С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е

1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.

Силата на Михаел и мисията на Михаел. Необходимост на една преоценка на много стойности.

2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.

Откровението на Михаел. Ставане плът на Словото и одухотворение на плътта.

3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.

Михаеловото мислене - познанието на човека като едно свръхсетивно същество. Михаеловият път и най-дълбоките импулси на социалния въпрос . 

4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.

Древната култура на мистериите и импулсът на Михаел.

5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.

Делото на Михаел и влиянието на Ариман. Необходимост на Христовия Импулс.   

6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.

Древната култура - Йога и новата воля-Йога. Михаеловата култура на бъдещето. 

7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.

Тъкането на елементарния свят в съдбата на човека.  

8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.

Човекът и заобикалящият свят.  

9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.

Дорнахската постройка. Тайната на троицата Луцифер, Христос, Ариман.

10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.

Стилове на строежите като израз на развитието на човечеството. Гръцкият храм, готическата катедрала, храмът на Граала, Дорнахската постройка.   

11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.

Израждане и загиване на нашата култура. Необходимост от едно оплодяване на природопознанието и на изкуството чрез науката на посвещението.

12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.

Тайните на светлината, на пространството, на Земята и тяхното отражение в трите течения на материалистичната цивилизация.

* * *

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/гл. 35 и 36, март 1925 г/ както следва: 

"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, а непредназначени за печата.  

Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия. Който чете тези частни печатни издания, може да ги вземе в пълния смисъл като нещо, което Антропософията има да каже. Ето защо можа също да се изходи без колебание от нареждането тези печатни издания да се разпространяват само между членовете на Антропософското Общество. Ще трябва само да се приеме, че в непрегледаните от мене записи се намират грешки.

Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание може да бъде признато само на онзи, който познава това, което е прието като предпоставка за произнасяне на едно такова съждение. А това е за по-голяма част от тези печатни издания най-малко антропософското познание за човека, на Космоса, доколкото неговото същество е описано в Антропософията, и познанието на това, което се намира като "Антропософска история В съобщенията от духовния свят".