ПРОЛЕТ

Великденско настроение (7 – 13 април)

Когато от всемирните простори

говори Слънцето на чувствата човешки

и радост от душевни глъбини

със светлината в съзерцание се слива,

изпод обвивките на аза

политат мисли към пространствените далнини

и смътно свързват съществото на човека

със битието на духа.

Wenn aus den Weltenweiten

Die Sonne spricht zum Menschensinn

Und Freude aus den Seelentiefen

Dem Licht sich eint im Schauen,

Dann ziehen aus der Selbstheit Hülle

Gedanken in die Raumesfernen

Und binden dumpf

Des Menschen Wesen an des Geistes Sein.

Втора седмица (14 – 20 април)

Във външния сетивен свят

мощта на мисълта

изгубва личното си битие;

духовни светове откриват пак

човешкия потомък, който

зародиша си трябва да намери в тях,

но в себе си – душевния си плод.

Ins Äussere des Sinnesalls

Verliert Gedankenmacht ihr Eigensein;

Es finden Geisteswelten

Den Menschensprossen wieder,

Der seinen Keim in ihnen,

Doch seine Seelenfrucht

In sich muss finden.

Трета седмица (21 – 27 април)

Говори на Всемира,

сам себе си забравил,

но помнещ своя произход,

растящият човешки аз:

Освобождавайки се от окови

на личностното, в теб

изграждам истинската своя същност.

Es spricht zum Weltenall,

Sich selbst vergessend

Und seines Urstands eingedenk,

Des Menschen wachsend Ich:

In dir, befreiend mich

Aus meiner Eigenheiten Fessel,

Ergründe ich mein echtes Wesen.

Четвърта седмица (28 април – 4 май)

На същността си чувствам естеството:

говори тъй усещане, което

в света, от слънце озарен,

съединява се с потоците светлинни.

То иска да дари

на мисленето топлина за яснота

и здраво да съедини

човек и свят в единство.

Ich fühle Wesen meines Wesens:

So spricht Empfindung,

Die in der sonnerhellten Welt

Mit Lichtesfluten sich vereint;

Sie will dem Denken

Zur Klarheit Wärme schenken

Und Mensch und Welt

In Einheit fest verbinden.

Пета седмица (5 – 11 май)

Във светлината, от духовни дълбини

в пространството творяща плодотворно,

се проявява делото на боговете:

душата изявява същността си в нея,

до битие световно разпростряна

и възкресена

от вътрешната власт на тясната себичност.

Im Lichte, das aus Geistestiefen

Im Raume fruchtbar webend

Der Götter Schaffen offenbart:

In ihm erscheint der Seele Wesen

Geweitet zu dem Weltensein

Und auferstanden

Aus enger Selbstheit Innenmacht.

Шеста седмица (12 – 18 май)

Възкръснал от себичността

е моят аз и себе си открива

като световно откровение

сред силите на време и пространство;

светът навред ми сочи

като божествен първообраз

истинността на свойто отражение.

Es ist erstanden aus der Eigenheit

Mein Selbst und findet sich

Als Weltenoffenbarung

In Zeit- und Raumeskräften;

Die Welt, sie zeigt mir überall

Als göttlich Urbild

Des eignen Abbilds Wahrheit.

Седма седмица (19 – 25 май)

Заплашва моят аз да отлети,

притеглен мощно от световна светлина.

Сега, предчувствие, ти, мое,

встъпи в правата си изцяло,

мощта на мисленето замести,

че иска тя да се изгуби

в сетивната привидност.

Mein Selbst, es drohet zu entfliehen,

Vom Weltenlichte mächtig angezogen.

Nun trete du mein Ahnen

In deine Rechte kräftig ein,

Ersetze mir des Denkens Macht,

Das in der Sinne Schein

Sich selbst verlieren will.

Осма седмица (26 май – 1 юни)

Расте мощта на сетивата

в съюз със делото на боговете,

потискайки мисловната ми сила

до съновидна смътност.

Щом същество божествено поиска

с душата ми да се съедини,

човешкото ми мислене смирено

ще трябва да потъне в битието сънно.

Es wächst der Sinne Macht

Im Bunde mit der Götter Schaffen,

Sie drückt des Denkens Kraft

Zur Traumes Dumpfheit mir herab.

Wenn göttlichWesen

Sich meiner Seele einen will,

Muss menschlich Denken

Im Traumessein sich still bescheiden.

Девета седмица (2 – 8 юни)

Забравяйки за личната си воля,

вестейки лято, топлина световна

духа ми и душевността изпълва;

духовно виждане ми повелява

да се изгубя в светлината,

а мощно в мен предчувствие вести:

сам изгуби се, за да се откриеш.

Vergessend meine Willenseigenheit

Erfüllet Weltenwärme sommerkündend

Mir Geist und Seelenwesen;

Im Licht mich zu verlieren

Gebietet mir das Geistesschauen,

Und kraftvoll kündet Ahnung mir:

Verliere dich, um dich zu finden.

Десета седмица (9 – 15 юни)

Към летни висини се вдига

на Слънцето сияещата същност;

човешкото ми чувстване увлича

в просторните си широти.

Предчувстващо в душата се надига

усещане, вестящо смътно:

Ти някога ще разбереш,

че те почувства божество.

Zu sommerlichen Höhen

Erhebt der Sonne leuchtend Wesen sich;

Es nimmt mein menschlich Fühlen

In seine Raumesweiten mit.

Erahnend regt im Innern sich

Empfindung, dumpf mir kündend,

Erkennen wirst du einst:

Dich fühlte jetzt ein Gotteswesen.

Единадесета седмица (16 – 22 юни)

Ти можеш в този слънчев час

да разпознаеш мъдра вест:

отдаден на всемирна красота,

в теб, чувствайки, ще изживееш:

да се изгуби може азът на човека

и в мировия аз да се намери.

Es ist in dieser Sonnenstunde

An dir, die weise Kunde zu erkennen:

An Weltenschönheit hingegeben,

In dir dich fühlend zu durchleben:

Verlieren kann das Menschen-Ich

Und finden sich im Welten-Ich.

Йоаново настроение (23 –29 юни)

Сияйността на мировата красота

подтиква ме от от глъбини душевни

за миров полет да разгърна

в живота си божествените сили;

сам себе си да изоставя,

с доверие да се потърся само

в световна светлина и топлина.

Der Welten Schönheitsglanz,

Er zwinget mich aus Seelentiefen

Des Eigenlebens Götterkräfte

Zum Weltenfluge zu entbinden;

Mich selber zu verlassen,

Vertrauend nur mich suchend

In Weltenlicht und Weltenwärme.

Тринадесета седмица (30 юни – 6 юли)

Когато съм в сетивни висини,

пламти в душевните ми глъбини

от огнени духовни светове

на боговете истинното слово:

Предчувстващо търси в духовните основи

да се намериш родствен на духа.

Und bin ich in den Sinneshöhen,

So flammt in meinen Seelentiefen

Aus Geistes Feuerwelten

Der Götter Wahrheitswort:

In Geistesgründen suche ahnend

Dich geistverwandt zu finden.

ЛЯТО

Четиринадесета седмица (7 – 13 юли)

Отдаден на сетивно откровение,

изгубих порива на същността си;

мисловен сън изглежда, че ме е замайвал,

за да ограби аза ми, но вече,

пробуждащо, във блясъка сетивен

световно мислене ме приближава.

An Sinnesoffenbarung hingegeben

Verlor ich Eigenwesens Trieb;

Gedankentraum, er schien

Betäubend mir das Selbst zu rauben,

Doch weckend nahet schon

Im Sinnenschein mir Weltendenken.

Петнадесета седмица (14 – 20 юли)

Във блясъка сетивен като омагьосан

духовното творене чувствам;

то е обвило мойто същество

в сетивна приглушеност,

за да ми дава силата, която

безсилен е да си даде

в пределите си моят аз.

Ich fühle wie verzaubert

Im Weltenschein des Geistes Weben:

Es hat in Sinnesdumpfheit

Gehüllt mein Eigenwesen,

Zu schenken mir die Kraft:

Die, ohnmächtig sich selbst zu geben,

Mein Ich in seinen Schranken ist.

Шестнадесета седмица (21 – 27 юли)

Предчувствието мое строго повелява

духовен дар в душевността да пазя,

та зреещите дарове на Бога

да носят личностните плодове

в душевните основи благотворно.

Zu bergen Geistgeschenk im Innern,

Gebietet strenge mir mein Ahnen,

Dass reifend Gottesgaben

In Seelengründen fruchtend

Der Selbstheit Früchte bringen.

Седемнадесета седмица (28 юли – 3 август)

Говори мировото слово,

което през сетивни двери

отведох във душевните основи:

Духовните си дълбини изпълвай

с всемирните ми широти,

та нявга в себе си да ме намериш.

Es spricht das Weltenwort,

Das ich durch Sinnestore

In Seelengründe durfte führen:

Erfülle deine Geistestiefen

Mit meinen Weltenweiten,

Zu finden einstens mich in dir.

Осемнадесета седмица (4 – 10 август)

Ще мога ли да разширя

душата си, за да се свърже тя

с приетото зародишно световно слово?

Предчувствам, трябва да намеря сила,

за да сградя душата си достойно

и в дреха на духа да я оформя.

Kann ich die Seele weiten,

Dass sie sich selbst verbindet

Empfangnem Welten-Keimesworte?

Ich ahne, dass ich Kraft muss finden,

Die Seele würdig zu gestalten,

Zum Geistes-Kleide sich zu bilden.

Деветнадесета седмица (11 – 17 август)

Новополученото аз да свържа

по тайнствен начин с моя спомен

да бъде смисълът на по-нататъшния ми стремеж:

укрепващо той собствените сили

в душевността ми да пробуди

и като ме развива,

на мен самия да ме върне.

Geheimnisvoll das Neu-Empfang’ne

Mit der Erinn’rung zu umschliessen,

Sei meines Strebens weitrer Sinn:

Er soll erstarkend Eigenkräfte

In meinem Innern wecken

Und werdend mich mir selber geben.

Двадесета седмица (18 – 24 август)

Аз чувствам свойто битие –

далеч от мировото битие –

да гасне в себе си и като зида

единствено на собствена основа,

би трябвало във себе си то да се умъртви.

So fühl ich erst mein Sein,

Das fern vom Welten-Dasein

In sich, sich selbsterlöschen

Und bauend nur auf eignem Grunde

In sich, sich selbst ertöten müsste.

Двадесет и първа седмица (25 – 31 август)

Аз чувствам плодотворна чужда мощ,

укрепваща се, мен на мене да дарява.

Усещам аз зародишът да зрее

и в мен предчувствие сияйно

да сътворява личностната мощ.

Ich fühle fruchtend fremde Macht

Sich stärkend mir mich selbst verleihn,

Den Keim empfind ich reifend

Und Ahnung lichtvoll weben

Im Innern an der Selbstheit Macht.

Двадесет и втора седмица (1 – 7 септември)

От мирови простори светлината

в душата продължава мощно да живее:

превръща се в душевна светлина

и свети в дълбините на духа,

за да създава плодове, с които

да може азът на човека да израсне

от мировия аз във времевия ход.

Das Licht aus Weltenweiten,

Im Innern lebt es kräftig fort:

Es wird zum Seelenlichte

Und leuchtet in die Geistestiefen,

Um Früchte zu entbinden,

Die Menschenselbst aus Weltenselbst

Im Zeitenlaufe reifen lassen.

Двадесет и трета седмица (8 – 14 септември)

През есента заглъхват

сетивните стремежи;

в светлинно откровение се смесват

неясните воали на мъглата.

Съзирам в широтите на простора

на есента съня смразяващ.

А лятото на мене се отдаде.

Es dämpfet herbstlich sich

Der Sinne Reizesstreben;

In Lichtesoffenbarung mischen

Der Nebel dumpfe Schleier sich.

Ich selber schau in Raumesweiten

Des Herbstes Winterschlaf.

Der Sommer hat an mich

Sich selber hingegeben.

Двадесет и четвърта седмица (15 – 21 септември)

Изграждайки се постоянно,

се осъзнава битието на душата;

напред се устремява мировият дух,

в себепознание отново оживен,

и от душевен мрак изгражда

плода на самоосъзната воля.

Sich selbst erschaffend stets,

Wird Seelensein sich selbst gewahr;

Der Weltengeist, er strebet fort

In Selbsterkenntnis neu belebt

Und schafft aus Seelenfinsternis

Des Selbstsinns Willensfrucht.

Двадесет и пета седмица (22 – 28 септември)

Да си принадлежа сега аз мога

и вътрешната светлина да разпростирам

сияйно в мрака на пространство и на време.

Природата към сън стреми се,

ала да бдят е нужно глъбините на душата

и бдейки, слънчев плам да носят

на зимата в студените потоци.

Ich darf nun mir gehören

Und leuchtend breiten Innenlicht

In Raumes- und in Zeitenfinsternis.

Zum Schlafe drängt natürlich Wesen,

Der Seele Tiefen sollen wachen

Und wachend tragen Sonnengluten

In kalte Winterfluten.

Михаилово настроение (29 септември – 5 октомври)

Природо, майчиното твое битие

на волята си в същността понасям.

На волята ми огнената мощ

калява поривите на духа ми,

себеусещане за да родят

да нося себе си във мен.

Natur, dein mütterliches Sein,

Ich trage es in meinem Willenswesen;

Und meines Willens Feuermacht,

Sie stählet meines Geistes Triebe,

Dass sie gebären Selbstgefühl,

Zu tragen mich in mir.

ЕСЕН

Двадесет и седма седмица (6 – 12 октомври)

Копнеж с предчувствие се буди

на същността ми в глъбините да проникне,

та в себесъзерцание да се открия

като на лятно слънце дар,

живеещ топло като кълн

във есенното настроение,

като могъщ импулс на моята душа.

In meines Wesens Tiefen dringen:

Erregt ein ahnungsvolles Sehnen,

Dass ich mich selbstbetrachtend finde,

Als Sommersonnengabe, die als Keim

In Herbstesstimmung wärmend lebt

Als meiner Seele Kräftetrieb.

Двадесет и осма седмица (13 – 19 октомври)

Отново оживени мога в мен

на същността си широтите да почувствам

и пълен с мощ, лъчи на мисълта да пръскам

от слънчевата сила на душата

за разрешаването на житейските загадки

и изпълняване на някои желания

с криле парализирали се вече от надежда.

Ich kann im Innern neu belebt

Erfühlen eignen Wesens Weiten

Und krafterfüllt Gedankenstrahlen

Aus Seelensonnenmacht

Den Lebensrätseln lösend spenden,

Erfüllung manchem Wunsche leihen,

Dem Hoffnung schon die Schwingen lähmte.

Двадесет и девета седмица (20 – 26 октомври)

Да се разпали мощно във душата

на мисленето светлината,

като разкрива смисъла на преживяното

от извора на мощ на мировия дух –

за мене е наследство лятно, есенен покой,

а също и надежда зимна.

Sich selbst des Denkens Leuchten

Im Innern kraftvoll zu entfachen,

Erlebtes sinnvoll deutend

Aus Weltengeistes Kräftequell,

Ist mir nun Sommererbe,

Ist Herbstesruhe und auch Winterhoffnung.

Тридесета седмица (27 октомври – 2 ноември)

На мисленето зрели плодове

израстват в слънчевата ми душевна светлина

и чувстването се преобразява

в уверено себесъзнание.

Изпълнен с радост, мога да усетя

духовното пробуждане на есента:

че зимата във мен

душевно лято ще събуди.

Es spriessen mir im Seelensonnenlicht

Des Denkens reife Früchte,

In Selbstbewusstseins Sicherheit

Verwandelt alles Fühlen sich.

Empfinden kann ich freudevoll

Des Herbstes Geisterwachen:

Der Winter wird in mir

Den Seelensommer wecken.

Тридесет и първа седмица (3 – 9 ноември)

Стреми се лъчезарно светлината

от дълбините на духа навън,

тя става мощна воля за живот

и свети в смътността сетивна,

за да освобождава силите, които

подтикват творческите сили да узреят

в човешко дело от душевните импулси.

Das Licht aus Geistestiefen,

Nach aussen strebt es sonnenhaft:

Es wird zur Lebenswillenskraft

Und leuchtet in der Sinne Dumpfheit,

Um Kräfte zu entbinden,

Die Schaffensmächte aus Seelentrieben

Im Menschenwerke reifen lassen.

Тридесет и втора седмица (10 – 16 ноември)

Аз чувствам плодотворна лична сила,

растейки, на света да ме отдава;

усещам същността си да укрепва,

към яснота да се обръща

в изплитането на съдбата.

Ich fühle fruchtend eigne Kraft

Sich stärkend mich der Welt verleihn;

Mein Eigenwesen fühl ich kraftend

Zur Klarheit sich zu wenden

Im Lebensschicksalsweben.

Тридесет и трета седмица (17 – 23 ноември)

Така усещам аз света:

извън съпреживяващата ми душа

той празен и студен живот е

и тъй разкриващ се без мощ,

в души създаващ се отново,

във себе си смъртта открил би само.

So fühl ich erst die Welt,

Die ausser meiner Seele Miterleben

An sich nur frostig leeres Leben

Und ohne Macht sich offenbarend,

In Seelen sich von neuem schaffend,

In sich den Tod nur finden könnte.

Тридесет и четвърта седмица (24 – 30 ноември)

Да се почувства тайнствено в душата

отново всичко старо оживено

с нововъзникналото лично битие:

пробуждащи световни сили трябва

в житейското ми външно дело то да влее

и да ме включи съзидателно във битието.

Geheimnisvoll das Alt-Bewahrte

Mit neuerstandnem Eigensein

Im Innern sich belebend fühlen:

Es soll erweckend Weltenkräfte

In meines Lebens Aussenwerk ergiessen

Und werdend mich ins Dasein prägen.

Тридесет и пета седмица (1 – 7 декември)

Да разпозная мога ли аз битието,

за да се преоткрие то

във творческия устрем на душата?

Че сила ми е дадена, усещам,

да вграждам скромно своя аз

като частица в мировия аз.

Kann ich das Sein erkennen,

Dass es sich wiederfindet

Im Seelenschaffensdrange?

Ich fühle, dass mir Macht verlieh’n,

Das eigne Selbst dem Weltenselbst

Als Glied bescheiden einzuleben.

Тридесет и шеста седмица (8 – 14 декември)

На същността ми в глъбините,

напиращо към откровение, говори

по тайнствен начин мировото слово:

Целта на работата си изпълвай

с духовната ми светлина

и себе си чрез мен пожертвай.

In meines Wesens Tiefen spricht

Zur Offenbarung drängend

Geheimnisvoll das Weltenwort:

Erfülle deiner Arbeit Ziele

Mit meinem Geisteslichte,

Zu opfern dich durch mich.

ЗИМА

Тридесет и седма седмица (15 – 21 декември)

Блажено се стреми сърдечният ми порив

духовна светлина да носи в зимната световна нощ,

за да се вкоренят в световните основи

сияещо зародишите на душата

и словото на Бога във сетивната тъма

да прозвучи, да просветлява битието.

Zu tragen Geisteslicht in Weltenwinternacht

Erstrebet selig meines Herzens Trieb,

Dass leuchtend Seelenkeime

In Weltengründen wurzeln,

Und Gotteswort im Sinnesdunkel

Verklärend alles Sein durhtönt.

Коледно настроение (22 – 28 декември)

Като освободено от магия чувствам

духовното дете в душевната утроба;

в сърдечна светлина създаде

свещеното световно слово

плода небесен на надеждата,

ликуващо растящ в световни далнини

на същността ми от божествени основи.

Ich fühle wie entzaubert

Das Geisteskind im Seelenschoss;

Es hat in Herzenshelligkeit

Gezeugt das heilige Weltenwort

Der Hoffnung Himmelsfrucht,

Die jubelnd wächst in Weltenfernen

Aus meines Wesens Gottesgrund.

Тридесет и девета седмица (29 декември – 4 януари)

Отдаден на духовно откровение,

достигам мировата светлина.

Избистряйки се, мен да ме дари на мен,

нараства силата на мисълта

и будейки, на мислещия от мощта

себеусещане освобождава в мен.

An Geistesoffenbarung hingegeben

Gewinne ich des Weltenwesens Licht.

Gedankenkraft, sie wächst

Sich klärend mir mich selbst zu geben,

Und weckend löst sich mir

Aus Denkermacht das Selbstgefühl.

Четиридесета седмица (5 – 11 януари)

И щом съм в дълбините на духа,

от светове на любовта в сърцето

на моята своеобразност празната заблуда

в душевните основи се изпълва

със огнената мощ на мировото слово.

Und bin ich in den Geistestiefen,

Erfüllt in meinen Seelengründen

Aus Herzens Liebewelten

Der Eigenheiten leerer Wahn

Sich mit des Weltenwortes Feuerkraft.

Четиридесет и първа седмица (12 – 18 януари)

Мощта за творчество в душата

от глъбините на сърцето се стреми

в човешкия живот божествените сили

за право дело да разпалва,

да се оформя

в любов човешка и човешко дело.

Der Seele Schaffensmacht,

Sie strebet aus dem Herzensgrunde,

Im Menschenleben Götterkräfte

Zu rechtem Wirken zu entflammen,

Sich selber zu gestalten

In Menschenliebe und im Menschenwerke.

Четиридесет и втора седмица (19 – 25 януари)

Във този зимен мрак

душата се стреми неспирно

във тъмнината да насочва

проявата на личната ми сила

и чрез сърдечна топлина

сетивно откровение да предусети.

Es ist in diesem Winterdunkel

Die Offenbarung eigner Kraft

Der Seele starker Trieb,

In Finsternisse sie zu lenken

Und ahnend vorzufühlen

Durch Herzenswärme Sinnesoffenbarung.

Четиридесет и трета седмица (26 януари – 1 февруари)

Във зимни дълбини се стопля

същинското духовно битие.

То дава на световната привидност

житейски сили чрез сърдечни сили.

Укрепващ, с мировия студ се бори

душевният човешки огън.

In winterlichen Tiefen

Erwärmt des Geistes wahres Sein;

Es gibt dem Weltenscheine

Durch Herzenskräfte Daseinsmächte;

Der Weltenkälte trotzt erstarkend

Das Seelenfeuer im Menscheninnern.

Четиридесет и четвърта седмица (2 – 8 февруари)

Улавяйки сетивни впечатления,

като си спомня за духовното рождение,

душевна яснота изпълва

със творческата ми мисловна воля

объркващо поникващия мирови развой.

Ergreifend neue Sinnesreize

Erfüllet Seelenklarheit,

Eingedenk vollzog’ner Geistgeburt,

Verwirrend sprossend Weltenwerden

Mit meines Denkens Schöpferwillen.

Четиридесет и пета седмица (9 – 15 февруари)

Укрепва силата на мисълта

ведно с рождението на духа.

Тя просветлява смътните сетивни впечатления

до пълна яснота.

Щом изобилието на душата иска

едно да стане със световния развой,

сетивно откровение ще трябва да приеме

на мисленето светлината.

Es festigt sich Gedankenmacht

Im Bunde mit der Geistgeburt,

Sie hellt der Sinne dumpfe Reize

Zur vollen Klarheit auf.

Wenn Seelenfülle

Sich mit dem Weltenwerden einen will,

Muss Sinnesoffenbarung

Des Denkens Licht empfangen.

Четиридесет и шеста седмица (16 – 22 февруари)

Да заглуши светът заплашва

вродената душевна сила.

Сега яви се, спомен, ти,

проблясващ от духовни дълбини,

укрепвай виждането ми, което

да се запази може само

чрез волевите сили.

Die Welt, sie drohet zu betäuben

Der Seele eingebor’ne Kraft;

Nun trete du, Erinnerung,

Aus Geistestiefen leuchtend auf

Und stärke mir das Schauen,

Das nur durch Willenskräfte

Sich selbst erhalten kann.

Четиридесет и седма седмица (23 февруари – 1 март)

Да бликне иска от световната утроба

стремежът за развой,

като сетивната привидност оживява.

Мощта на мисълта ми да открие,

подготвена чрез силите на Бога,

живеещи в душевността ми крепко.

Es will erstehen aus dem Weltenschosse,

Den Sinnenschein erquickend, Werdelust.

Sie finde meines Denkens Kraft

Gerüstet durch die Gotteskräfte,

Die kräftig mir im Innern leben.

Четиридесет и осма седмица (2 – 8 март)

Във светлината, искаща да се излее

в душата мощно от световни висини,

яви се, разрешавайки загадки на душата,

ти, сигурност на мировите мисли,

събирайки лъчистата ѝ сила,

пробуждайки любов в човешкото сърце.

Im Lichte, das aus Weltenhöhen

Der Seele machtvoll fliessen will,

Erscheine, lösend Seelenrätsel,

Des Weltendenkens Sicherheit,

Versammelnd seiner Strahlen Macht,

Im Menschenherzen Liebe weckend.

Четиридесет и девета седмица (9 – 15 март)

Аз чувствам силата на мировото битие –

така мисловна яснота говори,

като си спомня за духовния растеж

през тъмните световни нощи.

Към близкия световен ден отправя тя

лъчи на вътрешна надежда.

Ich fühle Kraft des Weltenseins:

So spricht Gedankenklarheit,

Gedenkend eignen Geistes Wachsen

In finstern Weltennächten,

Und neigt dem nahen Weltentage

Des Innern Hoffnungsstrahlen.

Петдесета седмица (16 – 22 март)

Към аза на човека

в могъщо откровение говори

стремежът за развой на мировото битие,

освобождаващ силите на същността си:

В теб внасяйки живота си, свободен

от неговия омагьосан плен,

достигам истинската своя цел.

Es spricht zum Menschen-Ich,

Sich machtvoll offenbarend

Und seines Wesens Kräfte lösend,

Des Weltendaseins Werdelust:

In dich mein Leben tragend

Aus seinem Zauberbanne,

Erreiche ich mein wahres Ziel.

Пролетно очакване (23 – 29 март)

Сетивното богатство се излива

във вътрешната същност на човека,

открива се духът световен

във отражението на човешкото око, което

наново свойта сила трябва

да сътвори от него.

Ins Innere des Menschenwesens

Ergiesst der Sinne Reichtum sich,

Es findet sich der Weltengeist

Im Spiegelbild des Menschenauges,

Das seine Kraft aus ihm

Sich neu erschaffen muss.

Петдесет и втора седмица (30 март – 6 април)

Когато от душевни глъбини

обръща се духът към мировото битие

и красота избликва от просторни широти,

тогава от небесни далнини

се влива сила за живот в човешките тела

и мощно действайки, съединява

духовна същност с битие човешко.

Wenn aus den Seelentiefen

Der Geist sich wendet zu dem Weltensein

Und Schönheit quillt aus Raumesweiten,

Dann zieht aus Himmelsfernen

Des Lebens Kraft in Menschenleiber

Und einet, machtvoll wirkend,

Des Geistes Wesen mit dem Menschensein.