10 февруари 1924

ДО ВСИЧКИ ЧЛEНОВЕ

ПИСМО ІV

ОТНОСНО ПОЗИЦИЯТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ КЪМ ОБЩЕСТВОТО

Естествено е сред членовете да има различни гледни точки за тяхната позиция към Антропософското общество. Този, който пристъпва към него може да има разбирането, че там ще открие това, което търси, тласкан от най-съкровените нужди на душата си. И в търсенето и откриването на това, което Обществото може да му даде, такъв член открива смисъла на своето членство. Вече съм посочвал, че срещу тази гледна точка по принцип нищо не може да се възрази.

Поради самата същност на антропософията, Обществото не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради волята на Обществото. Всъщност задължения би могло да има само Обществото към членовете.

Но точно с това разбиращо се от само себе си нещо, е свързана една друга истина, която не винаги бива правилно разбирана, понякога даже не бива разглеждана.

Щом някой стане деен член по какъвто и да било начин в Обществото, той поема върху себе си голяма отговорност и един сериозен кръг от задължения. Тези, които не възнамеряват да бъдат така дейни, не трябва да бъдат обезпокоявани в спокойните области на тяхната работа; но ако някой член предприеме каквато и да било дейност в Обществото, той трябва оттогава нататък да превърне интересите на Обществото в свои собствени и не трябва в никакъв случай да забравя това.

Ако някой желае да бъде пасивен член, може да каже например: "Не мога да се занимавам с това, което противниците на Обществото говорят срещу него". Но това се променя щом той напусне кръга на мълчаливото участие. Тогава веднага негов дълг става да обръща внимание на опонентите и да защитава всичко, което заслужава да бъде защитавано в Антропософията и Антропософското общество.

За Обществото не бе насърчително това, че на този изключително необходим факт не се държи сметка. Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място Обществото да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.

Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него. Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията. Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят. Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.

Но тъкмо поради това, че от същността на Антропософското общество възниква кръгът от задължения за неговите най-дейни членове, този кръг трябва да се възприема по най-сериозния начин. Някой член може например да пожелае да съобщи на други хора познанието и възприятията на Антропософията. В момента, в който обучението му се разшири отвъд най-тесния и дискретен кръг, той поема тези отговорности. Тогава трябва да има ясно разбиране за духовното и интелектуално състояние на днешното човечество. Той трябва да бъде наясно в собственото си съзнание със истинската задача на Антропософията. Доколкото му е възможно, той трябва да остане в тесни връзки с други дейни членове на Обществото. Той трябва да бъде далеч от мисълта: "Не ме интересува, когато Антропософията и тези, които я представляват, са поставяни в погрешна светлина или дори оклеветявани от опоненти".

Образуваното по време на Коледното събрание Ръководство разбира задачата си по такъв начин, че изговореното тук да се осъществи в самото Общество. И не може да не помоли всеки, който желае да бъде деен член, да стане помощник по тези въпроси.

Само така ще постигнем целта Обществото да спази обещанието, което дава на всичките си членове, а от там и на целия свят.

Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото. След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля". Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?