Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.

GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Алтернативен линк

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 8 септември 1924 г.

Скъпи приятели! В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено. Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване. Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си. Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума. Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици. За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа. Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение. Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата. В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор. Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция. Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума. И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари. Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.

С това може би, скъпи мои приятели, ние сме постигнали разбиране по една точка. Но след като съм я обсъдил в общи линии, повече административно, според своята оправданост, само ще се превърне изцяло в предмет на пасторската медицина. Когато преди известно време от теологическа страна възникна желанието да бъде предложено на теолозите нещо медицинско, тогава аз не можах да отговоря на предложението с нещо друго, освен с това, че казах: да, ще изнеса курс върху пасторската медицина, в него теолозите ще могат да вземат участие. И ето така се устрои този курс върху пасторската медицина от страна на медицинската секция на Гьотеанума и теолозите вземат участие в него. Ние трябва да сме съвсем на ясно върху цялата структура на това начинание.

И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско. Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско. В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души. Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.

Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди. Така например с лаика да бъде разискван въпроса за здравословното и вредното церемониално установените пости, или също така за това, което официалната лекарска наука казва например относно обрязването или нещо подобно. За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма. Тук могат да се кажат много и различни неща.

Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието. Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло. В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни. Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.

Друга една глава е следната: и това е една обширна глава в пасторската медицина, занимаваща се със следното: какво трябва да бъде поведението на душевния пастир в съгласие с това на лекаря при психопати, при душевно малостойни или дори душевно ненормални личности. За подобни психопатични хора душевното пастирство бива модифицирано. В съществената си част това е задачата, която досегашната пасторска медицина си е поставяла, и която задача по доста подобен начин е била изпълнявана векове наред с помощта на постоянното позоваване на текстовете у църковните отци.

Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина. За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина. И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни. Да го разгледаме първо от медицинска страна.

С какво имаме работа в хода на лечението? Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят. Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него. Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин. Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието.

1. ФИЗИКАЛНО-ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕН

2. ЖИВОТ

3. СЪЗНАНИЕ

Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.

Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки. Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съзнание. Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да проследим какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура. Тогава ние въздействуваме до най-дълбоката вътрешност на неговото същество, тъй както обратно и болестният процес въздействува до най-дълбоката вътрешност на съществото, и което пренася процесите в човека над обикновения физически и биологически елемент. Това е от едната страна. Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш лекар, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното.

Нека приемем също така сериозно пасторската професия. Ако професията на пастора не е просто една учителска професия, но когато тази професия изживява себе си в пасторската дейност, тогава тя е свързана с култа, а култът включва в себе си свещенодействието. А свещенодействието не е символизъм. Свещенодействието, какво представлява то? То се състои в това, че се извършват външните процеси. Тези външни процеси включват в себе си, носят в себе си нещо, което не се изчерпва в химическия или в биологичния елемент, това, което става; но то включва в себе си ориентации, направления, които биват въплътени в сферата на физическото, на биологическото, и които имат своето първично седалище в областта на духовното. Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин. И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието. В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота.

Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието. Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота.

ЛЕЧЕНИЕ:                         ЖИВОТ              СЪЗНАНИЕ

КУЛТ /ТАЙНСТВО/:                СЪЗНАНИЕ              ЖИВОТ

По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.

Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват. И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление. Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.

Защото какво можем да наречем в този случай съвместната работа, скъпи мои приятели? Съвместната работа не може да означава пасторът да лекува дилетантски, и лекарят да проповядва дилетантски. Това не може да означава. Защото ако една съвместна работа би означавала пасторът да разбира нещо малко от медицина, лекарят да участвува с нещо в култа на пасторството, тогава, бих желал да зная, за какво е нужна тяхната съвместна работа? С какво цел лекарят, който е с образование, ще се интересува от пасторско-лекарското дилетантство? Няма повод за това. И за какво ще се интересува пасторът от нещо пасторско в лекарската област, освен ако лекарят има нужда от пастир на своята душа? Обратно, лекарят е силен, когато е вътре в самата медицина, и ако пасторът е истински пастор, тогава те могат да работят съвместно. Съвместната работа означава двамата да си дават един на друг, бидейки усърдни, а не единият да се намесва в сферата на другия.

Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота. Край леглото на болния.

Утре ние ще продължим тези разглеждания.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder