Допълващи забележки

към съдържанието на словото от 28. септември 1924 (последното слово)

Трябва да се вземе под внимание, че Рудолф Щайнер не е могъл да довърши словото си от 28. септември 1924. В своята статия «В навечерието на деня на Михаил» в списанието на Антропософското общество «Вести», септември 1925 Мари Щайнер написа:

- Той не даде в лекцията, това, което първоначално искаше да даде. Даде ни първата част от мистерията на Лазар; той не само ми го каза, но и по-късно също го написа на корицата на първия запис: «Да не се дава по-нататък, докато към това не дам и втората част.» Въпреки това той му беше взет, както и някои други. Сега той няма повече да ни даде тази втора част. Ще бъде предоставено на нашите познавателни сили, правилно да различим тайните на инкарнацията, на инкорпорацията и кръстосването на дейността на индивидуалностите. Той завърши с това, което преминаваше като една червена нишка през неговите откровения на мъдростта - мистерията на Новалис, Рафаел, Йоан... Ние винаги наново сме довеждани до нея, изхождайки от различните аспекти. Последният аспект, най-трудният - понеже се кръстосва от линията на една друга индивидуалност, - той ни го даде в навечерието на онзи Михаилов ден - и тогава прекъсна...

Което беше загатнато от Мари Щайнер като дадено от Рудолф Щайнер устно пояснение, беше потвърдено от д-р Лудвиг Нолл, лекуващият го заедно с д-р Ита Вегман лекар:

«При възкресението на Лазар духовното същество на Йоан Кръстител, което от неговата смърт нататък е дух, осенящ и закрилящ групата на учениците, е проникнало отгоре в съзнателната душа на предишния Лазар, а отдолу съществото на Лазар, така че и двамата са се проникнали един друг. Това след възкресението на Лазар-Йоан е «ученикът, когото Господ обичаше». (Да се види във връзка с това също шестата лекция от цикъла върху «Евангелието на Марко», където Илия (Елиас) е описан като групова душа на апостолите.)

Според госпожа д-р М. Кирхнер-Бокхолт Рудолф Щайнер дава на д-р Ита Вегман още едно обяснение: «По това време Лазар можеше напълно да се развие от земните сили само до разбиращата душа. Мистерията на Голгота се извършва през четвъртата следатлантска културна епоха и през това време се развиваше разбиращата душа. Затова трябваше от една друга космическа същност (индивидуалност) от съзнателната душа нагоре да му се даде Манас, Буди и Атма. С това пред Христос застана един човек, който се простираше от земните дълбини до най-висшите небесни висини, който носеше в себе си в съвършенство всички човешки същности - от физическото тяло през другите организации до духовните същности Манс, Буди, Атма, които едва в далечното бъдеще ще могат да бъдат развити от всички хора.» («Вести» 40-годишнина № 48 от 1. декември 1963).

През октомври Ита Вегман пише на Хелене Финкх: «Мила госпожо Финкх, д-р Щайнер ме накара да ви кажа, че е съгласен да дадете Михаиловия стих на онези, които искат. Той също е съгласен, да прочетете лекцията на членовете, но след това почакайте, докато той напише още нещо към лекцията за Михаил, за да изясни тайната, която съществува между Йоан Кръстителя и Йоан Евангелиста.»

Виж също: Хела Визбергер «За изследването на Хирам-Йоан на Рудолф Щайнер» в допълнението към тома лекции «За историята и от съдържанието на познавателно култовия отдел на Езотеричната школа 1904-1914», стр. 423.