БЕЛЕЖКИ

Основа на текста: лекциите са били стенографирани и преведени от професионалната стенографка госпожа Елена Финкх (1883-1960). В третото издание през 1978 г. е бил използван допълнителен обновен превод на първоначалната стенограма. Допуснатите в по-ранните издания неточности в текста са отстранени. Заглавието на тома е взето от ранното издание на Мария Щайнер.

Отделни издания: Дорнах, 8, 13, 20, 24, 27, 31 октомври 1923 г.: «Човекът и светът - Действието на духа в природата», Дорнах, 1950. Дорнах, 26, 28 ноември, 1, 5, 10, 12, 15, 22 декември 1923 г.; лекции 2-9 в издание «Девет лекции за пчеларството» (две частни издания); Дорнах, «Девет лекции за същността на пчелите», Дорнах, 1929, 1937 г.; «За пчелите», Дорнах, 1951, лекция 1 от този по-ранен ред лекции, Дорнах, 3 февруари 1923 г., се намира сега под библ. №348, том 2, Лекции за работещите на строежа на Гьотеанума, Събр. съч., Дорнах, 1978 г.

Трудовете на Рудолф Щайнер, съдържащи се в Събрани съчинения (Събр. съч.), са посочени в съответствие с библиографските номера.

1. «Вече имах възможност с примера за строителните работи при бобрите и с други подобни примери да ви покажа доколко всички тези неща в природата са проникнати с дух» - вж. лекцията от 10 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч. 348.

2. «...пеперудата, наричана махаон» - махаон (Papilio machaon L.), великолепно оцветена дневна пеперуда, основната окраска е жълта със синьо-черни рисунки по крилата. Тази гъсеница живее на различни сенникоцветни растения.

3. Чезаре Ломброзо - (1836-1909), италиански антрополог, професор по съдебна медицина в Торино, създател на учението за вродената престъпност; неговото съчинение «Гений и безумие» се появило в 1864 г.

4. «...последния понеделник» - вж. лекцията от 8 октомври 1923 г.

5. «...последната сряда», - вж. лекцията от 10 октомври 1923 г.

6. «Защото вие знаете, че и цветовете се появяват на светло» - вж. лекцията от 21 февруари 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», Събр. съч. 349.

7. «...Веднъж изнасях в Париж лекция» - през май 1906 г.; тази лекция е поместена в Събр. съч. 94, «Космогония».

8. Ликург - спартански законодател, живял през 9 в. пр. Р. Х. Подробно за него и за живота в Спарта вж.: «Биографии», Плутарх, гл. «Ликург».

9. «Вече съм говорил тук за тези неща» - вж. лекцията от 21 февруари 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», Събр. съч. 349.

10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г. като подразделение

«Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924-1925 г. - частно предприятие на д-р Ото Палмер.

11. «...вещества в нищожни концентрации» - вж. работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.

12. Осма лекция - тази лекция е била изнесена като допълнение към реферата на пчеларя Мюлер.

13. «.. .пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» - следва да се отбележи, че в това издание има противоречие - по отношение на установяването на връзки и приложените цифри - в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г. Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г. Рудолф Щайнер, както е известно, е отговарял на въпросите на работниците без всякаква подготовка.

14. Август Хенри Форел - (1848-1931), швейцарски психиатър и естествоизпитател. Написал е монографията «Психически способности при мравките», 1901 г. и «Възприятието при насекомите», 1910 г.

15. венерина мухоловка - Dionaea muscipula, сем. росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците в топлата зона на Северна Америка.

16. «казвал съм ви» - вж. лекцията от 14 април 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», Събр. съч. 349.

17. Густав фон Бунге - (1844-1920), немски физиолог от руски произход, от 1885 г. професор в Базел. Основни трудове: «Учебник по физиологическа и патологическа химия», 1887; «Учебник по физиология на човека», 1901, в два тома.

18. Хайнрих Хайне - (1797-1856). Изречението «бедността произхожда от нищетата» при него досега не е намерено. Подобен израз се среща при Фриц Рейтерс в произведението «Ut mine stromtid», гл. 38. «Искам да ви кажа, гражданино, тъй като отдавна вече живея в този град и наблюдавам хората: голямата бедност в града възниква от голямата нищета!» (реплика на инспектор Бресих).

19. «.. .така наречения смятащ кон на господин фон Остен» - вж. за това съчиненията на Оскар Пфунгст «Конят на господин фон Остен, (Умният Ханс). Приложение към експерименталната психология на човека и животното», Лайпциг, 1907.

20. Ф. Т. Балденбергер, известен пчелар, «Бюлетин на алпийското пчеларство».

21. «...средство срещу шап при телетата» - за това средство вж.: Йозеф Вер: «Животновъдство и зоотехника в рамките на биодинамичното селско стопанство», Щутгарт, 1953.

22. «Пчела обикновена, домашна» - като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г. стр. 474.

23. «.. .тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» - вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838-1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия. Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. - собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. - «Общ виенски вестник», 1867 г. - издание «Практичен земеделец», 1878 г. - «Иконом», бил е също издател на книгите «Джобен календар на земеделеца» (от 1879 г.), «Селскостопански архив» и «Справочник на земеделеца» - в 1882 г.

24. «.. .има оси» - осиорехотворки (Cynipidae).

25. «Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга» - това са израстъци, които произвеждат розовите оси-орехотворки, Rhodites rosae, така наречените розови кралици или сънни ябълки.

26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».

27. «...и събират определен вид трева» - така наречената хвойнова трева, Aristida. Внимателно събират описаните тук мравешки семена Aristida stricta и Aristida oligantha, които затова и се наричат «Мравешки ориз».

28. «мравки-стопани» - за тях съобщава Брем, цитирайки Дарвин: «Друг вид, Atta malefaciens, Дарвин нарича мравки-стопани и съобщава следното: «Видът, който наричам «стопани», са големи мравки. Те живеят в своеобразни градове и подобно на прилежни и внимателни земеделци, във всяко време на годината провеждат своевременни съответстващи мероприятия. Избирайки мястото си на пребиваване, те пробиват в обикновено сухата почва една дупка, около която издигат почва от три до шест дюйма, а наоколо построяват нисък пръстенообразен вал. Но ако са се разположили в плоска местност, която може да се наводнява, тогава те издигат своето хълмче до петнадесет, двадесет дюйма или повече, и правят близо до върха вход. Докато строят съоръжението си, почвата съвсем изсъхва. И в двата случая мравките очистват почвата около хълмчето от всякакви пречки, изравняват повърхността и на разстояние от три до четири фута пред вратите на града, като придават на мястото вид на отличен паваж, какъвто всъщност се и получава. Вътре в този двор те не търпят нищо друго освен определен вид трева, донасящ зърно. Посаждайки това зърно в кръг, на разстояние от два до три фута от средата на хълмчето, те се грижат за нея усърдно и строго, като изгризват всички различни треви, които растат редом и на разстояние от един до два фута извън кръга на нивата; култивираната трева пищно се разраства и дава богата реколта от малки бели кремъкоподобни семена, които под микроскоп изглеждат много подобни на обикновен ориз. Когато реколтата узрее, те грижливо я събират заедно с плявата, отнасят я в зърнохранилището, където плявата се отделя и се изхвърля навън. Плявата се изхвърля извън границите на двора».

29. Чарлз Дарвин - (1809-1882).

30. «... Веднъж вече ви разказах за това» - вж. лекцията от 5 януари 1923 г. в курса «За здравето и болестта», Събр. съч.348.

31. «...ученикът на професор Бунге» - вж. статията, посочена на стр. 179 и изказването на Рудолф Щайнер за това.

Брем описва следната сцена: «С дързостта и необуздаността на осите може да се запознае всеки; даже ако не го атакува целият рой, той може да бъде безжалостно изпохапан, ако, без самият той да знае и да не желае да навреди, се окаже по своя път близо до тяхното гнездо. Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».

32. Алфред Едмунд Брем - немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829-1884).

33. Жан-Анри Фабр - френски ентомолог (1823-1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията. За инстинктите на насекомите», 10 тома, 18791907 г

34. «...вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» - вж. Брем, том 3, стр. 484 и 485.

«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство. Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора й подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа. Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини. Първата килийка се затваря и по този начин се образува под за втората, горестоящата. В нея се складира същата порция храна и отново се отлага яйце. По такъв начин, без да прекъсва, тя строи по-нататък, докато цялото пространство не се окаже запълнено от колония клетки. След няколко дни се излюпва млада личинка, тя лежи свита и в течение на три седмици расте, запълвайки кухината на килийката. След това тя се завива в пашкул. Тъй като тя е най-отдолу и най-старша, се развива преди всички, след това следва втората, а най-горната е последна. Ще чака ли първата, докато последната сестра не съзрее и не прокара път от затвора? Не, тя се гъне и движи напред, в съответствие с извивките на пространството. Тя достига края на извивката, който е запълнен с тресчици и прегризва финия слой, отделящ я от топлия въздух. Тази, която се излюпва втора, следва първата, докато цялата тази компания към края на юли или началото на август не излети навън и гнездото не опустее».

35. «...по време на Рождественските игри» - при Рождественските игри в Оберуфер, вж. «Рождественски игри при древните народи. Играта в Оберуфер. При участието на Карл Юлиус Шредер, сценична обработка на Рудолф Щайнер», Дорнах, 1976, Рудолф Щайнер, «Изказване, посветено на Рождественските игри при древните народи», Събр. съч. 274