постигането на целта си.

Прибързано не ще тълкувам вече

познанието, дадено ми от духа.

И ще го считам аз за сила,

оформяща душата моя,

а не за убеждение, което

усилия спестява да позная

на работата ми целта в живота.

Ако аз бях обърнала внимание по-рано

на думите, изискващи смирение от мен,

тогава истината нямаше да бъде скрита:

душата на приятеля ми, тъй богато надарена,

могла би в свобода да се разгръща,

потърси ли той пътища, които

от мен не са предначертани.

Понеже аз сега разбрах това,

ще мога да спечеля силата да сторя

каквото любовта, дългът от мен изискват.

Усещам по-дълбоко в този миг,

отколкото съм чувствала преди,

че пред сурово изпитание стоя.

Когато хората откъсват от сърцето

каквото от любимите живее в тях,

променят връзките си с други хора.

Страстта и поривите сила им даряват.

Но аз ще трябва да оттегля по свободна воля

душевното въздействие от моята душа,

което във делата на любимия съзирах.

Ала непроменена трябва да остане любовта ми.

БЕНЕДИКТ

По пътя в правилния смисъл ще вървиш,

ако желаеш ти да опознаеш

какво най-ценно беше в любовта ти.

Познаеш ли мощта, която

душата твоя несъзнателно насочва,

ще придобиеш силата да сториш

каквото твоят дълг ти повелява.

МАРИЯ

Говорейки така,

ми давате подкрепата,

на моята душа тъй нужна.

В най-вътрешната ми душевна същност

поставям трудния въпрос:

Какво тъй силно в любовта ме тласка?

Аз виждам как

живеещото в моята душа

в душата на приятеля ми действа,

а също в творческите му дела.

Тъй търся удовлетворение, което

от себе си изпитвам,

и в заблуждение, че съм безкористна, живея.

Ала за мен остава скрито,

че само себе си в приятеля си отразявам.

На егоизма драконът бе този,

с измама скривал досега от мен

на моите подбуди естеството.

Стотици форми взема егоизмът –

сега аз трябва да позная.

А вярва ли човек, че го е победил,

възкръсва само с по-голяма сила

от своите руини.

Усилваща се мощ добива

заблудата за истината да представя.

(Мария потъва в дълбок размисъл. Бенедикт излиза. Явяват се трите образа на душевните сили.)

МАРИЯ

Сестрици мои,

откривам ви сега

в дълбоката си същност,

душата си когато разширявам

и се насочвам в мирови простори.

За ясновиждане мощта

освободете в мен от етерните висини,

водете я по земните пътеки,

така че в битието времево

да се открия и да мога

посока да си дам

от стари форми на живот

към нови области на воля. – – – –

ФИЛИЯ

Желая аз да се изпълня

със светлина, нагоре устремена

от глъбините на сърцето.

Желая аз да вдишам

на волята живителната мощ

от подтиците на духа.

Че ти, любима сестро,

да можеш да почувстваш светлината

във стари сфери на живота. – – – –

АСТРИД

Желая аз да преплета

усещане за индивидуалност

със волята на предана любов.

Желая да освободя

на волята покълващите сили

от тежките окови на желанията

и да превърна в тебе

копнежа, който те парализира,

във откривателско духовно чувство.

Че ти, любима сестро,

по земни пътища далечни

самата себе си да можеш да откриеш. – – – –

ЛУНА

Желая аз да призова

самоотвержени сърдечни сили,

желая да усиля

устойчиво спокойствие душевно.

Те трябва да се свържат

и да издигнат от душевни глъбини

засилващо се просветление.

Необходимо е да се проникнат

и земните простори да принудят

да се заслушат в шепота духовен.

Че ти, любима сестро,

в далечни времена да можеш

следите на живота да намериш. – – – –

МАРИЯ (след кратка пауза)

Да можеше да се изтръгна

от мамещото себелюбие

и да ви се отдам изцяло,

та моята душа да отразите

от мировите далнини –

аз бих могла да се освободя

от колелото на живота

и себе си във други форми

на битието да открия.

(По-дълга пауза, после продължава.)

Във вас, сестри, съзирам

духовни същества, които

душите от всемира оживяват.

На вечността зародишните сили

довеждате до зрялост във човека.

През портите на моята душа аз често

успявах в царството ви пътя да намеря

и да съзра с душевен взор

праобрази на битието земно.

Нуждая се сега от помощта ви,

защото дълг за мен е да открия

пътеката от земния ми настоящ живот

до минали отдавна времена.

Във времевия ѝ живот освободете

душата ми от нейната себичност.

Разкрийте ми кръга на моя дълг,

създаден в минали животи. – – – –

ДУХОВЕН ГЛАС, ДУХОВНАТА СЪВЕСТ

В следи на миналото търси мисълта ѝ.

Останалото ѝ като вина,

каквото като задължение е тя поела,

да се издигне нека от душевните основи,

от чиито дълбини

хората сънуващи

водят си живота;

от чиито дълбини

хората грешащи

себе си загубват.

(Завесата пада, докато всички са още на сцената.)