ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В ДУХОВНИЯ СВЯТ В СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА

Втора лекция, Лондон, 16 ноември 1922 г.

Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие. Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия. Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.

Като хора, около нас имаме природата с нейните различни царства - минералното, растителното, животинското царство и физическото човешко царство. Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но духовна, надсетивна природа. Човекът възприема обикновената природа със сетивата си. Надсетивната природа, която е отзад, той не я възприема. Но въпреки това тя има голямо влияние върху земното му съществуване.

Второто, което трябва да се вземе под внимание, е, че човекът има в себе си физическа природа и когато погледне навътре в себе си, възприема тази физическа природа като свои инстинкти, свои страсти. Всичко това, естествено, е астрално, но то произтича от физическата природа. Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид. Така че, когато възприемаме обкръжението със сетивата си, когато виждаме повърхността на природата, външната страна на природата, зад нея трябва да предполагаме свръхсетивната природа. А когато погледнем в себе си и сами възприемаме нашите нагони, инстинкти, страсти, тогава зад това, което се проявява в нас, трябва да предполагаме една подсетивна природа. Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава духовен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони. Там, където природната наука може да изследва така, никога няма да се види стоящата зад природата надсетивна природа. Тя се показва, когато човекът изостри духовния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.

В обкръжаващия ни свят случайно е всичко, което се проявява във времето, в нередовностите на атмосферата по време на годината. Ако разгледате детайлите, да речем на лондонската мъгла, общо взето ще можете да видите известни правила, но не в детайлите. В детайлите при неща като вятър и промяна на времето се казва, че те подлежат на случайността. И дори да прочетете във вестника какво ще бъде времето през следващите дни, не можете да разчитате на него със същата сигурност, както че Слънцето ще изгрее следващата сутрин. Природните закони са нещо съвсем различно от това, което се проявява във вятъра и времето и което в известно отношение първоначално се означава от човека като случайност в природните явления. Човекът може да си изгради известна способност за прогнозата на времето. Тя обаче не може да се сведе до природни закони, тя е нещо инспирирано или интуитивно.

Във всичко, което се проявява във вятъра и времето, живеят същества, които са невидими само затова, защото нямат тяло, видимо за сетивата, присъщи на земните същества. Но живеещите във вятъра и в промените на времето същества съществуват въпреки това. Те имат тяло, състоящо се от въздух и топлина, което не съдържа вода, изобщо течност и твърда субстанция. Те имат тяло, състоящо се само от въздух и топлина.

Това тяло се образува, разгражда се, преминава през бързи метаморфози. Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества. Тялото стои на заден план, то е въздушно и топлинно тяло. Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува един свят от същества, които са въздушни и топлинни същества. Тези въздушни и топлинни същества са от същия вид, който в моите книги и лекции често съм наричал луциферични същества.

Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората. Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята. Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора. Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.

Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества. И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.

Срещу тези същества, които, така да се каже, строят своите крепости във въздуха - не се притеснявайте от израза, вече казах, че трябва да се изразя образно,  имаме други, които последния път вече споменах в друга връзка.

Това са същества, които имат общо с проявяващите се в човека инстинкти, нагони, жадувания, страсти. Тези същества обаче не са вътре в човека. В човека са само техните въздействия. Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда. Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията. Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества. А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти. Ариманичните власти с техните различни подчинени духове - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята поддухове - са си поставили, така да се каже, друга задача. Ако се разгледат всички тези същества, човек не може да им се сърди. Как да се сърдим на луциферичните същества? Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество. Но под тяхното влияние той никога не би могъл да бъде свободно същество, а само морален автомат. Те обаче искат най-доброто за хората. Другите същества имат, така да се каже, своите крепости непосредствено под повърхността на Земята, но техните въздействия се издигат и навлизат в човешката обмяна на веществата. И каквото виждате като приливи и отливи, или рядко виждате в избухването на вулкани и земетресения, това постоянно се намира в прилив и отлив в човешката обмяна на веществата. Това са ариманичните въздействия.

Докато луциферичните духове строят своите крепости във въздуха и се борят срещу земното за моралното, тези същества се борят да втвърдят човека, да го направят подобен на тях. Чрез това той би станал безкрайно умен в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен. Те не могат директно да постигнат това, а искат да го постигнат индиректно. Затова при техните хилядолетни усилия в земния живот действително им се е удало да образуват цял род от такива подчовешки същества. Те го правят, като завладяват инстинктивната природа на човека, когато тази природа е особено пуста и груба. Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си. Тогава по време на живота си човекът изпада под влиянието на тези ариманични власти.

Ако човекът изпадне по време на живота си под влиянието на ариманичните сили, така че напълно се отдаде на своите страсти, инстинкти, нагони, да стане празен човек, тогава те могат да изтръгнат това след смъртта. И по този начин има вече цяло население, подчовешко население на Земята. То наистина съществува, намира се във водата и в земния елемент.

И ако попитате какво искат да правят ариманичните същества с това подчовешко население, то е, че те си мислят: «Сега ще измъкна от някой човек тази инстинктивна природа и от нея ще направя едно земноводно същество. Тези земноводни същества действително населяват пластовете, лежащи непосредствено под земната повърхност. Те са там вътре. Онези хора, които могат да съзерцават случващото се в мините, познават много добре тези същества. Те са същества, които съществуват поради това, че са изтръгнати от човека в момента на смъртта.

И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество. Така ще остана съединен със Земята. Няма повече да умирам, ще остана свързан със Земята. Аз избирам да бъда едно подсетивно същество.»

И действително, колкото и парадоксално да звучи - човек трябва да се учудва, понеже ариманичните същества са извънредно умни,  те винаги са на мнение, това може съвсем правилно да се констатира, че ще са в състояние да примамят толкова много хора по този начин в своя род, че Земята някога да се насели само от такива ариманични подчовешки същества. И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.

Така в нашето земно обкръжение действително имаме две армии, армията във въздуха, която иска да направи човека морален, но да го издигне нагоре от Земята, и ариманичните същества непосредствено под земната повърхност, които искат да смъкнат човека надолу, да го задържат винаги свързан със Земята.

Тези два вида същества са в минералното, растителното, животинското царство и в обикновеното физическо човешко царство. Доколкото човекът не живее прекалено в нагони, страсти и жадувания, там те трябва заедно да се понасят.

Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек. В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.

Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества. Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре. Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят. Но човекът не знае нищо за това, което живее отвъд сетивния свят, за надсетивната природа и за надчовешката природа. Тези две царства крият същества, които воюват за човека в тази ужасна борба, която характеризирах.

Същността, която в Стария завет е наречена Яхве, тази същност - ако може да се използва изразът, в началото казах как ще се ползвам от такива изрази - има своето седалище на Луната, т.е., като духовно същество в Космоса тя принадлежи към това, което има своя израз във физическите лунни явления. Тази лунна същност, Яхве, има следната задача в мировия порядък. Преди всичко тя е, ако мога да кажа така, натоварена със задачата да обгърне човека, който слиза от духовно-душевния свят надолу към Земята, с едно тяло и да го поведе надолу към Земята. Тази Яхве-същност си запазва обаче правото да има работа с хората и на Земята, именно да регулира всичко, което се отнася до размножителните сили. Тази Яхве-същност, която така да се каже, има своето седалище на Луната, води човека надолу към Земята и иска да владее всичко, което в човека е свързано с нагоните и инстинктите на възпроизвеждането.

Възпроизвеждането обаче не може да се регулира само за себе си. То е свързано с другите инстинкти и пориви на човека. Затова Яхве се нуждае от помощници. Съществата, които Яхве използва за помощници, за да приведе в хармония например инстинктите в човека, свързани с яденето и пиенето и тези на възпроизвеждането, изобщо да бъдат регулирани нагоните и инстинктите, тези помощници Яхве, лунният бог, ги намира в Меркурий и Венера.

Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера. Съществата, които са в този съюз, искат всъщност да владеят от Луната, от Меркурий и от Венера всичко в плътта и кръвта на човека. Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват въздействията от Космоса.

Онези същества, които вече нарекох ариманични и които имат своята крепост непосредствено под повърхността на Земята и са земни и водни същества, в сравнение с Яхве и съществата на Меркурий и Венера не са достатъчно зрели, за да обитават по този начин Луната, както Яхве обитава Луната или неговите помощници обитават Меркурий и Венера, те не са зрели да стигнат до тези мирови тела. Те са осъдени в мировия порядък не да имат своето седалище на Луната, Венера и Меркурий, а да останат долу под повърхността на Земята. Затова можете да предположите, че тези същества, макар да им липсва всякаква моралност, не само водят борба срещу въздушно-огнените същества, но преди всичко срещу Яхве, властите на Венера и Меркурий и искат да отнемат правомерното господство на Яхве. Яхве е регулатор на инстинктивната човешка природа. Докато той я регулира извън Земята, тя остава подчинена на друга власт, не на моралните власти, но няма да стане неморална. Чрез правомерното господство на Яхве човешкият род на Земята е станал такъв, какъвто го познаваме. Затова са били необходими тези лунни, меркуриеви и венерени власти.

Ариманичните същества основават другия род, за който ви говорих, срещу рода хора на Яхве. И едно важно средство за тях е това, което последния път тук характеризирах. Докато човекът спи, те се приближават до него и му казват, че доброто е зло, а злото е добро. Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло. А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти. Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията. Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий. Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.

Тук имате това, което протича в човека, бих казал, от долу нагоре, от Земята и водата и което чрез това се разпростира вътре в човека, понеже човекът трябва да яде продуктите, които произхождат от земята и водата. От въздуха той не се храни, от простата топлина също не.

От другата страна стоят съществата, които са въплътени във въздуха и топлината. Те също така са незрели същества, каквито са враждебните на Яхве същества. Но тези същества, които са постигнали зрелостта, обитават Марс, Юпитер, Сатурн. Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е. да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността. Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека. Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.

Но въздушните и огнените същества, за които ви говорих, воюват на живот и смърт срещу Юпитер, Сатурн и Марс. Те седят в своите крепости във въздуха и разгръщат своята мощ особено в светкавиците, във всичко огнено, във въздуха. Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото, ухото и носът, както той е на повърхността. Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.

Тези марсови, юпитерови и сатурнови същества действително се държат напълно порядъчно във външната природа - ако мога да употребя такъв израз за така възвишени същества. Те проникват с моралност това, което във външната природа ни се явява само като природа. Те донасят моралността на хората, тя действително навлиза чрез сетивата.

Но въздушните и огнените същества искат да проникнат човека изцяло с неговата сетивна природа, така че, като възприема със своите сетива, той да не вижда нищо друго освен това, което е морално. Следователно те искат да го направят един морален автомат.

И така, когато гледате природата, виждате, че всичко, което се проявява чрез сили, идва от марсовите същества. Което се проявява чрез природни закони, идва от юпитеровите същества, а което е цвят и тон, е от сатурновите същества. Тези същества обаче, въздушните и огнените същества, искат да не оставят човека да има физическо тяло, а той да остане само сила и закон, т.е. да стане мисъл, цвят и тон. Те искат напълно да го разредят, както се каза, да го направят същество, подобно на ангел.

Така виждате, че докато във външната природа Луната, Меркурий, Венера, Юпитер, Марс, Сатурн се понасят и чрез Слънцето се държат в равновесие, в човешката природа те водят двустранна борба. Първо воюват ариманичните и луциферичните същества едни с други, второ, луциферичните същества воюват с всичко марсово, юпитерово, сатурново, лежащо извън Слънцето; от своя страна, ариманичните същества се борят с всичко лунно, венерино, меркуриево.

Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода. Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване. Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах. Относно постигането на тези цели на Земята те изживяват много разочарования. Така че когато срещнем чрез съвременната инициация такива луциферични или ариманични същества зад природата или между хората, ние ги виждаме да се намират, от една страна, в непрекъснато опиянение от победата. Те постигат целите си, не искат да се откажат от тях и са убедени, че ще постигнат победа. От друга стана, те постоянно биват разочаровани от Земята. И настроението, породено от победоносното опиянение и непрекъснатите разочарования, постоянно пронизва живота на този род същества.

А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования. Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека. Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.

Различно е, ако Ариман постигне победа срещу лунните, венерините и меркуриевите богове, различно е и при победата на въздушните и огнените духове срещу Юпитер, Марс и Сатурн. Това обаче никога не са пълни победи. Те стават такива само когато се подкрепят чрез успеха на тези същества едни срещу други. Успехите обаче, които тези същества извоюват едни срещу други, в повечето случаи са само привидни и оттам идва и разочарованието. Защото представете си, че на ариманичните сили се удаде да постигнат в човешкото физическо тяло победа над луциферичните сили, над тези сили, които искат изцяло да изпълнят човека с това, което би трябвало да остане само на повърхността, в сетивата. Тогава, чрез победата на ариманичните сили, човекът получава болести като туморни образувания, рак или болести на веществообмяната като диабета.

Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно време. Тогава тази физическа природа не служи на Ариман, за да изтръгне от нея инстинктите, нагоните и да образува своя собствен род. От това ще получите може би парадоксален, но правилен възглед за болестта. В много случаи тя е единственото средство за добрите власти да спасят човека от лапите на Ариман.

А ако Луцифер извоюва победа в човешката природа, ако луциферичните сили извоюват победа над ариманичните сили, които искат да втвърдят човека, да го привлекат надолу в своя род от само земни и водни същества, тогава човекът заболява от възпалителни болести или изпада в налудничави състояния. Чрез това пък се оспорва победата на Луцифер.

Ариманичните и луциферичните сили непрекъснато работят с всички сили, за да постигнат своите победи, но биват натъжени и разочаровани от болните в болниците и в психиатриите. Защото там им се посочва, че те могат да се борят, но всъщност не е възможно да победят.

Ако прозрете не само физическата, но и етерната природа на човека, там имате точно същите причини за разочарования на ариманичните и луциферичните сили, защото ако луциферичните сили победят ариманичните в етерното тяло, човекът става лъжец по привичка. Но стане ли човекът лъжец по привичка, той няма да е морален, а изпада именно от света, в който Луцифер иска да го задържи. Луцифер изтръгва човека привидно от земния свят, но той го прави лъжец, вместо морален автомат. И докато човекът става лъжец по привичка, стане обикновен лъжец, тази лъжливост на човека, колкото и парадоксално да звучи, първоначално е оръжие на добрите сили, за да изскубнат човека от Луцифер. Защото, ако човекът стане лъжец, това може поне да се изправи в по-нататъшното протичане на кармата, докато ако Луцифер победи, човешкият род ще се изгуби, ще бъде отвлечен нагоре от Земята.

Ако Ариман победи в етерното тяло, ако победи или е близо до своята победа, тогава човекът става обсебен, вътрешно бива обсебен от ума, интелигентността остава в него. Тя го притежава и прониква етерното му тяло. Отново Ариман не може да извлече надолу инстинктите и нагоните, понеже те засядат поради обсебването в етерното тяло.

Така в голям мащаб чрез успеха на лъжливостта и обсебването в човека непрекъснато се поражда причина за голямото разочарование на луциферичните и ариманичните сили.

Разгледайте астралното тяло и предположете, че ариманичните сили победят или са близо до победата в астралното тяло и поради това човекът може да стане върл егоист, изцяло егоистичен. Но стане ли той празен егоист, задържа своите инстинкти в себе си. Ариман няма какво да измъкне. И по този начин точно чрез върлия егоизъм Ариман изпуска своята плячка.

А победи ли или е близо до победата Луцифер, човекът може да стане в своето астрално тяло това, което се нарича безазов мечтател, който не е съвсем на себе си. Такива неща съществуват, най-малкото човекът може да изпадне за известно време в такива състояния. Това тогава е голямото разочарование за луциферичните сили. Виждате колко много извори на разочарование има на Земята за луциферичните и ариманичните сили.

Но същевременно виждате в какво обкръжение стои всъщност човекът. Още в древни времена, когато древните мистерии на посвещението са съществували, той е стоял сред тази борба зад физическия свят. Тогава пратениците на Бог Отец са били учителите на мистериите, първите велики учители на мистериите. От тях произлизат учениците, гуру, а от тези произлизат учениците - хела[1], по-маловажните ученици. Най-висшите водачи обаче са получавали своите указания непосредствено от пратениците на боговете, от посланиците на

Бог Отец. И понеже болестите, които ви описах, са изворите на големите разочарования на Ариман и Луцифер, понеже Луцифер и Ариман в известен смисъл са парализирани, упоени в своите разочарования - колкото и невероятно умни и морални същества да са ариманичните и луциферичните същества, понеже тяхното съзнание е особено ясно и светло, те толкова повече изпадат тогава в замъгляване,  и божиите посланици могат необезпокоявани от Ариман и Луцифер да намерят лечебните средства, както ви казах последния път, че с лунните средства могат да се лекуват сатурновите увреждания и др.п.

Така е било в древните мистерии, когато посланиците на Бог Отец непосредствено са можели да изтръгват човека от заблуждението, в което той е попаднал чрез борбата зад природата и между хората, за която ви разказах.

В по-новото време заблуждението, в което стои човекът, не е по-малко от това в древните времена. Човекът е разкъсван напред-назад в борбата, която се води за него зад природата и под него.

И прекрачи ли се прагът, погледне ли се съзнателно в духовния свят и се види тази ужасна борба, тази объркваща игра за човека зад природата и под него, тогава в настоящето напразно се търсят посланиците на Бога, които например са дали в ръцете на древните мистерийни лекари меркуриевия жезъл и подобни символи за лечението. Човек изобщо не може вече да се справи в тази ужасна борба, водена между изостаналите горни същества - марсовите, юпитеровите и сатурновите, (т.е. луциферичните) същества, и изостаналите долни същества - лунните, венерините, меркуриевите, (т.е. ариманичните) същества. И наистина е така, че когато прекрачите прага, вие сте поставени в тази ужасна борба между горните и долните сили. Като два военни лагера се изправят едни срещу други въздушните и огнените същества, като неправомерни сатурнови, юпитерови и марсови същества, и земните и водните същества като неправомерни лунни, венерини и меркуриеви същества. Борбата се разиграва отвъд прага по ужасен начин, така че

Слънцето първо става съвсем пламенно, после потъмнява и накрая изглежда като ужасен черен диск.

Така не е било за древните посветени. Някога те са виждали през станалия черен слънчев диск. И точно от този черен диск са идвали срещу тях посланиците на Бог Отец, които са били например носителите на лечебните послания в древните времена.

Ние, по-новите хора, прекрачваме прага и там се разгаря тази ужасна борба. Слънцето става червено, после черно, но остава черен диск. И ние сме отблъснати назад и трябва, за да се ориентираме в тази объркваща борба, да търсим на самата Земя.

Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно. То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск,  но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето. Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.

И тогава Христос е този, който в човека показва средствата как да се примирят горните с долните сили, как въздушните и огнените същества горе над черния слънчев диск, заобикалящи нашата Земя, да се примирят с долните същества. И именно като хора ние получаваме ръководните принципи както за лекуването на болестите, така и за разбирането на цялото друго зло, което постоянно разочарова Луцифер и Ариман. И човек стига дотам, чрез силата на Христос и чрез силата на Мистерията от Голгота да може да каже прекрасните думи: «Вие, създания на Ариман и Луцифер, вие ще бъдете разочаровани чрез злото, което трябва да се породи на Земята чрез вас, когато извоювате своите победи, своите частични победи. Тези ваши разочарования трябва постоянно да се появяват, защото винаги ще пораждате болни, обсебени, лъжци, егоисти и безазови същества. И така ще тичате от радостното опиянение към тъжното разочарование.

Но ако земният човек намери правилното отношение към Христос, му е дадено дори това, да не се отчайва в момента, когато види отчаянието на по-висши от самия себе си същества, които обаче искат да вървят по различни пътища от тези на божествените същества, към които принадлежи човекът и на които той следва да остане верен в по-нататъшния земен развой. Центърът на тези божествени същества е Христовото същество, което някога е говорило към древните посветени през слънчевия диск, което от Земята говори към нас с помощта на Слънцето, така че, когато ние говорим днес за Христос, говорим за Онзи, който може да застане на Земята до нас като водач, който ще ни изведе от ужасната война между ариманичните и луциферичните сили и срещу горните и долните божествени светове.

[1] В ориенталските школи гуру се казва водачът по пътя на окултното развитие. Хела, изговаря се чела, се нарича ученикът на гуру. Виж предишната лекция в този том, от 12 ноември 1922 г.