| Алтернативен линк |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА
1. Николай Коперник, 1473 - 1543, полски астроном, математик, лекар, юрист, хуманист и каноник. Основава хелиоцентричната представа за света. - Няма публикации, докато е жив, с изключение на един превод. Своя труд за хелиоцентричната планетна система завършва през 1507 г. Когато е публикуван като «De revolutionibus orbium coelestium libri VI», Коперник се намира в предсмъртно състояние. Посвещава го на папа Павел III. Негов приятел, следящ отпечатването, го представя в предговора като чисто хипотетичен научен метод на пресмятане. Така се промъква през цензурата, докато при третото му издание през 1616/17 г. бива забранен. Едва през 1822 г. католическата църква признава неговото съдържание. Сравни «Духовното ръководство на човека и човечеството. Духовнонаучни резултати от изследването на човешкото развитие» (1911 г.), Събр. съч. 15, стр. 81 - 88.
2. Чарлс Дарвин, 1809 - 1882, английски естествоизпитател, лекар, геолог и ботаник, написал «За произхода на видовете чрез естествен подбор и запазването на привилегированите раси в борбата за съществуване», Щутгарт, 1875 - 1878 г.
3. «За загадките на душата» Събр. съч. 21.
4. Фридрих Теодор Фишер, 1807 - 1887 г., естет и поет. «Сън. Статия към произведението Сънищната фантазия от д-р Й. Фолкет», напечатана в «Старо и ново», 3 брой, Щутгарт, 1881 - 82 г.
5. На немски името Фишер обикновено се пише Fischer, а не Vischer, както е името на Фридрих Теодор Фишер. Бел. пр.
6. Йоханес Фолкет, 1848 - 1930, професор по философия в Лайпциг. «Сънищната фантазия», Щутгарт, 1875 г.
7. Буквално «...душата, като най-висше единство на всички процеси, не може да бъде локализирана в тялото, макар че не се намира никъде другаде освен в тялото».
8. Емил дю Боа Реймонд, 1818 - 1896. «Седемте чудеса на света», лекция, държана на 8 юни 1880 г., Лайпциг, 1882 г. - Виж също «За границите на природознанието», лекция, държана на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872 г. (по-късно събрани в един том под заглавието «За границите на природознанието. Седемте световни загадки»).
9. «За загадките на душата», Събр. съч. 21.
10. Ф. Т Фишер: «Сънят».
11. Употребената от Фишер дума «Diremtion, от латински diremtio», която не се употребява повече днес, означава развод, обяснение, раздяла, премахване.
12. «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05 г.), Събр. съч. 10, издадена на български от издателство Даскалов. Бел. пр.
13. «Въведение в Тайната наука» (1910 г.), Събр. съч. 13. Има се предвид втората част, глава «Познание на висшите светове. За посвещението или инициацията». Издадена на български от издателство Даскалов. Бел. пр.
14. Материалистически, спиритуалистически, пантеистически, индивидуалисти-чески, монадистически и т. н. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер при описанията на различните мирогледи в «Човешката и космическата мисъл» (4 лекции, Берлин, 1914 г.), Събр. съч. 151.
15. Сър Джеймс Девар, 1842 - 1923, английски физик и химик, професор в Кембридж и Лондон. Откривател на термофора.
16. Вилхелм Конрад Рентген, 1845 - 1923, през 1895 г. открива X-лъчите, наречени рентгенови лъчи, които се употребяват при диагностиката и терапията. През 1901 г. получава първата Нобелова награда за физика.
17. Кант-Лапласовата теория произхожда от «небулярната хипотеза» на философа математик Имануел Кант (1724 - 1804), според която Земята се е образувала от първична мъгла, но също независимо от Кант и в много отношения различно от него, от теорията на френския математик и астроном Пиер Симон Лаплас (1749 -1827), «Exposition du Systeme du monde», 1796 г., и «Traite de Mecanique Celeste», Париж, 1799 - 1825.
18. «За загадката на човека», Събр. съч. 20, 1916 г.
19. За същата свръхсетивна същност Р. Щайнер обикновено употребява понятието етерно тяло. Б. пр.
20. Ернст Хекел, 1834 - 1919, зоолог и естествоизпитател, виж между другото и «Естествена история на сътворението», 2 части, 1868; «Антропогения или история на развитието на човека», 2 части, Лайпциг, 1874 г.; «Загадките на света. Общоразбираеми изследвания на монистичната философия», Бон, 1899 г.
21. Едуард фон Харман, 1842 - 1906, философ. «Философия на несъзнателното. Опит за един мироглед», Берлин, 1869 г.
22. «Несъзнателното от гледната точка на физиологията и десцендентната теория. Критично осветление на природо-философската част на философията на несъзнателното», Берлин, 1872 г., 2-ро издание с името на автора през 1877 г.
23. В «Естествената история на сътворението», предговор към 4-то издание, Йена, 1873 г., стр. 38, буквално: «Това отлично произведение казва в същността си всичко, което самият аз бих могъл да кажа за философията на несъзнателното, за историята на сътворението...».
24. Излиза през 1877 г. с «Общи забележки» и «Допълнения». В предговора на 8-то издание на «Философия на несъзнателното» от 1878 г. Хартман пише за въпросното произведение: «...излиза разширеното второ издание на произведението <Несъзнателното от гледната точка на философията и десцендентната теория> с моето име. Първото, анонимното издание беше общопризнато като най-доброто от всички критики на философията на несъзнателното и същевременно като блестящо оправдание на естественонаучния механистичен мироглед срещу философския идеализъм. Разкритието, че това произведение е написано от мен, както и прибавеното във второто издание детайлно опровержение на критиката, би трябвало да е достатъчно доказателство за моето владеене на съвременната естественонаучна гледна точка, за да ми осигури отсега нататък защита срещу всяко обвинение за недостатъчни познания в тази област. Всъщност целта беше да се даде урок на най-старите по чиновническа длъжност и на професионално надутата неспособност, когато благоволих като допълнение да добавя детайлното опровержение на <Критиката на естественонаучните основи на философията на несъзнателното> от проф. Оскар Шмидт (Лайпциг, 1877 г.)».
25. Оскар Хертвиг, 1849 - 1922, анатом, ученик на Ернст Хекел. «Развитието на организмите. Опровержение на Дарвиновата теория на случайността», Йена, 1916 г.
26. Виж въведенията на Рудолф Щайнер към природонаучните трудове на Гьоте в Кюршнеровата «Немска национална литература», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер, 5 тома (1884 - 97), Дорнах, 1975 г., Събр. съч. 1а-е, Събр. съч. 1а, стр. 17 ft'. Отделно издание под заглавие «Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте» (1884 - 97), Събр. съч. 1 - Виж също и «Гьотевият мироглед» (1897 г.), Събр. съч. 6.
27. Изграденият от дърво двоен купол на първия Гьотеанум. - Виж репродукциите в «Гьотеанумът като общо произведение на изкуството» с лекция на Рудолф Щайнер, придружена със снимки на 29 юни, 1921 г. в Берн: «Архитектурната мисъл на Гьотеанума», изд. от Валтер Рогенкамп, Дорнах, 1986 г.
28. Гьоте: «Природата. Афоризми» (около 1780 г.), в «Природонаучни произведения» (виж по-горе), том 2, Събр. съч. 1б, стр.7.
29. Албрехт фон Халер, (1708 - 1777), швейцарски медик, ботаник и поет. В стихотворението «Фалшивостта на човешките нрави», посветено на професор Щехелин, април, 1730 г., в «Опит за швейцарски стихове» (1732 г.), Цюрих, 1768 г., стр. 53: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен!» - Оригиналното стихотворение на Гьоте «Въпреки това», в Стихотворения, 3 част (1766 - 1832). «Allerdings»: «Ins Innre der Natur -» / O du Philister! - / «Dringt kein erschaffner Geist.» / Mich und Geschwister / Mogt ihr an solches Wort / Nur nicht erinnern; / Wir denken: Ort fur Ort / Sind wir im Innern. / «Gluckselig, wenn sie nur / Die auBre Schale weist!» / Das hor’ ich sechzig Jahre wiederholen; / Ich fluche darauf, aber verstohlen; / Sage mir tausend tausendmale; / Alles gibt sie reichlich und gern; / Natur hat weder Kern / Noch Schale, / Alles ist sie mit einem Male; / Dich prufe Du nur allermeist, / Ob Du Kern oder Schale seist.
30. Гьоте: поеми, 3 част, Нежни куплети IX, в «Немска национална литература», том 84, стр. 297, и в Sophien-Ausgabe - Ваймар, 5-то издание, том I, стр. 134.
31. Лекция от 15 ноември в този том.
32. Изказвания на Рудолф Щайнер относно проблема за публикуването на езо-терични съдържания са събрани и придружени с въведение от Валтер Куглер в «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», № 105, Архангеловден, 1990 г., стр. 39 и сл.
33. Павел, 1. Коринтяни, 1, 20: «не превърна ли Бог мъдростта на света в глупост?» и 3, 19: «защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога.»
34. В допълнение към безброй други описания на висшите йерархии в произведенията на Рудолф Щайнер виж например книгите «Хрониката Акаша» (1904 - 1908), Събр. съч. 11 и «Въведение в тайната наука» (1910 г.), Събр. съч. 13, глава «Мировото развитие и човекът», както и лекционния цикъл «Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят» (10 лекции, Дюселдорф, 1909 г.), Събр. съч. 110.
35. Парацелз, Теофраст фон Хоенхайм, 1493 - 1541. Лекар, естественик и философ. Градски лекар и професор в университета в Базел.
36. Колумбан, 550 - 615, ирландски монах, който от 595 г. мисионира във Франкония, Бургундия, Алемания и Ломбардия с дванадесет студенти, между които и Галус.
37. (Св.) Галус (всъщност Гало, известен също като Гал от Хиберния), 550/555 -641 г. или 645 г. Ученик на Колумбан, придружава го по мисионерския му път, но през 612 г. остава като отшелник в планината в близост до езерото Бодензее.
38. Лекция от 15 ноември в този том.
39. Ралф Валдо Емерсон, 1803 - 1882, американски философ и есеист.
40. Удроу Уилсън, 1856 - 1924, президент на САЩ от 1912 г. до 1920 г.
41. Виж публична лекция на тема «Антропософията и историческите науки. Духовнонаучни резултати относно развитието на човечеството и неговите културни форми» от 7 ноември 1917 г. в «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73.
42. Виж например в лекцията от 11 юни 1908 г. «Въздействието на духовните същества върху човека» (13 лекции, Берлин, 1908 г.), Събр. съч. 102.
43. Госпожица Софи Щинде, 1853 - 1915. Виж изказванията на Рудолф Щайнер за Софи Щинде в том «Нашите мъртви. Беседи, мисли и медитативни напътствия, 1906 - 1924», Събр. съч. 261. В края на лекцията (преди последния отпечатан откъс на стр. 76) Рудолф Щайнер казва няколко думи, които възпроизвеждаме тук: «За съжаление, също и тук трябва да добавя съвсем накратко, че антропософското движение днес среща не само съпротива и предразсъдъци, но в последно време особено клевети и очерняне, и за съжаление това става причина, понеже тези клевети се отнасят по-специално до личните срещи с отделни приятели, с натежало сърце да реша да прекратя засега тези обсъждания на езотеричния живот. Клеветите, които се появиха в последно време чрез непълноправни членове, са от този вид - не искам да говоря в детайли за това, - че се налага точно тези неща, които бяха направени поради искрена сърдечна необходимост, да бъдат прекратени за по-кратък или по-дълъг период от време. И второ - ако се каже само първото, няма да отговаря напълно на реалността, - от моя страна освобождавам почитаните от мен скъпи приятели, които са имали такива лични разговори с мен, да пазят в бъдеще някакво мълчание за това, което е било обсъдено лично с мен. Това, което е лично обсъждано между мен и членовете на Обществото, може, ако самият човек иска -разбира се, не е задължително - да го разкаже на всекиго. Целият свят може да знае всичко, което някога се е случило в областта на антропософията, ако членовете сами го искат. Тези неща наистина се налагат, тъй като такива мерзости можаха да се появят в последно време в антропософското движение. Който иска да напредне езотерично, ще намери и така възможност, аз ще се погрижа да компенсирам това, което сега трябва да престане. Дайте ми само малко време. Ще се намерят средства и пътища всеки да получи това, от което се нуждае по своя езотеричен път, който той следва да продължи с много спокойствие и енергия, макар и за продължително време да се лиши от личните обсъждания, понеже за съжаление само чрез силата на антропософското движение може да продължи това, което по този начин, макар и с мъка в сърцето ще се изправи срещу клеветите, които, както много други неща в това време, абсолютно са изсмукани от пръстите. Но има много хора, които днес не само изопачават, но и измислят, за да клеветят.» В края на последния напечатан откъс следват още думите: «От друга страна, нека особено този път, предвид тежките времена, да изразя особена благодарност към нашите приятели от Санкт Гален от името на тези, които ръководят антропософското движение, че при трудните условия относно намиране на зала и други, успяха да намерят възможност, въпреки трудностите да можем да проведем нашата среща както публично, така и в групата също и в този град в това трагично време. Затова особена благодарност на участващите в това наши скъпи приятели от Санкт Гален.»
44. По това време (септември, 1898 г.) Рудолф Щайнер е сътрудник в издаването на «Списание за литература» и принадлежащите към него «Драматични страници». За това списание Рудолф Щайнер пише много статии, публикувани в 5 тома Събр. съч. 29 - 33. Виж разказа на Рудолф Щайнер за това време в Берлин в книгата му «Моят жизнен път» (1923 - 1925), Събр. съч. 28, глава XXIV.
45. Елизабет, 1837 - 1898, царица на Австрия, омъжена за цар Франц Йозеф I, промушена с нож в Женева на 10 септември, 1898 г. от италианския анархист Лучени.
46. За различните периоди виж преди всичко две основни описания в книгите «Хрониката Акаша» (1904 - 1908 г.), Събр. съч. 11 и «Въведение в тайната наука» (1910 г.), Събр. съч. 13, глава «Мировото развитие и човекът».
47. Според антропософската наука за духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
4. Земя (будно или сетивно съзнание)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)
Планетарното състояние «Земя» включва седем епохи:
1. Полярна епоха
2. Хиперборейска епоха
3. Лемурийска епоха
4. Атлантска епоха
5. Следатлантска епоха
6. Шеста епоха (предстои)
7. Седма епоха (предстои)
На свой ред следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
1. Първа следатлантска културна епоха (древноиндийска), 7227 - 5067 пр. Хр.
2. Втора следатлантска културна епоха (древноперсийска), 5067 - 2907 пр. Хр.
3. Трета следатлантска културна епоха (египетско-халдейска), 2907 - 747 пр. Хр.
4. Четвърта следатлантска културна епоха (гръцко-римска), 747 пр. Хр. - 1413 сл. Хр.
5. Пета следатлантска културна епоха (съвременната), 1413 - 3573.
6. Шеста следатлантска културна епоха, 3573 - 5733.
7. Седма следатлантска културна епоха, 5733 - 7893.
48. Сравни например лекцията от 29 ноември 1915 г. в «Средна Европа между Изтока и Запада» (12 лекции, Мюнхен, 1914 - 18 г.), Събр. съч. 174a.
49. Мари-Франсоа-Сади Карнот, 1837 - 1894 г., физик, 4-ти президент на Френската република, промушен от италианския анархист Касерио, 1894 г. в Лион.
50. Виж лекцията от 7 октомври, 1917 г. в «Духовните основи на външния свят. Падането на духовете на мрака» (14 лекции, Дорнах, 1917 г.), Събр. съч. 177.
51. «Четири мистерийни драми» от Рудолф Щайнер (1910 - 1913 г.), Събр. съч. 14. I. «Портата на посвещението (инициацията)» - Розенкройцерска мистерия (1910 г.). II. «Изпитанието на душата» - сценични картини от живота като продължение на «Портата на посвещението» (1911). III. «Пазачът на прага» - душевни процеси в сценични картини (1912 г.). IV. «Пробуждането на душите» - душевни и духовни процеси в сценични картини (1913 г.). Виж особено последната картина в «Пробуждането на душите».
52. «В твоето нищо се надявам всемира да открия.»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрач-ната галерия, стих 6256.
53. «Аз славя те...»: Гьоте: «Фауст» II, I акт, Мрачната галерия, стих 6257.
54. «Фауст и проблемът за злото» от 3 ноември, 1917 г., виж в «Духовнонаучни обяснения към Гьотевия <Фауст>. том II: Проблемът Фауст. Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916 - 19 г.), Събр. съч. 273.
55. «Народът дявола не чувства...»: Гьоте: «Фауст» I, Ауербахската кръчма, стих 2181.
56. Има се предвид предишната лекция в този том от 6 ноември.
57. Има се предвид лекцията «Антропософия и природна наука. Духовнонаучни резултати от изследването на природата и човека като природно същество» от 12 ноември 1917 г., Цюрих, отпечатана в «Допълване на днешните науки чрез антро-пософията (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73.
58. Виж Людвиг Фойербах, 1804 - 1872, немски философ. «Мисли за смъртта и безсмъртието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за безсмъртието», стр. 134: «Дали човекът е назависим от това, с което се храни?»
59. За психоанализата виж предишните лекции в този том, 10 и 11 ноември 1917 г. - Сравни също лекцията «Антропософия и социална наука. Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на живот» от 14 ноември 1917 г. в «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73; лекцията от 22 януари 1918 г. в «Земната смърт и мировият живот. Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето» (21 лекции, Берлин, 1918 г.), Събр. съч. 181; или отговори на въпросите в края на лекцията от 28 април 1920 г. в «Обновление на педагогично-дидактичното изкуство чрез духовната наука» (14 лекции, Базел, 1920 г.), Събр. съч. 301, стр. 238.
60. В лекцията от 6 ноември в този том.
61. Например лекциите от 16 юни 1910 г. в «За душите на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология» (11 лекции, Кристияния, 1910 г.), Събр. съч. 121; от 13 февруари 1915 г. в «Скритите духовни основи на Първата световна война (16 лекции, Щутгарт, 1914 - 21 г.), Събр. съч. 174b; и от 9 и 17 декември 1916 г. в «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173.
62. Елифас Леви, 1810 - 1875. Псевдоним на Абата Алфонс Луис Констант, френски олултен писател.
63. Франц Ксавер Бенедикт фон Бадер, 1765 - 1841, лекар, философ, теолог.
64. Луис Клод маркиз де Сен Мартен, 1743 - 1803, френски философ, теософ и окултист.
65. На това място Рудолф Щайнер добавя:«Когато някой приема това за несправедливо и каже, че трябва да страдат невинни заради виновните, тогава мога само да отвърна: Скъпи приятели, обърнете се към тези, от които идват клеветите. Необходимо е да се внесе сериозност в тази област, иначе няма да се подобри положението в Обществото. А трябва да се подобри. Пълна сериозност трябва да проникне в Обществото. Защото то е носител на най-важните истини за настоящето и не може да бъде заподозряно от другите - вече казах каква нагласа трябва да съществува за разпространяването на антропософските истини, - че се намират хора, които преиначават всичко по злосторен и грозен начин. Вярвам, че точно онези от нашите скъпи приятели, които се отнасят много сериозно към каузата ни, ще приемат тези мерки. Трябва да спомена нещата и тук, както ги споменах и в други групи, понеже ви моля да ги уважите по подходящия начин. Досега наистина не можах да открия да са взети толкова насериозно многото неща, които съм казвал в тази област. Често се вижда, че предприетите мерки се нарушават. Трябва някога да се направи нещо сериозно, иначе няма да се обърне достатъчно внимание на това, за което постоянно става въпрос.»
66. Имат се предвид лекциите: «Антропософия и душевна наука» (5 ноември), «Ан-тропософия и историческа наука» (7 ноември), «Антропософия и природна наука» (12 ноември) и «Антропософия и социална наука» (14 ноември), съдържащи се в «Допълване на днешните науки чрез Антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73.
67. Виж горната бел.
68. Швейцарският психолог и философ Карл Густав Юнг (1875 - 1961), някогашен ученик на Фройд, е живял от 1909 г. в Кюснахт при Цюрих, там е имал частен кабинет като психоаналитик и от 1910 г. държи лекции в Цюрихския университет. - Относно психоанализата виж лекцията от 13 ноември 1917 г. в този том и бел. 112.
69. Взет от книгата на К. Г. Юнг: «Психология на несъзнателните процеси. Преглед на съвременните теории и методи на аналитичната психология», Цюрих, 1917 г., стр. 13 и сл. (От 1925 г. носи заглавието: «Несъзнателното в нормалния и болния душевен живот», от 1942 г.: «За психологията на несъзнателното». Трябва да се посочи, че в сравнение с първото издание, цитирано от Р. Щайнер, по-късните издания са доста преработени от Юнг.)
70. Йозеф Бройер, 1842 - 1925, виенски интернист. Основава психоанализата заедно с Фройд. Виж Бройер и Фройд: «Изследвания върху хистерията», Лайпциг и Виена, 1895 г.
71. Виж Рудолф Щайнер: «Моят жизнен път» (1923 - 25), Събр. съч. 28, стр. 195 и сл.
72. Виж бел. 69.
73. Зигмунд Фройд, 1856 - 1939, виенски лекар и психолог. Основател на психоанализата заедно с Бройер. - «Есета върху сексуалността», 1905 г. (2 издание: «Три есета за сексуалната теория», Лайпциг и Виена, 1910 г.), «Тълкуване на сънищата», 1900 г., виж също бел. за Бройер.
74. Жан-Мартин Шарко, 1825 - 1893. Френски медик, познат особено чрез своите трудове относно хистерията и хипнозата.
75. Виж бел. 69.
76. Виж бел. 69: «Относно този проблем в медицината има отличен отговор: казва се, че диспозицията в смятането е х. Човек просто е предразположен към тези неща.»
77. Виж бел. 69.
78. Алфред Адлер, 1870 - 1937, медик. Основател на индивидуалната психология, чрез която се отделя от Фройд - «Практика и теория на индивидуалната психология», 1919 г.
79. Фридрих Ницше, 1844 - 1900, философ.
80. От първата част на «Тъй рече Заратустра» (1883 г.) Ницше представя във все по-голяма степен в произведенията си, че принципът на живота и света е «волята за власт - и нищо друго». През осемдесетте години Ницше планира и многообхватно произведение под заглавие «Воля за власт», но изоставя този план. След смъртта му сестра му и служителите на Архива на Ницше произволно съставят от посмъртните фрагменти уж системното философско главно произведение «Воля за власт» (1901/1906 г.).
81. Виж бел. 69.
82. Също там, глава 4: Двата психологически типове.
83. Поради неустановения по-ранен начин на писане, въз основа на едно стенографско сравнение и факта, че Юнг винаги пише «екстравертиран» във въпросната книга, тук беше установено да се употреби екстравертиран, а не екстровертиран.
84. Рудолф Щайнер говори за хистерията през 1916 г. в двете си лекции от 11 април, 1916 г. в «Човешкият дух в миналото и настоящето» (12 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 167, и от 13 август 1916 г. в «Загадката на човека. Духовните източници на човешката история» (15 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 170. - Два дни след настоящата лекция от 12 ноември 1917 г. Рудолф Щайнер описва същия феномен в отговори на въпроси, виж «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73.
85. Виж лекционния цикъл «Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята » (14 лекции, Дорнах, 1917 г.), Събр. съч. 177.
86. Артур Шопенхауер, 1788 - 1860, философ. «Светът като воля и представа», 2 тома, Лайпциг, 1819/1844. - Виж също биографията на Рудолф Щайнер «Артур Шопенхауер» в «Биографии и биографични скици, 1894 - 1905. Шопенхауер - Жан Пол - Уланд - Виланд. Литература и духовен живот през 19 век», Събр. съч. 33.
87. Рихард Вагнер, 1813 - 1883, немски оперен композитор. Ницше скъсва с Вагнер през 1878 г.
88. «Фридрих Ницше, борец срещу своето време» (1895), Събр. съч. 5.
89. Виж лекцията от 10 ноември в този том.
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир. Инструмент на тялото ти е и твоят малък разум, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям разум.»
91. «Отвъд душата. Антропология и антропософия, Макс Десоар за антропософията, Франц Бретано (посмъртно). Схематични допълнения» (1917 г.), Събр. съч. 21, 2-ра лекция, «Макс Десоар за антропософията».
92. Макс Десоар, 1867 - 1947, философ, професор по философия в Берлин. «Отвъд душата. Духовните науки разгледани критично», Щутгарт, 1917 г., глава «Духовна наука, II. Теософия,», стр. 254 - 263.
93. «Въведение в тайната наука» (1910 г.), Събр. съч. 13 .
94. Също там, стр. 294 и сл., има се предвид мястото: «В четвъртия, петия и шестия век сл. Хр. в Европа се подготвя културната епоха, която започва с ХV век и в която още се намираме. Тя трябва постепенно да замени четвъртата, гръко-латинската. Това е петата следатлантска културна епоха.» В публикуваната малко след това книга «За загадките на душата» (виж по-горе) Рудолф Щайнер говори в главата за Макс Десоар също и за това изопачаване от негова страна (стр. 40, 44 и сл.). Десоар се опитва да се оправдае пред Рудолф Щайнер в предговора към второто издание на книгата си «Отвъд душата», Щутгарт, 1918 г. Но как той работи с изказванията на Рудолф Щайнер, показва отговорът му на корекцията от Рудолф Щайнер, засягаща мястото, отнасящо се до 5-ти и 6-ти културен период «...моля читателят да обърне внимание, че живее не в шестия, а в петия <следатлантски> културен период. Но той може да ми вярва, че относно грешката в цифрови данни (на стр. 259) не скърбя особено много, защото за мен тези следатлантски периоди са... празна мъгла.» (с. XI).
95. «Философия на свободата. Основни характеристики на един съвременен мироглед -Душевни резултати от едно наблюдение според научни методи» (1894 г.), Събр. съч. 4.
96. «Духовното ръководство на човека и човечеството. Духовнонаучни резултати от изследванията на развитието на човечеството» (1911 г.), Събр. съч. 15.
97. «Прераждане и карма, необходими представи от гледната точка на съвременната природна наука» (1903 г.), напечатано в «Lucifer-Gnosis». Основоположни есета за антропософията и сведения от списанията
98. Публична лекция, държана на 25 октомври, 1906 г. в Дом на архитекта в Берлин, отпечатана в «Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот» (13 лекции, Берлин, 1906/07 г.), Събр. съч. 55.
99. «Отвъд душата» (виж по-горе).
100. В «Загадките на душата» (виж по-горе).
101. «От другата страна на душата» (виж по-горе), бележка: «В дебюта на Щайнер, Философия на свободата (Берлин, 1894 г.), има само наченки на същинско учение. Там се казва, че човек е поел в себе си нещо от природата и оттам чрез познание на собствената си същност може да реши загадката на природата; че в мисленето се намира творческа дейност, предшестваща познанието, докато ние не сме включени в създаването на природата, а сме зависими от нейното по-късно опознаване. Интуицията тук е само формата, в която се появява първо съдържанието на мисълта.»
102. Глава за Макс Десоар в «Отвъд душата» (виж по-горе).
103. Виж в «Отвъд душата» (виж горе).
104. Виж «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05 г.), Събр. съч. 10, глава «Пазачът на прага» и «Живот и смърт. Големият пазач на прага»; виж «за разделянето на мислене, чувстване и воля», но също и глава «Разцеплението на личността по време на духовното обучение».
105. Вилхелм Вунд, 1832 - 1920, лекар, философ и психолог, основава първия институт за експериментална психология в Лайпциг.
106. Виж описание на случая в лекцията от 10 ноември в този том.
107. Виж също края на предходната лекция от 10 ноември 1917 г. и бележките там. Сравни също лекцията от 31 август 1921 г. в «Антропософия, корените й и жизнени плодове» (8 лекции, Щутгарт, 1921 г.), Събр. съч. 78.
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
109. Преди всичко: «Случаят Вагнер» (1888 г.) - «Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка» (1889 г.) - «Антихрист» (1888 г., изд. 1894 г.) - «Ecce homo» (1888 г. изд. 1908 г.).
110. «Фридрих Ницше, борец срещу своето време» (1895 г.), Събр. съч. 5
111. В «Тъй рече Заратустра», 4-та част (1891 г.), «Нощна песен на странника» (публикувана също като «Песен на опиянението»), стр. 6 и 12.
112. Известен пример от древногръцката теория на формалната логика (софисти).
113. Виж лекциите в Дорнах от 10 и 11 ноември и лекцията в Цюрих от 13 ноември в този том.
114. В лекцията от 10 ноември в този том.
115. Виж лекциите от 10 и 11 ноември в този том.
116. В лекцията от 11 октомври 1915 г. «Окултното движение през XIX век и връзката му със съвременната култура» (13 лекции, Дорнах, 1915 г.), Събр. съч. 254. Рудолф Щайнер обяснява понятието ляв. «<Ляв> е този в окултизма, който иска да постигне крайната си цел с помощта на това, което представя като окултно учение. <Десен> е човек, който го разпространява само заради самия себе си. Средата представя този, който се стреми да направи езотеричното екзотерично, както в нашето време то е необходимо общо за човечеството. Но тези, които стоят съвсем в ляво, свързват специални цели с това, което разпространяват като окултно учение. Човек залита толкова повече наляво, колкото повече преследва специални цели, води хората в духовния свят и им дава всякакви сведения от духовния свят и ги внедрява в тях по неправилен начин, служещ за реализирането на такива специални цели.»
117. Сравни и лекциите в Цюрих от 6 и 13 ноември 1917 г. в този том.
118. За появата на Христос в етерния свят виж между другото томовете от Събр. съч. «Събитието на появата на Христос в етерния свят» (16 лекции в различни градове през 1910 г.), Събр. съч. 118 и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» (23 лекции в различни градове през 1910/11 година), Събр. съч. 130.
119. «Портата на посвещението» - Розенкройцерска мистерия (1910 г.).
120. «Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята» (14 лекции, Дорнах1 1917 г.), Събр. съч. 177 - Виж също например лекциите от 24 септември 1916 г. във «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на ХК век» (16 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 171 и 3 и 4 ноември 1917 г. в «Духовнонаучни разяснения към Гьотевия <Фауст>». Том II: «Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916/19 г.), Събр. съч. 273.
121. Людвиг Анценгрубер, 1839 - 1889, виенски писател в «Един юмручен удар», драма в 3 акта, 3-ти акт, 6-та сцена, буквално: «Щом Бог живее - аз съм атеист!»
122. Например в следните лекции: 23 септември, 1916 г. във «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век» (16 лекции, Дорнах, 1916), Събр. съч. 171; 27 ноември, 1916 г. в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 172; 26 декември, 1916 г. «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173 и цикъла «Окултно движение през деветнадесети век и неговото отношение към световната култура». «Значителното от външния духовен живот около средата на ХК век» (13 лекции, Дорнах, 1915 г.), Събр. съч. 254.
123. Виж между другото «Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите на прераждането. Един принцип от духовното ръководство на човечеството» (23 лекции на различни места, 1909 г.), Събр. съч. 109.
124. Виж освен лекцията тук от 19 ноември, също и тази от 16 ноември в този том.
125. Виж лекцията от 7 ноември.
126. Виж цикъла лекции «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата наХГХ век» (16 лекции, Дорнах, 1916), Събр. съч. 171, «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г), Събр. съч. 172 и «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916), Събр. съч. 173.
127. Фриц Маутнер, 1849 - 1923, писател и философ. «Речник на философията. Нови публикации към критика на езика», 2 тома, Мюнхен и Лайпциг 1910 г., 1. т., статията «История», стр. 411, гласи: «Така Вунд е един класик на философията по милостта на издателя ».
128. Например в лекциите от 6 и 18 ноември в този том.
129. Патриций Патрик, 389 - 460 г., апостол и светец-покровител на Ирландия.
130. Лекция от 14 ноември.
131. Талес от Милет, около 624/625 - 547/546 г. пр. Хр., гръцки философ.
132. «Загадките на философията, представени исторически» (1914 г.), Събр. съч. 18, глава «Вярата на гръцките мислители».
133. Фредерик Уинслоу Тейлър, 1856 - 1915, американски инженер. Автор на дългосрочни проучвания в индустрията, основател на научното управление (Тейлър). «Принципи на научното управление», 1912 г.; немски: Мюнхен и Берлин, 1913 г.
134. Проф. д-р Мартин Дибелиус, в есето си: «В четвъртата година на войната»; във «Франкфуртер цайтунг» № 322 от 21.11.1917 г., Сутрешен вестник, стр. 1 - 2. Виж също лекцията от 15 ноември в този том.
135. Сравни и лекцията от 15 ноември в този том.
136. Автореферат на лекция от 16 октомври 1916 г. в Листал, във «Философия и антропософия. Събрани есета, 1904 - 1923», Събр. съч. 35, специалното издание, Дорнах, 1982 г. и едноименния джобен формат 612.
137. Виж лекцията от 6 ноември в този том. Виж също лекциите от 24 септември и 7 и 14 октомври 1916 г. във «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век» (16 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 171.
138. Виж лекциите от 12 ноември, 1916 г. в «Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот» (10 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 172, и от 18 декември 1916 г. в «Карма на неистината. Съвременно-исторически обзор. Част I» (13 лекции, Дорнах и Базел, 1916 г.), Събр. съч. 173. Сравни и лекцията от 1 декември 1918 г. в «Основното социално изискване на нашата епоха» (12 лекции, Дорнах и Берн, 1918 г.), Събр. съч. 186. - Виж изказвания на Рудолф Щайнер: John Worrell Keely и изобретения от него двигател, например в лекцията от 20 юни 1916 г. в «Същността на света и аза» (7 лекции, Берлин, 1916 г.), Събр. съч. 169. (На този така наречен мотор на Кели също и Елена Блаватска посвещава една глава от «Тайната доктрина. Синтез на науката, религията и философията»), 3 тома, 1887 - 1897, том 1, 3. част, отдел IX, «Идващата сила».) - Виж също № 107 на «Приноси към пълно издание на Рудолф Щайнер», Дорнах, Архангеловден, 1991 г.: «Апаратът на Щрадер - Модел, скици, сведения».
139. Виж лекцията от 19 ноември в този том.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том.
141. В по-ранните издания стои образование (Erziehung) вместо създаване (Erzeugung). Стенограмата е неясна на това място; става въпрос за смислова корекция.
142. Виж лекцията от 7 октомври 1917 г. в «Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята» (14 лекции, Дорнах, 1917 г.), Събр. съч. 177.
143. Гьоте, «Фауст» II, 2 акт, лаборатория.
144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр. 196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог, безсмъртие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.»
146. Това се отнася до лекцията от 18 ноември 1917 г.
147. Избрани есета на Prentice Mulford, преведени от английски и редактирани от сър Галахад (псевдоним за Берта Екщайн-Динер), Мюнхен, недатирана (1909 г.).
148. Лекция от 19 ноември в този том. Виж също лекцията от 16 ноември в Санкт Гален.
149. Лекцията от 6 ноември в този том.
150. «Виждам, че дявола познаваш»: Гьоте, «Фауст» II, 1 акт, Мрачната галерия, стих 6258.
151. Удроу Уилсън. Виж бел. 40.
