Социалистите и техните препъникамъни

Статия 8. Превод: Иван Стаменов

Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото. Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически. Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.

Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им. Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката. Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат. Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.

Интелектуалните водачи и агитатори на масите от пролетариата са заслепени от утопични идеи и разни теории, произлизащи от една социална наука, която продължава да е основана на стари икономически концепции и тъй спешно се нуждае от промяна. Тези пропагандатори нямат и най-бегла представа, че техните възгледи за политиката, икономиката и културния живот по никакъв начин не се различават от „буржоазните възгледи“, срещу които се борят. Казано другояче, всички те се опитват да видят стари идеи, осъществени от нови хора. Но не се постига нищо истински ново, когато различни хора правят отново и отново нещо старо, само че по леко по-различен начин[1].

Една от тези „стари идеи“ е опитът да се контролира икономиката чрез политически и юридически средства. Това е „стара идея“, защото доведе огромна част от човечеството до безпомощно състояние — както ни показа катастрофалната Световна война. Новата идея, която трябва да замени старата, е освобождаването на икономическата администрация от каквото и да било вмешателство от страна на политическите или националните власти, за да може да се провежда стопанско управление по начин, основан изцяло на икономически принципи и икономически интереси.

Но, то се знае, не е възможно да си представим форма на икономически живот, която не е управлявана от бизнесмени, използващи политически и юридически средства! — Такова възражение се повдига от онези, които вярват, че поддръжниците на троичния социален ред нямат представа за социалните неща, които се разбират от само себе си. В действителност обаче тези, които правят такова възражение, отказват да видят какво всеобхватно преобразуване би настъпило в икономическия живот, ако политическите и правните възгледи и институции, сега намесващи се в икономиката, не действат от вътрешността на самата икономическа система, а се направляват от нещо външно на икономиката, което е обект на интерес от всеки възрастен индивид и неговата съответна компетенция.

Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот. Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област. Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.

Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот. Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди. Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.

Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ. Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.

Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система. Възможно е да се изгради ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката. Ако човек не вижда ясно правилните места за разгръщането на културните и правните импулси, той винаги ще се изкушава да ги слива някак с икономиката.

[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.