БЕЛЕЖКИ

(номерът в началото е на страницата според книгата)

Първа лекция

13) Едуард Шуре, 1841-1929. „Великите посветени“ („Les grands initiés“). Оторизиран превод от Мария Щайнер, с предговор към първото, второто и третото издание от Рудолф Щайнер, Мюнхен 1955 г.

13) в една борба, която ни беше натрапена: пререканията с Теософското общество, които чрез писмото на председателката Ани Безант от 7 март 1913 г. водят до изключване на Немската секция. Като ръководител на тази секция от 1902 г. насетне Рудолф Щайнер разгръща и разпространява в нейните рамки духовната наука в смисъла на антропософията. Срв. „Моят жизнен път“, (1923-1925), Събр. съч. 28, Глава XXX и нататък; Лекция в Дорнах, 15 юни 1923 г., в „История и предпоставки на Антропософското движение във връзка с Антропософското общество“, Събр. съч. 258; както и „Съобщения до членовете на Антропософското общество (Теософското общество)“, издадени от М. Шол, Кьолн, април 1913 г., № I, Втора част.

13) със своето отворено писмо: Едуард Шуре съобщава в едно по-дълго писмо от 1 март 1913 г. на г-н Шарл Блех, председател на Теософското общество във Франция, за своето напускане на обществото, чието почетно членство му е било предложено през 1907 г.

в прекрасната книга: Ойген Леви, „Г-жа Ани Безант и кризата в Теософското общество“, Берлин 1913 г.

14) Освен съчиненията, които вече бяха споменати: баронеса Еми фон Гумпенберг, „Отворено писмо до д-р Хюбе-Шлайден в отговор на неговото „Послание за мир“. Текла фон Реден, „Меморандумът на д-р Хюбе-Шлайден, разгледан непредубедено“.

ще спомена брошурата: д-р Карл Унгер, „Срещу литературното пиратство! Една обработка на г-н д-р Хюбе-Шлайден“. Елизе Волфрам, „Блъфът на Звездата на Изтока“. Курт Валтер, „Служи на истината! Критическо разглеждане“, 1913 г.

14) Софи Щинде и графиня Паулине фон Калкройт, ръководителки на Мюнхенския клон; от 1907 г. са основни отговорнички за провеждането на празничните представления. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Софи Щинде (17 ноември 1922 г.), в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.

15) Херман Линде, Фриц Хас, Ханс Фолкерт: мюнхенски художници, които от Конгреса на Теософското общество през 1907 г. в Мюнхен (вж. „Изображения на окултни печати и колони“, Събр. съч. 284/285) се занимават с оформлението на празничните помещения и декорите. Вж. Обръщението и възпоменателното слово на Рудолф Щайнер за смъртта на Херман Линде на 29 юни 1923 г. в „Нашите мъртви“ (1906-1924), Събр. съч. 261.

15) Имме, баронеса фон Екхартщайн, 1871-1930. От 1909 г. Рудолф Щайнер ѝ предава ръководството на изработката на костюмите; заета е също и като актриса: Луцифер (1913 г.) и Дионисий в „Свещената драма от Елевзин“. В Дорнах, където я извиква г-жа Мария Щайнер след смъртта на Рудолф Щайнер, тя сътворява всички костюми за Мистерийните драми и умира през 1930 г., след като е изработила костюмите за първото публично представление на Картините от египетското посвещение.

16) което се разкри тук като евритмия: това първо въвеждане в евритмическото изкуство става на 28 август 1913 г. за участниците в празничните представления в музикалната зала. Вж. бел. към стр. 89.

16) случилото се на сцената през последните дни: от 19 до 23 август са представени по два пъти „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Вж. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми“ (1910-1913), Събр. съч. 14.

16) разработих и нещо… като своего рода коментар: опитът от 1913 г. е запазен. Вж. „Фрагменти, скици и паралипомена към четирите мистерийни драми“, Събр. съч. 44.

22) думите, които изрича Мария в духовната област: „Пробуждането на душите“, Шеста картина.

24) думите на другата Филия: „Пробуждането на душите“, Втора картина.

26) как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“: Трета картина. Мълчаливата поява на Ариман в книгата не е указана по-специално.

26) Рудолф Щайнер „Прагът на духовния свят. Афористични размишления“ (1913 г.), Събр. съч. 13.

27) такива думи, които произнася Ариман: „Пробуждането на душите“, Четвърта картина.

28) не виждат дяволския лик...: Думи на Мефистофел в „Ауербаховата изба в Лайпциг“ в Първа част на „Фауст“ от Гьоте.

29) Що за думи казва Романий?: вж. също „Изпитанието на душата“, Тринадесета картина.

Втора лекция

41) разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят: не може да бъде проверено поради непълни записки.

46/81) Шопенхауеровата философия: Артур Шопенхауер, 1788-1860. „Светът като воля и представа“, където в Първи том § l буквално е казано: „Светът е моя представа – това е истина, валидна по отношение на всяко живо и познаващо същество, въпреки че единствено човекът може да я внесе в рефлектираното абстрактно съзнание; а стори ли го наистина, у него се е появила философска разсъдливост. Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и никаква Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа…“

46/81) Основното положение на Кант, че сто талера: Имануел Кант, 1724-1804. „Критика на чистия разум“.

49) преди да започне въздействието на Луцифер: Мария: „преди да встъпи Луцифер във битка...“, „Пазачът на прага“, Седма картина.

Трета лекция

52) Рудолф Щайнер, „Въведение в тайната наука“ (1910), Събр. съч. 13; „Как се постигат познания за висшите светове“ (1904), Събр. съч. 10.

62) което би могло да се нарече душевен покой: „Пробуждането на душите“, Четвърта картина

Пазачът:

И мен като измамен образ само

съзираш, щом копнежната заблуда

със ясновиждането ти се свързва

и мир в духа като душевно тяло

не може да обгърне същността ти.

Четвърта лекция

72) Фердинанд Райнеке: „Пазачът на прага“, Първа и Осма картина. „Пробуждането на душите“, Дванадесета картина, където в сценичната забележка е казано, че по форма душата на Фердинанд Райнеке е нещо като копие на Ариман.

73) Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател. „За смъртта“, превод на немски Фридрих фон Опелн-Брониковски, Йена 1913 г.

79) Към нищо да не се стремиш...: думи на Феликс Балде в „Пробуждането на душите“, Трета и Тринадесета картина.

Пета лекция

89) И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното: следобеда на същия ден – рождената дата на Гьоте – става първото евритмично представление. Тогава за увода си към това ново изкуство Рудолф Щайнер изхожда от разказването на приказки от г-жа Балде.

94) в различните лекции обърнах внимание на това (ясновидски резултати за езика): вж. напр. Берлин, 20 януари 1910 г. „Духовната наука и езика“ в „Способността за изразяване на човека“, Дорнах 1979 г.; Щутгарт, 30 декември 1910 г. в „Окултна история“, Събр. съч. 126; Хага, 22 март 1913 г., в „Окултното развитие на човека и значението му за неговите обвивки – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз“, Събр. съч. 145.

Шеста лекция

104) разбирания за народите и епохите: вж. „За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“, (Кристиания 1910 г.), Събр. съч. 121.

111) в края на „Пазачът на прага“: Девета и Десета картина.

115) съзерцание на света… когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости: вж. „Пробуждането на душите“, Шеста картина.

Седма лекция

121) среща с Двойника: първо в „Изпитанието на душата”, Пета картина; после в „Пазачът на прага“, Трета и Осма картина; „Пробуждането на душите“, Четвърта картина.

определена точка в развитието на душата на Йохан: „Пазачът на прага“, Девета и Десета картина.

123) че там Луцифер придобива изкусително влияние: „Изпитанието на душата“, Дванадесета картина.

които да могат да станат Кришнамурти: Тук Рудолф Щайнер се позовава на разпространяваната по негово време от Ани Безант очаквана новопоява на Христос, за носител на когото е било определено индийското момче Кришнамурти. По-късно то се дистанцира от тази му предопределена роля. Вж. бележките към стр. 13

123) видението на собствената младост като обективно същество: вж. също лекцията в Дорнах, 5 януари 1924 г., в „Мистерийните центрове на Средновековието“, Събр. съч. 233a.

128) три пъти Йохан има едно преживяване: в „Пробуждането на душите“, Втора, Четвърта и Десета картина.

Осма лекция

134) в едно берлинско издателство излиза: „Химическа сватба: Кристиян Розенкройц. Година 1459“, с въведение и издадена от д-р Фердинанд Мак, Берлин 1913 г.

136) ако такъв човек… глупавата басня за йезуитите: Фердинанд Мак, 1861-1930, лекар и писател. В: „Два пъти умрял!“, Лайпциг 1912 г., д-р Щайнер е набелязан за възпитаник на йезуитите във Втори раздел: „Теософско висше училище за духовна наука“.

142) човекът да развие самопознание: вж. излязлото през 1912 г. в Мюнхен съчинение на Рудолф Щайнер „Път към себепознание на човека, в осем медитации“, Събр. съч. 16.

145) това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“: Втора картина.

148) Аристотел, а и други са учели и много други неща: вж. Франц Брентано „Аристотел и неговият мироглед“, Лайпциг 1911 г.; в тази връзка Брентано препраща и към идеята на Ницше за вечното възвръщане на същото (от „Тъй рече Заратустра“, Четвърта част).

150) както съм описвал в много лекции: вж. „Окултни изследвания върху живота между смъртта и ново раждане“ (от 1912 до 1913 г. в различни градове), Събр. съч. 140.

152) „ще се случи това, което трябва да се случи“: „Пробуждането на душите“, Първа и Четиринадесета картина.