ТРИНАДЕСЕТА КАРТИНА

Слънчевият храм, скритото мистерийно място на йерофантите. Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.

(Първо влизат Луцифер и Ариман.)

ЛУЦИФЕР

Тук на желанията господарят

пред теб застава като победител.

Можах да покоря душа, която,

макар с духовна светлина огряна,

почувства се на царството ни сродна.

В момент удобен заслепих ѝ взора

за светлината, на която беше

отдадена единствено в мечти.

Но въпреки това надежда губя,

че можем във духа да победим

и затова обръщам се към тебе,

приятелю най-верен във борбата.

Ти не успя да покориш душата,

която би изпълнила целта ни.

За кратки земни времена ще мога

безцелно в царството ни да задържам

отдадената ми душа, но скоро

ще трябва на врага да я предам.

За да постигнем истинска победа,

на нас ни трябва втората душа,

която се отскубна от властта ти.

АРИМАН

За действие не е добър моментът.

Аз не откривам достъп към душите.

Душа, объркана от мене, идва.

Макар да влиза тя в духа невежа,

копнеж за знание насам я тласка.

Пред нея трябва да отстъпя тук,

където несъзнателно навлиза.

(Трите душевни образа заедно с Щрадер.)

ФИЛИЯ

Да се изпълня искам

с мощта на светла вяра

и жизнената сила

на вярата да вдишам

от порива душевен,

така че светлината

да може да пробуди

човека, спящ духовно.

АСТРИД

В едно желая да втъка

на откровение словата

с отдайна радост на душата.

Желая да сгъстя

лъчите на надежда,

за да сияят в тъмнината,

да устояват в светлината,

така че сили те да носят

на спящите духовно хора.

ЛУНА

Желая аз да стоплям

душевна светлина.

Желая да укрепвам

любовна мощ.

И нека смело те

да се освободят,

усилени, нагоре

да бъдат устремени,

та спящият в духа

да може да отхвърли

световните проблеми,

душевна светлина

да може да го просветли.

БЕНЕДИКТ

Тук призовах ви, в търсенето братя

на светлината на духа, която

ще заструи в човешките души.

Добре позната ви е същността

на слънцето душевно. Често то

сияе в пълна дневна светлина,

а друг път пък прониква само слабо

в мъглата на душевния ни сън.

А често и пред мрака то отстъпва.

Служителите ни на храма трябва

с духовния си поглед да проникнат

в душевни глъбини, където свети

духовна светлина от висши сфери,

а също да открият тъмни цели,

насочващи човешки бъдни сили

неосъзнато в мрака на душата.

Явиха се тук, в храма, духовете,

даряващи човешките души

с храна духовна от всемирни сили.

Един човек да поведат желаят

от мрак в духа към висша светлина.

Все още на незнанието сън

обгръща го, но вече прозвучават

духовни призиви във същността му.

Каквото на душата му говорят,

духовният му слух ще чуе скоро.

ТЕОДОСИЙ

Не можеше душата му отново

да се открие в светлина духовна,

проникваща в света на сетивата,

като разкрива смисъла на всичко,

което се разгръща на Земята.

Така тя, от природата откъснат,

съзираше духа на Бога, но и

природата – напусната от Бога.

През множество животи на Земята

чужд бе ѝ смисълът на битието

и можеше единствено да има

за инструмент такова тяло,

което от света и други хора

отделяше я непрестанно.

Ще може в храма сила да намери,

за да почувства чуждия живот

като свой собствен и да съумее

да придобие също мощ, която

да я освободи от лабиринта

на мисълта и път да ѝ посочи

към изворите пълни на живота.

БЕНЕДИКТ

Към храмовата светлина стреми се

и друг човек. Ще пожелае той

към портите ни да се приближи

и да прекрачи мястото свещено.

Като изследовател на живота

в душата си дълбоко посадил е

на мисленето свое семената.

Така бе нужно светлина духовна

да ги достигне и да ги огрее,

да могат да узреят вън от храма.

Удаде му се битието земно

да види като следствие на друго,

което е живял в далечно време.

Той грешките си в него осъзна

и действието им прозря напълно.

Но сила липсва му, за да изпълни

дълга си, който може да почувства

той чрез себепознанието днес.

РОМАНИЙ

Чрез силата на този храм Капезий

ще разбере как през един живот

човек е нужно да поеме дълг,

какъвто може да се изплати

чрез множество животи на Земята.

Така без страх ще може да приеме,

че следствията от предишни грешки

и през вратата на смъртта го следват.

Ще се докаже като победител

в борба, отваряща духовни порти,

ако погледне смело във очите

Пазача строг на сферите духовни.

А той ще му открие, че не може

да се достигнат висини в живота,

ако човекът е обзет от страх

пред силата на своята съдба.

Той смело ще се убеди, че болки

самосъзнанието причинява,

но думи за утеха не познава.

И ще му стане волята другар,

отдаващ се на бъдещето смело –

от сили на надеждата подкрепян,

ще се изправи той пред тежки мъки

на своето познание в живота.

БЕНЕДИКТ

Сега, като служители най-верни

на храма, братя мои, очертахте

на мъдростта пътеки, по които

ще поведете двамата търсачи

към целите на техните души.

И друго иска службата на храма.

Тук на желанията господаря

съзирате на мястото свещено.

Допуснат бе да влезе той, понеже

отвори Йохан портите, които

са иначе затворени за него.

На брата ни, когото посветихме,

му липсва още мощ за съпротива

срещу словата, идващи от мрака.

Добрите сили ще растат у него,

когато се изправят срещу злото.

Обгърнат с топлата ни братска обич,

във храма ни ще го посрещнем скоро.

Съкровището на духа му трябва

да се закриля още в тъмнината,

където то желае да потъне.

(Обръща се към Луцифер.)

Да се обърна трябва аз към тебе,

че мястото, където се намираш,

задълго още няма да владееш.

Не може храмовата мощ от теб

душата на Томасий да изтръгне.

Но в бъдеще отново ще е наша,

когато плодовете от делата

на нашата сестра, които днес

са още само цветове, узреят.

(Явява се Мария.)

На нея бе ѝ дадено да види

в живота си предишен на Земята

как тясно свързана била е с Йохан.

Той следваше я в тези дни дори,

когато тя отблъсна светлината,

сияеща в душата ѝ сега.

Когато връзката на любовта

е толкоз здрава, че да надживее

преображението на духа,

тогава силата на господаря

на всичките желания ще бъде

разбита сигурно от твърдостта ѝ.

ЛУЦИФЕР

Съгласно волята на Бенедикт

се разделиха Йохан и Мария.

А там, където се разделят хора,

поле за силата ми се подготвя.

Души такива винаги съм търсел,

за да избавям от световно робство

за вечността живота на Земята.

Мария, в дрехи на монах, отвърна

от собствения ѝ баща душата,

живееща във тялото на Йохан.

За мен това подготви също семе,

което аз ще доведа до зрялост.

МАРИЯ (обръщайки се към Луцифер)

В човека има извори на обич,

в които силата ти не прониква.

Да се отворят могат те, когато

погрешките от минали животи,

които несъзнателно се носят,

се видят със духовните очи

в по-късните животи на Земята

и в саможертвена свободна воля

се претворяват във дела, които

помагат на човешкия напредък.

Съдбата позволи ми да погледна

живота си предишен на Земята

и дадени ми бяха също знаци,

които учат ме сега да водя

към жертва волята си, та доброто

да израсте в душите на онези,

чиито нишки на живота трябва

да се преплитат с моите в живота.

В предишния живот съзрях душата

на Йохан, как разделя се с баща си,

видях аз също и мощта, която

подтикнала ме беше да откъсна

сина от бащината му закрила.

Сега пред мен изправя се бащата,

припомняйки предишния ми грях.

Слова всемирни ясно произнася,

те в жизнени дела се отразяват.

Каквото между двамата създадох,

във друга форма пак се появява

в сегашния живот и свързва здраво

душата ми с душата на Томасий.

И в болката, която изживявах,

когато Йохан отделих от мене,

познавам следствията на съдбата...

Ако душата ми остане вярна

на светлината, даваща ѝ мощ,

ще може нови сили да добие,

отдавайки се в служба на Капезий

по тежкия му и неравен път.

Чрез силите, получени тогава,

на Йохан тя звездата ще съзира,

дори когато окован във страсти,

не следва път, огрян от светлината.

Чрез съзерцанието си в духа,

провождало я в минали животи,

ще разбере как трябва да формира

във днешно време връзките душевни,

за да успеят жизнените сили,

подготвени в съзнанието смътно,

да действат за доброто на човека.

БЕНЕДИКТ

В предишни дни оформил се е възел

от нишките, плетящи се неспирно

от кармата в световния развой.

И в него са втъкани три живота.

Над този възел на съдбата свети

духовна ярка светлина от храма.

Към теб, Мария, се обръщам аз:

от тези трима души само ти си

на жертвеното място в този час.

И нека силите на светлината

във същността ти в бъдеще да действат,

добро творящи, свързващи във възел

житейските ти нишки с други хора.

Бащата не можа в живот предишен

сърцето на сина си да открие,

но днес стремящият се към духа

на Йохан себесъщността ще следва

по пътя му към сферите духовни.

Дълг имаш днес: със свойта мощ душата

на Йохан да запазиш в светлината.

Със тебе както някога я свърза,

успя да те последва само сляпо.

Все още тя отдадена ти беше,

когато ѝ възвърна свободата.

Отново трябва ти да я откриеш,

когато тя самата пожелае

да придобие самобитността си.

Ако си вярна ти на светлината,

даряваща ти сили от духа,

тогава и душата на Томасий

ще се стреми към твоята душа

дори и в областите на страстта.

Чрез любовта, обвързваща я с тебе,

към светлината пътя ще открие.

Защото живо в светлина и мрак

прониква който търси висши сфери

от своите душевни глъбини

с познанието да ги съзерцава.

От мирови простори той е вдишал

за вечност въздуха животворящ

и оживяващ битие човешко,

издигащ от душевни глъбини

към слънчеви духовни висини...

(Завесата пада.)