БЕЛЕЖКИ

Едуард Шуре (1841-1929), френски писател. „Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889. Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)

Роберт Грийн Ингерсол (1833-1899), американски писател и политически оратор

Чарлс Дарвин (1809-1882), английски естественик

Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик. За становището на Р. Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)

Менип от Кадара (около 280 пр. Хр.), гръцки философ, циник

Елий Аристид (129-189 сл. Хр.), гръцки ритор

Софокьл (496-406 пр. Хр.), гръцки автор на трагедии 31 Плутарх (45-125 сл. Хр.), гръцки философ и биограф

Ксенофан (580-490 пр. Хр.), предсократов философ и поет

Хераклит от Ефес (около 535-475 пр. Хр.), предсократов философ Филон Александрийски (25 пр. Хр. 50 сл. Хр.) юдейско-гръцки философ Давид Фридрих Щраус (1808-1874), теолог

Емпедокъл (490-430 пр. Хр.), предсократов философ и лекар от Сицилия

Пиндар (518-446 пр. Хр.), гръцки поет

Питагор (580-496 пр. Хр.), предсократов философ; писмени съчинения за своето учение не е оставил.

Аристотел (384-322 пр. Хр.), философ, ученик на Платон и възпитател на Александър Велики. Основател на перипатетическата философска школа Григорий от Ница (334-393 пр. Хр.), църковен отец, епископ в Кападокия Платон (427-347 пр. Хр.), философ, ученик на Сократ, основател на „Академията" в Атина

„Разпънатата на кръст мирова душа" е образ, до който Р.Щайнер стига самостоятелно в своето духовно-научно изследване. А относно специфичния метод да онагледява своите непосредствени опитности в духовния свят с исторически факти и документи, той казва следното в „Моят жизнен път" (Събрани Съчинения №28): „Що се отнася до моите възгледи за християнството, напълно ясно е, че за да стигна до тях в Духовна Наука аз изобщо на съм търсил, не съм и намирал пътища, каквито някои хора ми приписват. Те представят нещата така, сякаш аз комбинирам фрагменти от древните предания; сякаш преработвам гностически и други учения. Обаче това, което е извоювано като духовно познание в „Християнството като мистичен факт", е непосредствено извлечено от самия духовен свят. Аз прибягвах до историческите документи и ги свързвах с моите описания само поради една причина: Да покажа на слушателите по време на лекции и на читателите, държащи дадена книга в ръцете си, пълното съзвучие между видяното от мен в духовния свят и историческите документи. Обаче аз не съм си служил с нищо от тези документи, преди то да е стояло пред мен в духовния свят". Салустий (4 век сл.Хр.), гръцки философ, неоплатоник; да не се смесва с известния римски историк Гай Салустий Крисп (около 86-34 пр.Хр.) Илотин (около 204-270 сл.Хр.), гръцки философ в Рим, главен представител на неоплатонизма

Омир (8 век пр.Хр.), древен гръцки епик

Карл Бьотихер (1806-1889), немски археолог

Рихард Лепсиус (1810-1884), основоположник на съвременната египтология

Рудолф Зайдел (1835-1892), немски философ и теолог

Аурелий Августин (354-430 сл.Хр.), един от най-значителните църковни отци на Рим

Адолф фон Харнак. (1851-1930), евангелски теолог, Берлин

Ернест Ренан (1823-1892), френски философ и писател

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775-1854), наред с Фихте и Хегел, главен представител на немския идеализъм

Якоб Бургхард (1818-1897), известен базелски историк на културата.

„Култура и изкуство на ренесанса в Италия", Издателство „Наука и изкуство" София, 1987

есеи: Виж Р.Щайнер „Евангелието на Матей" (Събрани Съчинения №131) и „Петото Евангелие" (Събрани Съчинения №148)

Книгата Зохар: основна част от Кабала

Клеменс от Александрия (около 150-217 сл.Хр.), гръцки философ Дионисий Ареопагита: един от членовете на атинския Ареопаг, привлечен към християнството от Павел (Деяния на апостолите 17,34). Около 500 г. сл.Хр. под негово име в Сирия се появяват християнско-неоплатоническите съчинения „За небесните Йерархии" и „За църковните Йерархии"

Ориген (около 185-254 сл.Хр.), църковен отец, ученик и последовател на Климент Александрийски