ЛЕКЦИЯ ПЕТНАДЕСЕТА

Дорнах, 22 юни 1924

Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност. Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме. Ние приведохме примери за определено протичане на кармата. Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери.

Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.

За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.

Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.

Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.

Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество. Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество.

Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.

Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя. Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.

Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в определена форма. В живота на един човек играят роля не само онези факти, които той изживява в будно състояние, т.е.: първи ден ­ следва нощта; ден втори ­ следва нощта; ден трети ­ и т. н. и т. н., - но ние само външно можем да почувствуваме това, което е станало през дните, освен ако не пишем една духовно-научна биография, което при обстоятелствата, свързани с днешната цивилизация е напълно невъзможно. Следователно ние вписваме в биографиите онова, което е станало през дните, през време на будното състояние на човека, чиято биография пишем.

Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане.

Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре. Какво означава следователно разказването на една биография?

По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части. Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. -

Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография. По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно. Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.

Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към бележките, които хората записват в дневника си. Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки.

Аз опознах някои хора - техният брой съвсем не е така малък, - които се считаха за способни да напишат биографията на Гьоте. Бихме могли да кажем: Неподозиращи нищо, тези хора се чувствуваха готови да напишат една биография на Гьоте. Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването.

Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук. Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си. Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума. Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да напредне до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.

Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. -

Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, ­ а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, ­ тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година. Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно.

Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания. Защото това, което става там се представя по следния начин. Днес аз ще го представя схематично.

Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало пред вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми. Но за да бъдат те открити, са необходими извънредно трудни духовно-научни изследвания.

Рис. 8

Тук ще нарисувам един вид схема на човека: Първо в границите, които нарисувах, имаме човешкото физическо тяло. В това физическо тяло живее етерното тяло /виж рис.8 - защриховано лилаво/ и астралното тяло /жълто/. Вътре живее също и азът.

Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек.

Но сега да разгледаме събуждащия се човек. Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека. Следователно астралното тяло се връща във физическото и етерното тяло през другата, противоположната страна. Също и азът идва обратно през другата страна, само че сега не обгръща така /синьо/ астралното тяло, а когато се връща той е повече обгърнат от астралното тяло.

Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката. За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщност от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека. От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират постоянно в движение.

Но сега вие можете да кажете: - Значи половин час след събуждането, астралното тяло /сега аз включвам тук винаги и аза/ е стигнало в нас едва до тук, до китката на ръката - то не е стигнало по-надалеч в нас - а долу, едва до глезените на краката. -

Това е действително така. Когато някой - искам да предположа, че той е един ранобуден човек - се събужда поне в 7 часа сутринта и остава буден, тогава към 8 часа неговото астрално тяло е стигнало до глезените и може би до китките на ръцете. И така бавно продължава до вечерта.

Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек? Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек ­ а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т. н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.

И на въпросът, който може да бъде повдигнат, трябва да се отговори, като се има предвид, че в духовното царуват именно други закони, които са различни от законите във физическия свят. Във физическия свят едно тяло се намира само там, където е в момента. Не е така в духовния свят. В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло. Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло. Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно. С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние. Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна.

Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие. Ето защо при преценката на болестите е извънредно важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него.

А сега да преминем по-нататък. Когато заспиваме, ние излизаме с нашето астрално тяло и с нашия Аз от физическото и от етерното тяло и влизаме в духовния свят. Тогава все още остава действието на това, което сме изпитвали през деня. Но мислите не остават във формата, както ги мислим, също не и във формата на думи. Всичко това не остава. Бих могъл да кажа, всичко това виси като остатък в астралното тяло, когато то излиза навън.

И веднага когато астралното тяло излиза от човека, макар и отначало само образно започва да се образува кармата. Та започва да се образува. Онова, което сме извършили през деня като добро или зло, което ние обгръщаме с поглед в привичните за нас представи, щом заспим, то започва да се влива в кармическия поток на развитието. И това трае известно време след заспиването. Тогава това вливане в кармата заглушава всичко друго, което става като факти с нас по време на съня.

Но след това, когато продължаваме да спим /виж рис. 8 на стр. 259 - стрелите/ започва потопяването на човека в онези изживявания, които принадлежат на един минал земен живот, после по-нататък, в тези, които принадлежат на един още по-преден земен живот, по-нататък на третия земен живот и т. н.. И когато човек стига да събуждането, той е минал вече и покрай своя първи индивидуален земен живот. В него той навлиза в онова изживяване, в което не е бил отделен от всеобщата Вселена и когато не може да се говори още за индивидуален живот на Земята. И едва когато е стигнал толкова далече, той може отново да се върне в своя физически и в своя етерен организъм.

Сега отново възниква въпросът и той е един много важен въпрос: - А когато имаме само един кратък сън? Когато поспиваме малко следобед например, какво става тогава?

Или даже, когато например по време на една лекция задрямваме за кратко време, но действително спим и цялата тази работа трае само две-три минути, може би само една минута или половин минута? - Тогава за половин минута, ако това е един действителен сън, между заспиването и събуждането ние сме били в духовния свят.

Виждате ли, мои мили приятели, за този съвсем кратък сън - също и през време на една лекция - важи напълно същото, както и за нощния сън на един човек, който спи, да речем, 7 часа.

Работата стои именно така, че в момента, когато човекът е заспал, също и за кратко, сънят е едно единство и астралното тяло е един несъзнателен пророк, който обгръща с поглед целия сън до събуждането. Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът ­ или онзи който гледа заедно с него ­ вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.

Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени. Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас.

Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.

Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/.

Рис. 9

В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени. Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -

Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, най­напред от заобикалящата ни земна и небесна среда. Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград. Но това става през целия живот. Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е. когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия.

Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората? Как трябва да изразя това? -

Естествено, когато описвам нещата така абстрактно, както върша това сега, аз давам най-близкото състояние на нещата. Но с това всъщност не съм казал още нищо. С това не е изказано още нищо особено. Първо трябва действително да изразя състоянието на нещата, да ги формулирам. Как трябва да изкажа това, което е налице тук?

Виждате ли, ние ще стигнем до едно формулиране, до един начин да изкажем това, когато отново насочим поглед към спомена. Какво възниква от глъбините на нашия организъм, когато си спомняме за нещо, какво възниква тогава като спомен? Какво възниква в нас? Възниква онова, което нашето човешко същество е изживяло. Там долу е нашето човешко същество; някъде, където ние не можем да я обхванем, се намира нашата човешка същност. Тя се излъчва нагоре в мислите-спомени. Това се излъчва от нашата вътрешност нагоре в нашето съзнание. Какво струи там в нашето съзнание? Човекът е така малък, когато всичко това се излъчва нагоре, а всичко, което се намира извън Космоса, извън човека, е така велико, така колосално! Но там винаги навлизат тези части от света. И състоянието на нещата е точно такова, че там изплуват мисли.

Понеже сме изживели съответните неща, ние знаем, че те произхождат от нашите изживявания. Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън. Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/. Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -

И както, за да извлечем нещо от един спомен и да му помогнем да изплува от глъбините на нашето същество, това се определя от факта, колко живо ние сме изпитвали нещата, - зависи дали има повод да изплува от спомена именно определена мисъл, а не друга, или да не изплуват всички други и т. н., - така е и тук. Онзи, който се запознава с това състояние на нещата, знае, че когато изниква, когато изплува това, то е едно същество от йерархията на Ангелите; когато изплува нещо друго, то е едно същество от йерархията на Ексусиаи и т. н..

Така ние стигаме до формулирането:

Ние виждаме в земното съществуване онова,

което на духовните същества им харесва да ни покажат.

Когато през време на нашето земно съществуване ни се разкрива определена част от света, ние се научаваме да познаваме, че именно тази част от безкрайната редица възможности, които Космосът съдържа, е била избрана от някои членове на йерархиите, за да ни я покажат от раждането ни до смъртта. На един се показва едно, на друг друго. Че му се показва това или онова, зависи от преценката на йерархиите.

Йерархиите си спомнят точно така, както си спомня и отделният човек. Кое съставлява основата в спомена на йерархиите? Основата в спомена на йерархиите се образува, когато те насочват погледа си назад към нашите минали земни съществувания. Те насочват своя поглед назад. Според това, какво виждат от нашия минал земен живот, те представят пред душата ни съответната част от Космоса. Още в частта, която ние виждаме от света, се крие карма, отредена ни от света на йерархиите.

В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.

От тази гледна точка, защо съществува Космосът? За да имат боговете в Космоса едно средство да доведат при човека първата форма на кармата. Защо съществуват звездите, защо съществуват облаците? Защо съществуват Слънцето и Луната? Защо съществуват животни на Земята? Защо съществуват растения на Земята? За какво са камъните? За какво са ручеи, реки и потоци? За какво са скалите и планините? Защо е всичко това, което се намира в Космоса около нас? Всичко това са припаси на боговете, за да доведат пред нашите очи първата форма на нашата карма, според това, какви дела сме извършили. Светът е склад от припаси на боговете, чрез които те ни демонстрират нашата карма.

Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света. И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата.

Бих искал да кажа: Първо към нас пристъпва космическата карма. Тя става все по-индивидуална и по-индивидуална. Ние ще намерим кармата действаща в нейната най-дълбока вътрешна същност.

Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено пред душите на събраните тогава приятели. Цялото изграждане на Антропософското общество, мои мили приятели, беше едно рисковано начинание. Защото в тази зала, в която се проведе Коледното събрание и трябваше да се основе новата форма на Антропософското общество, през тази зала реално премина една значителна дилема: Дали ще бъде възможно от духовните светове наистина да се свали и да се сподели това, което ще направи Коледното събрание истинско в неговото по­нататъшно съществуване и въздействие. Дали ще пресъхнат изворите, които се намират в основата на изследването на духовния свят? Но тази вътрешна криза в антропософското движение трябваше действително да съществува и да се обхване с напълно ясно съзнание. Тези две възможности трябваше да бъдат разгледани.

Днес е възможно да се каже: - Точно от момента на Коледното събрание в духовния свят се взе решение да се отворят още повече, отколкото по-рано изворите на духовния свят, така че основанията да се задълбочи същността на антропософското движение са налице, ако те бъдат правилно разбрани от обществото.-

И наистина може да се види ­ аз го споменах вече последния петък, ­ къде сега на различни места се проявява повече езотеричната страна, която се налага във всички наши антропософски инициативи от Коледа насам, навсякъде може да се види, че сърцата откликват на този по-силен езотеричен тон.

Но всичко това, което подчертах с последните думи, би трябвало съответно да бъде разбрано. Веднъж това трябваше да се каже, и от мен се каза вече на различни места.