ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Щутгарт, 01.09.1919

Скъпи мои приятели,

В предишните лекции се опитахме да разгледаме човека от духовна и от душевна гледна точка. Сега за да имаме ясен поглед върху цялостния човек се налага да допълним тези две гледни точки с една точна представа за неговата физическа природа.

Нека още веднъж да си припомним една характерна особеност, а именно, че трите главни области на човешкото същество имат различни форми. Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична. После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н. „човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима. Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент. Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено. Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.

При гръдната област не е така; нещо от нейната същност остава невидимо. С оглед на познанието за човека, извънредно важно е да помним, че голяма част от гръдната област остава невидима за нас. От една страна, в задната си част, гръдната област ни показва своята физическа природа, а от друга страна, в предната си част своята душевна природа. Следователно, носейки нашата глава върху раменете си, ние имаме в нейно лице проявление на тялото, докато в гръдната област имаме проявление на тялото и на душата.

Освен „човекът-глава" и „човекът-гърди", на трето място имаме „човекът-крайници". Ние можем да разберем „човекът-крайници", само ако си представим такива „форми", които за разлика от лунната форма на гръдната област съдържат още по-нищожна част от глобуса. При гръдната област все пак е запазена част от периферията на глобуса. При крайниците е запазена част от вътрешната същност на глобуса, а именно неговите радиуси.

Обаче нещата не могат да бъдат разглеждани само схематично; характерно за нещата от живота е, че те винаги се вплетени едно в друго. Ние казваме: „Човекът-крайници" се състои от крайници. Обаче, колкото и странно да звучи, главата също има своите крайници. Ако внимателно разгледате един череп, Вие ще установите, че костите на горната и долна челюст изпълняват ролята на негови крайници. Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система. И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани. Какво означава това?

Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".

Аз често съм забелязвал, че повечето хора трудно проумяват връзката между тръбните кости на ръцете и краката от една страна и плоските кости на черепа от друга страна. А за учителя е много добре, ако успее да си изгради вярно понятие за тези отношения, които са твърде далеч от обикновения живот. И тук ние идваме до едно много трудно място, до най-трудно достъпната точка в хода на досегашните педагогически лекции.

Вие знаете, че Гьоте насочи своето внимание най-напред към т.н. „прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той? Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло. Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг. Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени. С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.

Впрочем, сравнително лесно е да се установи, че костите на черепа произлизат от метаморфозиралите прешлени на гръбначния стълб. Много по-трудно е да възприемем кухите тръбни кости на крайниците, респективно „крайниците на главата", т.е. горната и долна челюст като метаморфоза на гръбначните прешлени; нещо, което Гьоте се опита да направи, но по един повърхностен и външен начин. Защо това е така?

Виждате ли, това се дължи на обстоятелството, че всяка куха, тръбна кост където и да се намира тя е метаморфоза, макар и по твърде особен начин, на черепните кости, на черепа. Вие можете сравнително лесно да си представите гръбначния стълб превърнат в черепни кости, ако уголемите и съответно намалите някои от неговите части. Обратно, много е трудно да си представите как от кухите тръбни кости на ръцете или краката могат да се получат плоските черепни кости. Ако искате да имате ясна представа за тези неща, необходимо е да предприемете, така да се каже, една процедура. На гледно казано, с кухите кости на ръцете и краката Вие трябва да предприемете същата процедура, която вършите при обучаването на чорапи или ръкавици, обръщайки първоначално вътрешната им част навън. Сравнително лесно е да си представим, как изглежда един чорап или ръкавица, когато са обърнати навътре. Обаче кухите кости не са изградени симетрично. Те не са така тънки, нито са еднакво изградени от външна и от вътрешна страна. Ако си представите вашите чорапи еластични, с една художествена форма и всевъзможни издатъци и вдлъбнатини, и в този им вид ги обърнете наопаки, тогава Вие няма да получите същата форма. Така стоят нещата и с кухите тръбни кости. При тях, за да получите формата на черепа, трябва да обърнете вътрешността навън и външността навътре. Човешките крайници са не само видоизменени, но и преобърнати черепни кости. От къде произтича всичко това? От факта, че центърът на главата се намира в нейната вътрешност. Гърдите също имат своят център, макар и да се е точно в средата на глобуса. Разбира се, рисунката е схематична, в противен случай би заела много място.

Но къде се намира центърът на системата от крайници? Сега идваме до втората трудност. Системата от крайници има своя център навсякъде в пространството. Поначало центърът на тази система е едно кълбо, един глобус, следователно, той е пълната противоположност на „точката". Центърът е навсякъде; накъдето и да се обърнете, ще установите, как радиусите поемат по всички посоки.

Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото. Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън. Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.

Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера. Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима. Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.

В „системата-гьрди" ние имаме един вид сливане между „системата-глава" и „системата-крайници". Ако разгледате гръбначния стълб с принадените към него ребра, ще видите, че тук има един опит, той да се затвори отпред.

Отзад той е затворен напълно, отпред имаме само опит, и то неуспешен. Колкото ребрата са разположени по-близо до главата, толкова по-лесно успяват те да се затворят и обратно: колкото по-надолу се намират, толкова по-трудно успяват да сторят това. Последните ребра дори не са заловени едно за друго, понеже те са под въздействието на онази сила, която идва отвън и пронизва крайниците.

Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.

Сега, скъпи мои приятели, надявам се, че разбирате: крайниците са в много по-голяма степен свързани със света; главата принадлежи по-скоро на отделния човек. Следователно, накъде са устремени крайниците? Те са устремени към света, в който човекът се движи и непрекъснато променя своето местоположение. Помислете върху тези думи: крайниците са дълбоко свързани с движението!

Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници". А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят. Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света. А „човекът-гърди" е поставен между двете крайности. Той уравновесява двете противоположни тенденции на главата и крайниците.

Представете си за миг, как един от нашите човешки стремежи е да подражаваме движението на света с помощта на нашите крайници. И какво правим всъщност ние? Ние танцуваме! Да, Вие наистина танцувате; салонните танци са само фрагмент от общия танц на човека. Всички видове танци са произлезли от човешката склонност да подражава със своите крайници на онези движения, които се извършват от планетите, от другите небесни тела и от самата Земя.

Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса? Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения. Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят. Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика.

Съвременната физиология не приема космическия произход на човека и никога не стига до правилно разбиране на човешките усещания. Тя казва: Ето, там навън са трептенията на въздуха, а човекът ги приема вътре като звуци. А какво е съотношението между тях това не се коментира. Цялата разлика е там, че физиологията поставя този въпрос на последно място, а психологията на първо.

Защо това е така? Защото хората, които се занимават с физиология и психология, просто не знаят, че в душата си всички ние привеждаме външните движения в покой, за да ги превърнем после в звуци. А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре. Отразеният навън вътрешен свят ето същността на музикалното изкуство.

Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой. По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци. Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".

Вече споменах, че обсъжданите теми са трудни за разбиране, най-вече защото нашата епоха не полага никакви усилия за тази цел. Днешното образование изобщо няма намерение да работи в тази насока; то просто полага грижи, хората да останат в непрогледен мрак. Какво постига впрочем днешното образование? Грубо казано, след като човек ни кога не е обръщал наопаки своя чорап или ръкавица, той няма да знае и нищо за вътрешната им страна; той има поглед само за онова, което е обърнато навън. Той получава само половината от необходимите понятия.

Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.

Обаче с отричането на Духа се прекъсва и връзката между човека и света. Човекът все повече се затваря в своя егоизъм. Ето защо и самата религия става все по-егоистична и по-егоистична; а днес живеем в една епоха, когато единствено духовното вникване в човека би могло отново да ни върне в духовния свят.

Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм? Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми. По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят. С други думи, главата е животно, но от по-напреднал стадий на развитие.

Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.

Днес ние се опитахме да посочим причината, поради която нашата епоха стана толкова материалистическа, тръгвайки от нещо, наглед твърде странично: От сферичната форма на главата, лунната форма на гърдите и радиалната форма на крайниците. С други думи, за да обясним един голям културноисторически факт, ние тръгнахме от една привидно не подходяща гледна точка. Обаче за учителя е необходимо да вижда културноисторическите факти в тяхната истинска светлина. В този случай той поема в себе си нещо, което ще бъде от полза за подсъзнателните му връзки с детето.

Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса. Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло. Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят. Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос. Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.

Представете си ясно, какво означава всичко това! Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението. Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство. И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения. По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство. Сега Вие и детето ставате едно цяло. Между Вас и класа бликват нови, тайнствени отношения. Тъкмо от тези отношения и чувства трябва да се гради това, което ние наричаме педагогика.

Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.