Забележки към текста:

Произведенията на д-р Рудолф Щайнер, включени в Събраните съчинения ще бъдат дадени с библиографските номера.

Към стр. (номерата на страниците са според книжното издание)

16  Барух Спиноза, 1632-1677.

19  картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.

23  мисли от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27. септември 1911 in «Езотерично християнство», Събр. съч. 130.

24  Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198, живял в двора в Мароко.

26  исторически лекции, в които се взимат под внимание мислите за реинкарнацията: Виж « Окултна история. Езотерични разглеждания на личности и събития от световната история», Събр. съч. 126.

27  Рене Декрат, 1596-1650.

28,  50 от началото на нашия Коледен импулс: Виж «Коледното събрание за основаването на Всеобщото антропософско общество», Събр. съч. 260.

62  където говорих за ... индивидуалности, които споменава епоса Гилгамеш: Виж лекцията от 26. декември 1923 in «Die Weltgeschichte in anthroposophischer Beleuchtung und als Grundlage der Erkenntnis des MenschengeistesСветовната история в светлината на антропософията и като основа на познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233.

64  според казаното от свети Августин: Августин 354-430. В «Retractationes», L. 1, Cap. XIII, 3 се казва: «Каквото в настоящето се нарича християнска религия, имаше още в древността и не липсваше и в началото на човешкия род, а когато Христос се появи в плът, истинската религия, която и преди съществуваше получи името християнска.»

65  през последната неделя: На 6. юли 1924, 3. лекция в този том.

67  Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 излиза в «Horen» Гьоте написва своята

«Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция.

67  понеже моята драма «Портата на посвещението» стана подобна на «Приказката за ... »: Виж «Скици, фрагменти и паралипомена към четирите мистерийни драми», Събр. съч. 44.

90  аз загатнах тук преди години: Сравни лекциите от края на Декември 1918 в «Wie kann die Menschheit den Christus wiederfinden? Как човечеството отново може да намери Христос», Събр. съч. 187.

92  един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis». Онзи Петър от Компостела – имало е трима с това име -, който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 = Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение.

93  Бернардус от Шартр (Бернардус Карнотензис), починал около 1130.

Бернардус Силвестриус (Бернард от Тур), починал около 1150.

Йоханес от Салисбъри, починал 1180 като епископ на Шартр.

Хилдебранд, от 1073 папа Григорий VII, починал 1085.

Поставените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места.

Внесените думи са така написани в оригиналната стенограма, но не са поставени на същите места. 

94.  Аланус аб Инсулис, роден около 1128, починал през 1202 или 1203.

Поемата «La bataille des VII arts»: От Хенри д’Андели, е написана вероятно през 1236 г..

95  Брунето Латини, роден между 1210 и 1230, починал през 1294. Поемата «Il Tesoretto» описва изложените тук процеси.

Данте Алигери, 1265-1321. Първото издание на «Божествена комедия» се появява през 1472.

100  Мария Евгения деле Грацие, 1864-1931, австрийска поетеса.

100  онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925), Събр. съч. 28, 1982, стр. 125: Тук става въпрос за 7. глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман.

101  Томас Аквински, 1225-1274, наричан Doctor angelicus.

117  земни светове: В стенограмата и във всички предишни издания: «подземни». Беше променено, понеже е явна слухова грешка.

123  Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт.

126  Кабирите: Други изложения на Рудолф Щайнер относно Кабириите се намират между другите, в следните лекции: Дорнах 17. януари 1919 (с рисунки на Рудолф Щайнер, според изготвените от него скулптори) в Събр. съч. 273; Дорнах 25. януари 1919 в Събр. съч. 188; Щутгарт 4. декември 1922 в Събр. съч. 218; Дорнах 21. декември 1923 в Събр. съч. 232.

129.  Раймунд де Сабунда, схоластик роден в Барцелона, преподава от 1436 в Толуза медицина, философия и теология. Произведението му «Liber creaturarum sive theologiae naturalis» се появява в Страсбург през 1496.

131  Якоб Бьоме, 1575-1624.

132  Израз от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923. «шиболет»: знак за познване, различаване.

145  изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания. Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.

162  11. лекция не е запазена оригиналната стенограма.

170  Интелигинциите на планетите: Учението за интелигенциите на планетите произхожда от Job. Trithemius von Sponheim (1462-1516) – (De septem intelligentüs libellus»). Рудолф Щайнер говори за това още в «Съзнанието на инициацията», Събр. съч. 243, 7. лекция и в «Указания за езотерично обучение», Събр. съч. 245.

174  Йоханес Дунс Скотус, 1266-1308, схоластик.

175  когато написах книгата си: «Фридрих Нитцше, борец срещу своето време», Събр. съч. 5. Първото издание се появява през 1895 г. във Ваймар.

176  Фридрих Нитцше, 1844-1900. «Антихристът, Опит за една критика на християнството»), Лайпциг 1895 (том VIII der GOA). Това намиращо се в библиотеката на д-р Шайнер издание е с направени от издателя Фритц Кьогел корекции и пропуски.

Буквалният текст на цитатите гласи: «Господин Ренан, този Ханс-салам в психологията, употреби две от най-неподходящите понятия, които можеше да даде за неговото обяснение на типа Исус. Понятието гений и понятието герой. ... Да направи от Исус един герой! И що за недоразумение е думата <гений>! Нашето понятие, нашето културно понятие <Дух> в света в който живее Исус няма никакъв смисъл. Казано със строгоста на психолога, тук по-скоро би била на място една съвсем друга дума, думата - Идиот.» (откъс 29).

«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството! Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности!» (откъс 62).

«Ecce homo» и «Волята за власт», Лайпциг 1911 (том XV der GOA).