СКАЗКА ДЕВЕТА

Материята на една тема като нашата е неизчерпаема; ние постоянно можем да разширяваме и задълбочаваме нейното изучаване. Но тъй като трябва да си поставим една граница, налага се да се задоволим да дадем някои указания върху метода, който трябва да следваме. Аз ще се постарая да допълня направленията, които бяха дадени, по такъв начин, че да може да се направи един извод, едно заключение. Изхождайки още веднъж от данните на Духовната наука, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на душата, и Аз. Физическото тяло отговаря на това, което има най-малко значение в организма: органите с определени, точни очертания. Много по-голямо е значението на това, което е подчинено на етерните сили, т.е. на течностите на организма, обхванати непрестанно в едно течение на постоянно нови комбинации и примесвания.

Организмът е съставен още отчасти от газове, като например кислородът: в тези газове действува астралната природа. Най-после, във всичко, което е топлина, се изразява Азът. Естествено ние не трябва да систематизираме, да вземаме нещата отвлечено. Всички органически течности са проникнати от етерния тласък, но те увличат в тяхното движение и твърдите части; целият организъм е слят във взаимна игра на силите, които го одушевяват. Човекът има за този организъм едно съзнание, което се е менило през епохите; това беше именно обект на изучаване в нашите сказки.

Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло. Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е получила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.

Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло. Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят. В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.

Физиката и химията станаха външни науки; психологията и пневматологията се ограничиха в човека, но те не са вече нищо освен една съвкупност от чисто субективни възприятия, усещания, идеи, без никаква действителност.

Това, което човекът възприема благодарение на своето астрално тяло, е сега обект на психологията. Когато в миналото чувствуваше, че живее в пълно съединение с вселената, той изпитваше в себе си духа и това именно съставляваше пневматологията; днес тази пневматология е сведена само до една проста идея или до едно неясно чувство за Аза.

Днес ние имаме от една страна външната наука за природата, от друга страна вътрешната наука за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност. Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.

Ние живеем днес в епохата, когато се развива Съзнателната душа. Следователно необходимо е да познаваме това, което трябва да позволи съзнателно продължение на физиката и химията от една страна, на психологията и пневматологията от друга страна.

Съвременната физика е станала до голяма част една отвлеченост, един механизъм. И съвременните научни методи се стремят все повече да отъждествяват физиката с чистата механика на пространството.

В предидущата сказка видяхме, че в миналото човекът е чувствувал в цялото си същество едно движение, каквото е това на падането на телата, и е оценявал това движение в зависимост от личното чувство.

Вместо това ние имаме днес измерването на изминатото пространство от падащото тяло през първата секунда на падането. Същото е станало с всички схващания за природата: днес ние вярваме само във външния изглед на нещата, които виждаме.

Но какво виждаме ние в действителност във външния свят? Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас. За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него. Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.

Ще трябва следователно от изучаването на движението, на промените на положението в пространството, науката да премине към изучаването на скоростта, към качеството скорост на тялото.

Чрез това науката ще се върне отново в областта на действителността. Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността. Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение. Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.

Когато наблюдавам един човек, който се придвижва, аз не зная още нищо за него. Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да напредва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка. Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите представи нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания предмет. Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.

Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката. Химията е още твърде малко напреднала за това. За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки. Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично. До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука. Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.

Естествените науки не ще почиват върху една здрава основа, освен когато ясно ще сме разбрали, че този начин на мислене може да се приложи само към това, което е мъртво в природата.

Същото важи и за химията. Не разполагам с време, за да направя едно по-дълго изложение. Запазвайки само движението на една тяло, абстрахирайки се от скоростта, ние разглеждаме само неживото, крайното състояние на едно тяло, следователно смъртта. Защото краят е винаги смъртта. Следователно, да се изучава един мъртъв труп.

Природата не е била винаги един мъртъв труп в очите на човека. Би било безумие да вярваме, когато имаме пред очите си един мъртъв труп, че той е бил винаги в състоянието, в което го виждаме. Чрез самия факт, че признавам в него един мъртъв труп, аз допускам, че някога той е бил един жив организъм. Природата, за съвременната наука, която я е обхванала в схващанията и идеите на днешната физика, не е вече освен един мъртъв труп.

Мъртвият труп е крайното състояние на всичко, което съществува. Как да намерим възможност да се върнем отново към началното състояние, към раждането?

Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите. Трябва да се върнем отново към човека. Трябва да го разгледаме отвън, да изучим неговото физическо тяло и да си дадем сметка, че именно в това тяло и особено в неговите вътрешни елементи, ние ще намерим началното състояние на всичко, което е жива действителност в природата. В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата. Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността.

Но не трябва да забравяме, че това познание на човешкото същество не може да се получи чрез съвременните физически методи. Наистина тези методи не виждат в човека освен това, което е мъртво, неживо: чрез тях ние никога не ще видим друго освен мъртвия труп.

Това, което трябва да изучаваме у човека, е животът а не да търсим да внесем в него физиката и химията. Трябва да ги изучаваме чрез методите на Духовната наука. Духовната наука е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, според необходимостите на бъдещето.

Съвременната наука е стигнала до там, да не разглежда друго освен мъртвия труп. На антропософската Духовна наука се пада задачата да намери отново познанието на живото същество, на първичното същество, каквото действително е съществувало в началото на земното развитие. В миналото природата е била нещо съвършено различно от това, което тя е днес. Днес ние ходим по мъртвия труп на това, което в миналото е било живот. Обаче това начално състояние се е запазило в нисшата природа на човешкото същество. Имен но там можем да намерим отново това, което човекът е бил в миналото, там ние можем да отидем назад даже до старата сатурнова вселена.

Както виждате, историческото изучаване на човешкия дух може да ни доведе по този начин отвъд настоящето състояние, до едно съществуващо по-рано състояние. Ние се намираме в средата на определен период на развитието; ако бихме считали настоящото състояние на науката като една завършеност както вършат това много хора ние бихме си съставили една съвършено погрешна идея за историческото развитие на науките. Когато наблюдаваме един човек, който има 25 години, ние не трябва да разглеждаме само тези изминати 25 години, но, за да го познаем

Действително, трябва да видим възможностите, които се крият в него, зародишите, предназначени да се развият в бъдеще. Това е първото нещо, което трябва да направим.

Но има и нещо друго: както видяхме, нашата психология се е изтънчила до крайност, пневматологията се е стопила почти до пълно изчезване. Необходимо е също да си дадем ясно сметка за това, което е станало за науките. Днес синьото, червеното, един до диез, един сол диез, различните градуси /температура/ топлина и пр., са "субективни усещания". Този израз е станал нещо твърде обикновено. Но що е всъщност едно чисто "субективно усещане"? Това е едно явление, следователно в известно отношение един външен вид; но нека за момент останем при явлението. Във външната природа ние виждаме вече само движението; също така, в психологията и в пневматологията ние разглеждаме вече само явлението. И също както в нашето изучаване на природата липсва скоростта, ние сме изгубили същността в познанието на вътрешния живот.

Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид. И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози. Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви. Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.

Аз се опитах на два пъти да донеса заключения. Първият път, в моята "Философия на свободата", исках да покажа, че тази привидност, която съществува само в мисълта, може да се роди освобождаващия подтик, ако човек успее да я схване такава, каквато е тя. Действително, ако субективната опитност беше нещо друго освен една привидност, ние никога не бихме могли да бъдем свободни. Само една действителност може да принуди, но не и една привидност.

Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня. Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.

Необходимо е хората да се отворят за тези истини. Тогава те ще разберат, че се касае да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението. Тогава хората ще познаят истинската природа на тази привидност: тя ще се разкрие на погледите като един начален стадий на всичко, което съществува. Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове. От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе. Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата.

Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки. Но какво представлява този начален стадий, за който говорим?

Самопонятно е, че се касае до външното начално състояние, това, което срещаме навсякъде в света: зеленият килим на растенията, цветовете, звуците и пр.. Какво са тези бегли творения, които съвременната физика, психология и физиология считат за нещо субективно? Те са зародиша на бъдещите светове. Червеното не е някакво създание на нашето око или на нашия мозък; това е първоначалният зародиш, намиращ се още в състояние на привидност, на бъдещи светове.

Когато хората ще разберат това, те ще могат да прозрат, кой ще бъде в бъдеще мъртвия свят, мъртвият труп, който ще отговаря на тези живи светове. Това не ще бъде този свят, който ни разкриха физиката и химията. За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като представители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-мъртво отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за предаването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.

За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат. Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли. Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.

Тази велика мисия, която произтича от нашето изучаване на историческото развитие на науката. Ако не разберем тази мисия, ние ще минем като сенки през нашата епоха, а не като същества имащи съзнание за необходимостите на бъдещето. Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията. Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията. Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.

Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.

Медицината страда от злодеянията на физиологията и това е лесно разбираемо, защото тя постоянно се опира върху факти, които се изпаряват, щом трябва да ги мислим ясно.

Ние ще успеем да отговорим на изискванията на времето, не като се залъгваме с хубави фрази; нито пък правейки компромис между психологията и химията. Единственото средство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната наука. Ако имаме ленив дух, ние мислим, че за да съдим за нещата, необходимо е да бъдем ясновидци: и, очаквайки да станем такива, ние се пазим да произнесем едно критично съждение върху физиката, химията, а още по-малко върху физиологията.

Въпреки това, не е необходимо да бъдем притежатели на свръхсетивни познания, за да знаем, намирайки се пред един мъртъв труп, че ние се намираме пред един мъртвец и че по-рано този мъртвец е бил жив. Още повече, не е необходимо да бъдем ясновидци, за да преценим съвременната физика и съвременната химия в тяхната истинска стойност и да намерим това, което трябва да дойде и ги допълни: животът, този живот, който се явява за погледа, щом наблюдаваме малко човешкото същество. Вместо да чертаем непрестанно координатни оси, нека се опитаме да изучим истински механизма на движението в човека, да преустановим това движение в себе си. Вместо да умножаваме непрестанно диференциалните и интегрални изчисления, да наблюдаваме външно движението, в което сме участвували в миналото, и ние ще допълним физиката и химията.

Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално. И що се отнася за външната природа те са прави. Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.

Тук има една мисия за изследователите, които са добили необходимото устройство на духа в една или друга област на науката за тази задача. Когато тази задача бъде изпълнена, ние ще имаме не вече Антропософия оцветена с физика и химия, а една Антропософска химия, една Антропософска физика. Ние не ще сме нагодили само малко медицинската наука към вкуса на миналото, а ще сме основали една истинска Антропософска медицина.

Такива са задачите, които от всички страни се очертават пред нашите очи. Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно напредването на науката. Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни средства за изчисление. Важното е хората да знаят, че химическите закони не се намират във външните явления, а в процеса, който завършва с факта; за да ги намерим отново, трябва да изследваме основно човешкото същество, живота на органическите течности, чрез който се изявява дейността на етерното тяло.

Хората ще намерят обяснението на химическите явления на природата в живота на етерното тяло, в този живот, който се отпечатва в движенията на течностите на човешкия организъм.

Тук имаме една главна задача на Антропософията, на която отговаря основаването на лаборатории, в които трябва да се работи интензивно по методите на Духовната наука.

Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва. Защото всяко патологическо явление е едно анормално психологическо явление и всеки процес на лечение е един анормален химически процес. Ние не ще имаме една истинска патология, една истинска терапевтика, освен тогава, когато ще сме научили да виждаме, как трябва да разбираме психологическото явление на болестта и как трябва да действуваме върху химическия процес на лечението.

Да не искаме да разберем това, значи да откажем да се заловим сериозно за работа. Указанията, които Ви дадох, са само една скица на метода, който трябва да бъде следван. Ние ще основем една истинска психология, една истинска химия само чрез работа. Книгите, циклите от сказки, които са вече публикувани, съдържат всички необходими указания, за да ръководят тази работа. Но хората ги използуват общо взето като една сляпа кокошка използува едно зрънце, което случайно е намерила. Трябва да се заловим сериозно за работа, да се стараем да изучим и да направим използваеми всички указания, които сме натрупали; един сам човек би се справил може би с тази работа; но ще трябва той да живее още 600 години. От там нататък ще изникнат други задачи и неговата работа не ще отговаря вече на необходимостите на времето. Това, което е необходимо на човешкото същество, трябва да бъде извършено общо, в сътрудничество. В това именно се състои нашата втора задача.

Съвременната наука стига вече до величествени резултати, защото в миналото хората никога не биха могли да наблюдават истински неживата материя и не биха могли да извлекат нищо от тези наблюдения. Те не можаха да се заловят да изуча ват истински привидността, вътрешната илюзия да я оживят със силата на волята, и не можаха следователно да бъдат свободни.

Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение. Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото. Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.

Понякога бъдещето ми се явява в този образ: един човек, който над всички комини на заводи, над всички фабрики и изумителни произведения на съвременната техника, над огромния свят на механиката, този гроб на духа, издава в космическото пространство един носталгичен зов и този зов е чут. Защото както онзи, който знае как да удря един камък, може да на прави да изкочи една искра жив огън, от мъртвата техника може да се яви живият дух, ако се намерят хора, които да осъзнаят тази смърт в техниката и да извлекат необходимите заключения.

От друга страна хората трябва да стигнат до там, да разберат истинската природа на чистата мисъл, на привидността, от която могат да се родят най-силните морални подтици, най-свободните морални подтици; тогава човечеството ще изпита под една нова форма чувствата, които са вълнували Николай Кузански и Майстер Екхард и за които говорихме в началото на този цикъл.

Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.

Аз не исках да Ви дам тук едно документално проучване на развитието на науката; опитах се главно да ви покажа, как едно човешко същество, което разбира смисъла на това развитие, може да вземе вътрешното отношение, което е днес подходящо, в критичната точка, до която сме стигнали в човешкото развитие.