Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Лекция пред членовете на Антропософското Общество

2 май 1913 год., Лондон, Англия, GA-152

По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от немски: Димо Даскалов

Скъпи приятели, от всички тайни Мистерията на Голгота може да бъде разбрана най-трудно, даже от онези, които вече са напреднали в окултните познания и от всички истини, до които човечеството се докосва, истината за Мистерията на Голгота може най-лесно да бъде криво разбрана. Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин. Но човешкият ум постоянно търси мащаб, сравнение, според което нещата могат да бъдат разбрани, но нещо, което е несравнимо, не може да бъде сравнявано, и понеже е единствено по рода си, е трудно разбирано.

В духовнонаучното движение, в което работим, положихме усилия да охарактеризираме Мистерията на Голгота от различни гледни точки. Обаче непрестанно могат да бъдат избрани нови гледни точки, за да бъде описано това мощно събитие в еволюцията на човечеството на Земята.

Днес ще дадем такава гледна точка, такъв аспект и вниманието ни ще бъде насочено особено върху това, което в определен смисъл може да бъде наречено възобновяване на Мистерията на Голгота в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството.

Ако искаме да разберем основно Мистерията на Голгота, не трябва да я разглеждаме като нещо отделно от еволюцията на човечеството, което трябва да бъде взето под внимание само през време на неговата продължителност в течение на три или тридесет и три години, както то е станало именно в четвъртата следатлантска културна епоха, в така наречената гръко-латинска културна епоха. Трябва да вземем под внимание също, че Мистерията на Голгота е била подготвяна през времето на цялото развитие на древния еврейски народ. За Мистерията на Голгота извънредно важно е не само това, което е станало сред човечеството на четвъртата следатлантска културна епоха, а от голямо значение е също това, което се е подготвило през време на цялата древно-еврейска култура, а именно почитането на Йехова. Първо е важно да разберем, кое е било съществото, което в древните еврейски времена се е изявявало като Яхве или Йехова.

Днешният човек е същество, което, що се отнася до неговия разум и неговата способност да разбира, развива преди всичко своя интелект, обича да разбира нещата от интелектуална гледна точка.

Обаче в момента, когато човек премине прага от сетивния свят в света на духа, в духовните светове, в този момент престава възможността действителността да се схваща само със средствата на ума. На Земята човешкият ум може да направи добри услуги, но в момента, когато човекът навлезе в духовните светове, този ум не е вече достатъчен като средство за придобиване на познание, макар и да можем да го считаме там като полезен инструмент.

Този ум обича преди всичко да прави разлика, и за да разбере нещо, се нуждае от дефиниция. Онези между вас, които са следили често моите лекции, ще са забелязали липсата на почти всякакви дефиниции. Нещата на действителността не могат да бъдат обхванати чрез дефиниции. Без съмнение съществуват добри и лоши дефиниции, дефиниции, които са обхватни, и други, които са по-малко задоволителни. За да разберем земните неща, са нужни дефиниции, обаче когато искаме да разберем неща, които принадлежат на действителността, именно неща, които принадлежат към свръхсетивната действителност, тогава не можем да дефинираме. Тогава трябва да характеризираме, защото тогава е необходимо да разглеждаме фактите и съществата от всички гледни точки.

Дефинициите са винаги едностранчиви и напомнят на онзи, който е изучавал логиката, за древната гръцка философска школа, която веднъж се опитала да дефинира що е човек. За да даде една идея за човека, представена била следната дефиниция: "Човекът е двуного същество без пера". На следващия ден някой донесъл оскубан от перата петел и казал: "Това е двуного същество и няма никакви пера, следователно е човек". Това може често да ни припомни, когато се искат дефиниции за нещо, което е така многостранно и многозначително, че дефинициите са недостатъчни и че можем само да характеризираме нещата. Но преди всичко, за да могат хората да различават различните същества на свръхсетивните светове, искат да имат дефиниция. Те питат: "Какво точно взето е едно такова същество?" Но колкото повече и по-далече проникваме в свръхсетивните светове, толкова повече съществата се проникват едни други там, те не са вече разграничени едни от други, така че е трудно да ги различим едни от други.

Преди всичко не трябва да изпускаме от поглед еволюцията, когато разглеждаме името Яхве или Йехова, а именно когато го свързваме с името на Христос. Дори в Новия Завет ще намерите - в моите книги често съм обръщал вниманието върху това, - че Христос се е изявявал чрез Яхве, доколкото това е било възможно преди Мистерията на Голгота.

Ако искаме да направим едно сравнение между Христос и Йехова, добре е да използваме като образ слънчевата и лунната светлина. Какво е слънчевата светлина, Какво е лунната? Те са едно и също нещо и все пак са много различни. Слънчевата светлина се излъчва от Слънцето, а лунната светлина е слънчевата, но отразена от Луната. По същия начин Христос и Йехова са едно и също нещо. Христос е подобен на слънчевата светлина, Йехова е като отразена Христова светлина, доколкото Христос можеше да се изяви на Земята под името на Йехова, преди да е станала Мистерията на Голгота. И отново, когато става въпрос за такова възвишено същество като Йехова-Христос, трябва да търсим истинското му значение във висините на свръхсетивните светове. В действителност представлява дързост да искаме да се приближим до едно такова същество като Йехова-Христос с всекидневни понятия.

Но древните евреи са се опитали  да намерят изход в преодоляването на тази трудност. Човешката мисловна сила е слаба, но тя се опитва да си състави една идея за това възвишено същество. Вниманието не се насочвало директно към Йехова – едно име, което само по себе си се е считало за неизразимо, – а върху съществото, което в нашата западна литература се описва като архангел Михаил. Естествено това твърдение може да предизвика някои недоразумения, но това е неизбежно. Вероятно някой ще каже: "Това отново ще разбуни предразсъдъците на християните", а друг няма да иска да има нищо общо с подобни неща. Обаче съществото, което можем да наречем Михаил и което принадлежи на йерархиите на архангелите, независимо как ще го наречем, това същество все пак съществува. Има много такива същества от същия ранг, обаче специално това същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова високо над своите събратя, колкото високо стои Слънцето спрямо планетите: Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн и т. н. Той, Михаил, е най-изтъкнатото и най-важното същество в йерархията на архангелите, Древните евреи са наричали Михаил "лицето на Бога".

Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова. Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз. Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.

И така можем да кажем, че Йехова се изявява чрез Михаил, един от архангелите. Познаването на този, когото по-горе описахме като Яхве, не се ограничаваше само при древните евреи, то беше разпространено много по-далече. И когато изследваме последните пет столетия преди християнската ера, откриваме, че през цялото това време е налице откровение чрез архангел Михаил.

Ние можем да открием това откровение в друга форма при Платон, Сократ и Аристотел в гръцката философия, дори в древните гръцки трагедии през време на петте столетия преди Събитието на Голгота.

Когато се постараем с помощта на окултните познания да хвърлим светлина върху това, което действително е ставало, можем да кажем, че Христос-Йехова е съществото, което е придружавало човечеството през цялата му еволюция. Обаче през време на епохите, които се редуват една след друга, Христос-Йехова постоянно се изявява чрез различни същества, които са от същия ранг като Михаил. Той постоянно си избира, така да се каже, друго лице, с което се обръща към човечеството. И според това дали е избрано едно или друго същество от йерархията на архангелите, за да бъде то посредник между Христос-Йехова и човечеството, на хората биват разкривани много различни идеи и схващания, импулси на чувстването, импулси на волята и т.н. Можем да опишем цялото време, което заобикаля, така да се каже, Мистерията на Голгота, като време на Михаил и можем да считаме Михаил за посланик на Йехова.

В онова време, което е предхождало Мистерията на Голгота с около 500 години и е продължило няколко десетилетия след това, ръководната култура на човечеството носи, така да се каже, печата на Михаил. Чрез своите качества, чрез своята сила той влива в човечеството онова, което трябва да му се даде в онзи момент. След това идват други същества, които също са вдъхновители на човечеството от духовните светове - други същества от йерархията на архангелите.

Както вече споменахме, Михаил беше най-великият, най-мощният, най-важният, така че епоха като тази на Михаил е винаги най-важната или една от най-важните, които могат да се явят в еволюцията на човечеството. Защото епохите на различните архангели се повтарят и този факт е от най-голямо значение, а именно, че всяко такова същество от йерархиите на архангелите дава основния характер на епохата. Те са главно водачите на различните народи, но понеже всички стават водачи на определени епохи, и понеже са водач на минали епохи, в определен смисъл са и водачи на цялото човечество.

Що се отнася до Михаил, до нашия настоящ цикъл на развитието е станала една промяна, защото самият Михаил е минал през едно развитие. И това е от голямо значение, защото според окултното познание, от последните няколко десетилетия сме навлезли отново в една епоха /от 1879 г./, която е вдъхновена от същото същество, което е инспирирало епохата, в която е станала Мистерията на Голгота. От последната третина на 19-то столетие трябва да считаме Михаил като ръководител на човечеството.

Ако искаме да разберем това, трябва да разгледаме Мистерията на Голгота от друга гледна точка и трябва да се запитаме: "кое има най-голямо значение в тази мистерия?" Че съществото, което е назовано с името Христос, е минало през Мистерията на Голгота и е понесло смъртта, минало е през вратата на смъртта - това има най-голямо значение. Никога в цялата еволюция на Земята не би могло да се говори за Мистерията на Голгота, без да бъде изтъкнат фактът, че Христос е минал през смъртта и че това е най-същественото в тази мистерия.

Разгледайте природните закони. Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата еволюция на Земята ще бъде научено още повече чрез това. Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е един идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони. Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота. Но това никога няма да се случи. По време на еволюцията на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин. Това може да стане само чрез средства на окултната наука.

Ето защо животът се явява като нещо, което тук на Земята е недостъпно за материалистичната наука. И също както животът е недостъпен за обикновеното човешко знание, такъв е случаят и със смъртта по отношение на истинското знание, което се постига в свръхсетивните светове. В цялата област на свръхсетивните светове не съществува никаква смърт - съществата могат да умират само на Земята, във физическия свят или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя. Всички същества, които йерархически стоят над човека, нямат никакво познание за смъртта, те познават само различни състояния на съзнанието. Тяхното съзнание може да бъде временно понижено така, че да е подобно на нашия земен сън, но след това отново може да се събуди. В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове. В момента, когато човек минава през смъртта, състоянието му става силно чувствително; но той може да съществува само в ясно или в затъмнено съзнание и много странно би било, ако някой би искал да си представи, че даден човек би могъл да бъде мъртъв в свръхсетивните светове.

Ето защо не съществува никаква смърт за съществата, които принадлежат на висшите йерархии. Има само едно единствено изключение: това на Христос. Но за да може свръхсетивно ръхсетивно същество като Христос да мине през смъртта, е трябвало първо да слезе на Земята. И този е именно фактът, който има неизмеримо значение в Мистерията на Голгота, че едно същество, което в своето собствено царство, в сферата на своята воля никога не би могло да изпита смъртта, е трябвало да слезе на Земята, за да мине през една опитност, която е свойствена на човека, а именно за да изпита смъртта. С това е свързана онази вътрешна връзка, онази дълбока вътрешна връзка между човечеството на Земята и Христос, като това същество минава през смъртта, за да сподели тази съдба с човечеството. Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна земна еволюция.

Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция. Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция. То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.

Когато стана Мистерията на Голгота, земното тяло на Исус от Назарет - както знаете от различни сведения, които притежаваме - бе предадено на елементите на Земята и от онова време насам Христос е свързан с духовната сфера на Земята и живее в нея. /* Бележка на преводача: Нека това изказване на Рудолф Щайнер относно предаването на Исусовото физическо тяло на елементите на Земята не бъде криво разбрано. Касае се за материалните части на човешкото физическо тяло, тъй като истинското физическо тяло е една невидима духовна форма, в която се нареждат материалните части и тогава то става видимо. С това духовното тяло, с това духовното физическо тяло възкръсна Христос, което при обикновените хора също се разлага след смъртта. Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията особено при случая с Тома Неверни. Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки, публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./

Както казахме, много трудно е да бъде описана Мистерията на Голгота, тъй като нямаме никаква мярка, с която да можем да я сравним; но въпреки това ще се опитаме сега да се приближим още повече към нея от една друга гледна точка.

Както знаем, Христос живя три години след Кръщението Му от Йоан в реката Йордан в тялото на Исус от Назарет като едно човешко същество между човеците на Земята. Можем да наречем това земното откровение на Христос в едно физическо, в едно земно човешко тяло. Как се изявява Христос от онова време насам, когато чрез Мистерията на Голгота предаде своето физическо тяло на елементите на Земята?

Естествено ние трябва да си представим Христовото същество като неизмеримо възвишено същество, но въпреки че То е толкова възвишено, Му беше възможно да се изявява в течение на три години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло. Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече във физическо човешко тяло, защото Неговото тяло бе предадено на физическата Земя и съставлява сега част от нея. На онези, които чрез изучаването на окултната наука са развили в себе си възможността да проникнат в тези отношения, се разкрива, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно същество от йерархията на ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявява в едно човешко тяло, въпреки че Христовото същество е така неизмеримо възвишено, така от онова време насам Той се изявява по директен начин като ангелско същество, духовно същество, което стои с една степен по-високо от човека. Като такова същество Той винаги е можел да бъде съзиран от ясновидците, като постоянно свързан с еволюцията на Земята. Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така след Мистерията на Голгота Той е много повече от ангел. Това е само неговия външен образ. Но във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това същество се издига с една степен по-високо в развитието си.

Когато такова същество извършва такова дело, приемайки човешка или ангелска форма, самото то напредва в своето развитие. И с това посочихме напредъка в развитието на Христос-Йехова, че Христос стига до състоянието, в което отсега нататък Той не се изявява вече като човешко съществотво, не се изявява само чрез своето отражение, чрез своята отразена светлина, не само чрез името на Йехова, а непосредствено. И тази е голямата разлика във всички учения, в цялата мъдрост, навлязла в еволюцията на Земята от Мистерията на Голгота насам , че чрез идването на духа на Михаил на Земята, чрез неговата инспирация човечеството постепенно можа да започне да разбира всичко това, което представлява Христовият импулс, което означава Мистерията на Голгота. Но в миналото Михаил беше първо посланик на Йехова, който беше отражение на Христовата светлина; той още не беше посланик на Христос.

Михаил инспирира човечеството няколко столетия, около 500 години преди Мистерията на Голгота, както беше казано относно древните мистерии за Платон и т.н. Но скоро след като стана Мистерията на Голгота и Христос се съединява с еволюцията на Земята, непосредственото влияние на Михаил престава. По времето, когато са написани онези стари документи, които притежаваме под формата на Евангелия - както е описано в книгата ми "Християнството като мистичен факт"- самият Михаил не може вече да инспирира човечеството, но чрез неговите другари между архангелите то бива инспирирано така, че чрез инспирацията много душевна сила се поема несъзнателно.

Самите автори на Евангелията нямат никакво ясно окултно познание, защото инспирирането от страна на Михаил завършва скоро след събитието на Мистерията на Голгота. Другите архангели, другарите на Михаил, не могат да инспирират човечеството по такъв начин, че да направят Мистерията на Голгота разбираема. Това обяснява различните интерпретации на различните християнските учения. В тези учения много неща са инспирирани от другарите на Михаил. Тези учения не са инспирирани от самия Михаил, а стоят в същото отношение към неговите инспирации, както планетите към мощното Слънце.

Едва сега в нашето време съществува такова влияние, такова директно инспириране от Михаил. Това директно инспириране от Михаил се подготвя от 16-то столетие. В онова време архангелът, който стои най-близо до Михаил, дава инспирацията на човечеството, която  довежда до усъвършенстването на естествената наука в нашето време. Естествена наука на днешното време не произхожда от инспирацията на Михаил, а от един от неговите другари, архангелът Габриел /Гавраил/. Тази научна инспирация има тенденцията, да създаде една наука, един възглед, даващ разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.

В последните няколко десетилетия /от 1879 година/ Михаил отново заема мястото на този вдъхновител на науката и в следващите няколко столетия Михаил ще даде на света нещо, което в духовен смисъл е също така важно - дори още по-важно, защото ще бъде още по-духовно, - което е неизмеримо по-важно от материалната наука, напредваща от степен на степен от 16-то столетие насам. Както неговият архангелски другар дари в миналото на човечеството естествената наука, така в бъдеще Михаил ще ни даде духовното познание, в първите наченки на което сега се намираме. Както Михаил бе изпратен като посланик на Йехова като отражение на Христос 500 години преди Мистерията на Голгота, за да даде своя отпечатък на онази ера, както тогава беше посланик на Йехова, така сега в нашето време Михаил е посланик на самия Христос. Точно както в древните еврейски времена, които бяха непосредствена подготовка на Мистерията на Голгота, древните еврейски посветени можеха да се обърнат към Михаил, като към външно откровение на Яхве или Йехова, така сега сме в състояние да се обърнем към Михаил, който от посланик на Йехова става посланик на Христос, - за да получим от него през следващите няколко столетия все по пълното духовното откровение, което все повече и повече ще ни разбулва Мистерията на Голгота. Това, което стана преди 2000 години, но с което светът можа да бъде запознат само чрез различните християнски секти, и дълбочините на което ще могат да бъдат разкрити едва през 20-то столетие, когато вместо науката, ще се прояви духовното познание, дарът от Михаил, е това, което би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства по отношение на духовното на нашето време. Ние ще можем да узнаем, че в последните няколко десетилетия се е отворила една врата, през която разбиране може да достигне до нас.

Михаил може да ни даде нова духовна светлина, която можем да разглеждаме като преобразуване на онази светлина, дадена от него по времето на Мистерията на Голгота и хората на нашето време могат да застанат в тази светлина. Когато можем да почувствуваме това, можем да разберем цялото значение на новата епоха, която произлиза именно сега от нашата епоха. Ние можем да забележим зазоряването на едно духовно откровение, което следва да дойде в живота на човечеството през следващите няколко столетия. Наистина, понеже човечеството е станало по-свободно, отколкото е било по-рано, ще бъдем способни чрез нашата собствена воля да напредваме така, че да можем да приемем това откровение.

Сега искаме да насочим вниманието върху събитието в духовните светове, което доведе до това изменено състояние, доведе до това време на възобновяването на Мистерията на Голгота. Ако насочим поглед в миналото си спомняме това, което може би често е протичало през душата ни чрез онова, което тогава става при кръщението в реката Йордан, когато Христос се изявява в човешка форма, която става видима между хората на Земята. И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.

Нека си спомним за казаното, а именно, че е невидимите светове не съществува никаква смърт. Самият Христос, чрез това, че слиза в нашия свят, минава през смърт подобна на тази на хората. Когато отново става духовно същество, Той все още запазва спомена за смъртта си. Но като същество от ранга на ангелите, в което Той се изявява външно по-нататък, той може да изпита само понижение на съзнанието.

Чрез това, което от 16-то столетие насам става необходимо за еволюцията на Земята, а именно чрез тържествуването на естествената наука, което все повече се увеличава, в еволюцията на човечеството настъпва нещо, което има значение и за невидимите светове. С триумфа на естествената наука в човечеството проникват материалистични и агностични чувства от по-голяма интензивност, отколкото дотогава. И по-рано съществуват материалистични тенденции, но не е съществувала тази интензивност на материализма, каквато преобладава от 16-то столетие насам. Когато хората навлизат през вратата на смъртта в духовните светове, носят със себе си все повече и повече следствията от материалистичните си идеи придобити на Земята, така че от 16-то столетие нататък все повече и повече семена на земния материализъм се внасят в духовните светове. Тези семена се развиват по определен начин.

Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.

Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка. Щом е било възможно да стане подобно нещо, можем ли тогава да се чудим, когато чуваме какво се случва в 19-то столетие, когато онези, които от 16-то столетие насам са минали през вратата на смъртта, се противопоставят на Христос?

Семената на земния материализъм, които от 16. в. душите с преминаването си през портата на смъртта все повече внасят в духовния свят предизвиквайки нарастване на тъмнината, образуват черната сфера на материализма. За да я преобразува, Христос по манихейски начин я поема в Себе си. Това води до духовната смърт чрез задушаване на ангелското същество, в което Христовата същност се проявява от Мистерията на Голгота насам. Тази жертва на Христос през 19. в. може да се сравни с жертвата му на физичиския план при Мистерията на Голгота и може да се означи като второ Разпятие на етерния план. Тази духовна смърт чрез задушаване, която отнема съзнанието на ангелското същество, е повторение на Мистерията на Голгота в световете, които лежат непосредствено над нашия, с цел повторното оживяване на дотогава неявното за душите на хората на Земята Христово съзнание. Това повторно оживяване ще се превърне в ясновиждащо съзерцание на човечеството през 20. век.

Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е. от 20-то столетие нататък животът на Христос ще бъде все повече и повече чувствуван в душите на хората като пряко лично изживяване.

Точно както малкото хора, които са можели да четат знаменията на времето в онези дни, са  били в състояние да разглеждат Мистерията на Голгота така, че да схванат как това велико, мощно същество слиза от духовните светове, за да живее на Земята и да мине през смъртта с цел чрез Неговата смърт веществата на съществото му да бъдат присъединени към Земята, така можем да имаме възприятието, че в определени светове, които се намират непосредствено зад нашия свят става един вид духовна смърт, прекратяване на съзнанието и с това повторение на Мистерията на Голгота, за да може да стане новооживяване, на скритото по-рано Христово съзнание в душите на хората на Земята.

От Мистерията на Голгота насам много хора могат да проповядват името на Христос и от 20-то столетие ще има все повече увеличаващ се брой хора, които ще могат да споделят знанието за Христовото същество, което се дава в духовната наука. Те ще го споделят от собствен опит, ще могат да го оповестят. Христос е разпъван вече два пъти: единия път физически във физическия свят в началото на нашата християнска ера и втория път в 19-то столетие, духовно, по описания по-горе начин. Можем да кажем, че човечеството преживява в онова време Възкресението на Неговото тяло, а в 20-то столетие ще преживее Възкресението на Неговото Съзнание.

Това, което сега можах да кажа с няколко думи постепенно ще проникне в човешките души и посредникът, посланикъ ще бъде архангел Михаил, който сега е пратеник на Христос. Както той ръководи душите на хората преди, за да могат да разберат насочването на Неговия живот от небето към Земята, така сега подготвя човечеството да може да изживее направлението на Христовото съзнание от състоянието на безсъзнание към състоянието на съзнание. И точно както по времето на земния живот на Христос по-голяма част от неговите съвременници е неспособна да вярва какво мощно събитие се извършва в еволюцията на Земята, така и в нашето време външния свят се стреми да увеличи мощта на материализма и дълго време ще счита това, за което говорихме днес, за фантазия, мечтателство, може би и за глупост. И така ще приема и тази истина за архангел Михаил, който в настоящето време започва да разкрива отново Христос. Въпреки всичко много хора ще познаят това, което започва сега като зазоряване и което в течение на бъдещите столетия ще се влее в човешките души като слънце, защото Михаил винаги може да бъде сравнен с едно слънце. И макар много хора да не признаят това ново откровение на архангел Михаил, то въпреки това ще се разпространи сред хората.

Това е, което днес може да се каже върху отношението на Мистерията на Голгота, която стана в началото на нашето летоброене, към Мистерията на Голгота, както трябва да бъде разбрана днес. Нека събудим в душите си тези чувства, като познаем, че само така можем да станем истински последователи на духовната наука. От време на време ще се появяват други откровения, за които трябва да държим сетивата си отворени. Не трябва ли да чувствуваме, че би било твърде егоистично от наша страна да имаме тези чувства само за своето собствено задоволяване? Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени. И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи единствено от самото това Откровение, от самата Истина.

Тогава напълно спокойно ще опознаем, че само отделни членове от нашето общество са подготвени да обяснят на човечеството следното, доколкото човечеството иска да го слуша: От сега нататък съществува ново откровение на Христос. Ние искаме да бъдем готови да го признаем, искаме да принадлежим към онзи малък кръг хора, който иска да помогне това откровение да стане по-голямо и трайно, искаме да градим върху вътрешната сила на такова откровение така, че да може да се разпространи между останалото човечество, защото това познание постепенно ще стане достояние на всички.

Това е, което наричаме мъдрост, но което някои могат да нарекат глупост. За да го защитаваме твърдо, нужно е само да си спомним днес за това, че сегашното време е времето на второто откровение на архангел Михаил и също за това, което един стар посветен е казал по времето на първото Михаилово откровение: "Което често изглежда глупост за хората, за Бога е мъдрост".

Нека да се постареем днес за самите нас да извлечем сила от такива чувства, от такова духовно познание, което в много отношения ще изглежда на външния свят като глупост. Нека имаме смелостта да признаем, че онова, което изглежда глупост за онези, които се оповават само на сетивата, за нас може да е мъдрост и светлина и едно по-ясно разбиране на свръхсетивните духовни светове, към които искаме да се стремим с цялата сила на душите си и на нашите убеждения.

Бележка на преводача

Редуването на Архангелите в развитието на човечеството става както следва:

Михаел (Архангелът на Слънцето) - 500-200 год. пр. Хр.

Орифиел (Архангелът на Сатурн) - 200 год. пр. Хр. - 150 год. сл. Хр.

Анаел (Архангелът на Венера) - 150-500 год.

Захариел (Архангелът на Юпитер) - 500-850 год.

Рафел (Архангелът на Меркурий) - 850-1190 год.

Самаел (Архангелът на Марс) - 1190-1510 год.

Габриел (Архангелът на Луната) - 1510-1879 год.

След това от 1879 год. отново идва редът на Архангел Михаел.