БЕЛЕЖКИ

*1. Първата световна война, 1914-1918

*2. Матиас Клаудиус, 1740-1815

*3. Според антропософската Духовна наука от средата на Лемурийската епоха в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змия та. Рудолф Щайнер ги нарича „луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра.

Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“

Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.

Луцифер            Ариман

Воля         Чувства      Мисли

          уравновесяване

Симпатия                Антипатия

Страсти                 Заблуждения

Фантазиране               Догматизъм

Бягство от отговорност          Борба за власт

Революционно-войнстаен         Консервативно-миролюбив

Абсолютизира „правата“          Абсолютизира „задълженията“

Анархизъм                Държавен монополизъм

Космополитизъм             Национализъм

Поезия, музика       живопис    Архитектура, пластика

Религиозни движения           Финансова власт

„Отказ от инкарнация“           „Живот в една единствена инкарнация“

Изкуствено разширяване          Висши технологии

на съзнанието, наркомании

Възпламенява               Изсушава

Треска, фебрилни състояния        Склероза

*4. Трандорф К.Р.Е. 1782-1863

*5. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

Физическо тяло неживо, веществено, „минерално“.

Етерно тяло или „жизнено тяло“, „растително“.

Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“.

Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества.

Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.

2. Ритмичната система носител на чувствата.

3. Системата „веществообмен-крайници“ носител на волята.

*6. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятието мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.

Това естествено или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.

В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От „биологична“ гледна точка ясновидството е свързано със световноисторическата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото, смътно ясновидство Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при които човек може да постигне т.нар. „екзактно ясновидство“, или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.

*7. Рудолф Щайнер различава четири вида елементарни Същества, които живеят в четирите елемента на Земята: Гномите в земния елемент, Ундините във водния елемент, Силфите във въздушния елемент, и Саламандрите в огнения елемент.

В народните приказки, легенди и саги също се споменава за тези Същества или „Духове“. Там се говори за джуджета, феи, елфи, коболди. Приказките и легендите са възникнали в една епоха, когато голяма част от хората са притежавали едно вродено, инстинктивно ясновидство и са можели да възприемат тези Същества в природните царства. За разлика от Съществата на висшите Йерархии, елементарните Същества или природните Духове се намират на една по-низша степен от тази на човека. Те не са инкарнирани, не разполагат със свой Аз, липсва им това, което наричаме „морална отговорност“; действията им не са „съзнателни“, а „автоматични“.

*8. Франц фон Шпаун, 1753 1826

*9. Според антропософската Наука за Духа сегашната планета „Земя“ е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)

2. Старото Слънце (спящо съзнание)

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)

4. Земя (будно или предметно съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)

6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние „Земя“ включва седем епохи:

1. Полярна епоха.

2. Хиперборейска епоха.

3. Лемурийска епоха.

4. Атлантска епоха.

5. Следатлантска епоха.

6. Шеста епоха предстои.

7. Седма епоха предстои.

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр.-1413сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста следатлантска културна епоха 3573-5733

7. Седма следатлантска културна епоха 5733-7893

*10. В своята „Тайна наука“ (Събр. съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Архангелите, по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното християнство):

1. Серафими Духове на Любовта

2. Херувими Духове на Хармонията

3. Престоли Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр. Елохими)Духове на Формата

7. Архаи Духове на Личността

8. Архангели Духове на Огъня

9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли

Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва:

1. Орифиил с период на действие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл.Хр.

2. Анаил  150 до 500

3. Захариил 500 до 850

4. Рафаил 850 до 1190

5. Самаил 1190 до 1510

6. Гавраил 1510 до 1879

7. Михаил 1879 до 2300